| 2015-04-03 09:14:30 |
Работя на срочен трудов договор до 06.2015 г. /след това има вероятност договора да бъде продължен като безсрочен/,. но си намерих работа и искам договора ми да бъде прекратен с изтичане на срока на договора и да започна на новото място . Трябва ли да уведомя работодателя, че след изтичане на срока няма да продължа? |
Ива Тодорова |
От направеното от Вас запитване разбираме, че работите на срочен трудов договор, който изтича през месец юни 2015 г. Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ), трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок, т.е. „уведомление“ не е необходимо. Следва да имате предвид, че за изменението на трудовото правоотношение е необходимо взаимно съгласие – чл. 119 от КТ – трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време (т.е. необходимо е Вашето съгласие за това). Ако такова не бъде постигнато, то се прилага разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ. Обръщаме Ви внимание и на чл. 69, ал. 1 от КТ, според който трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна. ЯР/ |
| 2015-04-03 09:25:06 |
Работя на ТД с уговорено предизвестие от 1 м. Сега под предтекст смяна на наименованието на длъжността ми /без промяна в задълженията ми/ работодателят е вмъкнал и текст относно срока на предизвестие- че става 3 месеца. Имам ли право да откажа да подпиша и какви последици може да има това за мен? |
Дияна Банкова |
От зададения от Вас въпрос не става ясна причината и основанието за предстоящата промяна. С оглед на това и съгласно чл. 119 от Кодекса на труда, трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време, т.е. за целта е необходимо да е налице и Вашето съгласие. Няма пречка при подписване на допълнителното споразумение да настоявате за запазване на досегашните условия и по отношение на срока на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, като това следва да бъде изрично упоменато. ЯР/ |
| 2015-04-03 10:53:54 |
Трябва ли работодателя до оформи документално пълния осигурителния стаж на работника ( сбор от всички работни места) като доказателство за размера му при предложение за прекратяване на трудия договор поради настъпване на условията за пенсиониране? Възможно ли е да има некоректно изчисление и стажа да не бъде признат впоследствие от нои? |
Петрана Цветкова |
Работодателят оформя трудовата книжка и издава документи само за периода, през който работникът е работил при този работодател. За допълнителна информация се обърнете към Националния осигурителен институт. КС |
| 2015-04-03 11:07:04 |
Наш служител учи магистратура редовно обучение ходи на занятия само два дни в седмицата ( понеделник и четвъртък) така му е направена програмата. Ако имаме разрешение от работодателя може ли служителя да ползва платен отпуск по чл. 169 от КТ? |
Иванова |
Съгласно разпоредбата на чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), право на платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година имат работници или служители, обучаващи се без откъсване от производството със съгласието на работодателя. Платеният отпуск за обучение по чл. 169 от КТ е целеви и се предоставя за посещение на учебни занятия и за подготовка и явяване на изпити. Под обучение без откъсване от производството се имат предвид задочна, вечерна или дистанционна форма на обучение. С оглед на посочените във Вашето запитване обстоятелства и посочените по-горе разпоредби, мнението ни е че (студент – редовно обучение), няма право на отпуски по чл. 169-171а от Кодекса на труда. ЯР/ |
| 2015-04-03 11:10:04 |
При закриване на предприятието на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 се прекратява трудов договор на майка, която ползва болничен по чл. 163, ал. 1 (410 дни). Следва ли да й се начисли и изплати обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, при условие, че в момента тя получава обезщетение от НОИ? Ще се прекрати ли плащането от НОИ ако получи обезщетението по 222? |
Стоянка Лазарова |
Уважаема г-жо Лазарова, Обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор на посочените в разпоредбата правни основания, на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето на оставане без работа, но за не повече от 1 месец или за по-дълъг срок, ако това е предвидено с колективен трудов договор или с индивидуалния трудов договор. Трудовото правоотношение на работника/служителя се прекратява от определен момент. От този момент нататък съществува възможност работникът/служителят да търси работа и да възникне друго трудово правоотношение, поради което по правило датата от която започва да тече 1-месечният срок (или по-дълъг срок, ако такъв е предвиден), е денят, следващ датата на прекратяването. От това правило има изключения, когато трудовият договор на работничката/служителката е прекратен по време на отпуск поради бременност и раждане, разрешен въз основа на акт здравните органи – болнични листове. В тези случаи срокът на оставане без работа започва да тече след изтичането на периода, посочен в последния болничен лист, издаден от здравните органи. В периода на болничните, лицето е неработоспособно и не съществува възможност да си търси работи и съответно да сключи друг трудов договор. С оглед на гореизложеното изразяваме становище, че тъй като обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ е за оставане без работа, то срокът “но за не повече от един месец” или “за по-дълъг срок” (ако такъв е предвиден с КТД или в трудовия договор), започва да тече след възстановяване работоспособността на лицето, т.е. след изтичане на последния болничен лист. Работничката или служителката следва да поиска от бившия си работодател изплащането на това обезщетение, като удостовери оставането си без работа или постъпването си на работа с по-ниско трудово възнаграждение. За информация по въпроса, свързан с изплащането на обезщетението от НОИ, се обърнете към съответното ТП на НОИ. ЛТ/ |
