Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2010-12-07 10:30:33 Имам служител, който има право на 9 дни платен годишен отпуск за 2010 г. Пуска си молба аз отпуск от 27.12.2010 г. за тези 9 дни. Т.Е. част от дните които се полагат за 2010 г. ще ги ползва през 2011. Има ли право на това? Да разпиша ли позволение за ползване на тази отпуска? Предварително благодаря за отговора Руска Педева Отпускът за 2010 г. следва да се ползва в календарната година, за която се полага, като за следващата календарна година може да се отложи ползването само на до 10 работни дни по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ. Отлагането по чл. 176, ал. 1 от КТ на до 10 работни дни поради важни производствени причини става от работодателя. В КТ не е предвидена формата на отлагане (вида на документа), но във всички случаи е необходимо да може да бъде удостоверено отлагането на не повече от 10 работни дни поради важни производствени причини, т.е. отпускът следва да бъде “поискан” от работника/служителя и “отложен” от работодателя в писмена форма. Следователно, работодателят може да разреши ползването на отпуск за 2010 г. до края на 2010 г., и ако са налице “важни производствени причини” да отложи за следващата 2011 г. ползването на част от отпуска за 2010 г. до 10 работни дни. ЛТ/
2010-12-07 10:34:56 Работя във "Виваком" и имам да ползвам платен годишен отпуск в размер на 23 дни за календарната 2010 год. Какво да направя и как да постъпя, за да не си загубя отпуската. Елена Дим. Николова Уважаема госпожа Николова, Разпоредбите на Кодекса на труда за ползване на платения годишен отпуск само в календарната година, за която се полага, са категорични. Категорична е и забраната за работодателя да отлага ползването на повече от 10 работни дни от отпуска за следващата календарната година. Регламентирани са и причините за отлагане на ползването, когато поради ползването на посочени от законодателя други видове отпуски работникът или служителят не е имал възможност изцяло или отчасти да използва полагаемия му се отпуск. Поради това, становището на МТСП е, че неползваните дни отпуск през календарната година, за която се отнасят, и които не са отложени по реда на чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ, не могат да се ползват през следващите календарни години. Следва да се има предвид, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи обезщетение за неползвания отпуск съгласно чл. 224 от КТ. В този случай обаче, се прилага погасителната давност по чл. 176, ал. 3 от КТ. Обезщетение се дължи само за неползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, т.е. ако не изтекли 2 години от края на годината, за която се полага този отпуск или 2 години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му – за отпуск, отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 2 от КТ. СС
2010-12-07 11:34:26 През 2010 год. е подадена молба за ползване на платен годишен отпуск, полагаем за 2011, считано 03.01.2011 год. Може ли да бъде разрешен отпуска със заповед от 2010 год. и да се ползва от първия работен ден на 2011 год.? Мая Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага, а графикът се утвърждава в началото на всяка календарна година по реда на чл. 173, ал. 1 от КТ. ЛТ/
2010-12-07 11:51:08 Работник е назначен след 2007 г.НОИ ни изпраща формуляр Е104. Лицето е работило от 09.2001-04.2004 г.в страна от ЕС и е било осигурявано за болест, помощ при пенсиониране и инвалидност.Следва ли това време да се зачете за трудов стаж и професионален опит съгласно чл.12 ал.4 т.3 от НСОРЗ.В документа не е посочена заеманата длъжност от лицето. Тодорова Уважаема г-жо Тодорова, Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж, придобит в друга държава членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави. "Държава членка" е всяка държава - членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство и Швейцария. В § 2, ал. 1 от ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕДБИ към Постановление № 9 на Министерския съвет от 25 януари 2008 г. за изменение и допълнение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (ДВ, бр. 11 от 2008 г.) е предвидено, че трудовият и осигурителният стаж на лицата по чл. 12, ал. 4, т. 3 и 4 се установява с трудов договор и/или с други документи, издадени от работодателя, осигурителя и/или от компетентната осигурителна институция съгласно законодателството на съответната държава. Тъй като Наредбата предвижда отчитане на трудов стаж, но само когато той е придобит в друга държава-членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, работодателят би следвало да може да установи от представените документи това обстоятелство. ЛТ/
2010-12-07 12:03:48 Здравейте, интересувам се как се интерпретира чл.328 ал.1 т.12 - при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор Юлия Ередия В чл. 328, ал. 1 т. 12 от КТ е предвидено, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Обективната невъзможност означава, че при създаване на нова обстановка реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно, напр. осъждане на лицето за определени престъпления, което е пречка да заема материално-отчетническа длъжност. МВ/
