| 2015-03-23 13:53:36 |
Здравейте! Бях на срочен трудов договор, който в началото на месеца премина в безсрочен. В срочния ми договор пише, че след изтичането ме автоматично преминава в безсрочен. Срокът на предизвестие в срочния договор е 2 месеца. Това означава ли, че предизвестието ми продължава да бъде 2 месеца и сега, когато съм на безсрочен ТД? |
Антония Василева |
В чл.71, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че до изтичане срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Според чл.71, ал. 2 от КТ трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен по предходната алинея до изтичане на срока за изпитване. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 6 от КТ трудовият договор съдържа данни за страните и определя еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор. Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично установява, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). В случай, че по посечения ред не е изменен срокът на предизвестието, той остава такъв, какъвто е уговорен в трудовия договор. МВ/ |
| 2015-03-23 14:17:41 |
Здравейте, Въпросът ми е следният: Как се начислява ДТВ за прослужено време (клас), за служител работещ на 3 - часов работен ден по основен трудов договор? |
Антония Мартинова |
Съгласно чл. 12, ал. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Наредбата), допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време – по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. Според чл. 12, ал. 9 от Наредбата, правото за получаване на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възниква при придобит трудов стаж и професионален опит не по-малък от една година, а в чл. 12, ал. 10 от Наредбата е предвидено, че размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се изменя на период, не по-малък от една година придобит трудов стаж и професионален опит. ЯР/ |
| 2015-03-23 15:06:08 |
лице, което няма 6 мес.осигурителен стаж предстая болничен. Кой е нормативния документ, съгласно кийто работодателя заплаща възнаграждение за първите 3 дена? §22о е с действие до края ма 2012 година. |
Радостина Димитрова |
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. На основание чл. 40, ал. 5 КСО, осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. Мнението ни е, че следва да са налице всички условия, на които трябва да отговарят осигурените лица, за да им бъде отпуснато парично обезщетение за временна неработоспособност, вкл. и наличието на 6-месечен осигурителен стаж, за да е налице основание осигурителят да изплати на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност. Т.е., необходимо е лицето да има не по-малко от 6 месеца осигурителен стаж, за да изплати работодателят за първите три работни дни 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. КС |
| 2015-03-23 16:07:49 |
Здравейте, след нормална петдневна работна седмица, може ли служителят да бъде поставен на разположение за цяла събота и неделя (48 часа). В случай че не се налага да работи по времето на разположение, може ли в понеделник отново да бъде на работа в обичайното за него работно време. |
Тодор Валериев |
В чл. 3 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е предвидено, че когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото за разположение се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят е на разположение не се отчита като работно време. То обаче се заплаща съгласно чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Според ал. 4 на чл. 3 от наредбата, фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд. Съгласно ал. 5 на чл. 3 от наредбата, при полагане на извънреден труд по ал. 4 на работника или служителя се осигурява минималният размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка. В чл. 5, ал. 1 от наредбата е предвидено, че максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава: 1. общо за един календарен месец - 100 часа; 2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа; 3. през почивни дни - 48 часа. Според ал. 2 на чл. 5 от наредбата, на работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение: 1. в два последователни работни дни; 2. в повече от два почивни дни в един календарен месец. Ограниченията по ал. 1 и 2 могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ – ал. 3 на чл. 5. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. МВ/ |
| 2015-03-23 17:02:03 |
Здравейте, Бих искала да Ви попитам дали "престоят" попада в хипотезата на Чл. 70. (4), т.нар. "други уважителни причини" изхождайки от извода, че такива причини са причини различни от отпуска, но съществува правно основание за тяхното възникване - например издадена е заповед за престой и евентуално какви други документи са необходими |
Десислава Радева |
Мнението ни е, че престоя (когато това не по вина на работника/служителя), не следва да бъде приравняван към „други уважителни причини“ в хипотезата на чл. 70, ал. 4 от КТ, при положение, че работникът или служителят се намира в предприятието, с готовност при прекратяването на престоя незабавно да започне изпълнението на трудовите си задължения. ЯР/ |
| 2015-03-23 19:27:01 |
