| 2015-04-08 22:38:18 |
При полаган труд при подневно изчисляване на работното време, с почивни дни събота и неделя, намира ли приложение разпоредбата на чл 153, ал. 4 от КТ в случая на Великденските празници от 10 до 13 април ако съм полагал извънреден труд в петък, събота и понеделник, или трябва задължително да съм работил и неделя, който принципно ми е почивен ден? |
Боян Лазаров |
Нормалната продължителност на работното време е установена в чл. 136 от Кодекса на труда (КТ). Според чл. 136 , ал.1, 3 и 4 от КТ, работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. В чл. 153, ал. 1 от КТ е предвидено, че при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. Съгласно чл.153, ал.4 от КТ, за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. От разпоредбата е видно, че за да има право работникът или служителят на почивка през следващата седмица в посочения по-горе размер, той следва да е положил труд в двата дни от седмичната почивка. В случай, че извънредният труд е положен само в един от двата почивни дни, работникът или служителят няма право на почивка. Правото на почивка не е свързано с продължителността на положения извънреден труд, поради което и на положилите извънреден труд в двата почивни дни с продължителност по-малка от половината на установеното за тях работно време, следва да се осигури почивка през следващата работна седмица. В чл. 15, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че в случаите по чл. 153, ал. 4 КТ в заповедта за извънреден труд за всеки работник или служител задължително се посочва денят, в който през следващата работна седмица ще се ползва непрекъсната почивка в размер не по-малък от 24 часа. Според чл. 262 от КТ, положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. В разпоредбата на чл. 262, ал. 2 от Кодекса на труда е регламентирано, че когато не е уговорено друго, увеличението за положения извънреден труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено в трудовия договор. МВ/ |
| 2015-04-09 09:48:47 |
Кмет съм на с.Х, с допълнително споразумение общинският кмет ми повиши основната заплата, но престана да ми начислява процент за прослужено време, въпреки че в анекса изрично е посочил, че другите условия по осн.договор си остават непроменени (в осн.договор имам клауза за ДТВ за придобит трудов стаж). В такъв случай работодателят в нарушение ли е? |
Ахмед Хайрула |
Уважаеми г-н Хайрула,
Обърнете се за съдействие към съответната инспекция по труда, която установява нарушенията на трудовото законодателство. ЛТ/ |
| 2015-04-09 10:31:36 |
Има ли формула, по която се изчислява дължимото обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовия договор. |
Ушовска |
В разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Това обезщетение се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а именно – за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. ЯР/ |
| 2015-04-09 11:38:27 |
Здравейте! Предстои лице работещо по ЗДСл да се пенсионира. На лицето е наложен запор. Следва ли да се направи удръжка за запора от обезщетението, което ще се изплати за пенсиониране по реда на чл.106, ал.3 от ЗДСл? |
Розалия Бузова |
Уважаема г-жо Бузова,
Обърнете се за информация към съдия-изпълнител, който е наложил запора. ЛТ/ |
| 2015-04-09 13:00:53 |
Здравейте, работя в гр. София /държавен служител/.Във връзка с работата ми се налага да ме командироват понякога /за един ден/ до съседния град ,в който живея, но не ми изплащат командировъчни разходи. Правилно ли е това? |
ЕЛЕНА ДИМОВА |
Уважаема г-жо Димова, По въпроси, свързани с държавната служба, вкл. със командироването на държавен служител, се обърнете за информация към дирекция "Модернизация на администрацията" на Министерски съвет. ЛТ/ |
| 2015-04-09 14:59:45 |
В КТД на предприятието е договорен по-голям размер на платения год.отпуск по чл.155, ал.4 от КТ -30 работни дни. Колко дни платен год.отпуск има право да ползва работник по чл.319 от КТ – 30 или 36? Благодаря! |
Мария Богданова |
Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ), размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Имайки предвид направеното от Вас запитване и посочените в него обстоятелства, е необходимо да се отбележи, че съгласно чл. 319 от КТ, работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. В случай, че попадате в хипотезата на чл. 319 от КТ, то разполагате с не по-малко от 26 работни дни за съответната календарна година. Имайки предвид броя дни платен годишен отпуск, който сте посочили, то изискването на чл. 319 от КТ е изпълнено. С оглед на това, посочените във Вашето запитване обстоятелства и цитираните разпоредби, Вие би следвало да разполагате с 30 дни платен годишен отпуск (на основание подписания КТД) за съответната календарна година. ЯР/ |
| 2015-04-09 15:46:22 |
Добър ден, имам въпрос за давността при платен отпуск. От септ.2011г.съм в болнични, майчинство, отпуск за отглеждане на дете и към септ.2015г ще се явя на работа. Ще имам натрупан платен отпуск от 2011 до 2015 включително. Каква е давността на отпуска по год.,в какъв ред да се ползва? Първо 2015 и след това 2011,12... или др. последователност? |
