| 2010-12-08 21:25:48 |
През м. септември започнах работа като младши учител, но от 10.12.2010 г. преминавам на друга работа.Имам ли право на обезщетение за неползван платен отпуск за времето от 01.09 до 09.12.2010 г. |
Илиян Попов |
Уважаеми господин Попов Oт запитването Ви се предполага , че нямате друг трудов стаж. Съгласно чл.42 , ал.1 от Наредбата за работното време почивките и отпуските ,обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се изплаща и в случаите, когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът и служителят нямат придобито право на отпуск.Съгласно чл.42 , ал.2 от НРВПО , работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца.ИД |
| 2010-12-08 21:31:54 |
Какъв е срока за издаване на документ, след поискване на работника и трябва ли той да попълва молба/заявление за него? |
Стоян Николов |
От запитването не става ясно какъв документ имате предвид. Съгласно чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при прекратяване на трудовото правоотношение осигурителят е длъжен да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението. Справката-декларация е документ за осигурителен доход, който безработните лица следва да представят пред съответните териториални поделения на Националния осигурителен институт (НОИ) с оглед определяне на правото и размера на паричното обезщетение за безработица. Отказът на работодателя да издаде справка-декларация е нарушение на чл. 5, ал. 7 КСО. В този случай, следва да се уведоми съответното териториално поделение на НОИ, с оглед съставяне на акт за нарушение на виновното длъжностно лице. Следва да се има предвид още, че съгласно чл. 226, ал. 1 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, както и при вписване на неверни данни в издадените документи. Обезщетението обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените. Работникът или служителят има право да претендира плащането на обезщетение по чл. 226, ал. 1 КТ по съдебен ред в 3-годишен давностен срок. МВ/ |
| 2010-12-09 00:03:42 |
За Основно училище на делегиран бюджет директора длъжен ли е да начисли по голяма сума за работно облекло на синдикалните членове спрямо не синдикалните |
Костадинова |
Уважаема г-жо Костадинова, Съгласно чл. 296 от Кодекса на труда работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор, като работникът или служителят е длъжен да носи работното или униформеното облекло през работното си време и да го опазва като имущество на работодателя. ЛТ/ |
| 2010-12-09 08:24:02 |
Трябва ли да отработва 11.12.2010г. наш служител при положение че се пенсионира на 30.12.2010г.? |
Невена Павлова |
Уважаема госпожа Павлова, Независимо, че трудовото правоотношение на лицето ще се прекрати на 30.12.2010 г., 11.12.2010 г. следва да се отработи, тъй като официално е обявен за работен ден. СС |
| 2010-12-09 09:07:58 |
служител е в болнични до 22.12.2010г. има неизползван отпуск за 2010г. 18 дни следва ли че от 23.12.2010 година ще може да ползва 18 дни |
А.Алексиев |
В чл. 173, ал. 1 от КТ изрично е регламентирано задължението на работодателя в началото на всяка календарна година да утвърди график, с който да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, а работодателят е длъжен да му разреши платения годишен отпуск, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по установения ред. Причините, при наличието на които е възможно ползването на отпуска да бъде отложено, са регламентирани в чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ. Само при важни производствени причини работодателят може да отложи ползването на част от платения годишен отпуск за следващата календарна година, но не повече от 10 работни дни. Това е единствената посочена в закона причина, поради която работодателят може едностранно да отложи ползването на част от отпуска за следващата календарна година. Отложените до 10 работни дни се ползват задължително през следващата календарна година и законодателят не е предвидил възможност за “повторно” отлагане. В чл. 176, ал. 2 от КТ е предвидено, че ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му. МВ/ |
| 2010-12-09 10:06:51 |
Имам личностен проблем с шефа на цеха . Работата ми харесва и искам да остана да работя в това предприятие. До сега не съм имал забележки от ръководството и смятам, че си върща добре работата. Но шефа на цеха ме кара да напускам защото "не му играя по свирката". Към кого трябва да се обърна и ако го запиша с тел. дали може да ми подлужи записа. |
Анонимен гражданин |
За нарушения на трудовото законодателство, следва да сигнализирате Главна инспекция по труда. |
| 2010-12-09 10:47:04 |
Законно ли е основната заплата да е под минималния осигурителен доход? Пример - мин. осигурителен доход 780 лв. - основна заплата 600 лв.?!?!? |
Димитър Славчев |
