| 2014-09-23 09:55:11 |
Сключила съм на 8ми септември безсрочен трудов договор в полза на работодателя.На 15ти започна обучението ми редовна форма във ВУЗ и не мога да съчетая работа и уроци.Мога ли да прекратя договора на основание чл327 ал1 т.6 от кодекса на труда?Ако мога каква е процедурата? П.П.на изпитателен срок съм 6 месеца |
Дария |
Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура. Това основание за прекратяване на трудовия договор е предвидено в КТ, защото процесът на образование в учебно заведение на редовно обучение или на редовна докторантура е несъвместим със съществуването на трудовото правоотношение и изпълнението на задълженията по него. В случай, че продължавате образованието си във формата на редовно обучение или на редовна докторантура /не задочно, вечерно, дистанционно или др. подобна форма на обучение, или на задочна или свободна докторантура/, мнението ни е, че няма пречка да прекратите трудовия си договор на основание чл. 327, ал.1, т. 6 КТ. При прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, следва да се представи документ от съответното учебно заведение, удостоверяващ формата на обучение. ЛТ/ |
| 2014-09-23 13:57:22 |
Завършил съм висшето си образование през 1999 г. Имам образователна степен „бакалавър”. През 2009 г. спечелих конкурс за научен сътрудник. През 2010 г., съгл. новия Закон за развитието на академичния състав станах „главен асистент”, без да съм придобил научната степен „доктор”. Какъв е срока за защитя докторантурата, за да запазя акад.длъжност „гл.асистент”. В случай, че съм просрочил срока, мога ли да стана отново докторант, без да имам образоват. степен „магистър”, която не се изискваше по стария Закон за научните степени. |
Иван Иванов |
Като изключение от общия подход на Закона за развитието на академичния състав в Република България за уреждане на заварените случаи, в § 5, ал. 5 от ПЗР на закона е предвиден специален ред за преназначаването на лицата, заемащи длъжностите "старши асистент" и "главен асистент", съответно "научен сътрудник" II и I степен, на академичната длъжност "главен асистент"(§ 5, ал. 4, т. 2 от ПЗР на ЗРАСРБ). В нейния текст изрично е предвидено, че тези лица се преназначават на академичната длъжност "асистент", ако в срок до 4 години от влизането в сила на този закон не придобият образователна и научна степен "доктор". Преназначаването следва да бъде направено едва след изтичане на определения в закона 4- годишен срок, в случай че лицата не придобият образователна и научна степен "доктор". Това преназначаване не може да се реализира едностранно от работодателя и той трябва да изготви допълнително споразумение, което да предложи на работника за подпис. В случай, че работникът или служителят откаже да подпише допълнителното споразумение, работодателят може да прекрати трудовото правоотношение на основание промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, тъй като работникът или служителят не отговаря на тях. СН/ |
| 2014-09-23 17:33:24 |
Обнародван ли е законът за премахване на класовете за трудов стаж или ако не откога? |
Иван Петров |
Предполагаме, че въпросът Ви е свързан с чл. 2, ал. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в сила от 1.07.2012 г.), съгласно която наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. Държавните служители, както и работещите по чл. 107а от Кодекса на труда в държавната администрация, нямат право на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по реда на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като спрямо тях се прилага Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (НЗСДА). Съгласно чл. 19 от НЗСДА, допълнителните възнаграждения са: 1. допълнително възнаграждение за нощен труд; 2. допълнително възнаграждение за извънреден труд; 3. допълнително възнаграждение за работа през официалните празници; 4. допълнително възнаграждение за времето на разположение; 5. допълнително възнаграждение за постигнати резултати. На останалите категории работници и служители по смисъла на Кодекса на труда, извън тези по чл. 107а се изплаща допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, т. н. клас. СН/ |
| 2014-09-23 20:47:15 |
Трудоустроен съм от 2009 година с право на работа по чл. 319 от КТ имам право на 26 дни платена отпуска. По КТД сме договорили с трудов стаж над 20 години се полагат по 6 дни платен отпуск На 32 дни платена отпуска ли имам право ? |
Никола Терзийски |
Отпускът по чл. 319 от Кодекса на труда (КТ) е основен платен годишен отпуск за лицата, които имат загубена работоспособност 50 и над 50 на сто, така както основен е отпуска и по чл. 155, ал.4 от КТ. В случай че в колективния трудов договор е договорено увеличаване размера на основния платен годишен отпуск с 6 дни за работници/служители с трудов стаж над 20 години, може да се приеме, че тази уговорка се отнася и за Вас, тъй като Вашият отпуск по чл. 319 от КТ е също основен платен годишен отпуск. МВ/ |
| 2014-09-23 21:23:58 |
2012 бях уволнена дисциплинарно в същото време работих на граждански договор и не отидох на борсата през май 2013 се регистрирах без обезщетение само на подпис през юни започнах работа по заместничество до завръщане на титуляра от 1.10.14 няма да бъда на работа имам ли право на платена борса за колко време и какъв размер имам над 37 год. стаж |
Тодорка Маринова |
Уважаема г-жо Маринова, Съгласно чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени ли дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в РБългария, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. При наличие на посочените условия се преценява и правото на обезщетение. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Обръщаме Ви внимание, че преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от съответното ТП на НОИ. За конкретна информация можете да се обърнете и към съответното ТП на НОИ. ЛТ/ |
