| 2010-06-17 20:56:04 |
Социален работник съм в Защитено жилище за младежи с умствени увреждания,имам ли право на 35 дена годишен отпуск? |
Ивелина Кирова |
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските възпитателите, педагозите и специалните педагози в домовете за деца с физически увреждания и с умствена изостаналост, в домовете за деца, лишени от родителска грижа, в домовете за медико-социални грижи за деца, в детските ясли, в дневните центрове за деца с увреждания, в дневните центрове за деца с увреждания - седмична грижа, в центровете за социална рехабилитация и интеграция, които предоставят социални услуги за деца, в центровете за настаняване от семеен тип, в центровете за обществена подкрепа, в центровете за работа с деца на улицата, в кризисните центрове, в приютите за безнадзорни деца, в преходните жилища, които предоставят социални услуги за деца, както и в другите места за предоставяне на социални услуги за деца имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни. Само конкретно изброените в законовата разпоредба лица имат право на удължен платен годишен отпуск в размер на 36 работни дни. По отношение на размера на платения годишен отпуск на социален работник в Защитено жилище за младежи с умствени увреждания, се прилага текста на чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ), съгласно който размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Следва да имате предвид, че разпоредбата на чл. 156а КТ дава възможност да се уговарят по-големи размери на отпуските в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. КС |
| 2010-06-18 09:06:18 |
Фирма спира дейност,защото продава машините и инвентара си и наличните материали на друга фирма,но фирмата има вероятност да започне да се занимава с тази или малко по различна дейност след два три месеца на друго място в друг обект.Как е по правилно да се освободят работниците по чл.328 ал.1 т.1 или чл.328 ал.1т.4 от КТ. |
Neli |
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 1 и 4 от Кодекса на труда работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при закриване на предприятието, съответно при спиране на работа за повече от 15 работни дни. Закриване на предприятието означава преустановяване на цялата производствена и служебна дейност, което е основание за прекратяване на трудовите договори с всички работници и служители от предприятието. Спиране на работата е временно преустановяване на дейността на цялото предприятие или на отделно негово поделение или звено. Преценката на какво основание да се прекратят трудовите договори е на работодателя. КС |
| 2010-06-18 09:25:43 |
Здравейте, във фирмата ни има служителка по майчинство , но фирмата спира дейност. Какво трябва да се направи по отношение на трудовия договор на майката и какви обезщетения и дължим? |
Антоанета Вълкова |
Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 1 и 4 от Кодекса на труда /КТ/ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст или работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск. В случай, че работодателят спре работа за повече от 15 работни дни и трудовият договор бъде прекратен с писмено предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 4, от КТ, закрилата при уволнение не се прилага. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при спиране на работа за повече от 15 работни дни.. Ако работодателят не е спазил срока на предизвестието, работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ – в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Обезщетението за неспазено предизвестие се дължи от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1 КТ при уволнение поради спиране на работа за повече от 15 работни дни, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Това обезщетение е дължимо от работодателя след изтичане на срока, за който се дължи и при представяне на трудова книжка, от която да е видно, че работникът или служителят не е започнал друга работа. Работодателят дължи парично обезщетение и по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. То е дължимо от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. МВ/ |
| 2010-06-18 10:23:45 |
НА 30.07. НАВЪРШВАМ ГОДИНИ ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ. МОЖЕ ЛИ ОТ 31.07./СЪБОТА/ ДА МИ БЪДЕ ПРЕКРАТЕНО ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ ИЛИ ТРЯБВА ДА Е ОТ ПЪРВИЯ РАБОТЕН ДЕН СЛЕД НАВЪРШВАНЕ НА ВЪЗРАСТТА. БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗА КОМПЕТЕНТНИЯ ОТГОВОР ! |
ПОЛЯ ВЕЛЕВА |
Съгласно чл.326, ал.2 от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. При прекратяването на договора от страна на работника или служителя на това основание не се изисква съгласието и/или разрешението на работодателя. В чл. 335, т.1 от КТ е предвидено, че при прекратяване с предизвестие, трудовият договор се прекратява с изтичане срока на предизвестието. С изтичане на срока договорът се прекратява независимо, че е неработен ден. МВ/ |
| 2010-06-18 11:04:31 |
