| 2010-07-06 09:28:57 |
При иаздаване на УП2 при непълно работно време стажа в календарени или работни дни се описва. Има ли някъкви промремени в издаването на този документ |
миткова |
Уважаема г-жо Миткова, За информация във връзка с издаването и попълването на УП 2 се обърнете към съответното ТП на НОИ. ЛТ/ |
| 2010-07-06 10:12:42 |
Може ли работодателя ми да ми удържа от основното трудово възнаграждение без мое съгласие. Работя в лечебно заведение и той твърди, че във ВПРЗ било написано че може. Моля Ви за бърз отговор. Благодаря предварително. |
Радостин Павлов |
Разпоредбата на чл. 272, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за получени аванси; надвзети суми вследствие на технически грешки; данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; запори, наложени по съответния ред; удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 КТ. Вътрешните правила за работната заплата трябва да са направени в съответствие със закона и да не му противоречат. Ако считате,че работодателят неправилно прилага нормативната уредба може да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на фирмата, в която работите. При наличие на трудов спор по изпълнение на трудовото правоотношение, компетентен да се произнесе е съдът. КС |
| 2010-07-06 12:54:27 |
Здравейте.Имаме служителка, която е назначена на тр.договор със срок на изпитване в полза на работодателя.Излиза в болничен за брем. и раждане по време на срока на изпитване. Този вид отпуск попада ли в чл.70, ал.4 от КТ?Ако не попада– защо не?Ако попада,може ли, след отпуската за гледане на дете до 2г. взраст да прекратим договора?Благодаря. |
Вася Герова |
Трудовият договор със срок за изпитване е уреден в чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, който регламентира, че когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ предвижда, че до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Ако срокът за изпитване по трудовия договор на служителката е уговорен в полза на работодателя, той има право да го прекрати без предизвестие по всяко време до изтичане на изпитателния срок. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 71, ал.1 КТ не е предвидено в чл. 333 КТ, който в ал. 5 урежда предварителната закрила при уволнение на бременна работничка или служителка. Затова служителката Ви не попада под тази закрила и може да бъде уволнена, когато работодателят прецени. Съгласно чл. 70, ал. 4 КТ в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Това означава, че по време на отпуските поради бременност, раждане и майчинство /гледане на дете до 2г./, изпитателният срок спира и продължава отново да тече след като майката започне реално работа. Поради което, ако работодателят не е прекратил трудовия договор със служителката по време на отпуските поради бременност, раждане и майчинство, той може да стори това и след отпуските, след като служителката се върне на работа, защото докато е в изпитателен срок майката не попада под закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ. КС |
| 2010-07-06 13:12:27 |
Здравейте.Искам да попитам за служителка, на която на 11.06.2010г. й изтече отпуската за гледане на дете до 2г. възраст.От тогава до момента не е идвала на работа и няма представен документ, с който да оправдае отсъствието си.Нямаме друг вариант освен да я водим в самоотлъчка.Правилно ли е? |
Мария Василева |
Кодексът на труда предвижда, че закъснението, преждевременното напускане на работа, неявяването на работа или неуплътняването на работното време представляват нарушение на трудовата дисциплина (чл. 187, т. 1 КТ). Видовете дисциплинарни наказания, които се налагат за нарушения на трудовата дисциплина са забележка, предупреждение за уволнение и уволнение (чл. 188 от КТ). Процедурата за налагане на дисциплинарни наказания е установена в чл. 186 и сл. от Кодекса на труда. Следва да имате предвид, че съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Според приетата практика самоотлъчката е неявяване на работа на работника или служителя. „Самоотлъчката” е период от време, за който на самоотлъчилия се работник или служител не се зачита трудов и осигурителен стаж. Присъствията се отразяват във ведомост за присъствията – форма 76. Какви действия ще бъдат предприети се преценява от работодателя. МВ/ |
| 2010-07-06 13:13:54 |
Моля да уточните, за какви видове разходи могат да бъдат разпределяни средствата за социално-битово и културно обслужване (СБКО) от общото събрание на наетите по трудови правоотношения в бюджетната организация? |
Р. Гаджева |
Уважаема госпожа Гаджева, Съгласно чл. 293 от Кодекса на труда (КТ), начинът на използуването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Средствата за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използуват за други цели. Примерното съдържание на социално-битовото и културно обслужване на работниците и служителите се съдържа в чл. 294 КТ. Според посочената разпоредба, работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите: 1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд; 2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги; 3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно; 4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм; 5. бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други; 6. подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители; 7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности. Разпоредбата на чл. 299, ал.3 КТ предвижда, че социалните фондове и формите за социално обслужване могат да се ползуват и от семействата на работниците и служителите по решение на общото събрание (събранието на пълномощниците) и в съответствие с колективния трудов договор. По решение на общото събрание на работниците и служителите социалните фондове и формите на социално обслужване могат да се ползуват и от пенсионери, работили при същия работодател (чл. 300 КТ). Както е видно от посочените разпоредби средствата от СБКО се ползват по начина определен от общото събрание. Разпоредбите на Кодекса на труда се прилагат и за работещите по трудово правоотношение в бюджетните организации. СС |