| 2014-09-24 08:59:49 |
Имам служител назначен на постоянен трудов договор. Същият иска да излезе в неплатен отпуск за 1 година. Пази ли му се мястото в рамките на този период? |
Зорница Симеонова |
Когато служителят ползва неплатен отпуск, разрешен по надлежния ред, трудовото му правоотношение не се прекратява. КС |
| 2014-09-24 09:16:12 |
Наша работничка декларира болести извън тези,указани в Наредба 5/87 , за които е представяла при нас епикризи.Водеща диагноза -шийна радикулопатия.Можем ли да пристъпим към съкращение по причина, че не е болест от Наредба № 5?Считаме,че искане до ТЕЛК е свързано с наличие на болест по Н-ба №5. |
Евелина Христова |
Съгласно чл.333, ал.1, т.3 от Кодекса на труда /КТ/, в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. В чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ е предвидено, че закрила при уволнение имат работници или служители, боледуващи от някоя от следните болести: 1. исхемична болест на сърцето; 2. активна форма на туберкулоза; 3. онкологично заболяване; 4. професионално заболяване; 5. психично заболяване; 6. захарна болест. Съгласно ал. 2 от наредбата предприятието събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1 – ал.2 на чл.1 от наредбата. Работниците, които страдат от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1 , са длъжни при поискване да представят в предприятието медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет – чл. 2. Според чл. 3 предприятието представя получените медицински документи по чл. 2 пред съответната трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за мнение. Предприятието отправя до съответната инспекция по труда писмено искане за разрешение за всеки определен за уволнение работник, който страда от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1 , като прилага към него и експертното решение на ТЕЛК – чл. 5 от наредбата. Предварително разрешение от инспекцията по труда се иска от работодателя, в случай, че лицето страда от някоя от посочените в разпоредбата болести или е трудоустроено поради заболяване. Дали и на какво основание ще бъде прекратен трудовият договор на работника/служителя, се преценява от работодателя. МВ/ |
| 2014-09-24 11:22:01 |
Работя на 12 часови дежурства, сумирано изчисляване на работното време. По време на уикенд и празнични дни понякога сме на повикване (на разположение), за което ни се заплаща според КТД. Но при реално повикване и извършване на работа, не ни се заплаща и отчита като извънреден труд, пак според действащия КТД при нас. Правилно ли е това? |
Олег Савов |
Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Установяването на сумирано изчисляване на работното време се извършва по преценка на работодателя, поради което не се подписва допълнително споразумение с лицето. Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда предвижда, че за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. В чл. 3 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е предвидено, че когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото за разположение се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят е на разположение не се отчита като работно време. То обаче се заплаща съгласно чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд. Според ал. 4 от наредбата, времето за дежурство, както и времето на разположение извън територията на предприятието, се определя с месечен график, утвърден от работодателя. Съгласно чл. 5, ал. 1, максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава: 1. общо за един календарен месец - 100 часа; 2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа; 3. през почивни дни - 48 часа. Според ал. 2 на чл. 5 от наредбата, на работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение: 1. в два последователни работни дни; 2. в повече от два почивни дни в един календарен месец. Ограниченията по ал. 1 и 2 могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ – ал. 3 на чл. 5 от посочената по-горе наредба. В чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. Ако работодателят Ви нарушава трудовото законодателство имате възможност да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на предприятието. МВ/ |
| 2014-09-24 11:58:51 |
В предприятие със сумирано изчисляване на работното време е установен 6-месечен период на отчитане, считано от 01.07.2014г. Лицата, назначени след началото на периода на отчитане през м. 08, на какъв период отчитат извънредния си труд – на 6мес., считано от датата на назначаване или 6 мес. от датата на въвеждане на сумираното изчисляване? |
Десислава Стоянова |
Сумираното изчисляване на работното време е регламентирано в чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и чл. 140) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време – ал. 4 на чл.142 от КТ. При работа при сумирано изчисляване на работното време, ако след превръщането на нощните часове в дневни, отработените часове са повече от часовете на съответната норма за продължителност на работното време за периода на отчитане, разликата е извънреден труд и се заплаща в увеличен размер съгласно чл. 262 от КТ. Предвид горното, мнението ни е, че извънредният труд следва да се заплати в края на отчетния период, установен от работодателя.МВ/ |
| 2014-09-24 12:11:45 |
Работник е подал предизвестие за напускане. След това излиза в болнични. Три дена преди да изтече предизвестието, работодателя освобождава работника. Въпроса ми е: Трябва ли да си изплати обезщетение за неспазено предизвестие предвид на това, че работника получава обезщетение от НОИ /болничен/ |
Иванка Стоянова |
Уважаема г-жо Стоянова, Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Получаването на обезщетение от НОИ не е пречка за изплащане на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ от работодателя. ЛТ/ |