2010-12-07 12:29:42 По силата на какъв закон, при какви условия и размери, трябва да изплатим парично обезщетение на баща,който е ползвал правото си на 15-дневен отпуск съгласно чл. 163, ал 7 - при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение? Благодаря! Динка Пашова Съгласно чл. 163, ал. 7 от КТ, когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение. В чл. 45а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че отпускът при раждане на дете по чл. 163, ал. 7 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление на бащата. Към заявлението се прилагат копие от акт за сключен граждански брак или декларация от бащата и майката, че бащата е припознал детето и те живеят в едно домакинство, както и документ от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако бащата няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си. Отпускът по ал. 1 се заявява и ползва в календарни дни. Бащата е длъжен незабавно да уведоми предприятието, ако по време на ползването на отпуска по ал. 1: 1. бракът бъде прекратен с влязло в сила съдебно решение; 2. бащата престане да живее в едно домакинство с майката на детето; 3. детето бъде дадено за осиновяване; 4. детето бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка; 5. детето бъде настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 6. детето почине. При наличие на обстоятелствата по ал. 3 отпускът по ал. 1 се прекратява. Бащата може да прекрати ползването на отпуска с писмено заявление до предприятието, в което работи. Според чл. 50, ал. 6 от Кодекса за с8оциално осигуряване, осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 15 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 7 от Кодекса на труда, ако отговаря на условията по чл. 48а. МВ/
2010-12-07 13:01:51 Кои са дните, които ще се отработват през 2011г? Марина Петрова Уважаема г-жо Петрова, Разместването на почивни дни през съответната календарна година става с Решение на Министерския съвет, което се обнародва в Държавен вестник. Към настоящия момент такова решение не е взето. В МТСП е изготвен проект на Решение за разместване на почивни дни през 2011 г., което предстои да бъде обсъдено и гласувано на заседание на МС. В проекта на Решение е предвидено МС да обяви: 1. 4 март (петък) за почивен ден, а 19 март (събота) за работен ден. 2. 23 май (понеделник) за почивен ден, а 28 май (събота) за работен ден. 3. 5 септември (понеделник) за почивен ден, а 3 септември (събота) за работен ден. 4. 23 септември (петък) за почивен ден, а 17 септември (събота) за работен ден. ЛТ/
2010-12-07 13:57:54 Имам 10 дни платен отпуск от 2009г. и 20 дни платен отпуск от 2010г. Разбрах,че могат да се отлагат само 10 дни за 2011г. Моля Ви кажете ми какво се случва с дните от 2009г. и остатъка от 2010г.,тъй като не е възможно да ги ползвам?И мога ли да ползвам дните от 2009г. през 2011г. Иванка Славчева Разпоредбите на Кодекса на труда за ползване на платения годишен отпуск само в календарната година, за която се полага, са категорични. Категорична е и забраната за работодателя да отлага ползването на повече от 10 работни дни от отпуска за следващата календарната година. Регламентирани са и причините за отлагане на ползването, когато поради ползването на посочени от законодателя други видове отпуски работникът или служителят не е имал възможност изцяло или отчасти да използва полагаемия му се отпуск. Поради това, неизползваните дни отпуск през календарната година, за която се отнасят, и които не са отложени по реда на чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ, не могат да се ползват през следващите календарни години. Следва да се има предвид, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи обезщетение за неизползвания отпуск съгласно чл. 224 от КТ. В този случай обаче, се прилага погасителната давност по чл. 176, ал. 3 от КТ. Обезщетение се дължи само за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, т.е. ако не изтекли 2 години от края на годината, за която се полага този отпуск или 2 години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му – за отпуск, отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 2 от КТ. С оглед на изложеното, през 2011г. можете да ползвате само 10 дни от 2010г., ако те са отложени от работодателя по важни производствени причини. Платения годишен отпуск за 2009г. може да се ползва до прекратяване на трудовото правоотношение с този работодател, вкл и през 2011г. МВ/
2010-12-07 14:23:40 Служител работи при условията на сумирано работно време на едномесечна база за изчисляване. Когато работи нощна смяна на официален празник трябва ли да се трансформират нощните часове в дневни преди да се заплати двойния размер на възнаграждението му за час или е достатъчно да се определят броя часове отработени на празника и да се заплатят двойно? Нели Христова Уважаема госпожа Христова, Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Разпоредбата определя правилото за превръщане на отработените нощни часове в дневни, като се използва коефициент. Това е правилото, според което, поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в чл. 136 и чл. 140 от КТ, за седем часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Именно когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 от КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 от КТ), отношението е 8 ч./ 7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 143. За работниците и служителите, ползващи намалено работно време (чл. 137, ал. 1 от КТ), установената продължителност на дневното работно време за съответното работно място е 6 или 7 часа. Съгласно чл. 6 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е равна на дневната продължителност, но не повече от установената в чл. 140, ал. 1 КТ, т.е. продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е съответно 6 или 7 часа (равна на дневната продължителност). Това означава, че отношението е 6 ч./ 6 ч. или 7 ч./ 7 ч., т. е. коефициентът за превръщане е равен на 1. На практика това означава, че превръщане на нощните часове в дневни не се извършва при прилагане на намалено работно време по чл. 137 от КТ. Съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. СС