Здравейте г-н Мирославов, във връзка с мой въпрос от15-06-2010 " Желаем да организираме стаж, какъв тип договор трябва да се пусне на стажанта? Какви реквизити трябва да включва този договор? КЪДЕ мога да намеря някакви бланки за подобен договор? Стажът ще бъде през лятната ваканци." Искам да добавя, че става дума за стаж на студенти от ВУЗ. |
Д. Тодорова |
Уважаема госпожа Димитрова, Както посочихме и в предишния отговор, по въпроси свързани с приемането на стажанти следва да се обърнете към Министерството на образованието, младежта и науката. Ако в техните нормативни актове се допуска стажантите да работят по трудово правоотношение, тогава трудовите договори се сключват по реда на Кодекса на труда. СС |
| 2010-06-18 12:54:33 |
Здравейте, Въпросът ми е относно задължителното сключване на договор със служба по трудова медицина (СТМ). Управител и собственик съм на фирма - ЕООД, в която се самоосигурявам. Имам нает по трудов договор един служител, който е в неплатен отпуск от Февруари до края на годината. Задължена ли съм да сключа договор със СТМ. Благодаря за отговора. |
Здравка Вълкова |
Въпросът Ви е от компетентността на рубрика "Безопасност и здраве при работа". |
| 2010-06-18 13:18:31 |
Работя в ЕАД.Ръководството на дружеството заедно с ръководители направления, увеличават заплатите си с 500, 1000 и 1500 лв.Какъв е законовия ред за увеличаване на ОМЗ.Трябва ли да има решение на Съвета на директорите или ръководителя на дружеството взема сам това решение. |
Аделина Иванова |
Поставеният от Вас въпрос би следвало да бъде уреден в Устава на търговското дружество. СН/ |
| 2010-06-18 13:25:31 |
Минималният осигурителен праг е ОМЗ на работника или служителя или брутното трудово възнаграждение, включващо клас за прослужено време. Ако МОП е ОМЗ дължи ли се разликата и къде можем да я поискаме |
Грета Симеонова |
Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените или начислени, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната основна икономическа дейност и професия и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година. Нарушение би било налице, ако сумата, върху която Ви осигуряват е по-ниска от предвидения в ЗБДОО минимален осигурителен праг, предвиден за икономическа дейност на фирмата, в която работите и конкретно за длъжността, която заемате в нея. СН/ |
| 2010-06-18 13:46:42 |
Претстои ми да изляза в майчинство,едноличен търговец съм и искам да знам за какъв периот ми се полага да ползвам болничен и дали мога след това да прехвърля майчинствот на майка си. |
Албена Гарабедян |
В чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване /КСО/е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Размерът на обезщетението за бременност и раждане се определя по реда на чл. 49, ал. 1 от КСО. Съгласно посочената разпоредба, дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 - 5. Съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от КСО, осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането. В чл. 164, ал.1 от КТ е предвидено, че след използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. Отпускът по ал. 1 със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение - ал.3 на чл.164 от КТ. Следователно, за да може майката да предостави правото на ползване на допълнителен отпуск за отглеждане на дете по чл. 164, ал. З от КТ на бащата или някой от техните родители, е необходимо , както тя, така и тези лица, да работят по трудово правоотношение. Тъй като Вие не работите по трудово правоотношение, не можете да дадете съгласие на посочените в разпоредбата лица да ползват този вид отпуск. МВ/ |
| 2010-06-18 15:31:49 |
ако от пълен мина на половин работен ден без мое съгласие и без да ми е представена такава заповед от началството,то те нарушават ли моите права и какво мога да направя |
Ilcheva |
Изменението на продължителността на работния ден по трудов договор може да се извърши само по взаимното писмено съгласие на страните на основание чл. 119 от Кодекса на труда /КТ/. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл. 138а, ал. 1 и 2 КТ, съгласно която при намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ. Продължителността на работното време по ал. 1 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. Съгласно § 3б от Преходните разпоредби на КТ от 1 януари 2010г. до 31 декември 2010г. след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ периодът, за който се въвежда непълното работно време по чл. 138а, ал. 1 КТ, може да бъде удължен с още три месеца. Съгласно чл. 9 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, установяването на непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 КТ се извършва с писмена заповед на работодателя за всеки отделен случай не по-късно от 10 работни дни преди датата на преминаването към непълно работно време. В заповедта изрично се посочват срокът и работните места, за които се въвежда непълно работно време, продължителността на работното време и данни за проведеното съгласуване с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ. Ако считате, че работодателят Ви е нарушил трудовото законодателство, следва да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на фирмата, в която работите. КС |