| 2010-11-18 11:37:40 |
Работя на трудов договор на осем часов работен ден пет дневна седмица.Останаха ми да ползвам още 15 работни дни платен отпуск за настоящата 2010г.Задължително ли трябва да си взема 5 дни за да мога да си прехвърля 10 за следващата година защото някъде четох че не можело повече от 10 дена да остават за следващата година и какво става ако не ги взема |
Милен Тодоров |
Уважаеми господин Тодоров, Основният принцип залегнал в разпоредбите на чл. 173 от Кодекса на труда (КТ) е платения годишен отпуск да се ползва в календарната година, за която се полага. Този извод се налага от разпоредбите на ал.2, съгласно която работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага и ал.8, която задължава работодателя да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика по ал. 1, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. Разпоредбата на чл. 176, ал.1 КТ установява, че само част от отпуска, в размер на не повече от 10 работни дни, може да се отложи за следващата календарна година единствено и само ако е налице производствена причина. Следователно, ако не е налице производствена причина отпуска за съответната календарна година не може да се отлага и ползва в следващата година. СС |
| 2010-11-18 12:21:37 |
КРС е независим колегиален орган съгласно чл. 22 от ЗЕС. Трима нови членове на КРС бяха избрани с решение на НС през 2010 г. Един от освободените бивши членове е придобил право на пенсия. Може ли председателя на КРС, който не е работодател на членовете да издаде заповед за пенсиониране на бивш член и да му даде обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ? |
Боян Цветков |
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, обезщетението е дължимо от работодателя. "Работодател" по смисъла на § 1,т 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Работодателят издава заповед за прекратяване на трудовия договор. Лицето преценява дали ще упражни придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и ще се пенсионира. МВ/ |
| 2010-11-18 13:43:50 |
Уважаеми Господин Мирославов, Учителка е ползвала част от платения си годишен отпуск за 2010г. по график, съставен от работодателя. От полагаемата й се отпуска за 2010г. остава остатък 34 дни, които тя не може да използва след 31.08.2010г., тъй като естеството на работа не позволява. На 09.09.2010г. същата излиза в продължителен отпуск по болест, |
Мария Богданова |
В раздел ІІ “Ползване на платения годишен отпуск” от глава VІІ на КТ са регламентирани правата и задълженията на работодателя и на работника или служителя, свързани с осъществяване на правото на платен годишен отпуск. Изрично е регламентирано задължението на работодателя в началото на всяка календарна година да утвърди график, с който да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, а работодателят е длъжен да му разреши платения годишен отпуск, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по установения ред. Причините, при наличието на които е възможно ползването на отпуска да бъде отложено, са регламентирани в чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ. Само при важни производствени причини работодателят може да отложи ползването на част от платения годишен отпуск за следващата календарна година, но не повече от 10 работни дни. Това е единствената посочена в закона причина, поради която работодателят може едностранно да отложи ползването на част от отпуска за следващата календарна година. Отложените до 10 работни дни се ползват задължително през следващата календарна година и законодателят не е предвидил възможност за “повторно” отлагане. В чл. 176, ал. 2 от КТ е предвидено, че ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност /както е в случая, изложен в запитването/, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му. МВ/ |
| 2010-11-18 14:14:34 |
промени ползване отпуски 2010 |
цветанка кокандакова |
Уважаема госпожа Кокандакова, Моля уточнете въпроса си. СС |
| 2010-11-18 14:35:21 |
По трудов договор с 3-часово работно време полага ли се платен годишен отпуск и в какъв размер, след като според чл.355 от КТ не се зачита трудов стаж? |
САМ |
Разпоредбите на чл. 355, ал.1-4 КТ установяват, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица. За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по начина, установен в предходната алинея. Когато се работи на по-малко от 4 часа трудовия стаж с изчислява по часове, дни и месеци. За всеки месец трудов стаж се полага по 1/12 платен годишен отпуск от минимум 20 работни дни. СС |
| 2010-11-18 14:44:46 |
Назначена съм на срочен трудов договор - до 31.12.2010г, когато изтича и срока на проекта по който бях назанчена. В момента не съм на арбота, тъй като отглеждам тримесечното си бебе и съм в отпуск по майчинство. Искам да разбера, когато изтече договора къкво ще стане - ще получавам майчинство една или две година /имам непрекъснат трудов стаж за почти 9 години/ и трявба ли да се регистрирам в бюрото по труда. |
Теодора Янева |
Уважаема госпожа Янева, Съгласно чл. 52 от Кодекса за социалното осигуряване, при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50, т.е. ще продължите да получавате обезщетението до навършване на 1-годишна възраст на детето. ЕКБ |
| 2010-11-18 14:49:31 |
След приемане на Решение №12 от 11.11.2010 г. на Конституционния съд на Република България, губи ли се правото на платен отпуск за 2010 г., който не е ползван до края на текущата година и не е отложен по реда на чл.176 или същият може да се ползва до края на 2012 г.? |
Слави Неделчев |
В раздел ІІ “Ползване на платения годишен отпуск” от глава VІІ на Кодекса на труда са регламентирани правата и задълженията на работодателя и на работника или служителя, свързани с осъществяване на правото на платен годишен отпуск. Изрично е регламентирано задължението на работодателя в началото на всяка календарна година да утвърди график, с който да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, а работодателят е длъжен да му разреши платения годишен отпуск, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по установения ред. Причините, при наличието на които е възможно ползването на отпуска да бъде отложено, са регламентирани в чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ. Само при важни производствени причини работодателят може да отложи ползването на част от платения годишен отпуск за следващата календарна година, но не повече от 10 работни дни. Това е единствената посочена в закона причина, поради която работодателят може едностранно да отложи ползването на част от отпуска за следващата календарна година. Отложените до 10 работни дни се ползват задължително