| 2015-05-07 16:10:45 |
При изплащане на обезщетение по чл. 222, ал.3 паричните награди от икономии влизат ли като елемент на брутната заплата, върху която се изчислява обезщетението? |
Е. Георгиева |
Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал. 3 от КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от КТ се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Мнението ни е, че „паричните награди „ в случай, че нямат постоянен характер, което следва да е уговорено във вътрешните правила за работната заплата, не следва се включат в базата за изчисляване на обезщетението по ал. 3 на чл. 222 от КТ. МВ/ |
| 2015-05-07 16:28:21 |
Лице работи при първи работодател на 8 часа основен трудов договор. При втори работодател ще бъде назначено на работа за 2 часа дневно. Счита се, че лицето трябва да бъде назначено по чл. 111 с код 04, защото при първия работодател е осигурено за всички осигурителни случаи. Следва и при втория работодател да се осигурява за всички осигурителни случаи. Правилно ли е така и трябва ли договорът да е по чл 111 във връзка с чл.114? Или само по чл. 111, или само по чл.114? Трябва ли лицето да попълни и декларация, че желае да работи повече от 48 ч. седмично? |
Соня |
Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. В чл. 113 от КТ е предвидено, че максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него – ал. 3 на чл. 113 от КТ. В ал. 4 на чл. 113 от КТ е предвидено, че писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд. В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. Съгласно чл. 114 от КТ трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. В случай, че лицето ще полага труд всеки ден при условията на 5 дневна работна седмица, договорът би следвало да се сключи на основание чл. 111 от КТ. МВ/ |
| 2015-05-07 19:09:43 |
Нарушава ли се трудовото законодателство ако във фирма с петдневна работна седмица и почивни дни събота и неделя, се наложи в някой от почивните дни да се работи извънредно 8 часа? |
Албена Тодорова |
От запитването не става ясна причината, поради която на работниците/служителите се налага да полагат извънреден труд. Съгласно чл. 143, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда (КТ), извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Извънредният труд е забранен. Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи: 1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; 2. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи или бедствия; 3. за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; 4. за извършване на аварийно- възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; 5. за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време - ако прекъсването й може да доведе до опасност за живота или здравето на хората и до повреждане на машини и материали; 6. за извършване на усилена сезонна работа. Според чл. 15 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, за полагането на извънреден труд се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд /чл. 149 от КТ/. В специалната книга за отчитане на извънредния труд се посочват: трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и денят, определен за почивка /чл. 18, ал. 1 от НРВПО/. Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец /чл. 18, ал. 2 от НРВПО/. Положеният извънреден труд през календарната година се отчита пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година - чл. 149, ал. 2 от КТ. Работодателят е длъжен да спазва и разпоредбата на ал. 2 на чл. 146 от КТ. Следва да имате предвид, че независимо от това дали заповедта за полагане на извънреден труд е законосъобразна или не, положения от работниците и служителите извънреден труд се заплаща. МВ/ |
| 2015-05-07 19:13:46 |
Трудовото ми правотоношение е прекратено по чл.328,ал.1 т.2 КТ-"съкращаване в щата". Работодателят е определил и дължимите обезщетения, като изплащането на това по чл.222, ал.3 КТ ще е след като представя потвърждение от ТП"НОИ" за упражнено право на пенсия. Въвеждането на това допълнително изискване (извън КТ) законосъобразно ли е ? |
Данка Апостолова |
В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е изрично посочено – „При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж“, т.е. съгласно разпоредбата е необходимо (освен другите посочени в чл. 222, ал. 3 от КТ компоненти) лицето да е „придобило“ право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не да е „упражнило“ това свое право. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда се дължи от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. За нарушения на трудовото законодателство следва да сигнализирате в съответната инспекция по труда. Имайте предвид, че работникът или служителят има право да предяви съдебен иск за неизплатеното обезщетение в 3-годишен давностен срок, считано от датата на прекратяване на трудовото му правоотношение. ЯР/ |
| 2015-05-07 21:15:33 |
Въпросът ми е какво е наказанието за работодатели които на празнични дни като 1 май, 6 май и съботите които са ни почивни, ако искаме да почиваме ни вземат дни от отпуската като ни карат да подписваме празни бланки? Нормално ли е това? |
Красимир Костов |
В почивните дни не се полага труд, поради което за тях не се издава заповед за ползване на платен годишен отпуск. Съгласно чл. 399 от Кодекса на труда /КТ/, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Според чл. 402 от КТ, в рамките на своята компетентност контролните органи имат право да посещават по всяко време предприятията и другите места, където се извършва работа, да изискват от работодателя обяснение и представяне на всички необходими документи, книжа и сведения във връзка с упражняването на контрола, да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, включително и данни за заплащането на труда. За предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство спрямо работодателите могат да се прилагат предвидените в чл. 404 от КТ принудителни административни мерки. В случаи на нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира съответната инспекция по труда. МВ/ |
| 2015-05-08 00:14:06 |
Допустимо ли е в трудовия договор да се впише уговорка, според която работодателят се задължава при определени условия срещу част от трудовото възнаграждение да прехвърли на работник дружествени дялове с опция за обратно изкупуване? |
Николай Йорданов |
Уважаеми г-н Йорданов,
Трудовият договор трябва да отговаря на задължителните изисквания за неговото съдържание, определени в чл. 66, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ в трудовия договор се посочват основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.
