| 2015-05-14 17:35:40 |
Следва ли да се счита времето за пътуване по време на командировки при отдалечени дестинации за отработено време и съответно да бъде компенсирано с почивен ден? Командированото лице не управлява МПС собственост на фирмата, а пътува със самолет, влак, автобус или в редки случай рентакар. |
Ангелина Косева |
Уважаема г-жо Косева,
Съгласно чл. 8 от Наредбата за командировките в страната, командироването се извършва въз основа на писмена заповед.
В съответствие с чл. 9, ал. 1 от наредбата в заповедта за командираване се посочват:
наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта;
трите имена и длъжността на командированото лице;
мястото на командироването; задачата, за която лицето се командирова; времетраенето на командировката; командировъчните дневни, пътни, и квартирни пари, на които командированият има право и др. Командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от наредбата командированият за времето на командировката има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари (дневни, пътни, квартирни) при условията и в размерите, определени с наредбата.
От цитираните законови разпоредби е видно, че работникът или служителят има право да получи трудовото си възнаграждение, и освен него има право и на пътни, дневни и квартирни пари, определени в заповедта за командироване.
Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 4 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина писмената заповед, въз основа на която се извършва командироване в чужбина, съдържа началната дата и продължителност на командировката или специализацията в календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните дни.
В заповедта за командироване се включват и финансовите условия на командировката - пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и други такси и разходи за служебен багаж и начина за тяхното уреждане, на които командированият има право. Съгласно чл. 215 КТ “Обезщетение при командировка” за времето на командировката работникът или служителят има право както на пътни, дневни и квартирни (съгласно заповедта за командироване), така и на брутното си трудово възнаграждение.
И в двете наредби не е предвидена възможност времето на пътуване да се „компенсира с почивен ден“. ЛТ/
|
| 2015-05-15 00:06:55 |
Работя в Пристанище Варна, за 6 месеца ми се е натрупало с 24 часа в повече и сега ни задължават да си вземаме компенсации. Може ли да не си вземем компенсации, а да искаме да ни ги платят по чл . 262 от КТ Нормени работници сме Извънредните часове,трябва ли да се сметнат без събота и неделя за 6 месечието, на сумирано работно време сме,с график |
Левент Карани |
Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ). Сумираното изчисляване е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и чл. 140 от КТ) се спазва средно за определен по-продължителен от деня период от време. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който обаче не може да бъде повече от 6 месеца. При сумирано изчисляване на работното време работодателите разработват графици за работното време. Изчисляването на работното време става в края на периода на отчитане, като се сравняват действително отработените часове (след превръщането на нощните часове в дневни) и установената нормална продължителност на работното време за същия период (съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата). За всеки работник или служител в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, работодателят сравнява нормата работно време за периода и фактически отработеното време. Нормата работно време за периода се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в установения от работодателя период на отчитане, се умножи по нормалната дневна продължителност на работното време, установена за работното място. Във Вашия случай (съгласно посоченото в запитването Ви) „надработеното” (часовете над нормата) са извънреден труд. Съгласно чл. 150 от КТ, за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262. ЯР/ |
| 2015-05-15 00:07:43 |
Работя в Пристанище Варна, за 6 месеца ми се е натрупало с 24 часа в повече и сега ни задължават да си вземаме компенсации. Може ли да не си вземем компенсации, а да искаме да ни ги платят по чл . 262 от КТ Нормени работници сме Извънредните часове,трябва ли да се сметнат без събота и неделя за 6 месечието, на сумирано работно време сме,с график |
Левент Карани |
Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ). Сумираното изчисляване е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и чл. 140 от КТ) се спазва средно за определен по-продължителен от деня период от време. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който обаче не може да бъде повече от 6 месеца. При сумирано изчисляване на работното време работодателите разработват графици за работното време. Изчисляването на работното време става в края на периода на отчитане, като се сравняват действително отработените часове (след превръщането на нощните часове в дневни) и установената нормална продължителност на работното време за същия период (съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата). За всеки работник или служител в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, работодателят сравнява нормата работно време за периода и фактически отработеното време. Нормата работно време за периода се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в установения от работодателя период на отчитане, се умножи по нормалната дневна продължителност на работното време, установена за работното място. Във Вашия случай (съгласно посоченото в запитването Ви) „надработеното” (часовете над нормата) са извънреден труд. Съгласно чл. 150 от КТ, за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262. ЯР/ |
| 2015-05-15 00:15:02 |
При определяне размера на обещетение по чл,222 ал,3 годините осигурителен стаж при един и същ работодател може ли да се допълват с годините осиг-стаж по ДУК при същия работодател? |
