| 2014-12-05 10:47:21 |
Къде бих могъл да намеря текста на писмо писмо № 26/287 от 05.06.2009 г на МТСП. |
Стойчо Стоев |
С писмо № 26/287 от 05.06.2009 г., Министерството на труда и социалната политика е изразило становище относно ползването на платен годишен отпуск от работници и служители, които работят по график. Независимо от начина на изчисляване на работното време (подневно или сумирано) платения годишен отпуск по чл. 155 и чл. 156 от Кодекса на труда се ползва в работни дни по календар. Когато работникът или служителят през съответния месец или период е отсъствал поради отпуск, разрешен по съответния ред, нормата за продължителността на работното му време следва да бъде преизчислена. За целта от броя на работните дни по календар за месеца (периода) се изваждат съответните дни в отпуск, разрешени в работни дни по календар, както и съответната част от отпуските, разрешени в календарни дни, съвпадащи с работните дни по календар. В запитването си посочвате, че в дните на официален празник лицето е на работа по график при сумирано изчисляване на работното време, но иска да „ползва отпуск” в деня на официалния празник. Както е посочено по-горе и при сумирано изчисляване на работното време платените годишни отпуски се ползват в работните дни по календар което означава, че не е възможно да бъде в платен годишен отпуск за деня на официалния празник, който по закон е неработен. Ето защо ако работникът или служителят желае да отсъства в ден, който е официален празник следва да поиска промяна в графика. В този смисъл са и писмата на Министерството на труда и социалната политика № 26-00-5 от 10.01.1996 г. и № 92-00-47 от 05.04.1999 г., които не се пазят, но са актуални, поради това че в разпоредбите, уреждащи сумираното изчисляване на работното време няма промени, които да изменят смисъла и съдържанието им. СН/ |
| 2014-12-05 11:01:55 |
Трябва ли работодателя да информира Инспекциая по труда ако командирова свои служители събота и неделя, това извънреден труд ли е, ако да налице ли е нарушение, КТ не позволява повече от 56 часа на седмица, тъй като на практика служителите ще работят две седмици без почивка |
Ваня Митева |
Уважаема г-жо Митева, Съгласно чл. 8 от Наредбата за командировките в страната, командироването се извършва въз основа на писмена заповед. В съответствие с чл. 9, ал. 1 в заповедта за командираване се посочват: наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта; трите имена и длъжността на командированото лице; мястото на командироването; задачата, за която лицето се командирова; времетраенето на командировката; командировъчните дневни, пътни, и квартирни пари, на които командированият има право и др. Съгласно чл. 2 от наредбата командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Съгласно чл. 3 командированият спазва установеното работно време на предприятието, в което е командирован, а когато изпълнението на задачата не е пряко свързано с работата на предприятието, в което е командирован, командированият сам определя работното си време, като се ръководи от установеното за него работно време и от необходимостта да изпълни задачата в рамките на дните, определени със заповедта за командировката. Съгласно чл. 4 командированият за времето на командировката има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари при условията и в размерите, определени с тази наредба. Брутното трудово възнаграждение не може да бъде по-малко от определеното по чл. 228 от Кодекса на труда . Следва да се има предвид, че случаите при които извънредният труд е допустим по изключение, са определени в чл. 144 от КТ. При командироване командированият работник или служител следва да спазва заповедта за командироване и чл. 3 от наредбата и само в случаите когато в предприятието, където той е командирован, се полага извънреден труд, е допустимо и на командирования да се заплати възнаграждение за положения от него извънреден труд. Съгласно чл. 149, ал. 2 КТ положеният извънреден труд през календарната година се отчита пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година. ЛТ/ |
| 2014-12-05 11:10:38 |
Здравейте, броят на уволнените лица на основание чл. 328 ал.1 т.10а от КТ влизали в броя на уволнените лица при прценка за "масово уволнение" |
Стефанова |
Определението за масови уволнения се съдържа в § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, съгласно който по смисъла на този кодекс "Масови уволнения" са уволненията на едно или повече основания, извършени по преценка на работодателя и по причини, несвързани с конкретния работник или служител, с изрично посочен в разпоредбата брой на уволненията. Мнението ни е, че, прекратяването на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ е свързано с конкретния работник или служител, тъй като трудовото правоотношение с него е възникнало в качеството му на пенсионер /придобил е и е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст/, поради което посоченото основание не следва да се взема предвид при определяне броя на уволненията по букви "а" - "в" на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. МВ/ |
| 2014-12-05 12:17:59 |
Здравейте, искам да попитам за правото на отпуск по чл.114, пропорционално на тр.стаж за една година отпускът е общо 40 часа, да разбирам ли че ми се полага отпуск от 5 календарни дни (всеки по 8 часа) или 20 дни, всеки от които е трябвало да съм на работа по 2 часа. |
Златина Спасова |