Съгласно чл. 269, ал. 1 КТ трудовото възнаграждение се изплаща в пари. Според чл. 269, ал. 2 КТ допълнителните трудови възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в натура, когато това е предвидено в акт но МС, в КТД или в трудовия договор. Допълнителни натурални възнаграждения са топла храна, други хранителни продукти, закупени стоки и др. и тяхната равностойност се включва в брутното трудово възнаграждение на работника или служителя. Натуралните възнаграждения са собственост на работника или служителя и той може свободно да се разпорежда с тях. Мнението ни е, не е допустимо постигането на уговорката, посочена в запитването. ЛТ/
|
| 2015-05-08 08:42:28 |
Предстои ми пенсиониране тази година. Имам право на 8 брутни заплати. Въпросът ми е мога ли да продължа да работя след пенсиониране, без да загубя право на дължимите брутни заплати или колко време след получаването им мога да се върна на работа, без да наруша законодателството? |
Иван Стоянов |
Уважаеми г-н Стоянов,
От 1 януари 2015г. може да се подаде заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е прекратено трудовото правоотношение. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ обаче, се изплаща само при прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно може да Ви бъде отпусната пенсия без да е необходимо трудовият Ви договор да бъде прекратен и да продължите да получавате заплата и пенсия. Само когато настъпи прекратяване на трудовия договор, работодателят ще е длъжен да Ви изплати обезщетението. ЛТ/
|
| 2015-05-08 10:04:19 |
Служител на постоянен трудов договор ще излезе в платен годишен отпуск и след него веднага ще ползва неплатен отпуск. За какъв период неплатен отпуск има право да ползва? |
Зорница Симеонова |
В чл. 160, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса на труда е предвидено, че работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. От разпоредбата е видно, че няма ограничения по отношение на размера (продължителността) на неплатения отпуск, поради което размерът може да се уговори между работодателя и работника. ЯР/ |
| 2015-05-08 10:42:29 |
Зачита ли се за осигурителен стаж при пенсиониране в съотношение 4 години за 5 години, при трудов договор на 8 часов работен ден и договор за управление и контрол, съгласно чл. 9 ал.8 т. 1 и 2 от КСО? И в двете фирми съм съдръжник. |
Ирена Върбанова |
Според предвиденото в разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване, зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и:
1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа;
2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества;
3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност. КС
|
| 2015-05-08 11:01:31 |
Добър ден, уважаеми специалисти! Бих искала да получа разяснение относно това, дали заплащането на труда за часовете положен такъв на официални празници се извършва за реални, или преизчислени часове? Например ако има положени 4 часа нощен труд на официален празник, те трябва ли да бъдат приравнени към 5 (4х1.143=4.57) или не? Много ви благодаря! |
Александрина Ваева |
Уважаема г-жо Ваева,
В разпоредбата на чл. 264 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Работата на официален празник се отчита в часове. Отчитането на отработените часове се прави, като се проследява фактическата заетост през 24-те часа между 00.00 часа и 24.00 часа на съответния календарен ден, обявен за официален празник.
Когато е установено сумирано изчисляване на работното време, в края на периода на отчитане се прави сравнение между нормата работно време за периода и отработеното време от работника или служителя (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд) и ако тя е надвишена, получените в повече часове се заплащат с увеличението, предвидено в чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ – с увеличение не по-малко от 50 на сто. ЛТ/
|