| 2015-04-24 11:27:55 |
Как да оформя правоотношение с Член съвета на директорите в Акционерно дружество, по ДУК или граждански договор.Дължат ли се осигуровки при положение , че лицето е самоосигуряващо се/на на макс.размер на осигур доход/ |
Д.Иванова |
Договорът, по силата на който се възлага управлението на търговско дружество не е трудов, а граждански по своя характер. Правата и задълженията на страните по този вид договор не се уреждат съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. Правната регламентация на договора за възлагане управлението на търговско дружество се съдържа в гражданското законодателство – Търговския закон и Закона за задълженията и договорите. ЯР/ |
| 2015-04-24 13:24:30 |
Закупен осигурителен стаж за висше образувание като курсант във Военно училище /1977-1982 г/ за коя категория труд се зачита? |
Янка Тончева |
Този труд се зачита от трета категория. КС |
| 2015-04-24 14:43:35 |
Здравейте! Наша служителка е била редовна студентка през 1983 г., когато ражда първото си дете. Този период за раждане и отглеждане на дете признава ли се за трудов стаж и трябва ли към момента работодателя да го включи и да начислява % прослужено време. |
Силвия Петрова |
Съгласно чл. 354, т 6 от Кодекса на труда, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение в случаите, когато майката, бащата, осиновителката или осиновителят се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст. Според чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Следва да се има предвид, че трудовият стаж, придобит преди сключване на трудов договор с конкретен работодател се взема предвид от него, само когато предишният трудов стаж е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия (чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата). С оглед на горното мнението ни е, че трудовият стаж, зачетен съгласно чл. 354, т. 6 от КТ не се взема предвид при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, тъй като признатия на това основание трудов стаж е зачетен за такъв като време, през което не е съществувало трудово правоотношение, т.е. не е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Предвид изложеното, ако лицето е постъпило на работа при друг работодател след 01.07.2007 г., когато влезе в сила НСОРЗ, това време не се взема предвид при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. МВ |
| 2015-04-24 15:09:25 |
Постъпвам на работа по заместване на 07.04. 1977г, бременна в 4-я месец. На 20.09.1977г раждам дете. ТС следва да ми е признат до 05.08.1978г На 20.09.1978г, без да се връщам на работа и точно 1г след раждането на детето, съм уволнена по чл. 64 от КТ и ми е прекъснат ТС. Правилно ли съм ув. и защо? Как мога да докажа вр. до навършване на 3г. на дет |
Магда Петрова |
Уважаема г-жо Петрова,
Съгласно чл. 64 от Дял ІІІ от Кодекса на труда от 1951 г. (отм.)
при отпуск, на мястото на отсъствуващия работник или служител може при належаща нужда да бъде приет на работа негов временен заместник с предупреждение, че се приема като заместник. Трудовият договор с последния се прекратява без предизвестие със завръщането на работа на замествания.
Трудовият стаж се зачита на основание действащата по време на раждане на детето нормативна уредба.
В точка 4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на деца / обн. ДВ, бр.15 от 1970г.; изм. и доп. Бр. 85 от 1983г./, е предложена таблица със срокове в зависимост от поредността на децата, които се зачитат за трудов стаж на майките и осиновителките неработещи или членки на ТКЗС, при раждане /осиновяване/ на живо дете, което не е починало преди изтичането на тези срокове:
При раждане месеци при осиновяване от деня на
предаване на детето за
осиновяване до:
на първо дете 12 м. 10 и ½ месечна възраст на детето
на второ дете 14 м. 12 и ½ месечна възраст на детето
на трето дете 18 м. 16 и ½ месечна възраст на детето
на четвърто 12 м. 10 и ½ месечна възраст на детето
и всяко следващо
Особеното при зачитане на трудов стаж е, че на жените –майки се признава трудов стаж в посочените в таблицата размери, като 45 календарни дни от тях се броят преди датата на раждането, а останалите - след раждането.
От 03.07.1984 г. трудовият стаж на неработещите жени-майки или осиновителки се признава съгласно Указа за насърчаване на раждаемостта (УНР). На основание на този нормативен акт следва да им се зачита трудов стаж до навършване на 3-годишна възраст на децата. Зачитането на трудов стаж на неработещите жени-майки и осиновителки по УНР е за периода от датата на раждането до навършване на тригодишна възраст.
