| 2010-01-04 22:38:07 |
Наскоро започнах работа в частна фирма. По думите на работодателя ме водят на 2ч работен ден. Вьпросьт ми : може ли така? при условие че това единственния ми трудов договор, и имам ли право на здравни осигуровки при таково работно време? |
Пламен Цанев |
Уважаеми г-н Цанев, Продължителността на работния ден се уговаря при сключване на трудовия договор (чл. 66, ал. 1, т. 8 от КТ. Върху получаваното трудово възнаграждение се дължат вноски за социално и здравно осигуряване. В случай, че работодателят формално Ви "води" на 2ч. работен ден, а действителното работно време е повече, Ви съветваме да се обърнете към Инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазване на трудовото законодателство. ЛТ/ |
| 2010-01-04 22:49:24 |
Връчено ми е предизвестие по чл. 220 ал.1 от 01.02.2010. Задължен ли е работодателят при напускането заедно със предизвестието да ми изплати и дължимите но неизплатени заплати от октомври месец насам. |
Георги Иванов |
В чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е уредено обезщетението за неспазено предизвестие. Съгласно тази разпоредба страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е задължен да изплати изработеното до момента на прекратяване на правоотношението и внесе дължимите суми по държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 128 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят е длъжен в установените срокове: 1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; 2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа; 3. да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. Трудово-правен спор във връзка с неизплатени трудови възнаграждения се решава от съда. Давностният срок за предявяване на иска е 3 – годишен, считано от деня, в който вземането е станало изискуемо. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред, съгл. чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 КТ. КС |
| 2010-01-05 04:35:38 |
каква трябва да бъде основната ми заплата като полувишист със 40 години пидагогически стаж? |
Мария Петрова |
Уважаема госпожа Петрова, Основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане се договарят между работника или служителя и работодателя при постъпване на работа. Няма пречка при сключен вече трудов договор страните да уговорят по-висок размер на трудовото възнаграждение. За конкретна информация във връзка със заплащането в сферата на образованието се обърнете към Министерството на образованието младежта и науката. ЕКБ |
| 2010-01-05 08:40:01 |
Благодаря |
Kalinova |
:) |
| 2010-01-05 09:01:09 |
Как да тълкувам следното изречение. Във вашето КТД са договорени нач.основни заплати по категории персонал съгласно браншовия КТД работодателя не ги е плащал и нарушението подлежи на съдебен контрол по ЗУКТС. Защо по ЗУКТС а не и по КТ? Защо работодателя няма санкция че не изплаща договореното възнаграждение. За здравеопазването става въпрос. |
Радостин Павлов |
Въпросът Ви е от компетентността на Министерство на здравеопазването. |
| 2010-01-05 09:45:26 |
В случай, че майката ползва неплатен отпуск по чл. 167а от КТ полага ли и се платен годишен отпуск за тези 6 месеца? |
Тана Тенева |
Тъй като неплатеният отпуск по чл. 167а от КТК се признава за трудов стаж (чл. 167а, ал. 8 от КТ), то се полага и платен годишен отпуск. ЛТ/ |
| 2010-01-05 10:08:59 |
Има ли право работодателя да ме уволни дисциплинарно сед като съм подал молба за напускане по чл. 327т.2 от КТ? |
Иван Николов |
Съгласно чл. 327, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по КТ или по общественото осигуряване. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1 КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва - ал. 2 на чл. 245 КТ. За да може работникът или служителят да прекрати трудовото си правоотношение на основание чл. 327, т. 2 КТ, работодателят трябва да е забавил изплащането на цялото трудово възнаграждение, а не само на част от него. По реда на чл. 221, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, т. 2 КТ, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор от работника или служителя се упражнява чрез едностранно волеизявление, което трябва да отговаря на всички изисквания за едностранните волеизявления: да бъде ясно, недвусмислено, безусловно и да изразява волята на лицето за прекратяване на трудовия договор. Необходима е писмена форма за действителност, както и работникът или служителят да посочи съответното основание, на което иска прекратяване на трудовото правоотношение – във Вашия случай чл. 327, т. 2 КТ. От запитването Ви не става ясно какво е основанието за евентуалното Ви дисциплинарно уволнение и спазени ли са от страна на работодателят Ви всички законови изисквания на глава девета от КТ, която регламентира трудовата дисциплина. Трудово-правен спор във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение се решава от съда в 2-месечен срок от деня на прекратяването, съгл. чл. 358, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 КТ. КС |
| 2010-01-05 10:18:30 |
Започнах редовна докторантура, поради което преминах на трудов договор за 3 часа и 30 минути дневно с разрешение на научния ръководител. В тази връзка бих искала да попитам как ще се изчислява трудовия стаж за периода и какъв е размера на платен годишен отпуск, който се полага? |
Людмилова |
Уважаема госпожа Людмилова, При работа на трудов договор за 3 часа и 30 минути, трудовият стаж се набира по часове, дни и месеци. Във Вашият случай, 8 часа за един ден трудов стаж ще се наберат при работа за два дни и един час от третия ден ден и т.н. Правото на платен годишен отпуск се изчислява пропорционално на времето, което се зачита трудов стаж. СС |
| 2010-01-05 10:31:22 |
За месец декември 2009 г. маме 6 работни дни, които не са последователни. Имаме ли право на обезщетение за останалите 15 дни от месеца при положение, че сме си използвали платения годишен отпуск и неплатения отпуск, считащ се за трудов стаж? |
Иванка Петрова |
Уважаема госпожа Петрова, От запитването не става ясно дали „останалите 15 дни” от месец декември 2009 г. не сте работили или сте били в платени и неплатени отпуски. Ако не сте работили нямате право на трудово възнаграждение нито на някакво обезщетение. Ако сте били в отпуск следва дните да се оформят като съответния вид отпуск. СС |
| 2010-01-05 10:34:23 |
Може ли по чл.110 на втори трудов договор при друг работодател да се назначи служител по чл.67 ал.1 т 1 и за какво се отнася чл.113 ал.5 |
Варамезова |
Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Трудовият договор за допълнителен труд може да бъде сключен както за определено, така и за неопределено време. Съгласно чл. 113 от КТ, максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него – ал. 3 на чл. 113 от КТ. В ал. 4 на чл. 113 от КТ е предвидено, че писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд. В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца – ал. 5. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. МВ/ |