Пенсионерка съм от 6.11.2014 год,но скоро получих решението и разбрах,че НОИ-ЯМБОЛ,не ми признават 13 г. като дружинен ръководител за педагогически.Не ми достигат 5 месеца,за да получа добавка от УПФ.Продължавам да работя в училище и към 6.04.2015 г.ще направя 25 г. и 8 месеца.Какво да правя(да се отказвам,да връщам парите и на ново да подавам всич |
РАДКА КЬОСЕВА |
В случай на несъгласие с издаденото разпореждане, в Кодекса за социално осигуряване е предвидена процедура за неговото обжалване. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” и ал. 2 КСО, разпорежданията за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях могат да се обжалват пред ръководителя на съответното ТП на НОИ в тримесечен срок от получаването им. В правомощията на ръководителя е да се произнесе по жалбата или искането с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на ТП на НОИ може да отмени разпореждането и да реши жалбата по същество. Решението се съобщава на заинтересованата страна в 7-дневен срок от постановяването му (чл. 117, ал. 3 КСО). За допълнителна информация следва се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт или на адрес София - 1303, бул. "Александър Стамболийски" № 62-64 или на e-mail: NOI@nssi.bg. КС |
| 2015-03-23 21:11:09 |
Здравейте,питам Ви парите ,които се полагат за работно облекло на непедагогическия персонал в детските градини как се начисляват и изисква ли се документ (фактура),за да се осребрят? ш |
Дофи Стоянова |
Уважаема г-жо Стоянова, Съгласно чл. 296, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор. На основание на цитираната разпоредба е издадена Наредбата за безплатното работно и униформено облекло. Съгласно чл. 7 от Наредбата работно облекло се осигурява на работниците, когато условията на работа налагат да се запази личното им облекло. Условията и редът, по който работодателят осигурява на работниците или служителите безплатно работно облекло са установени в Наредбата. Списъкът на работниците и служителите по длъжности и професии, които имат право на работно облекло, се определя от работодателя. Съгласно чл. 15 от наредбата при прекратяване на трудовото правоотношение работниците връщат на предприятието зачисленото им работно облекло. Работниците, които не върнат работното облекло, заплащат стойността за срока на доизносването му. ЛТ/ |
| 2015-03-24 09:26:01 |
Работещ пенсионер съм /ранно пенсиониране/. Защо работодателя има право да ме освободи по Чл.328 ал.1 т.10а ?Това не е ли според вас дискриминация спрямо всички , които са като мен? Не трябва ли да сме защитени . Още повече че работя в бранш , който няма приемственост и желание за постъпване на работа на нови кадри. Благодаря предварително. |
Иванов |
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а от Кодекса на труда предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това е основание предвидено в КТ, като е без значение, че в случая става въпрос за ранно пенсиониране. ЯР/ |
| 2015-03-24 10:04:32 |
Учител е назначен по чл. 64, ал. 1, т .1 и срокът на договора изтича на 15.04.2015 г. Може ли и по кой член да бъде преназначен до края на учебната година - 30.06.2015 г. |
Харизанова |
От направеното от Вас запитване предполагаме, че става въпрос за чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ). С оглед на това следва да имате предвид, че преназначаването е възможно при условията на посочения член, като – срочен трудов договор се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго. В ал. 4 на чл. 68 от КТ е залегнало, че по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. В т. 8 на § 1 от Допълнителни разпоредби на КТ е предвидено, че по смисъла на този кодекс "Изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. КТ/ |
| 2015-03-24 10:23:18 |
Полага ли се отпуск по чл.155 ал.4 и по чл.156 ал.2 , докато ползва неплатен отпуск по чл.167а ал.1 от КТ, който отпуск се признава за трудов стаж. |
Людмила Колева |
Уважаема г-жо Колева, Съгласно чл. 167а, ал. 8 КТ, времето на ползване на отпуск по чл. 167а, ал. 1 (вкл. от другия родител) се признава за трудов стаж. От това следва, че след като времето на ползване на този отпуск се зачита за трудов стаж, служителката има право и на основен платен годишен отпуск пропорционално на зачетеното за трудов стаж време. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда регламентира правото на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки. Видовете работи, за които се допълнителен платен годишен отпуск, се определят с наредба на Министерския съвет (чл. 156, ал. 2 КТ). Право на този вид отпуск имат работниците и служителите, които извършват видовете работи, определени в чл. 2 от Наредбата към ПМС № 267 от 12.12.2005 г. (Обн. ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г.). Съгласно чл. 4 от Наредбата право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време. Размерът на допълнителния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при условие че работникът или служителят е работил при условията на съответния вид работа в рамките на една календарна година. Когато работникът или служителят работи по-малко от една календарна година, размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя пропорционално на отработеното време. ЛТ/ |