| 2015-04-30 11:04:25 |
Има ли ограничения във времето и часовете "на разположение" при собственика на фирмата, който е самоосиг. се лице, управител и полага личен труд в нея? И ако има как трябва и дали изобщо трябва да се отрази това в Декл.Обр.1? Има ли ограничения в полагането на часове труд при собствениците, които са самоосиг. се във фирмата и полагат собствен труд? |
Станимира Груйчева |
Съгласно чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда, за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е предвидено, че в различните отрасли в зависимост от тяхната специфика може да се организира работата на определени категории работници и служители под формата на дежурство. Дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано отчитане на работното време, при спазване изискванията на Кодекса на труда относно междудневната и междуседмичната почивка. Времето на дежурството е работно време, през което работникът или служителят се явява на работното място и изпълнява работата по трудовото си правоотношение. В тази връзка е необходимо в съответната длъжностна характеристика за работното място или индивидуалния трудов договор да се определи трудовата функция, включително и за времето на дежурството. Времето за дежурство се определя с месечен график, утвърден от работодателя (чл. 4 от наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1-4 от същата наредба, когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето на разположение се прилага само в изрично установени случаи - здравеопазване, транспорт и др. Тези случаи могат да се определят както с колективния трудов договор, така и по споразумение между страните. Считаме, че в колективния трудов договор следва да се уговорят длъжностите, на които работниците или служителите ще бъдат на разположение на работодателя, когато това се налага. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение извън територията на предприятието, не се включва и не се отчита като работно време. Само фактически извършената работа през времето на разположение (при възникнала необходимост от осъществяване на трудовата функция) се отчита и заплаща като извънреден труд. В случаите, когато лицето полага нощен труд, същият се заплаща от работодателя. В чл. 5, ал. 1 от наредбата, максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава: 1. общо за един календарен месец - 100 часа; 2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа; 3. през почивни дни - 48 часа. На работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение: 1. в два последователни работни дни; 2. в повече от два почивни дни в един календарен месец - ал. 2. Ограниченията по ал. 1 и 2 могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ - ал. 3. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. Тези норми и въобще нормите на трудовото законодателство се прилагат само за лицата, които работят по трудово правоотношение. КС |
| 2015-04-30 12:50:29 |
При сключване на трудов договор освен код по НКПД за съответната длъжност следва да се изпише и код по КПИД за съответната дейност на предприятието.При сключване на договор с огняр, гл. счетоводител, чистач или ЗАС в училище какъв код от КПИД да се посочи, при условие, че в училището има начален етап,прогимназиален и гимназиален етап? |
Василева |
Уважаема г-жо Василева,
С разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се регламентира задължението на работодателя да изпрати уведомление до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване. Данните, които се съдържат в уведомлението и редът за неговото изпращане са определени в Наредба № 5 от 29.12.2002 г., издадена на основание чл. 62, ал. 5 КТ.
В уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ (приложение № 1 към чл. 1, ал. 1) в т. 16 се попълва Код по КИД (2008).
За информация относно уведомлението се обърнете към съответната ТД на НАП. ЛТ/
|
| 2015-04-30 13:06:47 |
Имаме служител който от София се мести в Пловдив и ще работи от вкъщи (защото В Пловдив нямаме офис), това е изцяло по негово желание. Работата се състои в контакт с клиенти по мейл и телефон, за което сме осигурили необходимата техника и оборудване. Въпросът ми е това като надомна работа ли се третита или като работа от разстояние? |
Петя Иванова |
Регламентацията на работата от разстояние се съдържа в разпоредбите на чл. 107з – чл. 107п от Кодекса на труда (КТ). Според чл. 107з, ал. 1 от КТ, работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. Тази разпоредба очертава спецификата на работата от разстояние, като нейните основни характеристики са: 1. работата е изнесена извън помещенията на работодателя; 2. работата се извършва чрез използването на информационни технологии; 3. работата, преди изнасянето й, е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. От тук е видно, че една от спецификите на работата от разстояние е работното място, на която тя се извършва. Следващата специфика е, че за нейното извършване си използват информационни технологии. Третата специфика е, че тя по принцип би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. Съгласно чл. 107и, ал. 1 от КТ, озаглавен „Работно място. Техническо оборудване и поддържане на работното място”, работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, осигурява в дома си или избраното от него друго помещение извън предприятието определено пространство за работно място. В разпоредбата на чл. 107з, ал. 3 от КТ е предвидено, че условията и редът за работа от разстояние се уговарят в колективен или в индивидуален трудов договор. Що се отнася до „надомната работа“ – то тя e изпълнение на трудовите задължения във връзка с изработка на продукция и/или предоставяне на услуга в дома на работника или служителя или в други помещения по негов избор извън работното място на работодателя срещу възнаграждение с негови и/или на работодателя оборудване, материали и други спомагателни средства (чл. 107б, ал.1 от КТ) или различна от описаната в запитването Ви хипотеза. Окончателната преценка относно основанието за възникването и/или прекратяването на едно трудово правоотношение се прави от работодателя за всеки отделен случай съобразно особеностите на работния процес. ЯР/ |
| 2015-04-30 20:02:42 |
Като служител в една фирма,имам ли право да се запозная пряко с констативния протокол и предписания на Инспекцията по труда? |
Иванова |
В Кодекса на труда не е предвидено задължение за работодателя да запознае работниците/служителите с резултатите от проверка, извършена от инспекцията по труда.МВ/ |
| 2015-05-01 08:37:17 |
Имам служител пенсионер назначен по чл.67 ал.1 т.1 как може да бъде освободен и по кой чл. от КТ |
Валя Вакова |
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а от Кодекса на труда предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в случаите, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително и правото на така нар. „ранно пенсиониране”. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба работодателят може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от работника или служителя. Националният осигурителен институт предоставя безвъзмездно информацията в 14-дневен срок от получаване на искането. МВ/ |
| 2015-05-01 09:45:22 |
1.Следва ли при месец с 23 работни дни, ако се отработят 21 и имам 2 самоотлъчки на основание Чл. 355 ал. 3 от КТ да ми се зачете 1 м. трудов стаж. |
живко Димитров |
Уважаеми г-н Димитров,
Съгласно чл. 355, ал. 3 КТ за 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица. Тази разпоредба се прилага за месеците с 21 и повече работни дни, а само когато работните дни в месеца са по-малко от 21, за да се зачете 1 пълен месец е необходимо да са изработени всички работни дни.
