| 2010-08-13 15:12:09 |
платеният отпуск за 2010 г. е използван до 30.07.2010 г. няколко човека имат да ползват по 5 дни за 2010 г.задължително ли трябва да се изготви и утвърди график за 2010 г. |
иван стоянов |
Уважаеми господин Стоянов, Съгласно чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) в сила от 30.07.2010 г. в началото на всяка календарна година работодателят утвърждава график за ползването на платения годишен отпуск от работниците и служителите след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. От горния текст е видно, че за 2010 г. задължението на работодателя за утвърждаване на график за ползването на платен годишен отпуск възниква от датата на влизане в сила на промените в КТ - 30.07.2010 г. ЕКБ |
| 2010-08-13 16:41:05 |
Благодаря за отговора ви г-н Мирославов,само едно уточнение искам да работя на втори трудов договор докато съм в неплатен отпуск за около 2мес,а когато изтекът тези 2 мес,ще съм с два трудови договора.За тези 2 мес втория договор ще е единственият ми доход,понеже сега не получавам нищо,трябва ли да се облага този доход и какво трябва да направя аз? |
Калинка Йотова |
При сключване на договор по чл. 111 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят не извършва вписвания в трудовата книжка на работника, тъй като в нея е вписано възникването на основното трудово правоотношение и тя не е приключена. Поради тази причина сключването на договор по чл. 111 КТ не се вписва в трудовата книжка, а за периода на работа по такъв договор работодателят издава Образец УП-3. Това означава, че при липса на първоначално вписване в трудовата книжка работодателят по договор по чл. 111 КТ не може да вписва промяна, дори и след прекратяване на основния трудов договор. В КТ липсва изрична разпоредба, която в случай на прекратяване на основния трудов договор, да регламентира автоматичното превръщане на допълнителния трудов договор по чл. 111 КТ, т.е. “той да стане основен” по силата на закона. КТ съдържа само разпоредба, която определя, че по смисъла на КТ “Основно трудово правоотношение” е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд (т. 12 от Допълнителните разпоредби на КТ). Предвид горното считаме, че при прекратяване на основния трудов договор следва и договорът по чл. 111 КТ да бъде прекратен, след което да се сключи като основен трудов договор. При сключването на новия основен трудов договор следва да се извършат съответните вписвания в трудовата книжка на служителя. Следва да имате предвид още, че трябва да се спазят и задълженията за уведомяване на НАП по чл. 62, ал. 3 от КТ – 7-дневен срок от прекратяването на трудов договор и 3-дневен срок от сключването на трудов договор. При прекратяване на основния трудов договор, в зависимост от основанието за прекратяване, ще имате право на съответните обезщетения. Въпросът за данъците върху доходите Ви от трудовите договори е от компетентността на Министерството на финансите. КС |
| 2010-08-13 16:56:29 |
Моля за отговор във връзка с чл. 138а, ал.1 от КТ, ако Работодателят, поради намаляване обема на работа установи непълно работно време (от 8 на 4 часа) за период от 6 месеца в календарна година 2010, съгласно параграф 3 б, ал.1 от предходните разпоредби на КТ и във връзка с параграф 22 п, ал.1 от предходните и заключителни разпоредби на КСО, за целия ли период от 6 месеца на служителите ще се зачита пълно работно време и осигурителен стаж както при пълно работно време. Ако не е така, моля за разяснение. Как ще го отразяваме в УП-3. |
Христина Христова |
Съгласно чл. 138а, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда /КТ/ При намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Продължителността на работното време по ал. 1 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. Съгласно § 3б, ал. 1 от преходните разпоредби от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г. след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 периодът, за който се въвежда непълното работно време по чл. 138а, ал. 1, може да бъде удължен с още три месеца, при условие че работодателят ползва мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Разпоредбата на § 22п, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване предвижда, че до 31 декември 2010 г. осигурителният стаж на работниците и служителите, за които е въведено непълно работно време по реда на § 3б, ал. 1 от преходните разпоредби на Кодекса на труда /ПРКТ/, се зачита изцяло, независимо от продължителността на работното време. Видно от цитираните текстове е, че единствено по § 3б, ал. 1 ПРКТ времето ще се зачита за осигурителен стаж като при пълно работно време. КС |