| 2010-07-06 13:33:52 |
Предвид текста на чл. 293 и широкото приложно поле на чл. 294от КТ , възможно ли е общото събрание на работниците и служителите, наети по трудови правоотношения в бюджетна организация да реши да разходва средствата за СБКО за мероприятия от типа: подаръци за ветерани, организиране на детски лагери, взаимоспомагателна каса, новогодишни тържества и |
Р. Гаджева |
Уважаема госпожа Гаджева, Съгласно чл. 293 от Кодекса на труда (КТ), начинът на използуването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Средствата за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използуват за други цели. Примерното съдържание на социално-битовото и културно обслужване на работниците и служителите се съдържа в чл. 294 КТ. Според посочената разпоредба, работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите: 1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд; 2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги; 3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно; 4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм; 5. бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други; 6. подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители; 7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности. Разпоредбата на чл. 299, ал.3 КТ предвижда, че социалните фондове и формите за социално обслужване могат да се ползуват и от семействата на работниците и служителите по решение на общото събрание (събранието на пълномощниците) и в съответствие с колективния трудов договор. По решение на общото събрание на работниците и служителите социалните фондове и формите на социално обслужване могат да се ползуват и от пенсионери, работили при същия работодател (чл. 300 КТ). Както е видно от посочените разпоредби средствата от СБКО се ползват по начина определен от общото събрание. Разпоредбите на Кодекса на труда се прилагат и за работещите по трудово правоотношение в бюджетните организации. СС |
| 2010-07-06 13:45:48 |
Уважаеми Господа, Брат работи като охранител от половин година, а от 1 месец е с диагноза епилепсия. Може ли да загуби работата си и какви са начините да се бори за правата си ако се опитат неправомерно да го уволнят? Благодаря предварително! |
Кристина Стоева |
В чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност е предвидено, че по реда на този закон се извършват следните видове дейности: 1. лична охрана на физически лица; 2. охрана на имуществото на физически или юридически лица; 3. охрана на мероприятия; 4. охрана на ценни пратки и товари; 5. самоохрана. Съгласно чл. 27, ал. 1 от закона, лицата, извършващи дейност по чл. 5, могат да определят за ръководители на охранителната дейност само пълнолетни и дееспособни лица, завършили средно образование, а за охранители - пълнолетни и дееспособни лица с не по-ниско от основно образование, които: 1. са български граждани; 2. не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер; 3. нямат започнато наказателно преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер; 4. не страдат от психическо заболяване; 5. притежават психологическа пригодност за осъществяване на частна охранителна дейност, установена от специализирана за целта институция. Трудово-правен спор във връзка с прекратяване на трудови договор се решава от съответния съд. Срокът за предявяване на иск е 2 - месечен, считано от прекратяването. МВ/ |
| 2010-07-06 15:13:31 |
Лице е в отпуск за отглеждане на дете до 2 г до 10.08.2010.На 27.05.2010 получава решение от ТЕЛК за инвалидност 100%.Ще подава документи за инвалидна пенсия- Има ли право за периода от 2705 до 10.08 да получава едновременно пенсия и обезщетение от НОИ? След изтичане на отпускът за отгл. на дете до 2г на какво основание се прекратява трудовия дог.? |
Н.АНГЕЛОВА |
В осигурителното ни законодателство не се съдържа забрана за едновременно получаване на обезщетение за гледане на дете до 2 годишна възраст и пенсия за инвалидност. Конкретна преценка може да бъде направена в ТП на НОИ, където ще представите всички необходими документи за преценяване правото и размер на пенсията. ПМ/ |
| 2010-07-06 15:16:08 |
Работя на трудов договор по чл.67 от КТ в училище на 4 часа и в частна фирма също на 4 часа.Имам ли право на пълна отпуска и от двете места? |
ЕЛЗА ЛОЗАНОВА |
В чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време /непълно работно време/, има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 355, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/, за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. На базата на така признатия трудов стаж се определя правото на пълен размер на платения годишен отпуск за работещите на 4-часов работен ден. Когато трудовият договор е сключен за 4 часа, работникът или служителят има право на минимум 20 работни дни платен годишен отпуск като брой работни дни. Същите са правата му и по втория трудов договор. Или по двата трудови договора Вие ще имате право на 20 работни дни платен годишен отпуск. КС |
| 2010-07-06 15:16:16 |
При промяна на % за ДТВ за трудов стаж и пр.опит в месеца, който е база за изчисляване на пл.отпуск,прилага ли се чл.21 от Наредбата за структурата и организацията на раб.заплата? |
Миглена Савова |
Уважаема госпожа Савова, Когато базата за изчисляване на платения годишен отпус се изменя при промяна на процента на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се прилага чл. 21, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. СС |