| 2014-11-14 19:24:20 |
Законосъобразна ли е заповед за изплащане на парични награди на основание чл.1, ал.4 от ПМС 67/2010 от дата 07.10.2014г. при условие че дружеството не прилага Закона за държавния служител, няма актуални вътрешни правила за работната заплата а само актуален Колективен трудов договор, който не е цитиран в заповедта и не са питани синдикални лидери |
Веселин Асенов |
Уважаеми г-н Асенов, Уведомяваме Ви, че чл. 1 от ПМС № 67 на МС от 14.04.2010 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности е отменен (ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.). ЛТ/ |
| 2014-11-14 20:14:22 |
Здравейте. Лицето е назначено на трудов договор за 4 часа на ден.Колко дни платен годишен отпуск има право да ползва? |
Елица Станчева |
Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а нормална продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Когато по трудовото правоотношение е договорено между страните непълно работно време, правото и размера на платен годишен отпуск се установява по реда на чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време почивките и отпуските. В него е заложено, че работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Редът и начинът на изчисляване на трудовия стаж са уредени с разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от КТ, където се посочва, че за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. В случаите, когато работникът или служителят работи не по-малко от половината от законоустановеното за него работно време, има право на основен платен годишен отпуск в пълен размер, който във Вашия случай, съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 4 от КТ е не по-малко от 20 работни дни. ЯР/ |
| 2014-11-15 13:24:05 |
През май 2014 придобих право на пенсиониране/60г.8м.и 38г.педагог.стаж/Продължавам да работя. Моля да ми обясните:1.При пенсиониране как ще повлияе допълнителния стаж в/у пенсията ми?Ще бъде ли признат? 2.При евентуални промени в закона за пенсиониране,кои условия ще са в сила- тези при които съм придобила правото или новите? |
Дора Илиева |
В разпоредбата на чл. 70, ал. 1, изречение второ от Кодекса за социално осигуряване (КСО) са предвидени стимули, свързани с отлагане на пенсионирането, които се изразяват в това, че ако лицата имат осигурителен стаж без превръщане повече от изискуемия за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 за съответната календарна година и продължават да работят след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, без да им е отпусната пенсия, за всяка година осигурителен стаж след тази възраст процентът е 3, а от 1 януари 2012 г. - 4 и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. Съгласно чл. 105, ал. 1 КСО, правото на пенсия не се погасява по давност. Това означава, че след като веднъж са възникнали предпоставките за придобиване на правото Ви на пенсия за осигурителен стаж и възраст, Вие може да го упражните, т.е. да подадете документи за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст до съответното ТП на НОИ, когато пожелаете. КС |
| 2014-11-15 19:12:53 |
Работя на трудов договор на длъжност юрисконсулт. Поради проблемна бременност съм ползвала болнични(общо заболяване), дали този период се зачита като юридически стаж?Също така дали времето, през което съм отпуск по майчинството за отглеждане на дете, ми се зачита като юридически стаж? |
Марина Маринова |
Уважаема г-жо Маринова, Понятието „юридически стаж“ се използва в Закона за съдебната власт, Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Закона за частните съдебни изпълнители и др. и най-често се използва за да определи изискването за заемане на съответна длъжност/професия. За информация по поставения въпрос се обърнете към Министерство на правосъдието. ЛТ/ |
| 2014-11-15 21:17:06 |
При положение, че правото на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване възниква при наличие на 6 месечен осигурителен стаж - ако сме работили и сме били осигурявани за всички социални рискове 5 месеца и половина, но по две трудови правоотношения едновременно - ще е изтекъл ли всъщност този 6 месечен осигурителен стаж? |
Вера Кирилова |
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КИРИЛОВА, Извършването на дейност по две трудови правоотношения може да доведе до увеличаване на размера на обезщетението, но не оказва влияние върху осигурителния стаж, който се взема предвид за определяне на правото на обезщетение за временна неработоспособност. МИ/ТПООУТ |
| 2014-11-15 22:56:22 |
Работник трудоустроен от ТЕЛК 100% трудова нетрудоспособност и няма възможност да работи на кой член следва да бъде освободен и какво обезщетение се дължи.Следва ли да подава молба за освобождаване към работодателя. |
Антоанета Тенева |