Трудовият стаж се изчислява от работодателя съгласно чл. 355 от КТ и се вписва в трудовата книжка на работника или служителя при прекратяване на трудовото правоотношение. ЛТ/
|
| 2015-05-01 09:52:40 |
През 2 месеца които са с 23 работни дни, съм отработил 21 работни дни първия месец и 21 раб дни 2-я месец. Имам 4 самоотлъчки за 2-та месеца. Следва ли на основание Чл. 9 ал. 4 от Наредба за трудова книжка и трудовия стаж да ми се зачетат 2 месеца трудова стаж. Обосновавам се. 21+21 =42 (отработени дни) / 21 = 2 Благодаря Ви предварително |
живко Димитров |
Уважаеми г-н Димитров,
Съгласно чл. 355, ал. 3 КТ за 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица. Тази разпоредба се прилага за месеците с 21 и повече работни дни, а само когато работните дни в месеца са по-малко от 21, за да се зачете 1 пълен месец е необходимо да са изработени всички работни дни.
Трудовият стаж се изчислява от работодателя съгласно чл. 355 от КТ и се вписва в трудовата книжка на работника или служителя при прекратяване на трудовото правоотношение. ЛТ/
|
| 2015-05-01 17:31:22 |
Напуснах на 13.03.2015г. и по чл.224 от КТ ми бе начилено обезщетение на стойност 690лв. Месец и половина по-късно не искат да ми го изплатят. Какви са ми правата и трябва ли да взема точно тази сума, която пише в заповедта за освобождаване, а именно 690лв? |
Дилбер Томова |
Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Видно от разпоредбата, правото на това обезщетение възниква непосредствено след прекратяване на трудовото правоотношение, следователно при закъснение на изплащането му работодателя дължи лихва за просрочения срок. Ако такова е налице имате право да се обърнете към съда, в чиято компетентност е да се произнесе по възникналия трудов спор. При необходимост можете да се обърнете и към съотвeтната инспекция по труда. Важно е да се отбележи, че съгласно чл. 24, ал. 2, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват обезщетенията по чл. 200, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 222, ал. 2 и 3 и чл. 226, ал. 3 от Кодекса на труда, обезщетенията по чл. 227, 229, 232 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 234, ал. 1 - 7 и чл. 236 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 74, ал. 4 и чл. 117 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", по чл. 225, чл. 277, ал. 3 и чл. 354 от Закона за съдебната власт и обезщетенията по чл. 78, чл. 81б, ал. 4, чл. 82, ал. 5, чл. 85, ал. 5, чл. 104, ал. 3 и 4 и чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител. С оглед на гореизложеното, посоченото от Вас обезщетение чл. 224 от Кодекса на труда, (в размер на 690 лв.) се облага с данък. ЯР/ |
| 2015-05-01 17:33:15 |
Военнослужещ съм и получавам основно възнаграждение определено с ПМС и допълнително за специфични условия. Няма промяна на условията, но по решение на командира се намалява това възнаграждение. Трябва ли да се подписва ново споразумение към договора ми за военна служба? Може ли намаляването на този вид възнаграждение да става без моето съгласие ? |
Валентин Костош |
Уважаеми г-н Костош,
Обърнете се за информация по компетентност към Министерство на отбраната. ЛТ/ |
| 2015-05-01 17:59:33 |
Здравейте имам трудов договор и работя от 4 години във фирмата. Всяка година ползвам само 15 раб. дни отпуск има и извънредни часове ежемесечно мога ли да напусна без предизвестие |
Иван Иванов |
Съгласно чл. 173, ал. 1 от КТ до 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага - ал. 2 на чл. 173. Според чл. 173, ал. 8 от КТ работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. Съгласно ал. 9 на чл. 173 от КТ когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. За изясняване на случая и оказване на съдействие следва да се обърнете към съответната инспекция по труда. Прекратяването на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие е уредено в разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от Кодекса на труда, съгласно която работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато: 1. не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи; 2. работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване; 3. работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт; 3а. в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 значително се влошат условията на труд при новия работодател; 4. преминава на платена изборна работа или постъпва на научна работа въз основа на конкурс; 6. продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура; 7. работи на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 или т. 3 и премине на друга работа за неопределено време; 7а. работи по трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа, и сключи трудов договор с друг работодател, който не е предприятие, което осигурява временна работа; 8. е възстановен на работа по съответния ред поради признаване на уволнението за незаконно, за да заеме работата, на която е възстановен; 9. постъпва на държавна служба; 10. работодателят преустанови дейността си; 11. работодателят е предоставил неплатен отпуск на работника или служителя без негово съгласие. В случай, че желаете да прекратите трудовия си договор, бихте могли да се възползвате от предвидената в чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда възможност, съгласно която трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. МВ/ |