| 2015-04-03 11:53:35 |
В отпуск поради бремменост съм(45 дн.преди раждане). Болничният ми лист е предаден на работодателя, 10 дни по-късно получих предизвестие за прекратяване на ТПО на основание чл.326, ал.2 във вр. с чл.328, ал.1, т.1 от КТ. Посочения текст изключва закрилата по чл.333 КТ, съгл. ал. 5, но законосъобразно ли е предизвестяването по време на отпуск бремен |
Венцислава Дочева |
Уважаема г-жо Дочева, В посочената от Вас хипотеза (прекратяване на трудов договор по време на отпуск поради бременност) се прилага чл. 333, ал. 6 КТ. Закрилата по чл. 333, ал. 6 КТ се изразява в посочване на единственото правно основание, на което работодателят може да уволни работника или служителя. Затова няма пречка предизвестието да бъде връчено по време на ползването на отпуска по чл. 163, ал. 1 КТ. ЛТ/ |
| 2015-04-03 13:04:48 |
На 11-ти март зададох въпрос, на който нямам отговор до момента, а именно накратко: Работодател доплаща до минимална заплата на нормени работници, следва ли в базата на отработената заплата да влизат 3-те дни болнични от работодател. Те имат характер на обезщетение, а не на отработена заплата, каквито са заработката по норма и платения отпуск. |
Иванка Стоянова |
Уважаема г-жо Стоянова, Според чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 НСОРЗ, при изчисляване на брутната работна заплата на работниците и служителите се включват: - основната работна заплата; - възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; - допълнителните трудови възнаграждения, определени по реда на наредбата, както и възнаграждението, изплатено по реда на чл. 259 от Кодекса на труда; - възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; - възнаграждението при престой или поради производствена необходимост, изплатено по реда на чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; - възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда; - възнаграждението за платен годишен отпуск. Възнаграждението за първите три работни дни от временната неработоспособност се изчислява като полученото възнаграждение се разделя на отработените дни, за които е получено. ЛТ/ |
| 2015-04-03 14:27:51 |
Работя по основен трудов договорна 8 часа и на втори договор на 4 часа. По основния договор съм в неплатен отпуск, полага ли ми се клас прослужено време по втория трудов договор след като по основния съм в неплатен отпуск? |
Найденова-Димитрова |
В чл. 12, ал. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време – по всеки отделен трудов договор до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. В случаите, когато работникът или служителят се намира в неплатен отпуск по основното трудово правоотношение и полага труд само по трудов договор за допълнителен труд, допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит по договора за допълнителен труд се изплаща в пълен размер. ЯР/ |
| 2015-04-03 15:20:42 |
Служители работят на сумирано работно време, но в някои ситуации се налага след края на смяната да положат извънреден труд.Противоречи ли с нормативната уредба да се изплатят тези часове изв.труд по друга ставка и да не се включат в тримесечното изравняване. Могат ли на СИРВ да бъдат на разположение на работодателя. |
Елена Милчакова |
Уважаема г-жо Милчакова, Полагането на извънреден труд е уредено в Кодекса на труда и то е допустимо само в предвидените в чл. 144 случаи. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Основна характеристика на извънредния труд е, че се изпълняват трудови функции извън установеното за работника или служителя работно време. Заплащането на положения извънреден труд е регламентирано в чл. 262 КТ. Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда предвижда, че за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Отчитането на работното време на тези работници и служители може да се извършва както подневно, така и сумирано. В чл. 3 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или разположение на работодателя е предвидено, че когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника или служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение извън територията на предприятието, не се включва и не се отчита като работно време. В този случай, съгласно чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – НСОРЗ се заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в размер, не по-малък от 0,10 лв. По-висок размер може да се определи с колективен трудов договор, с вътрешните правила за организацията на работната заплата или с индивидуален трудов договор (чл. 14 от НСОРЗ). Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд. Съгласно чл. 5 от Наредба № 2 максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава: 1. общо за един календарен месец - 100 часа; 2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа; 3. през почивни дни - 48 часа. На работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение: 1. в два последователни работни дни; 2. в повече от два почивни дни в един календарен месец. Горните ограничения могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ. ЛТ/ |
| 2015-04-03 15:40:23 |
Длъжен ли съм да си дам номера на личния си телефон за служебни цели, ако ми го изиска директора |
лазар |
Съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ трудовият договор съдържа данни за страните (работодател и работник/служител). “Данните” са определени в § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. За работника или служителя данните са: името на лицето, постоянния адрес, единния граждански номер (личния номер за чужденец), вида и степента на притежаваното образование, както и данни за притежаваната научна степен, ако е свързана с изпълняваната работа. ЛТ/ |