| 2015-04-29 13:34:59 |
Ако работник или служител е освободен от работа по чл. 331 от КТ, има ли право на платена борса. |
Мария Илиева |
Съгласно чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1 - 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Видно е, че разпоредбата не препраща към чл. 331 от КТ, поради което лицето ще има право на парично обезщетение за период, взависимост от продължителността на осигурителния си стаж и в размер на 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. ЯР/ |
| 2015-04-29 14:20:18 |
Привет, господа, Въпросът ми е, копия на какви документи от досиетата на служителите си, прехвърлящото предприятие по чл.123 КТ трябва да запази в архивите си? Има ли такова задължение или е въпрос на избор? Благодаря предварително. |
Мирослав Цветанов |
Уважаеми г-н Цветанов, В чл. 123, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че при промяна на работодателя в определените от закона случаи трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява. Това означава, че трудовото правоотношение на всеки работник или служител се запазва при правоприемство независимо от промяната на работодателя. Към новия работодател се прехвърлят всички права и задължения, които произтичат от трудовите правоотношения (чл. 123, ал. 2 КТ). Поради това считаме, че досиетата на служителите следва да се предадат на новия работодател. Въпросът за запазване на копия на документи от досиетата на служителите при работодателя прехвърлител изрично не е законово регламентиран, но предвид текста на чл. 123, ал. 4, т. 2 КТ, уреждащ солидарна отговорност на двамата работодатели извън случаите при сливане и вливане на предприятия, считаме че няма пречка работодателят прехвърлител да съхрани копия на документи на служителите – по своя преценка. ЛТ/ |
| 2015-04-29 14:35:28 |
Какъв е срока за съхранение на документите на неодобрени кандидати за работа? |
Грозданова |
Уважаема г-жо Грозданова, В нормативната уредба няма изрично предвиден такъв срок. ЛТ/ |
| 2015-04-29 14:52:17 |
Здравейте, фирмата иска да назначи, служители за детегледачки. Тъй като те ще бъдат заети само през определени дни и часове ( когато бъдат повикани за дадена поръчка), по кой член е най добре да бъдат сключени договорите с тях. Ако сключим договор по чл. 114 от КТ, може ли да бъдат за определени дни и определени часове? |
Константина Славова |
Уважаема г-жо Славова, Съгласно чл. 114 от КТ трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 115 от Кодекса на труда с трудовите договори по този раздел (вкл. договорите по чл. 114) освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение. Следователно продължителността и разпределението на работното време са елемент от съдържанието на трудовия договор. ЛТ/ |
| 2015-04-29 16:29:16 |
Може ли освободен от работа работещ песионер да получава обезщетение от борсата и в какъв размер ако има това право. |
ИВАНКА |
Според предвиденото в чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или законодателството на друга държава. Видно от разпоредбата, след като лицата придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст нямат право на парично обезщетение за безработица. КС |
| 2015-04-29 18:11:23 |
Здравейте По какъв начин може да бъде оформено посочено в заявление за прекратяване на трудов договор основание "по лични причини" от страна на работника? Същия подаде молба с такава причина, отказа да напише предизвестие или заявление по взаимно съгласие, тъй като според него написаното било достатъчно. Как да процедираме в тази ситуация? Благод |
Игнатова |
В чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Предвид изложеното в запитването и в случай, че в заявлението за прекратяване на трудовия договор лицето е посочило дата, от която желае договорът да бъде прекрати, мнението ни е, че би могло да се приложи чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. МВ/ |
| 2015-04-29 18:20:58 |
Бих искал да попитам как да постъпим с работник, който е написал заявление за прекратяване от опредлена дата-23.04, но повече не се е явил, за да подпише заповед и получи книжка? Изпратихме заповеди с обратна разписка, но не е открит на адрес.Срокът 7 дни изтича, а той не се яви? Как да процедираме и от коя дата да прекратим договора? С уважение! |
Д. Мирчев |
До прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява трудовите си задължения. В случай, че е постигнато съгласие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, страните следва да са постигнали съгласие и за датата, считано от която се прекратява трудовия договор. Според чл. 128а, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. Заповедта за прекратяване следва да бъде връчена лично на лицето. Няма пречка връчването да стане с препоръчано писмо с обратна разписка или удостоверено с подписа на двама свидетели. Информация за адресна регистрация на дадено лице би могла да бъде получена само от органите на МВР. По наше мнение, бихте могли да подадете писмено запитване до РПУ на МВР по последен известен адрес на работника за оказване на съдействие по съответния ред и условия за получаване на такава информация. В чл.350, ал.1 от Кодекса на труда е предвидено че, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. В чл. 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е предвидено, че когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Тя може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за това има писмено съгласие. МВ/ |
| 2015-04-30 09:37:10 |