Във Вашия случай УНР не може да се приложи, тъй като както посочихме по-горе трудовият стаж се зачита на основание действащата по време на раждане на детето нормативна уредба. ЛТ/
|
| 2015-04-25 03:20:17 |
На 19.04.2015 г. бях освободена от длъжност по чл.326(1) от КТ. Документа с който разполагам е справка от НАП -уведомление по чл.62, ал.5 т КТ. Управителя ме уведоми, че като подпише документите ще ги предостави. До днес не ги е представил и се укрива. Как да постъпя и на какво основание има право да ги задържа? |
Ваня Вълчева - Илиева |
От запитването не става ясно какви документи не Ви издава работодателя. Съгласно чл. 128а, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) по писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му (чл. 128а, ал.3 КТ). Разпоредбата на чл. 226, ал.1 КТ предвижда, че работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради: 1. неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение; 2. вписване на неверни данни в издадените документи. Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено (чл. 226, ал.2 КТ). Давностният срок за предявяване на иск е 3-годишен, считано от деня, в който правото, предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. В случай на нарушаване на трудовото законодателство от работодателя можете да сигнализирате съответната инспекция по труда. МВ/ |
| 2015-04-26 16:31:25 |
Здравейте, Имаме медицинска сестра в болничен.В заведението се работи на 7 часов работен ден!. Може ли другите сестри да си разделят нейната работа и да се сключи доп. споразумение по чл. 259, ал.1 от КТ с тях и да им се плати за това съвместителство? Благодаря предварително |
К Георгиев |
Както вече Ви уведомихме, в чл. 112, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че за работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки (такива са случаите, когато за тези работници и служители е установено намалено работно време), е установена забрана за полагане на допълнителен труд при същите или други специфични условия. Това са тези работи и дейности, за които е установено намалено работно време по чл. 137, ал. 1 от КТ. Според чл. 147, ал. 2 от КТ, не се разрешава полагането на извънреден труд, освен в случаите по чл. 144, т. 1 - 3 от работници и служители, за които е установено намалено работно време по чл. 137, ал. 1, т. 1. В случай, че сте на сумирано отчитане на работното време, в чл. 142, ал. 4 от КТ е предвидено, че максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Съгласно разпоредбата на чл. 259 от КТ, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия. Заместването се извършва със съгласието на работодателя и работника/служителя, изразено в писмена форма (чл. 259, ал. 3), като страните сключват трудов договор, за който се подава уведомление до НАП по Наредба № 5 от 29.12.2002 г. Мнението ни е, че няма пречка работата на отсъстващата медицинска сестра да се разпредели между няколко мед. сестри при спазване на цитираните разпоредби. Дали във Вашия случай за дейността на отсъстващата медицинска сестра намира приложение чл. 3, чл. 4 и чл. 5 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, можете да зададете въпрос в рубриката „Безопасност и здраве при работа“.МВ/ |
| 2015-04-26 22:55:16 |
Здравейте, Възможно ли е по време на ползване на болничен, да се подаде предизвестие за напускане от страна на служителя, работещ на безсрочен трудов договор и удължава ли се срокът на предизвестието? Благодаря предварително. |
Георги Каменов |
Уважаеми г-н Каменов,
Съгласно чл. 326, ал. 1 от КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца (ал. 2).
Съгласно чл. 326, ал. 4 от КТ срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му.
Кодексът на труда не съдържа разпоредба, която да съдържа забрана или ограничения за връчване на предизвестие от страна на работника или служителя, когато ползва законоустановен отпуск. Освен това не се предвижда удължаване на срока на връчено предизвестие за прекратяване на трудов договор със срока на разрешен отпуск (болничен, платен годишен, неплатен по чл. 167а КТ или друг вид).
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ, съгласно която при прекратяване с предизвестие, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието.
При прекратяване на трудовия договор се прекратява и ползването на разрешения отпуск.
Следва да имате предвид, че предизвестието трябва да достигне до знанието на работодателя, т.е. да му бъде връчено. ЛТ/
|
| 2015-04-27 13:20:23 |
Пак питам, че нямам отговор: Задължително ли е да се издава Заповед за отпуск? Може ли представляващият фирмата да упълномощи някого да подписва тези заповеди? |
Нора Стефанова |
На въпроса Ви е отговорено на 28.04.2015 г. и отговорът е следния: Според чл. 173, ал. 6 от КТ, платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя. Платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя – чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Работодателят може да упълномощи „други служители” да упражняват негови правомощия ако това е предвидено в нормативен акт, в устройствен правилник, устав или друг документ. /МВ |
| 2015-04-27 13:47:22 |
Учители с размер на год. отпуск 48 раб. дни и с решение на ТЕЛК за над 50% инвалидност , имат ли право на допълнит. отпуск по чл. 319 от КТ? Длъжен ли е работодателя да им го разреши? моля за Вашето писмено становище по казуса! |
Нели Георгиева |
Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ), размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Имайки предвид направеното от Вас запитване и посочените в него обстоятелства, е необходимо да се отбележи, че съгласно чл. 319 от КТ, работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. В случай, че попадате в хипотезата на чл. 319 от КТ, то разполагате с не по-малко от 26 работни дни за съответната календарна година. Имайки предвид броя дни платен годишен отпуск, който сте посочили в запитването си, то изискването на чл. 319 от КТ е изпълнено (т.е. към вашите 48 дни не се “прибавя допълнителен отпуск“ на основание чл. 319 от КТ). ЯР/ |
| 2015-04-27 15:28:38 |
При промяна на клауза от трудов договор в допълнителното споразумение по чл.119 от КТ само променената клауза ли се отразява или всички останали компоненти на трудовия договор се попълват като непроменени, или въобще не се попълват непроменените компоненти/клаузи/? Благодаря Ви предварително !!! |
ИВАНОВА |
Съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ, трудовият договор съдържа данни за страните и определя: 1. мястото на работа; 2. наименованието на длъжността и характера на работата; 3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; 4. времетраенето на трудовия договор; 5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; 6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; 8. продължителността на работния ден или седмица. Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор. В допълнителното споразумение, което е към трудовия договор се посочват клаузите, които ще се изменят. В случай, че работникът или служителят не е съгласен с предложената от работодателя промяна в условията на трудовия договор и не подпише допълнителното споразумение, то не поражда правни последици. Остават да действат клаузите на подписания от двете страни трудов договор или допълнително споразумение към него.МВ/ |