| 2015-02-23 10:12:50 |
Директор съм на детска градина /ОДЗ/. След като ни сляха с друга детска градина се установи че на 2-ма педагози има различия в трудовия стаж.В трудова книжка имат по-малко стаж,а по ведомост им се плаща за повече трудов стаж.Какво е правото ми като работодател?Може ли да се коригира тр.стаж при установено различие? Благодаря предварително. |
жулиета караханян |
Уважаема г-жо Карахян, Допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се заплаща за трудов стаж и професионален опит, установен със съответните документи, представени от работника или служителя. ЛТ/ |
| 2015-02-23 11:10:32 |
Може ли заповед за освобождаване да бъде издадена, считано от дата, по-предна от датата на издаване на заповедта, напр. заповед от 20.02., считано от 03.02. Редно ли е и няма ли да има проблем при регистрация в НАП. В този случай това не е ли нарушение на сроковете по чл.62 от КТ? |
юлия янчева |
За дата на прекратяване на трудовия договор се вписва деня, следващ деня, в който лицето е било на работа и от следващият ден (считано от ...) страните вече не са в трудово правоотношение. Последният работен ден се включва в трудовия стаж на работника или служителя. Реда за изпращане на уведомление до НАП е регламентиран в наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. В чл. 3, ал. 1, т. 2 от наредбата е предвидено, че уведомлението се изпраща в 7-мо дневен срок от прекратяването на трудовия договор.МВ/ |
| 2015-02-23 11:25:43 |
Могат ли да ме задължат да сключа договор по чл. 234 от КТ, при условия, че сама си плащам обучението, а работодателя само ми предоставя платен ученически отпуск по чл. 169 от КТ! Законнно ли е това да ме обвързват с договор, като отпуската ми се полага по КТ с разрешение на работодателя, но не и с обвързване с договор! |
Миряна Иванова |
Ако считате, че работодателят Ви нарушава трудовото законодателство, сигнализирайте съответната инспекция по труда. СН/ |
| 2015-02-23 12:39:09 |
Пенсионер,назначен на основание чл.67ал.1т.1 от КТ и освободен на основание чл.327ал.1т.2 от КТ ,има ли право на обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ. Трябва ли да е описано обезщетението в заповета за освобождаване |
Мария Илиева |
Съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Както е видно от разпоредбата, при прекратяване на трудовия договор на посочените основания, обезщетението е дължимо от работодателя. Обстоятелството, че лицето е пенсионер е без значение с оглед неговото изплащане. В случай, че обезщетението не бъде включено в заповедта за прекратяване на трудовия договор, няма пречка изплащането му да стане с отделна заповед на работодателя. МВ/ |
| 2015-02-23 13:43:01 |
Привет! Вече ми отговорихте на въпрос, свързан с изчисляването на извънредния труд.Възможно ли е, ако е уговорено в КТД и ВПРЗ, същият да се изчислява и изплаща само на база основна заплата, без клас.В тази връзка, можем ли да се позовем на чл.262 ал.2 от КТ-"ако е не е уговорено друго..."благодаря предварително. |
Мария Петрова |
Съгласно чл. 262 от Кодекса на труда /КТ/ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. В разпоредбата на чл. 262, ал. 2 от Кодекса на труда е регламентирано, че когато не е уговорено друго, увеличението за положения извънреден труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено в трудовия договор. В този текст се има предвид трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор – чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ. Според разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго. Считаме, че в КТД и ВПРЗ не може да се уговори извънредният труд да се изплаща само на база основна заплата, без допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което има постоянен характер.МВ/ |
| 2015-02-23 14:22:31 |
Здравейте, има ли срокове и какви са за изплащане на обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ при пенсиониране ? |
ДИМИТРОВА |
В чл. 222, ал. 3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно, обезщетението е дължимо от работодателя при прекратяване на трудовия договор. МВ/ |
| 2015-02-23 16:54:24 |
Придобивам право на пенсиониране на 25.02. т.г., но няма да напускам работа. Отговорихте ми, че обезщетението по чл.222 ал.3 трябва да ми се изплати при прекратяване на ТПО. Към 25.02 имам 9 години и 7 месеца стаж при този работодател.Какъв размер обезщетение ми се полага-към датата на придобиване на право или към датата на освобождаване от работа? |
Марга Симеонова |
От 1 януари 2015 г. е отменена разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст беше необходимо лицето да преустанови упражняването на трудова дейност. Поради това, че изискването за прекратяване на осигуряването, /в случая на трудовото правоотношение/ е отменено, обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ ще се дължи към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, и към тази дата би следвало да се направи пресмятане на общия брой (периода) трудов стаж при този работодател. Преценката дали работника/служителя да получи обезщетение в размер на 2 или 6 брутни трудови възнаграждения се прави от работодателя. Ако не сте съгласни с нея можете да се обърнете към съда. ЯР/ |
| 2015-02-23 17:50:30 |