Сключен ТД безсрочен по чл.114 за 5 дни в месеца.Налага се да се отработят допълнително дни как се уреждат? с ДС по чл.119 и регистрира ли се вНАП, или нов ТД по чл.114 - срочен само за отработените допълнително дни. Става дума за един работодател! |
Тодорка Георгиева |
Уважаема г-жо Георгиева, Съгласно чл. 114 от КТ трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 115 от Кодекса на труда с трудовите договори по този раздел (вкл. договорите по чл. 114) освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение. Следователно продължителността и разпределението на работното време са елемент от съдържанието на трудовия договор. Изменение на сключен трудов договор по чл. 114 КТ, вкл. и на броя на определените дни, може да са прави с допълнително писмено споразумение по чл. 119 КТ. В НАП се подава уведомление при изменение на трудовия договор, когато се променя длъжността и/или срокът на договора. ЛТ/ |
| 2015-04-30 09:45:15 |
При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, съгласно НСОРЗ.Ако тези часове след превръщането превишават определената месечна норма изплащат ли се като извънреден труд по чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ както е цитирано в писмо на МТСП ИЗХ. № 12-914 от 08.12. |
Елена Милчакова |
Уважаема г-жо Милчакова,
Сумираното изчисляване на работното време е форма на изчисляване на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване.
За всеки работник или служител в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, работодателят сравнява нормата работно време за периода и фактически отработеното време (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд).
Нормата работно време за периода се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в установения от работодателя период на отчитане, се умножи по нормалната дневна продължителност на работното време, установена за работното място.
Фактически отработеното време се определя в часове, като към дневните часове се прибавят нощните часове, коригирани с коефициент 1,143.
След като нормата работно време за периода се изчисли, се прави сравнение с фактически отработеното време (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд) и ако тя е надвишена, получените в повече часове се заплащат с увеличението, предвидено в чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.
Когато е установено сумирано изчисляване на работното време трудът положен по график на официален празник се заплаща съгласно чл. 264 КТ - според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение. ЛТ/
|
| 2015-04-30 10:58:05 |
В какво се изразява задължението на времето и часовете "на разположение"/чл.139 ал.5;Наредба 2 за Реда за установяване на задължение за дежурство или за разположение на работодателя/ и каква е разликата с "даване на дежурство"? Как се въвежда времето " на разположение" /в графици, Ф76 и ведомости/ и как се отразява после в декларация Обр.6? |
Станимира Груйчева |
Съгласно чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда, за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е предвидено, че в различните отрасли в зависимост от тяхната специфика може да се организира работата на определени категории работници и служители под формата на дежурство. Дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано отчитане на работното време, при спазване изискванията на Кодекса на труда относно междудневната и междуседмичната почивка. Времето на дежурството е работно време, през което работникът или служителят се явява на работното място и изпълнява работата по трудовото си правоотношение. В тази връзка е необходимо в съответната длъжностна характеристика за работното място или индивидуалния трудов договор да се определи трудовата функция, включително и за времето на дежурството. Времето за дежурство се определя с месечен график, утвърден от работодателя (чл. 4 от наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1-4 от същата наредба, когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето на разположение се прилага само в изрично установени случаи - здравеопазване, транспорт и др. Тези случаи могат да се определят както с колективния трудов договор, така и по споразумение между страните. Считаме, че в колективния трудов договор следва да се уговорят длъжностите, на които работниците или служителите ще бъдат на разположение на работодателя, когато това се налага. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение извън територията на предприятието, не се включва и не се отчита като работно време. Само фактически извършената работа през времето на разположение (при възникнала необходимост от осъществяване на трудовата функция) се отчита и заплаща като извънреден труд. В случаите, когато лицето полага нощен труд, същият се заплаща от работодателя. В чл. 5, ал. 1 от наредбата, максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава: 1. общо за един календарен месец - 100 часа; 2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа; 3. през почивни дни - 48 часа. На работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение: 1. в два последователни работни дни; 2. в повече от два почивни дни в един календарен месец - ал. 2. Ограниченията по ал. 1 и 2 могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ - ал. 3. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. Тези норми и въобще нормите на трудовото законодателство се прилагат само за лицата, които работят по трудово правоотношение. КС |