| 2015-03-10 16:22:23 |
Здравейте, получено е разрешение от ИТ за назначаване на лице на ТД, ненавършило 18 години. Моля за няколко разяснения 1. Допустимо ли е въвеждане на СИРВ за наетите лица, ненавършили 18 години? 1. Ако сключим с лицето ТД за непълно работно време /напр. по 3 ч./ден/, може ли да въведем за неговата длъжност ненорамиран работен ден? |
Дияна Чанкова |
Уважаема г-жо Чанкова, Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2 КТ за работниците и служителите, ненавършили 18 години е установено намалено работно време. Съгласно чл. 305, ал. 1, изр. 1 от КТ работното време на работниците и служителите, ненавършили 18 години, е 35 часа седмично и 7 часа дневно при петдневна работно седмица. Разпоредбата на чл. 305 от КТ “Особени грижи за непълнолетните” е част от Раздел І на глава ХV “Специална закрила на непълнолетните”. Не е допустимо полагането на извънреден труд от работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст (чл. 147, ал. 1, т. 1 КТ). Сумираното изчисляване на работното време допуска 12-часова продължителност на работната смяна. Освен това, в края на периода на сумираното отчитане, часовете които надхвърлят нормата работно време за периода се заплащат като извънреден труд по чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ. Съгласно чл. 139а, ал. 2 КТ не може да се установява ненормиран работен ден за работниците и служителите с намалено работно време. Освен това, при ненормирания работен ден е възможно да се наложи да се полага труд в почивни и празнични дни, който се заплаща с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Предвид гореизложеното, становището ни е, че за работниците и служителите, ненавършили 18 години, не може да се установява сумирано изчисляване на работното време и да се въвежда ненормиран работен ден, дори трудовият договор да е сключен за непълно работно време. ЛТ/ |
| 2015-03-10 17:01:10 |
Здравейте, дружеството, в което работя има нов акционер и предстои вливане в новия акционер. Наскоро се завърнах на работа от отпуск по майчинство и детето ми е на възраст до 3г. Имам следния въпрос: В този случай важи ли Чл. 333. (1) т.1 и имам ли някакви други защити срещу уволнение? Благодаря предварително. |
Елена Георгиева |
Съгласно чл. 123, ал.1, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/, трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при вливане на едно предприятие в друго. При уреждане на трудовото правоотношение по реда на чл. 123 от КТ не е необходимо да се подписват допълнителни споразумения, освен ако не се променя някой елемент от съдържанието му - напр. длъжността. В чл. 333, ал. 1, т. 1 и т. 4 от КТ е предвидено, че в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работничка или служителка, която е майка на дете до 3 годишна възраст. Законовата закрила включва забрана за уволнение на майка на дете до 3-годишна възраст с предизвестие без предварително разрешение на инспекцията по труда, в следните случаи, изброени в КТ: при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на обема на работата; при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата; при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях, както и при дисциплинарно уволнение. МВ |
| 2015-03-10 17:19:45 |
Здравейте, след полагане на извънреден труд събота и неделя, работодателят е длъжен да осигури почивен ден през следващата работна седмица.Въпросът ми е следния - ако въпросния служител си пусне отпуск или болничен за примерно 3 дни от тази седмица през, която следва да има почивен ден, ТОВА отменя ли нашето задължение да му осигурим почивен ден? |
Елена Милчакова |
Съгласно чл. 153, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/, за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. В чл. 15 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в случаите по чл. 153, ал. 4 от КТ, в заповедта за извънреден труд за всеки работник или служител задължително се посочва денят, в който през следващата работна седмица ще се ползва непрекъсната почивка в размер не по-малък от 24 часа. Тъй като платеният годишен отпуск се заявява и ползва в работни дни, липсва правно основание за деня на почивката по чл. 153, ал. 4 от КТ на работника/служителя да бъде разрешен платен отпуск. Мнението ни е, че в случай на отпуск поради временна неработоспособност, който съвпада с деня за почивка по чл. 153, ал. 4 от КТ, работодателят не е задължен да осигури друг ден за почивка.МВ/ |
| 2015-03-10 17:38:04 |
Имам сключен допълнителен трудов договор по чл. 110 от КТ за работа по 2 часа на ден. Как се изчислява този трудов стаж и зачита ли се при пенсиониране? |
Наташа Винчева |
В чл. 355, ал.1 от КТ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал. 3 на чл. 355 от КТ. В трудовата книжка се нанасят данни само по основното трудово правоотношение. За трудовия договор по чл. 110 от КТ работодателят издава удостоверения - УП 2 и УП 3. Работник или служител, който работи по трудов договор за полагане на допълнителен труд, подлежи на задължително осигуряване съгласно чл. 4, ал. 1, т. 6 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Това означава, че работодателят по трудовия договор за допълнителен труд следва да начислява и внася дължимите осигурителни вноски. Съгласно чл. 9, ал. 8, т. 1 от КСО, зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по- благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа. За повече информация относно осигурителния стаж можете да се обърнете към ТП на НОИ. МВ |
| 2015-03-10 18:10:09 |
Добър ден. Искам да попитам при смяна с продължителност на нощна 20.00 - 3.00 - 7.0 работни часа преизчисляването 8/7=1.143 за часовете от целия интервал 20.00-3.00 или за реалните нощни 22.00-3.00(5 ч. нощен труд) се прилага?За опредлеляне месечните часове сумирам броя на дневните смени(х8ч), нощните(х7ч) и преизчислените с коефициент нощни? |