Десислава Шиндрова |
Съгласно чл. 176, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ), ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, от КТ правото на работника или служителя за ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му (чл. 176а, ал. 2 КТ). Това ще рече, че ако се върнете на работа през септември 2015, Вие ще можете да ползвате платения си годишен отпуск от/за 2011 до 2015 г., който Ви се полага, при условията на КТ до изтичането на двете години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му (причината е отпаднала през 2015 г.), или с други думи до края на 2017 г. Преценката за реда на ползване на полагащия Ви се платен годишен отпуск е Ваша. Следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 173, ал. 6 от КТ, която предвижда, че платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя. ЯР/ |
| 2015-04-09 16:17:30 |
Здравейте, моят въпрос е може ли работодател да изпрати служител с 3 год. дете на 480 км за един месец |
Мария |
От запитването не става ясно на какво основание работодателят изпраща лицето на 480 км. Съгласно чл. 120, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава. Промяната по предходната алинея се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя – ал.2 на чл. 120 от КТ. Както е видно от съдържанието на ал.1, “възлагането на друга работа”може да бъде в предвидените случаи и до 45 календарни дни общо през календарната година, независимо дали тези дни ще бъдат използвани наведнъж от работодателя или на части. Работодателят може да възложи на работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответства на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини. Съгласно чл. 267, ал. 3 от КТ за времето, през което работникът или служителят е изпълнявал друга работа поради производствена необходимост, той получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа, но не по-малко от брутното възнаграждение за основната му работа. Тази разпоредба урежда заплащането на трудово възнаграждение именно в случаите на временно изменение на мястото и характера на работата от страна на работодателя при производствена необходимост – хипотезата на чл. 120 от КТ. Съгласно чл. 121, ал.1 от КТ, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Според ал. 2 на чл. 121 от КТ, командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя – ал.2 на чл. 121 от КТ. В чл. 310 от КТ е предвидено, че работодателят не може да командирова бременна жена, работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие. В случай на нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира съответната инспекция по труда. МВ/ |
| 2015-04-09 16:18:59 |
Назначена на постоянен договор с дете на 3 г.от София-може ли работодателят да ме изпрати да работя на морето? |
Петя Попова |
От запитването не става ясно на какво основание работодателят Ви изпраща да работите на морето. Съгласно чл. 120, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава. Промяната по предходната алинея се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя – ал.2 на чл. 120 от КТ. Както е видно от съдържанието на ал.1, “възлагането на друга работа”може да бъде в предвидените случаи и до 45 календарни дни общо през календарната година, независимо дали тези дни ще бъдат използвани наведнъж от работодателя или на части. Работодателят може да възложи на работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответства на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини. Съгласно чл. 267, ал. 3 от КТ за времето, през което работникът или служителят е изпълнявал друга работа поради производствена необходимост, той получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа, но не по-малко от брутното възнаграждение за основната му работа. Тази разпоредба урежда заплащането на трудово възнаграждение именно в случаите на временно изменение на мястото и характера на работата от страна на работодателя при производствена необходимост – хипотезата на чл. 120 от КТ. Съгласно чл. 121, ал.1 от КТ, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Според ал. 2 на чл. 121 от КТ, командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя – ал.2 на чл. 121 от КТ. В чл. 310 от КТ е предвидено, че работодателят не може да командирова бременна жена, работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие. За изясняване на случая можете да се обърнете към инспекция по труда по седалището на работодателя. МВ/ |
| 2015-04-09 18:43:56 |
Следва ли през 2015г. да се счита за погасен по давност платен отпуск за две и повече живи деца по чл. 168, ал.1 от КТ за 2012г., след като чл. 168, ал. 4 от КТ препраща към чл. 176 от КТ за правилата за отлагане, но не и към чл. 176а от КТ - за погасяването по давност, което изиочно е посочено, че важи само за платения годишен отпуск. Благодаря! |
Ивалина Симеонова |
Уважаема г-жо Симеонова,
Тъй като е предвидена възможност за отлагане на отпуска по чл. 168, ал. 1 КТ, считаме че следва да се прилага и разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 КТ за погасяване на правото на ползване. ЛТ/ |