| 2010-08-13 16:56:42 |
...Продължение-и ако в един момент ме съкратят от сегашния ми и основен работодател,а продължавам да работя по втория трудов договор имам ли право на обезщетение по първия и ако не ще стане ли 2-рия договор основен и ще има ли промени в него и какви?Благодаря ви. |
Калинка Йотова |
При сключване на договор по чл. 111 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят не извършва вписвания в трудовата книжка на работника, тъй като в нея е вписано възникването на основното трудово правоотношение и тя не е приключена. Поради тази причина сключването на договор по чл. 111 КТ не се вписва в трудовата книжка, а за периода на работа по такъв договор работодателят издава Образец УП-3. Това означава, че при липса на първоначално вписване в трудовата книжка работодателят по договор по чл. 111 КТ не може да вписва промяна, дори и след прекратяване на основния трудов договор. В КТ липсва изрична разпоредба, която в случай на прекратяване на основния трудов договор, да регламентира автоматичното превръщане на допълнителния трудов договор по чл. 111 КТ, т.е. “той да стане основен” по силата на закона. КТ съдържа само разпоредба, която определя, че по смисъла на КТ “Основно трудово правоотношение” е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд (т. 12 от Допълнителните разпоредби на КТ). Предвид горното считаме, че при прекратяване на основния трудов договор следва и договорът по чл. 111 КТ да бъде прекратен, след което да се сключи като основен трудов договор. При сключването на новия основен трудов договор следва да се извършат съответните вписвания в трудовата книжка на служителя. Следва да имате предвид още, че трябва да се спазят и задълженията за уведомяване на НАП по чл. 62, ал. 3 от КТ – 7-дневен срок от прекратяването на трудов договор и 3-дневен срок от сключването на трудов договор. При прекратяване на основния трудов договор, в зависимост от основанието за прекратяване, ще имате право на съответните обезщетения. Въпросът за данъците върху доходите Ви от трудовите договори е от компетентността на Министерството на финансите. КС |
| 2010-08-13 19:45:45 |
В края на 2010 г лице има неизползван платен годишен отпуск за 2010 г. в размер на 15 работни дни по важни производствени причини.Какво се случва с тях? |
Станка Иванова |
Начинът на ползване на платения годишен отпуск е уреден в чл. 172 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага. Разпоредбата на чл. 173, ал. 1 и 2 КТ предвижда, че в началото на всяка календарна година работодателят утвърждава график за ползването на платения годишен отпуск от работниците и служителите след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Съгласно чл. 176, ал. 1 КТ, поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер на не повече от 10 работни дни, т. е. от отпуска за 2010 г. през 2011 г. може да бъде отложено ползването само на 10 дни от него, поради важни производствени причини.КС |
| 2010-08-13 22:45:32 |
Ако военнен пенсионер започне работа след пенсионирането си задължително ли е да му се издаде трудова книжка и съответно да се оформи при напускане по надлежния ред? Има ли някакво правно основание, поради което да не му е издадена такава? |
Петя Накова |
Уважаема госпожа Накова, Разпоредбата на чл. 348, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че когато работникът или служителят постъпва за първи път на работа, работодателят е длъжен в срок от 5 дни да го снабди с трудова книжка. Постъпването за първи път на работа се удостоверява от работника или служителя с писмена декларация. Разпоредбата има предвид работа по трудово правоотношение. Ако лицето отговаря на изискванията следва да му издадете трудова книжка. СС |
| 2010-08-14 08:21:41 |
колко дни болничен без прекъсване може да даде личния лекар |
Ива Сашева |
Уважаема госпожа Сашева, Съгласно чл. 6, ал. 4 от НМЕ, при временна неработоспособност болничен лист се издава за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК, независимо от това, дали по него ще се плати парично обезщетение, с изключение на случаите по чл. 9, ал. 1 и 4. За повече информация се обърнете към Министерството на здравеопазването. ЕКБ |
| 2010-08-14 11:48:56 |
С писмо от 06.07.2010 г поисках издаване на удостоверение УП2 от "Тържище София" АД. До момента на писане на това известие, нямам никакъв отговор. Не е спазен чл. 5, ал. 7 от КСО. Какви действия трябва да предприема по-нататък? |
Милчо Каменов |
Съгласно чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ при прекратяване на трудовото правоотношение осигурителят /работодателят/ е длъжен да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход /УП-2 и УП-3/ в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението или в 14-дневен срок от искането на осигуряваното лице или негов представител. Отказът на работодателя да издаде справка-декларация е нарушение на чл. 5, ал. 7 КСО. В този случай, следва да се уведоми съответното териториално поделение на НОИ, с оглед съставяне на акт за нарушение на виновното длъжностно лице. Освен това съгласно чл. 226, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, както и при вписване на неверни данни в издадените документи. Обезщетението обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените. Работникът или служителят има право да претендира плащането на обезщетение по чл. 226, ал. 1 КТ по съдебен ред в 3-годишен давностен срок. За повече информация може да се обърнете към съответното поделение на НОИ. КС |
| 2010-08-14 14:02:09 |
колко е броят болничен за гледане на дете през годината, броят му част ли е от болничният, който ползвам за мен . |
Ива Сашева |
Уважаема госпожа Сашева, Съгласно чл. 38, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, болничен лист за гледане на болен член от семейството в дома, както и за гледане на болно дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), се издава: 1. от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина - еднолично до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания; 2. от ЛКК - до 30 дни наведнъж, но за не повече от 6 месеца, а след 6-ия месец - след решение на ТЕЛК. Съгласно чл. 38, ал. 2-5 от НМЕ, болничните листове по ал. 1 се издават от лечебните заведения, в които се осъществяват лечението и наблюдението на болния. В болничния лист за гледане на болен член се вписват имената на болния, единният граждански номер, родствената връзка и диагнозата. При издаване на болничен лист за гледане на болен член от семейството лекуващият лекар или ЛКК вписва в личната амбулаторна карта на болния името на лицето, на което е издаден болничният лист за гледането му, местоработата, постоянния адрес, родствената връзка с болния, размера на отпуска и номера на болничния лист. В ЛАК на болния се отразяват прегледът, изследванията, назначеното лечение и диагнозата. Данните от болничния лист - номер, серия, начало и продължителност на отпуска, се нанасят и в ЛАК на лицето, на което е издаден болничният лист.Освен това, съгласно чл. 39, ал. 1 от НМЕ, болничен лист за гледане на деца от семейството се издава еднолично от лекуващия лекар и в следните случаи: 1. за гледане на дете, посещаващо детско заведение, контактно със заразноболен, задължително карантинирано в дома - до изтичане на карантинния период; 2. за гледане на здрави деца, посещаващи детски заведения, върнати оттам поради наложена карантина на тези заведения или на отделни групи - за срока на карантинния период; болничен лист в случая се издава въз основа на служебна бележка от директора на детското заведение за наличността и срока на карантината и за невъзможността детето да бъде прехвърлено в друга група, където няма карантина; служебната бележка се прилага в амбулаторната карта на лицето, което получава отпуска, на което се издава болничен лист за гледане.Не се издава болничен лист за гледане на здрави деца, оставени под карантина, които не посещават детски заведения.Съгласно чл. 40, ал. 1-2 от НМЕ, болничен лист за гледане на болен член от семейството в лечебно заведение за болнична помощ се издава еднолично от лекуващия лекар при наличие на заключение, вписано в историята на заболяването от ръководителя на лечебното заведение, че гледането на болния е било наложително, и за какъв срок. Това обстоятелство задължително се вписва в болничния лист, като се отбелязва номерът на историята на заболяването на болния член от семейството. Болничен лист за гледане на дете до 3-годишна възраст, настанено на лечение в лечебно заведение за болнична помощ, се издава еднолично от лекуващия лекар, без да се изисква разрешение на ръководителя на лечебното заведение, за целия престой на осигурения в лечебното заведение. ЕКБ |
| 2010-08-14 16:18:15 |
Нормално ли е като работник във фирма за дограма, началника на производството да ме кара задъжително да идвам на работа в събота от 08.00 до 14.30ч.,като за това нито се компенсира с почивен ден, нито се заплаща зашото сме били на заработка за кв.метър.Като за неидване в събота има релни глоби. |
Драгомир Петков |
Уважаеми господин Петков, В описания от Вас случай работодателя нарушава трудовото законодателство, поради което имате възможност да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на предприятието. СС |