В чл. 325, т. 9 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. От горното е видно, че прекратяването на трудов договор на посоченото основание е допустимо при наличие на: - невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност) или; - по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза в своите решения ТЕЛК и НЕЛК определят условията на труд, противопоказани за здравословното състояние на освидетелстваните лица. При лице с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане на работещите лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО) ТЕЛК (НЕЛК) се произнася по работоспособността му за работното му място и при необходимост го трудоустроява. Предвид горното, единствено здравният орган има право на преценка доколко конкретното освидетелствано лице има право на работа и при какви условия, както и необходимо ли е трудоустрояване или не. Според чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване при спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно подходяща работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване. С оглед цитираната разпоредба, следва да се обърнете към съответния здравен орган, издал решението на ТЕЛК, който да се поизнесе относно това, налице ли е невъзможност на работника за изпълнява възложената работа. Дали има законово основание трудовият договор на лицето да се прекрати на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, се преценява от работодателя. В случай, че лицето желае да прекрати трудовото си пхравоотношение, според чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи. Както е видно, прекратяването на трудовия договор на това основание е допустимо при невъзможност да се изпълнява работата поради заболяване и наличие на предписание на здравните органи за осигуряване на друга подходяща работа, но работодателят не осигури такава. При прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, ал. 1, т. 9 и чл. 327, ал. 1, т. 1) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание /чл. 222, ал. 2 КТ/. МВ/ |
| 2014-11-16 11:14:51 |
Лице освободено след изтичане на уговорения срок по ТД и придобило правото на пенсия, но не желае да се пенсионира и не е работило през последните 10 години при този работодател. Каква обезщетение дължи работодателя от 2 или 6 брутни работни зплати, лицето е педагогически персонал. Благодаря предварително. |
Димитрина Димитрова |
От запитването е видно, че лицето е педагогически кадър. В чл. 222, ал. 3 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размера на шест брутни заплати се определя и на педагогическите кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. Видно от разпоредбата, условие за изплащане на шест брутни заплати е лицето през последните 10 години от трудовия си стаж да е работило като педагогически кадър в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. В случай, че през последните 10 години от трудовия си стаж лицето е работило като педагогически кадър на бюджетна издръжка в сферата на образованието и към момента на прекратяване на трудовия му договор има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, мнението ни е, че ще има право на обезщетение от 6 брутни заплати. Без значение е обстоятелството дали е упражнило провото си на пенсия и се е пенсионирало. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |
| 2014-11-16 21:18:19 |
Аз съм личен асистент на синът ми със заплата 366лева но взимам 292 лева. Ще мога ли да се възползвам от правото на 13 заплата за xората с минимална заплата 340 лева. |
Елеонора Ганева |
Моля обърнете се към АСП. СН/ |
| 2014-11-17 09:20:51 |
Въпроса ми е: При полагане на извънреден труд по чл.144, т.4, освен увеличението по чл.262 от КТ, което ще се изчисли съгласно чл.7 от НСОРЗ, на каква база ще се изчисли възнаграждението за положените часове над месечната продължителност на работното време. Само на основна заплата или на основна и доп. трудови възнаграждения с постоянен характер. |
Тереза Тютюнджийска |
Уважаема г-жо Тютюнджийска, Извънреден е трудът, който е положен от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143, ал. 1 КТ). Според чл. 150 от Кодекса на труда за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 от КТ. Разпоредбата на чл. 262 КТ регламентира, че положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Съгласно чл. 7 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго. ЛТ/ |
| 2014-11-17 10:01:17 |
Предстои пенсиониране на непедагогически персонал, който има 10 г. стаж без прекъсване в 2 детски заведения в различни райони на Столична община. Член е на синдиката- страна по колективен трудов договор. Може ли да се приложи чл. 1 (2) от ПМС 31/11.02.1994 г. при пенсионирането му? |
Емилия Лазарова |
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател” "Работодател" по смисъла на § 1,т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Предвид изложеното в запитването – лицето е непедагогически персонал, работило в две детски заведения през последните 10 години, мнението ни е, че не може да се приеме, че лицето е работило при „същия работодател“ по смисъла на § 1 от ДП на КТ, поради което при прекратяване на трудовия договор, след като е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ще има право на обезщетение от 2 брутни заплати. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размера на шест брутни заплати се определя и на педагогическите кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. Видно от разпоредбата, условие за изплащане на шест брутни заплати е лицето през последните 10 години от трудовия си стаж да е работило като педагогически кадър в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. Тъй като в постановлението изрично е предвидено, че същото се отнася за педагогически кадри, ПМС № 31 от 1994 г. не може да се приложи в конкретния случай. В чл. 228, ал. 2 от КТ е предвидено, че размерите на обезщетенията по чл. 215, 218, 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда.МВ/ |