Предназначението на платения годишен отпуск е за почивка и възстановяване на изразходваната в трудовия процес работна сила от работника или служителя и се ползва в работни дни. Съгласно чл. 114 от Кодекса на труда, трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. Работното време се определя според възможностите на работника или служителя и работодателя. Спецификата на този вид трудов договор се състои в полагането на труд не през всички, а само през определени дни от месеца, при конкретно уговорена между страните продължителност и разпределение на работното време в договора. Времето, през което лицето работи по трудов договор на основание чл. 114 от Кодекса на труда, се зачита за трудов стаж, то има всички права произтичащи от трудов стаж, включително право на платен годишен отпуск. Размерът на платения годишен отпуск се определя пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж. Трудовият стаж се изчислява по общите правила, като се набира по часове, дни и месеци (чл. 355 от КТ). Окончателните изчисления се осъществяват от работодателя. ЯР/ |
| 2014-12-05 12:31:32 |
Има ли право служителка на неплатен отпуск от един месец по чл. 160 от КТ и по чл. 167а, ал1 от КТ в една календарна година. |
Татяна Стефанова |
В чл. 167а, ал.1 от КТ е предвидено, че след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Както е видно от разпоредбата, право на този отпуск има всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение. Съгласно чл. 160, ал.1 от КТ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Неплатеният отпуск по чл. 167а и по чл. 160 се ползват на различни основания, поради което няма пречка да се ползват в една календарна година. МВ/ |
| 2014-12-05 12:37:34 |
Дължи ли обезщетение за платен годишен отпуск работодател в случай, че служителят има неизползвани 5 дни платен отпуск за 2013 г., но е изразходвал пълния размер платен отпуск за 2014 от 20 дни? Трудовото правоотношение е прекратено на 01.10.2014. Работодателят е издал служебна бележка, че за 2014 са ползвани 20 дни от 2014 и 1 ден от 2013. |
павлина николова |
Уважаема г-жо Николова, Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор. В случая, посочен в запитването, работодателят дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползваните дни платен годишен отпуск за 2013 г., тъй като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение през 2014 г., правото за тях не е погасено по давност. ЛТ/ |
| 2014-12-05 12:43:52 |
Правилно ли е ОРЗ да е по-малка от минималния осигурителен праг за моята длъжнос, а осигурителния доход ми го спазват не е под минимума.Само да уточня , че ОРЗ и така наречения клас са над МОД т. е брутната РЗ е по-висока от МОД |
Светла Янева |
Уважаема г-жо Янева, Съгласно чл. 6, ал. 3 КСО осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход. Минималният осигурителен доход за съответната длъжност, т.н. осигурителен праг, е възможно да не бъде съразмерен с брутното трудово възнаграждение (БТВ). Осигурителният праг представлява сума (осигурителен доход), върху който се дължат осигурителни вноски. Това означава, че БТВ може да бъде по-малко, равно или по-голямо от осигурителния праг. В конкретния случай БТВ, както посочвате в запитването, е по-високо от осигурителния праг и следователно осигурителните вноски се дължат върху БТВ. ЛТ/ |
| 2014-12-05 13:36:32 |
През юни 2015год.се пенсионирам.През май 2015год.освен заплата ще вземем и допълнителен бонус за 24 май,тъй като работя към просветата.Въпросът ми е - ще влезе ли и тази сума при изчисляване на размера на обезщетението при пенсиониране,тъй като то се изчислява от предходния месец /в случая - м.май /.Благодаря предварително ! |
Свиленка Заркова |
Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 220, ал. 1, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Според чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Тъй като „допълнителния бонус“ за 24 май е еднократен, т. е няма постоянен характер, мнението ни е, че той не следва да се включва в базата за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. МВ/ |
| 2014-12-05 13:44:51 |
Възможно ли са 7 последователни 8 часови работни дни + 3 почивни, при сумарно отчитане на работното време? |
Д. Лютидолска |
Уважаема г-жо Лютидолска, Съгласно чл. 142, ал. 4 КТ продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа. ЛТ/ |
| 2014-12-05 13:51:50 |
В момента работя на основен трудов договор на 8 часа. Имам предложение в друго предприятие за 8 часов работен ден. Мога ли да работя на двете места по 8 часа, ако и двамата работодатели са съгласни. Благодаря Ви! |
Мая Матева |
Вие имате възможност да сключите трудов договор с друг работодател по реда на чл. 111 от Кодекса на труда (КТ), който предвижда, че работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния Ви трудов договор по основното Ви трудово правоотношение. Работното време по трудов договор за допълнителен труд е уредено в чл. 113, ал. 1 до ал. 8 от КТ, съгласно който максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 40 часа седмично – за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители, и 48 часа седмично – за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите, навършили 18 години могат да работят и повече от 48 часа. Работникът или служителят по чл. 110 и чл. 111 от КТ дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него. Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 от КТ за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя – страна по трудовия договор за допълнителен труд. В тези случаи продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна, която не може да бъде по-малко от 12 часа, съгласно чл. 152 от КТ и седмична почивка – 48 часа, съгласно чл. 153 от КТ. С оглед на гореизложеното може да се направи обоснован извод, че работник или служител може да сключи един основен трудов договор на 8 часа и допълнителен трудов договор по чл. 111 от Кодекса на труда, който не може да бъде за повече от 4 часа. ЯР/ |