Здравейте, при сумирано отчитане на работното време, работна смяна от 22.00 до 10.00, за колко часа следва да се отчете - 12 часа или 13 часа /заради часовете нощна смяна/? Благодаря Ви предварително за оказаното внимание |
Никола Цанков |
Съгласно чл. 140 от Кодекса на труда (КТ) нощен е трудът, положен в границите от 22:00 до 06:00 часа. Ако работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време съгласно чл. 142, ал. 2 от кодекса на труда, се прилага чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Наредбата). Сумираното изчисляване е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и чл. 140 от КТ) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който обаче не може да бъде повече от 6 месеца. При сумирано изчисляване на работното време работодателите разработват графици за работното време. Изчисляването на работното време става в края на периода на отчитане, като се сравняват действително отработените часове (след превръщането на нощните часове в дневни) и установената нормална продължителност на работното време за същия период (съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата). Съгласно цитираната разпоредба при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. За всеки работник или служител в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, работодателят сравнява нормата работно време за периода и фактически отработеното време. Нормата работно време за периода се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в установения от работодателя период на отчитане, се умножи по нормалната дневна продължителност на работното време, установена за работното място. Ако е полаган нощен труд, фактически отработеното време се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни и към тях се добавят останалите часове, през които е полаган дневен труд. ЯР/ |
| 2015-02-23 20:41:28 |
Чие е ЗАДЪЛЖЕНИЕТО да начисли дължимата сума за облекло на служител,върнал се на работа след повече от 6 месЕца отсъствие Как се изчислява сумата В кой документ мога да го ПРОЧЕТА |
Мариета Андонова |
В чл. 6, ал. 2 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло е предвидено, че след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и с комитета/групата по условия на труд работодателят писмено определя: 1. работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло; 2. работниците и служителите, които имат право на работно и/или униформено облекло; 3. вида, характеристиките и отличителните знаци на работното и/или униформеното облекло; 4. срока за износване на работното и/или униформеното облекло; 5. условията за ползване, включително почистването на работното и/или униформеното облекло. Условията по ал. 2 могат да се договорят и с колективен трудов договор при спазване изискванията на наредбата – ал. 3 на чл. 6. Съгласно чл. 8, ал. 1 от наредбата, работното и униформеното облекло трябва: 1. да осигуряват защита на личното облекло на работника или служителя; 2. да отговарят на условията на съответното работно място; 3. да са съобразени с индивидуалните особености на работниците и служителите; 4. да не създават риск за здравето и безопасността на работниците и служителите. Според ал. 2 на чл. 8 от наредбата, работното и/или униформеното облекло се предоставя на работника или служителя в готов вид в деня на постъпването му на работа. В чл. 9, ал. 1 от наредбата е предвидено, че срокът на износване на работното и/или униформеното облекло започва да тече от деня на предоставянето му на работника или служителя. При отсъствие на работника или служителя за период повече от 3 месеца работодателят може да удължи срока на износване на работното и/или униформеното облекло – ал. 2 на чл. 9 от наредбата. МВ/ |
| 2015-02-23 22:13:32 |
Какво е дисциплинарното наказание и за кой при ненавремено начисление на дължима сума за дрехи за 2014г Какъв е реда служителят ДА си я ПОЛУЧИ през 2015г при завръщането му на работа след отсъствие Кой е нормативния акт за това |
Елза Марини |
В чл. 6, ал. 2 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло е предвидено, че след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и с комитета/групата по условия на труд работодателят писмено определя: 1. работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло; 2. работниците и служителите, които имат право на работно и/или униформено облекло; 3. вида, характеристиките и отличителните знаци на работното и/или униформеното облекло; 4. срока за износване на работното и/или униформеното облекло; 5. условията за ползване, включително почистването на работното и/или униформеното облекло. Условията по ал. 2 могат да се договорят и с колективен трудов договор при спазване изискванията на наредбата – ал. 3 на чл. 6. Информацията по ал. 2 се свежда до знанието на работниците и служителите – ал. 4 на чл. 6. Съгласно чл. 9, ал. 1 от наредбата, срокът на износване на работното и/или униформеното облекло започва да тече от деня на предоставянето му на работника или служителя. При отсъствие на работника или служителя за период повече от 3 месеца работодателят може да удължи срока на износване на работното и/или униформеното облекло – ал. 2 на чл. 9 от наредбата. В случай на нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира съответната инспекция по труда. МВ/ |