| 2010-01-19 22:35:21 |
може ли да се доплаштат осигоровки за майчинство за задни дати и каква е процедурата ако може |
Akseniq Kazakova |
На основание разпоредбата на чл.49, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от дванадесет календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната и се определя по реда на чл.41, ал.2-5 от КСО. Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения или неначислените възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен за съответната икономическа дейност и квалификационна група професии, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Поради това не е възможно да внесете осигурителни вноски за период, през който не сте работила, както и не е възможно сама да довнасяте осигурителни вноски за минал период, ако работите по трудово или служебно правоотношение. В случай, че сте самоосигуряващо се лице Ви уведомяваме, че осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство внасят единствено самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО /лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители/, които са избрали да се осигуряват за тези рискове на основание чл. 4, ал. 4 от КСО. На основание чл. 6, ал. 7 от КСО, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. При определяне на окончателния размер на месечния им осигурителен доход се прилага разпоредбата на чл. 6, ал.8 от КСО, съгласно която окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година. От горното следва, че осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство са единствено авансовите вноски, изчислени и внесени върху предварително избрания от лицата месечен осигурителен доход. Вноските, които се изчисляват и внасят върху окончателния размер на месечния осигурителен доход, определен въз основа на доходите, декларирани в справката към годишната данъчна декларация, са единствено вноски за фонд „Пенсии” и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, но не и за общо заболяване и майчинство, поради което не е възможно този доход да бъде взет предвид при определяне размера на паричното обезщетение за бременност и раждане. Тъй като паричните обезщетения се отпускат, изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт, за повече подробности можете да се обърнете към съответното териториално поделение. ПМ/ |
| 2010-01-20 09:08:48 |
може ли да се сключи трудов договор по чл. 114 от КТ по време на ползване на платен годишен отпуск |
пламен николаев |
Съгласно чл. 114 от Кодекса на труда /КТ/ трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. Трудовият договор по чл. 114 КТ не може да се сключва като втори трудов договор. Работникът или служителят по този договор няма друго основно трудово правоотношение. При наличие на основно трудово правоотношение работникът или служителят може да полага допълнителен труд при същия работодател /трудовият договор за допълнителен труд се сключва на основание чл. 110 КТ/ или при друг работодател /трудовият договор за допълнителен труд се сключва на основание по чл. 111 КТ/. С оглед на това, се приема, че наличието на основно трудово правоотношение е пречка за сключване на трудов договор на основание чл. 114 КТ. КС |
| 2010-01-20 09:43:25 |
От десет дена съм пенсионер.Имам собствено СД на което съм и управител.Трябва ли да се осигурявам и дали не съм изпуснал някакви срокове. |
Илия Стоянов |
Тъй като функциите по събиране на задължителните осигурителни вноски са възложени на Националната агенция за приходите, за информация по този въпрос следва да се обърнете към съответното териториално поделение. ПМ/ |
| 2010-01-20 10:24:44 |
Работя от 01.07.2009 г. като преди това нямам стаж,като направя 8 месеца имам ли право на цялата отпуска за 2009 г. или пропорционално само за 6-те отработени месеца през годината? |
Калина Рашкова |
Съгласно чл. 22 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските всеки работник и служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право да ползува платен годишен отпуск по чл. 155 и 156 от Кодекса на труда. Когато 8-месечният трудов стаж е придобит през първата година на работа на работника и служителя, той има право на платен годишен отпуск за същата година в пълен размер. Когато част от 8-месечния трудов стаж е придобита през една календарна година и друга част - през следващата календарна година, той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година, а за втората година придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер. За ползуване на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години не се изисква нов 8-месечен трудов стаж. КС |
| 2010-01-20 12:49:57 |
Здравейте! Имам дете на 1г. и 6 м. Предстои ми раждане месец Март. От началото на Февруари излизам в болнични за второто ми раждане. Интересуваме дали от началото на Февруари мога да пиша майчинството за първото дете на свекърва ми до навършване на 2г., която е пенсионерка, а аз да взимам за второто болнични и майчинство. Благодаря! |
Мария Статева |
Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, след използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. В ал. 3 на чл. 164 от КТ е предвидено, че отпускът по ал. 1 със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. Съгласно чл. 46, ал. 9 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, ползването на отпуска по чл. 164, ал. 3 от КТ не се прекратява, когато майката (осиновителката) ползува друг вид отпуск. Предвид гореизложеното няма пречка свекърва Ви да ползва отпуска за гледане на дете до 2-годишна възраст, докато Вие сте в отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете, само ако и двете работите по трудово правоотношение. Тъй като паричните обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на дете се отпускат и изплащат от Националния осигурителен институт, за повече подробности следва да се обърнете към съответното териториално поделение. ПМ/ |
| 2010-01-20 13:44:17 |
Здравейте. Подадох, молба за напускане заради забава на трудово възнаграждение. Фирмата ми бави доку- ментите вече цяла седмица, а за някои документи ми казва, че трябва да изчакам следващият месец. Има ли някакъв законов срок, който фирмата трябва да спази в този случай. Благодаря Ви предварително. |
л.иванов |
Уважаеми г-н Иванов, Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 327, т. 2 КТ (при забавяне изплащането на трудовото възнаграждение от страна на работодателя) се упражнява чрез писмено волеизявление на работника/служителя, връчено на работодателя. Упражняването му по никакъв начин не зависи от работодателя и той е длъжен да оформи писмено прекратяването (чл. 128а, ал. 3 от КТ) и да оформи трудовата книжка в деня на прекратяването. Съгласно чл. 350, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Предвид цитираната разпоредба, работодателят няма право да задържа трудовата Ви книжка, с оглед на което можете да се обърнете за съдействие към Инспекцията по труда. Съгласно чл. 128а, ал. 1 от КТ по писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането. Освен това, съгласно чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при прекратяване на трудовото правоотношение осигурителят (работодателят) е длъжен да издава безплатно документи за осигурителен стаж - УП-3 и осигурителен доход - УП-2 в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението. Това означава, че срокът за посочените докимунти (УП-2 и УП-3) е едномесечен. ЛТ/ |
| 2010-01-20 16:15:37 |
На 2.02.2010 синът ми прави 2 год..Искам да знам полага ли ми се неплатен отпуск до навъшването му на 3 год?Тази 1г. неплатен отпуск признава ли се за трудов стаж?Длъжен ли е началника ми да ми плаща осигуровки за тази 1 год.? |
Нели Николова |
Уважаема госпожа Николова, Разпоредбата на чл. 165 от Кодекса на труда, която уреждаше правото на неплатен отпуск за отглеждане на дете до 3-годишна възраст беше изменена /ДВ бр. 52 от 2004 г./. От същата дата влезе в сила чл. 167а от КТ.Съгласно чл. 167а , ал. 1 от Кодекса на труда, след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ, на основание чл. 49, ал. 1-2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата (осиновителката или осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. Отпускът по ал. 1 се заявява и ползва в календарни дни. Съгласно чл. 167а, ал. 8 от Кодекса на труда, времето, през което се ползва отпускът по ал. 1, се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социалното осигуряване, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете. По въпросите, свързани със здравното осигуряване по време на отпуска по чл. 167а от КТ следва да се обърнете към Министерството на здравеопазването. ЕКБ |
| 2010-01-20 16:21:47 |
ОТПУСК ПО ЧЛ157 АЛ.1 Т.5 ЗА СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ - СЪДЪТ МИ ЗАПЛАЩА ПОНЯКОГА НА ЧАС ПОНЯКОГА ЗА ЦЯЛ ДЕН 8Ч. КОЙ МЕ ОСИГУРЯВА В ТОЗИ СЛУЧАЙ И ВЪРХУ КАКВО ВРЕМЕ. СЛЕД КАТО ТОЗИ ОТПУСК СЕ ЗАЧИТА ЗА ТРУДОВ СТАЖ ПЛАТЕН ИЛИ НЕПЛАТЕН Е ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ. |
СТЕЛА АНГЕЛОВА |
NULL |
| 2010-01-20 18:09:11 |
Освободен съм от работа по чл.328 ал1 т.3 След предизвестието по чл.326 ал.2 На какво обезщетение имам право от работодателя и от бюро по труда. |
Н.Пенев |
Уважаеми г-н Пенев, Основанието за прекратяване на трудов договор поради намаляване на обема на работа е определено в чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ и предвижда прекратяване на трудовия договор с предизвестие от страна на работодателя. Ако работодателят е спазил дължимия срок на предизвестие, то работникът или служителят няма право на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ - за неспазен срок на предизвестието. Работодателят дължи обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ, което се изплаща в резултат на прекратяването на трудовия договор поради намаляване на обема на работа на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Обезщетението се изплаща за срок не повече от 1 месец, освен ако не е предвидено обезщетение за по-дълъг срок. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, които са подлежали на задължително осигуряване във фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Сроковете за изплащане на паричните обезщетения за безработица се определят в зависимост от основанието, на което е прекратен трудовият договор (чл. 54б, ал. 3 от КСО) и продължителността на осигурителния стаж (чл. 54в, ал. 1 от КСО). Освен това има значение дали лицето е получавало парично обезщетение за безработица в предходния 3-годишен период. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението е подадено в 3-месечен срок от тази дата. Обръщаме Ви внимание, че преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от ТП на НОИ. ЛТ/ |
| 2010-01-20 19:22:56 |
Каква база трябва да вземем за изчисляване на обещетение по чл.224 и чл.222, ал.3, при условие че предприятието изплаща възнагражденията на служителите с един месец назад. Лицето се пенсионира на 01.01.2010 г. Базата м.12.09 г.-месеца предхождащ възникването на основанието или трябва да бъде и м.11.09г. -последното получено брутно възнаграждение |
Тодорова |
Уважаема г-жо Тодорова, Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел ІІІ, глава Х е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. От цитираната разпоредба следва, че размерът на обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - по чл. 222, ал. 3 от КТ се определя съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ. От разпоредбата чл. 228, ал. 1 от КТ е видно, че базата за определяне на дължимо обезщетение е “полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение...”, т.е. разпоредбата няма предвид през кой месец е получено възнаграждението, а за кой месец то се отнася. Съгласно чл. 224, ал. 2 от КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. По реда на чл. 177 се определя базата за изчисляване на обезщетението и тя е “начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение” за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на правоотношението, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В разпоредбата изрично е посочено, че за база се взема “начисленото” среднодневно брутно трудово възнаграждение от предходния месец с най-малко 10 работни дни. От гореизложеното е видно, че в конкретния случай за база при определяне на размера и на двете обезщетения служи начисленото на работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месец декември 2010 г., предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетенията. ЛТ/ |