| 2010-08-30 20:45:22 |
В майчинство втора година съм, но работодателят ми се крие и дори чрез жалба до НОИ не се яви за да ми подаде документите за втората година майчинство. Посъветваха ме да си търся адвокат. Какви правомощия имат служителите на НОИ освен да му се обадят по телфона и да го ПОМОЛЯТ да се яви? Какви са ми правата освен да стоя и да чакам? |
Златина Тодорова |
Сроковете, съдържанието, редът, начинът за събиране и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, осигурителни каси, както и от самоосигуряващите се лица за държавното обществено осигуряване се уреждат с Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата, контролът за спазването й се осъществява от Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт във връзка с възложените им дейности, поради което за случаите на невнесени осигурителни вноски и при неподаване на данни за осигурените лица следва да подадете жалба в съответното териториално поделение на НАП. Производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски се уреждат с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 118 от ДОПК, задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски се установяват, изменят и/или прихващат с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК. Ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите. Поради това, за установяване на задължението за внасяне на осигурителни вноски от Вашия работодател и за предприемане на необходимите действия е необходимо да подадете жалба в съответното териториално поделение на Националната агенция за приходите. Освен това в Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е предвиден самостоятелен раздел, който регламентира отговорността при неизпълнение на задълженията за деклариране на данни пред Националната агенция за приходите и за внасяне на задължителни осигурителни вноски, като на основание разпоредбата на чл. 355, ал. 5 от КСО, актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице. Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления, обжалването и изпълнението им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания /ал.6/. ПМ/ |
| 2010-08-30 21:03:59 |
1.УПРАВИТЕЛ НА ЕООД,МОЖЕ ЛИ ДА СКЛЮЧИ ТРУДОВ ДОГОВОР СЪС СОБСТВЕНОТО СИ ЕООД.БЛАГОДАРЯ |
МАРГАРИТА КАФЕЛОВА |
Уважаема г-жо Кафелова, Според чл. 147, ал. 1 от ТЗ едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. В този случай едноличният собственик на капитала например, ако е и управител на ЕООД, не може да се намира в такава служебна зависимост, която е характерна при съществуването на трудово правоотношение, от самия себе си. Той се ползва с пълна свобода на оперативно управление на дружеството и разполага с широки възможности за вземане на решения по собствена преценка. Не е възможно едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да прекратява трудовия договор или да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение. Предвид гореизложеното, управителят на ЕООД не може да се намира в трудово правоотношение сам със себе си. ЛТ/ |
| 2010-08-30 22:01:38 |
Здравейте,въпросът ми е -подадох документи и ще се пенсионирам за осиг стаж и възраст при условията на 2-ра категория труд.Имам ли право като пенсионер да започна работа във същата фирма на трудов договор? |
Мария Николова |
Няма законова пречка, след като сте придобила и упражнила правото си на пенсия да започнете отново работа в същата фирма на трудов договор. КС |
| 2010-08-30 22:14:01 |
Здравейте, Работя на трудов договор на 4часов работен ден. Колко дни платен годишен отпуск ми се полагат? 20 или 10? Предварително Ви благодаря. |
Силвия Димитрова |
В чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време /непълно работно време/, има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 355, ал. 2 от Кодекса на труда, за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. На базата на така признатия трудов стаж се определя правото на пълен размер на платения годишен отпуск за работещите на 4-часов работен ден. Когато трудовият договор е сключен за 4 часа, работникът или служителят има право на минимум 20 работни дни платен годишен отпуск. КС |
| 2010-08-30 22:43:05 |
През месец декември 2009г. когато се даваха средствата за работно облекло в детската градина за 2010г. бях все още в отпуск по майчинство и ми бе отказано на такива средства,но през месец април 2010г. започнах отново работа и имам ли право на такива средства за работно облекло за съответната календарна година |
Калинка Калева |
Разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло /НБРУО/ определя, че работно облекло се осигурява на работниците и служителите от предприятията от материалната и нематериалната сфера, когато условията на работа налагат да се запази личното им облекло. Списъкът на работниците и служителите по длъжности и професии, които имат право на работно облекло, се определя от работодателя. С него се определят и изискванията, на които трябва да отговаря работното облекло, както и сроковете за износването /чл. 8 и 9 от НБРУО/. Изхождайки от факта, че работното облекло се предоставя за ползване по време на изпълнение на трудовите задължения, се прави изводът, че за времето на ползване на отпуск по майчинство, работничката или служителката няма право на безплатно работно облекло. Лицето ще има право да получи ново работно облекло след изтичането на разрешения отпуск за временна неработоспособност и завръщането му на работа. Работното облекло се дава в готов вид (не се определят суми), тъй като то е инвентар на предприятието. МВ/ |
| 2010-08-31 00:32:03 |
zdraveite, po kakav 4l.ot KT triabva da se nazna4i rabotnik, kato mu se zapla6ta samo % ot pe4albata |
k.mileva |
Съгласно чл. 67, ал. 1 от КТ, трудовият договор може да бъде сключен: 1. за неопределено време; 2. като срочен трудов договор. Според чл. 66, ал.1, т.7 от КТ трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. МВ/ |
| 2010-08-31 09:14:48 |
§ 3б, ал.2 от ПР на КТ прилага ли се в хипотезата на чл.138а от КТ т.е. при въвеждане на непълно раб.време до 3 м. или се отнася само за периода на удължаване на този срок с още 3 месеца т.е. само за 4-я, 5-я и 6-я месец? |
Иван Георгиев |
Уважаеми господин Георгиев, Съгласно чл. 247, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното. Конкретния размер на трудовото възнаграждение се определя на основание правилата за работната заплата в предприятието на основание чл. 22 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Когато работникът или служителят счита, че трудовото възнаграждение е определено неправилно или незаконосъобразно, той има право да се обърне с иск пред съда.Давностният срок за предявяване на иска е 3-годишен, считано от датата, когато е трябвало да се извърши плащането. Въвеждането на непълно работно време по реда на § 3д от ПР на КТ се отнася за вторите три месеца в календарната година. СС |
| 2010-08-31 09:19:17 |
При сумирано изчисляване на раб.време, как се изчисл. тр. възнаграждение - напр. през първия месец работник е отработил само 20 часа, при законоустановени 80часа- в какъв размер ще е възнагр.му - само за отработените 20ч. - 50 лв. или ще получи осн.месечно тр.възнаграждение, уговорено в тр.му договор-200лв.? |
Иван Георгиев |
Уважаеми господин Георгиев, Съгласно чл. 247, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното. Конкретния размер на трудовото възнаграждение се определя на основание правилата за работната заплата в предприятието на основание чл. 22 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Когато работникът или служителят счита, че трудовото възнаграждение е определено неправилно или незаконосъобразно, той има право да се обърне с иск пред съда.Давностният срок за предявяване на иска е 3-годишен, считано от датата, когато е трябвало да се извърши плащането. Въвеждането на непълно работно време по реда на § 3д от ПР на КТ се отнася за вторите три месеца в календарната година. СС |
| 2010-08-31 09:24:17 |
моля за конкретен отговор - при сумирано изчисляване на работното време при смяна от 22 ч. до 08 ч. колко часа нощен труд се отчита 7 или 8 часа |
ваня петрова |
NULL |
| 2010-08-31 09:25:25 |
при сумирано изчисляване на работното време при смяна от 22 ч. до 08 ч. колко часа нощен труд се отчита 7 или 8 часа |
ваня петрова |
Уважаема госпожа Петрова, Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Разпоредбата определя правилото за превръщане на отработените нощни часове в дневни, като се използва коефициент. Това е правилото, според което, поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в чл. 136 и чл. 140 от КТ, за седем часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Именно когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 от КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 от КТ), отношението е 8 ч./ 7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 143. За работниците и служителите, ползващи намалено работно време (чл. 137, ал. 1 от КТ), установената продължителност на дневното работно време за съответното работно място е 6 или 7 часа. Съгласно чл. 6 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е равна на дневната продължителност, но не повече от установената в чл. 140, ал. 1 КТ, т.е. продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е съответно 6 или 7 часа (равна на дневната продължителност). Това означава, че отношението е 6 ч./ 6 ч. или 7 ч./ 7 ч., т. е. коефициентът за превръщане е равен на 1. На практика това означава, че превръщане на нощните часове в дневни не се извършва при прилагане на намалено работно време по чл. 137 от КТ. СС |