2010-12-07 14:45:11 На работник са отложени 10дни от отпуска за 2010г., поради важни производствени причини, но въпреки това му остават още 23 дни за ползване, които не могат да се използват до края на 2010г. Въпроса ми е следния: при прекратяване на трудовото правоотношение с този работник през следващите години, следва ли да се изплати обезщетение по чл.224 от КТ за всички 33 дни остатък за 2010г.или само за отложените 10 и има ли давностен срок? Мария Богданова В Държавен вестник, бр. 58 от 2010 г., със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИДКТ), в сила от 30.07.2010 г., са направени промени в някои от разпоредбите на раздел ІІ “Ползване на платения годишен отпуск” от глава VІІ на Кодекса на труда (КТ) относно начина и реда на ползването на платения годишен отпуск, както и в разпоредбата за отлагане на ползването. Правата и задълженията на работодателя и на работника или служителя, свързани с осъществяване на правото на платен годишен отпуск, са уредени в закона. Изрично е регламентирано задължението на работодателя в началото на всяка календарна година да утвърди график, с който да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, като задължението за изготвяне на график за отпуските за 2010 г., неизползвани към 30.07.2010 г., възниква след датата на влизането на закона в сила. Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, а работодателят е длъжен да му разреши платения годишен отпуск, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по установения ред. Причините, при наличието на които е възможно ползването на отпуска да бъде отложено, са регламентирани в чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ. Само при важни производствени причини работодателят може да отложи ползването на част от платения годишен отпуск за следващата календарна година, но не повече от 10 работни дни. Това е единствената посочена в закона причина, поради която работодателят може едностранно да отложи ползването на част от отпуска за следващата календарна година. Отложените до 10 работни дни се ползват задължително през следващата календарна година и законодателят не е предвидил възможност за “повторно” отлагане. Освен в случаите, когато работодателят има право поради важни производствени причини да отлага ползването на част от отпуска за следващата година, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му. Разпоредбите на Кодекса на труда за ползване на платения годишен отпуск само в календарната година, за която се полага, са категорични. Категорична е и забраната за работодателя да отлага ползването на повече от 10 работни дни от отпуска за следващата календарната година. Регламентирани са и причините за отлагане на ползването, когато поради ползването на посочени от законодателя други видове отпуски работникът или служителят не е имал възможност изцяло или отчасти да използва полагаемия му се отпуск. Поради това, становището на МТСП е, че неползваните дни отпуск през календарната година, за която се отнасят, и които не са отложени по реда на чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ, не могат да се ползват през следващите календарни години. Следователно, отпускът за 2010 г. следва да се ползва през 2010 г., освен ако ползването му е отложено по причините, предвидени в закона. Следва да се има предвид, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи обезщетение за неизползвания отпуск съгласно чл. 224 от КТ (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 1.01.2012 г., обявена за противоконституционна от КС на РБ, бр. 91 от 2010 г. в частта "за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176"). В този случай обаче, се прилага погасителната давност по чл. 176, ал. 3 от КТ. Обезщетение се дължи само за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, т.е. ако не изтекли 2 години от края на годината, за която се полага този отпуск или 2 години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му – за отпуск, отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 2 от КТ. При прекратяване на трудово правоотношение преди 1.01.2012 г. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се дължи от работодателя съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, в редакцията на разпоредбата в сила до 31.12.2011 г. Следователно, за платен годишен отпуск за 2010 г., който не е използван през същата година и не е отложен по реда на чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ, се дължи обезщетение съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ. КС
Page 419 of 6864

Търсене във въпроси и отговори