през следващата календарна година и законодателят не е предвидил възможност за “повторно” отлагане. Освен в случаите, когато работодателят има право поради важни производствени причини да отлага ползването на част от отпуска за следващата година, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му. Разпоредбите на Кодекса на труда за ползване на платения годишен отпуск само в календарната година, за която се полага, са категорични. Категорична е и забраната за работодателя да отлага ползването на повече от 10 работни дни от отпуска за следващата календарната година. Регламентирани са и причините за отлагане на ползването, когато поради ползването на посочени от законодателя други видове отпуски работникът или служителят не е имал възможност изцяло или отчасти да използва полагаемия му се отпуск. Поради това, становището на МТСП е, че неползваните дни отпуск през календарната година, за която се отнасят, и които не са отложени по реда на чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ, не могат да се ползват през следващите календарни години. Следва да се има предвид, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи обезщетение за неползвания отпуск съгласно чл. 224 от КТ. В този случай обаче, се прилага погасителната давност по чл. 176, ал. 3 от КТ. Обезщетение се дължи само за неползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, т.е. ако не са изтекли 2 години от края на годината, за която се полага този отпуск или 2 години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му – за отпуск, отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 2 от КТ. МВ/ |
| 2010-11-18 14:50:59 |
За правилно прилагане в практиката, моля за разяснение на Решение №12 от 11.11.2010 г. на Конституционния съд на Република България, относно промените в Кодекса на труда за ползване на платените годишни отпуски. |
Слави Неделчев |
В раздел ІІ “Ползване на платения годишен отпуск” от глава VІІ на Кодекса на труда са регламентирани правата и задълженията на работодателя и на работника или служителя, свързани с осъществяване на правото на платен годишен отпуск. Изрично е регламентирано задължението на работодателя в началото на всяка календарна година да утвърди график, с който да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, а работодателят е длъжен да му разреши платения годишен отпуск, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по установения ред. Причините, при наличието на които е възможно ползването на отпуска да бъде отложено, са регламентирани в чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ. Само при важни производствени причини работодателят може да отложи ползването на част от платения годишен отпуск за следващата календарна година, но не повече от 10 работни дни. Това е единствената посочена в закона причина, поради която работодателят може едностранно да отложи ползването на част от отпуска за следващата календарна година. Отложените до 10 работни дни се ползват задължително през следващата календарна година и законодателят не е предвидил възможност за “повторно” отлагане. Освен в случаите, когато работодателят има право поради важни производствени причини да отлага ползването на част от отпуска за следващата година, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му. Разпоредбите на Кодекса на труда за ползване на платения годишен отпуск само в календарната година, за която се полага, са категорични. Категорична е и забраната за работодателя да отлага ползването на повече от 10 работни дни от отпуска за следващата календарната година. Регламентирани са и причините за отлагане на ползването, когато поради ползването на посочени от законодателя други видове отпуски работникът или служителят не е имал възможност изцяло или отчасти да използва полагаемия му се отпуск. Поради това, становището на МТСП е, че неползваните дни отпуск през календарната година, за която се отнасят, и които не са отложени по реда на чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ, не могат да се ползват през следващите календарни години. Следва да се има предвид, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи обезщетение за неползвания отпуск съгласно чл. 224 от КТ. В този случай обаче, се прилага погасителната давност по чл. 176, ал. 3 от КТ. Обезщетение се дължи само за неползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, т.е. ако не са изтекли 2 години от края на годината, за която се полага този отпуск или 2 години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му – за отпуск, отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 2 от КТ. МВ/ |
| 2010-11-18 15:03:15 |
Ако служителка е в майчинство в преиода от 24.03.2008 г. до 24.04.2010 г., то този период ще се включи ли в процента за допълнително възнаграждение за проф.опит и стаж, слез завръщането и на работа? |
Антоанета Драгиева |
Уважаема госпожа Драгиева, В случай, че се определя допълнителното възнаграждение с постоянен характер при назначаване, се прилага чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. При определяне на допълнителното възнаграждение с постоянен характер, в случай, че трудовото правоотношение не е прекратявано (независимо от ползваните отпуски по чл. 163, и 164 от Кодекса на труда) се прилага правилото на чл. 12, ал. 9 от НСОРЗ, съгласно което правото за получаване на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възниква при придобит трудов стаж и професионален опит не по-малък от една година. ЕКБ |
| 2010-11-18 15:34:33 |
Здравейте! Поради придобиване право на пенсия служителят ще предизвести работодателя, считано от 02,12.2010г.- 30 дневния срок изтича на 31.12.2010г. Има ли причина договорът да бъде прекратен на 01,01,2011г., който е официален празник или да бъде прекратен, считано от 03.01.2011г.- първи работен ден. |
Мария Зафирова |
Уважаема г-жо Зафирова, Съгласно чл. 335, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се прекратява: 1. при прекратяване с предизвестие – с изтичането на срока на предизвестието; 2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието; 3. при прекратяване без предизвестие – от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Цитираната разпоредба определя момента на прекратяване на трудовия договор. В хипотезата на т. 1, моментът на прекратяване е “с изтичането на срока на предизвестието”. Тъй като в трудовото законодателство не е уредено изрично как се процедира, когато предизвестието изтича в неприсъствен (неработен) ден, то се прилага общото правило на чл. 72, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, т.е. срокът изтича в края на първия следващ присъствен (работен) ден. ЛТ/ |