Краасимира Иванова |
В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно, обезщетението е дължимо при прекратяване на трудовия договор. Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. чл. 222, ал. 3 от КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Договорът за управление и контрол не е трудов договор и спрямо него не се прилага КТ. ЯР/ |
| 2015-05-15 00:36:22 |
Нарушени ли са трудовите права на работника, ако в длъжностната му характеристика е записано "работа на компютър", а работодателят отказва да му осигури такъв, принуждавайки го да работи на личния от къщи и упражнявайки в същото време върху него морален тормоз, изисквайки спазването на трудова дисциплина на служебното място без наличие на техника. |
кико |
Съгласно чл. 127, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури: 1.работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение; 2. работно място и условия в съответствие с характера на работата; 3. здравословни и безопасни условия за труд. За изясняване на случая и оказване на съдействие се обърнете към съответната инспекция по труда. МВ/ |
| 2015-05-15 00:38:16 |
Ако в резултат на работа на компютър си си повредил зрението, задължен ли е работодателят да ти плати очния преглед и да ти закупи очилата? |
перса |
Моля обърнете се към рубриката „Безопасност и здраве при работа“. СН/ |
| 2015-05-15 00:41:13 |
Има ли право работодателят самоволно да те назначи от 8 часов постоянен трудов договор на четиричасов, въпреки, че обема на работа не ти е намален? |
лили |
Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). В случай, че работникът или служителят не е съгласен с предложената от работодателя промяна в условията на трудовия договор и не подпише допълнителното споразумение, то не поражда правни последици. Остават да действат клаузите на подписания от двете страни трудов договор или допълнително споразумение към него. За нарушения на трудовото законодателство можете да се обърнете до дирекция „Инспекция по труда“ по седалището на предприятието. СН/ |
| 2015-05-15 07:16:29 |
Здравейте,въпросът ми е:задължават ни да се разпишем,че ползваме платен годишен отпуск,а в същото време по време на този така наречен отпуск ни задължават да ходим на работа.Може ли поради тази причина да напусна без предизвестие и по кой член,ако не какво мога да направя?Благодаря предварително. |
Иван Иванов |
По време на ползване на платен годишен отпуск работникът/служителят не изпълнява трудовите си задължения. За нарушаване на трудовото законодателство се обърнете към съответната инспекция по труда.МВ/ |
| 2015-05-15 09:39:12 |
Лице, работещо по два трудови договора единият по чл. 67 ал.1 т. 1 от КТ- на 4 ч. , другият по чл.111 от КТ - 4 ч. има ли право на обезщетение по чл.222 ал. 3 от КТ и по двата трудови договора. |
Недялка Стоянова |
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. С оглед на горното мнението ни е, че лицето има право на обезщетение по ал. 3 на чл. 222 от КТ само по основното трудово правоотношение. МВ/ |
| 2015-05-15 10:44:47 |
Прекратявам трудово правоотношение със счетоводителя на детската градина по чл.325, ал.1, т.1 КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От 16.11.1992г. до 31.03.2010г. същата работи като счетоводител в обединено счетоводство на детските градини в Общината по трудовото правоотношение, сключено от Кмета на общината. През този период на счетоводителя са изплащани трудови възнаграждения от определения от Първостепенния разпоредител бюджет на детските градини и са внасяни осигуровки по БУЛСТАТ на една от тях. В длъжностните разписания на детските градини за същия период няма утвърден щат „счетоводител“.От 01.04.2010г. Кметът на Общината прекрати трудовото правоотношение със счетоводителя по чл. 325,ал.1,т.1 КТ и от същата дата, тя постъпи на работа в двете детски градини, след сключване на трудови договори с всяка една за непълно работно време – 4 часа, съответно по чл. 67,ал.1, т.1 КТ и по чл. 111 от КТ на длъжност „счетоводител“.Моля за вашето компетентно становище по следните въпроси: 1.На колко брутни трудови възнаграждения има право лицето по чл. 222, ал.3 от КТ – две или шест? 2.Попада ли лицето под хипотезата на чл.1,ал.1 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ. |
Димитринка Петковска |
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1,т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Предвид изложеното в запитването мнението ни е, че не би могло да се приеме, че Кмета на общината и детските градини , с които служителката е сключила трудови договори през 2010 г. са “същия работодател” по смисъла на § 1 от ДП на КТ, поради което при прекратяване на трудовото правоотношение имате право на обезщетение от 2 брутни заплати. В чл. 1, ал. 1 от ПМС № 31 за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение след 1 януари 1993 г. на работник или служител от организациите и звената на бюджетна издръжка, след като е придобил право на пенсия за изслужено време и старост, независимо от основанието за прекратяването, обезщетението му по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда се увеличава в общ размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца, когато независимо от осъществяваните преобразования, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка, работникът или служителят е работил през последните десет години от трудовия си стаж в една и съща, по отношение на изпълняваните основни функции и задачи, организация или звено на бюджетна издръжка. Както е видно, за да се дължи от работодателя предвиденото в разпоредбата обезщетение е необходимо да са осъществявани преобразования, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка. В случай, че при служителката посочените основания не са налице, няма право на обезщетение по посоченото постановление. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |