| 2010-08-09 16:09:25 |
Каква дата следва да бъде попълнена в трудова книжка на лице,което е постъпило на работа по основен трудов договор на 25.08, а датата на прекратяване на предхождащия договор в трудова книжка задържана от предходния работодател за няколко месеца е 02.09.Лицето наистина е работило през месец август и септември в новото дружество? |
Поля Велева |
Уважаема госпожа Велева, В описания случай, следва да върнете трудовата книжка на лицето, за да бъде направена поправка на записа от предишния работодател. По принцип е невъзможно едно лице да бъде едновременно по два трудови договора на пълно работно време, поради което следва да си изясните причините за полученото разминаване. СС |
| 2010-08-09 16:13:08 |
Професията "енергиен диспечер" е трета категория и промените за длъжността започнаха с промените в Наредба № РД 16-57/28.01.2008г. В ЕРД стартира централизация на службите и длъжността стана/ва по рискова и отговорна поради растяща натовареност с оперативен обмен данни. Кой държавен орган трябва да се само/сезира за категорията труд на диспечерите? |
Диян Тончев |
На поставения въпрос отговаряме: Моля, задайте въпроса си в рубриката "Безопасност и здраве при работа". ЕКБ |
| 2010-08-09 16:34:47 |
Налага се да издадем продължение на ТК. Какво име на работодател трябва да се запише на стр. 5, в случай че работодателят, който е издал ТК вече не съществува? Записва ли се продължението в дневника за трудови книжки? Благидаря! |
Анита Василева |
Уважаема госпожа Василева, Издаването на продължение на трудовата книжка не е издаване на нова трудова книжка и тя не се вписва в дневника за издаване на трудови книжки. На титулната страница се посочва първоначалния номер, дата и работодателя който я е издал независимо, че вече не съществува. На всяка страница се отбелязва, че това е „продължение”. СС |
| 2010-08-09 17:38:53 |
При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се преизчисляват в дневни и служителите имат право на увеличено заплащане за извънреден труд. Налага ли се такова преизчисляване ако работната смяна през нощта е с продължителност 7 часа. |
Лина |
Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136, 137 и чл. 140 от КТ) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Когато е установено намалено работно време (6 или 7 часа), следва да се съобразява и изискването на чл. 142, ал. 4 от КТ. Съгласно тази разпоредба, при сумирано изчисляване на работното време, максималната продължителност на работната смяна за работниците и служителите с намалено работно време може да бъде до 1 час над намаленото им работно време. Това означава, че работодател, който е установил сумирано отчитане на работното време по реда на чл. 142, ал. 2 от КТ, следва да спазва и изискването на чл. 142, ал. 4 от КТ, като максималната продължителност на работната смяна за работниците и служителите с намалено работно време може да бъде до 1 час над намаленото им работно време, т.е. 7 или 8 часа. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Разпоредбата определя правилото за превръщане на отработените нощни часове в дневни, като се използва коефициент. Това е правилото, според което, поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в чл. 136 и чл. 140 от КТ, за седем часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Именно когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 от КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 от КТ), отношението е 8 ч./ 7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 143. За работниците и служителите, ползващи намалено работно време (чл. 137, ал. 1 от КТ), установената продължителност на дневното работно време за съответното работно място е 6 или 7 часа. Съгласно чл. 6 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е равна на дневната продължителност, но не повече от установената в чл. 140, ал. 1 КТ, т.е. продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е съответно 6 или 7 часа (равна на дневната продължителност). Това означава, че отношението е 6 ч./ 6 ч. или 7 ч./ 7 ч., т. е. коефициентът за превръщане е равен на 1. На практика това означава, че превръщане на нощните часове в дневни не се извършва при прилагане на намалено работно време по чл. 137 от КТ. Следва да се има предвид, че при разработването на графиците при въведен сменен режим на работа и при сумирано изчисляване на работното време следва да се спазват както разпоредбите на Кодекса на труда, така и на Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време. Тъй като чл. 6 от наредбата не допуска продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, да бъде различна от дневната продължителност, то при въведено сумирано изчисляване продължителността на работното време на една смяна може да бъде до 7 или 8 часа (чл. 142, ал. 4 от КТ), но нощните часове, включени в нея, не могат да бъдат повече от 6 или 7 часа. С оглед на гореизложеното, след като за работниците и служителите е установено намалено работно време – 7 часа и е въведено сумирано изчисляване на работното време, то продължителността на работната смяна за тях може да бъде до 8 часа. Когато работната смяна включва нощен труд, продължителността на нощните часове не може да бъде повече от 7 часа. Нощните часове не се превръщат в дневни, тъй като продължителността на дневното работно време е равна на продължителността на нощното работно време. |
| 2010-08-09 17:42:02 |
Здравейте, бременна съм и поради усложнения се налага да си остана вкъщи, по болнични. Разбрах, че максималният размер на болничните, без прекъсване, е 180 дни. Моля за разяснение дали в тях се включват и 45-те дни болнични преди раждане. Предварително благодаря ! |
нина петкова |
Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ отпускът поради бременност и раждане на осигурената в размер 135 календарни дни за всяко дете се разпределя в 3 болнични листа, както следва: 1. за 45 календарни дни преди раждането; болничният лист се издава еднолично от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната; в болничния лист задължително се вписва терминът на раждането; 2. за 42 календарни дни непосредствено от раждането - от лекаря, който е водил раждането; ако раждането е станало без медицинско наблюдение - от личния лекар; 3. за 48 календарни дни (продължение на предходния болничен лист): а) след изписване от болничното лечебно заведение - от личния лекар на детето или от личния лекар на родилката; б) в случаите, когато детето по медицински индикации е оставено за гледане в болнично лечебно заведение - болничният лист се издава от ЛКК на АГ отделението на болничното лечебно заведение, където се гледа болното дете. Ал. 3 и 4 на чл. 26 НМЕ предвиждат, че през време на отпуска поради бременност и раждане не се издава болничен лист по други причини. При патологична бременност болничен лист се издава по общия ред - както за общо заболяване. Видно е, че продължителността на отпуска по чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда е точно определена – 410 дни, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането, а при патологична бременност се ползва отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване на основание чл. 26, ал. 4 от НМЕ, т.е не се включват 45-те дни. За по-подробна информация за дължимите обезщетения се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. КС |
| 2010-08-09 18:12:37 |
В неплатен отпуск за отглеждане на дете до 3г съм,от 12м до 22.11.10гпонеже съм самотна майка,имам натрупани около 60дни платен отпуск за тези 3год.Мога ли да си ги ползвам и паралелно да започна работа при друг работодател?Как се оформя законово и ще ме осигурява ли втория работодател или всичко си върви от настоящия ми работодател както досега? |
Калинка Йотова |
Няма законова пречка, докато ползвате платения си годишен отпуск при основния работодател, да започнете работа на трудов договор за допълнителен труд при друг работодател по чл. 111 от Кодекса на труда. По този договор работодателят има задължение да Ви изплаща договореното трудово възнаграждение и да внася дължимите суми по държавното обществено осигуряване. Във Вашия случай е възможно да бъде приложен Законът за семейните помощи за деца, поради което следва да се обърнете към Дирекция „Социално подпомагане” по постоянен адрес. КС |
| 2010-08-09 18:23:46 |
Имам допълнително споразумение към друдовия договор по чл.119, че преминавам на др. длъжност със срок на изпитание 6 месеца. Имам и натрупана отпуска при ползване на отпуск ще се увеличи ли срока на изпитани или ще си тече пак. |
Атанасова |
Съгласно чл. 70, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/ в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Т.е. работникът или служителят през времето на изпитване има право да ползва всички видове почивки и отпуски, уредени в КТ, но договореното за изпитване време трябва да бъде реално отработено, за да се провери годността на съответното лице. Времето, през което лицето не е работило по договора за изпитване поради уважителни причини, трябва да бъде продължено с работните дни към уговорения срок за изпитване. КС |
| 2010-08-09 19:29:12 |
В неплатен отпуск за отглеждане на дете до 3г съм,от 12м до 22.11.10гпонеже съм самотна майка,имам натрупани около 60дни платен отпуск за тези 3год.Мога ли да си ги ползвам и паралелно да започна работа при друг работодател?Как се оформя законово и ще ме осигурява ли втория работодател или всичко си върви от настоящия ми работодател както досега? |
Калинка Йотова |
Няма законова пречка, докато ползвате платения си годишен отпуск при основния работодател, да започнете работа на трудов договор за допълнителен труд при друг работодател по чл. 111 от Кодекса на труда. По този договор работодателят има задължение да Ви изплаща договореното трудово възнаграждение и да внася дължимите суми по държавното обществено осигуряване. Във Вашия случай е възможно да бъде приложен Законът за семейните помощи за деца, поради което следва да се обърнете към Дирекция „Социално подпомагане” по постоянен адрес. КС |
| 2010-08-09 21:13:08 |
Ще се премахнели четири часовият работен ден ? Работи се по 14-15 ч а те осигуряват за 4 часа.Пълна експлоатация. |
Филип Костадинов |
Уважаеми господин Костадинов, Въвеждането на непълно работно време – на 4 часа без съгласието на работника или служителя става на основание чл. 138а от Кодекса на труда при спазване на строги изисквания. Ако Вашия работодател нарушава трудовото законодателство можете да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на предприятието. СС |
| 2010-08-09 21:25:45 |
Не съм използвала платения годишен отпуск за 2009 г. и 2010 г.Работодателят ми казва, че нямам право на такъв отпуск, понеже не може да ми го плати.Към кого да се обърна за съдействие? Предварително благодаря ! |
В. Якова |
За нарушение на трудовите Ви права следва да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на фирмата, в която работите. КС |