Гутева |
Уважаема г-жо Гутева, Сумираното изчисляване на работното време е форма на изчисляване на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. За всеки работник или служител в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, работодателят сравнява нормата работно време за периода и фактически отработеното време (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд). Нормата работно време за периода се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в установения от работодателя период на отчитане, се умножи по нормалната дневна продължителност на работното време, установена за работното място. Фактически отработеното време се определя в часове, като към дневните часове се прибавят нощните часове, коригирани с коефициент 1,143. След като нормата работно време за периода се изчисли, се прави сравнение с фактически отработеното време (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд) и ако тя е надвишена, получените в повече часове се заплащат с увеличението, предвидено в чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ. ЛТ/ |
| 2015-03-10 18:28:27 |
Следва ли, че след като е, взето решение за получаване на средствата за СБКО в пари, начислени към заплатата на служителя, същите трябва да се изплащат всеки месец, или е възможно да се изплащат да речем два пъти в годината? |
Христина Милушева |
Считаме, че и този въпрос трябва да бъде уреден в решението на Общото събрание на работниците и служителите. СН/ |
| 2015-03-10 23:21:31 |
От 2001г. работя като учителка в осн.училище.От 03.07.2014г. получавам инвалидна пенсия с право на работа.На 02.09.2015г.навършвам 60г.8м,трудов стаж 37г.4м. и имам желание да се пенсионирам по възраст и стаж.Въпросът ми е : Трябва ли на 02.09.2015 да прекратя тр. правоотнош. с настоящия работодател ,за да получа 8- те брутни заплати или не. |
Борислава Петрова |
В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. В случай, че работникът/служителят към момента на прекратяване на трудовия договор отговаря на посочените в разпоредбата изисквания, обезщетението е дължимо от работодателя в посочения размер – 2 или 6 брутни заплати. Като е видно от разпоредбата, обезщетението е дължимо от работодателя при прекратяване на трудовия договор, след като лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно разпоредба на § 5, ал. 1 и ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, до 31 декември 2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 КСО и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените. МВ |
| 2015-03-11 04:12:45 |
Здравейте ! Имам ЕР на ТЕЛК , в което е отразено , че мога да работя на същата длъжност със съответният облекчен режим . 7 дневният срок за трудоустрояване изтече , аз се явявам на работа , но имам ли право на обезщетение по член 217 и трябва ли да продължавам да ходя на работа ? Благодаря Ви ! |
Мартин Чаушев |
Основанието за трудоустрояване на работника или служителя е чл. 314 от КТ. В разпоредбата е предвидено, че когато работника или служителя поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето може да изпълнява друга, подходяща работа, или същата работа при облекчени условия, той се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи. Съгласно чл. 317 от КТ, необходимостта от преместване на работника или служителя с намалена работоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи. Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа. Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му. При неизпълнение на предписанието на здравните органи от работодателя той дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217 . Фактическото изпълнение на предписанието следва да се извърши със заповед на работодателя, в която трябва да се посочат основанието за трудоустрояване, длъжността, на която се премества лицето, и срокът, за който се премества. За изясняване на случая можете да се обърнете към съответната инспекция по труда. МВ/ |
| 2015-03-11 08:26:03 |
Възможно ли е при прекратяване на трудовия договор поради пенсиониране работодателя изобщо да не изплати обезщетение по чл.223 ал.3 от КТ ? Или то да бъде минимално? |
Ваня Илиева |
Ваня Илиева В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. В случай, че работникът/служителят към момента на прекратяване на трудовия договор отговаря на посочените в разпоредбата изисквания, обезщетението е дължимо от работодателя в посочения размер – 2 или 6 брутни заплати. МВ |
| 2015-03-11 10:45:55 |
Добър ден, мога ли да попитам дали за 3 часа нощен труд ми се полага заплащане по 0.25ст. на час, преизчисляване за тези часове и работно време 7 часа? Аз работя от 16.00 - 01.00, или 8 часа, като излизам за 1 час почивка за хранене от 20-21часа? С уважение - Гочева |
Гочева |
Съгласно чл. 140, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/, нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч. В чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Съгласно чл. 9, ал. 2 от наредбата, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Цитираната разпоредба определя правилото за превръщане на отработените нощни часове в дневни, като се използва коефициент. Когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 от КТ/ и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 от КТ/, отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Когато е полаган нощен труд, фактически отработеното време се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни и към тях се добавят останалите часове, през които е полаган дневен труд.МВ/ |