Уважаеми г-н Славчев, Трудовото възнаграждение (ТВ) се договаря между страните по трудовия договор, като размерът на основното ТВ при пълно работно време не може да бъде по-малък от МРЗ, установена за страната. Минималният осигурителен доход за съответната длъжност, т.н. осигурителен праг, е възможно да не бъде съразмерен с трудовото възнаграждение. Осигурителният праг представлява сума (осигурителен доход), върху който се начисляват дължимите осигурителни вноски. Това означава, че брутното трудово възнаграждение (договореният размер на основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения, ако се дължат такива) може да бъде по-малко от осигурителния праг и работникът или служителят получава това трудово възнаграждение, но осигурителните вноски в този случай се начисляват върху по-големия размер на осигурителния праг (доход). С оглед гореизложеното, договореният размер на ОРЗ може да бъде по-малък от МОД за съответната длъжност, но не по-малък от МРЗ, установена за страната при работа на пълно работно време. ЛТ/ |
| 2010-12-09 10:49:40 |
Как се въвежда Ненормирано работно време на служители, които вече по труд. д-р са на нормално раб. врме 8 ч. на ден 5 дни в седмицата? Каква е процедурата (заповед, доп. споразумение...)? Следва ли да се уведомява Инсп. по труда? За кои категории служители може да се въведе - може ли за мениджърски позиции, например за Финансов Директор? |
Милена Китанова |
Съгласно чл. 139а от КТ за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Законодателят е имал предвид необходима работа, която се включва в мярката на дължимия от работника или служителя труд. В този случай мярката на труда се определя не само с границите на астрономическото време, но и с необходимостта от изпълнение на трудовата функция и след неговото изтичане. Необходимостта е обусловена от особения характер на работата, затова ненормиран работен ден се установява само за някои длъжности. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. От законовата разпоредба следва, че работниците и служителите, за длъжностите на които работодателят е установил ненормиран работен ден, при необходимост са длъжни и след изтичането на редовното работно време да изпълняват трудовите си задължения. Извършената от тях “в повече” работа се компенсира с допълнителен отпуск, а когато необходимостта изисква да се работи в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Следва да се има предвид, че работата над редовното работно време на тези работници и служители не е извънреден труд по смисъла на чл. 143 и сл. от КТ. Тези работници и служители имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време. Общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с КТ, което означава, че те не могат да работят повече от 12 часа на ден. Режимът на работа се установява от работодателя, тъй като той най-добре познава особеностите на труда и необходимостта той да бъде полаган и след изтичането на нормалната продължителност на работния ден. Длъжностите, за изпълнението на които се изисква работа при ненормиран работен ден, се определят в нарочен списък в предприятието, като няма никаква пречка някои длъжности да бъдат изключвани от списъка по реда на чл. 139а, ал. 1 от КТ и да се установи работен ден с фиксирани граници за тях, когато работодателят прецени, че е отпаднала необходимостта от полагането на труд и след изтичането на нормалната продължителност на работния ден Съгласно чл.156, т. 2 от КТ работникът или служителят има право на два вида допълнителен платен годишен отпуск: - за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни; - за работа при ненормиран работен ден-не по-малко от 5 работни дни. По-големи размери на отпуските по чл.156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение - чл.156а от КТ. Предвид цитираната разпоредба, няма пречка между страните по трудовия договор да се уговори по-голям размер на допълнителния платен годишен отпуск. МВ/ |
| 2010-12-09 11:09:51 |
В какво точно се изразява работата при ненормиран работен ден? В КТ е посочено изпъл.на труд. задължения след изтичане на раб. ден, което при спазване на мин. м/удневна почивка при подневно отчитане на раб.време е максимум 4 часа на ден пет дни в седмицата. В такъв случай 5 дни доп. платен годишен отпуск достатъчен ли е като компенсация? |
Милена Китанова |
Съгласно чл. 139а от КТ за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Законодателят е имал предвид необходима работа, която се включва в мярката на дължимия от работника или служителя труд. В този случай мярката на труда се определя не само с границите на астрономическото време, но и с необходимостта от изпълнение на трудовата функция и след неговото изтичане. Необходимостта е обусловена от особения характер на работата, затова ненормиран работен ден се установява само за някои длъжности. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. От законовата разпоредба следва, че работниците и служителите, за длъжностите на които работодателят е установил ненормиран работен ден, при необходимост са длъжни и след изтичането на редовното работно време да изпълняват трудовите си задължения. Извършената от тях “в повече” работа се компенсира с допълнителен отпуск, а когато необходимостта изисква да се работи в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Следва да се има предвид, че работата над редовното работно време на тези работници и служители не е извънреден труд по смисъла на чл. 143 и сл. от КТ. Тези работници и служители имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време. Общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с КТ, което означава, че те не могат да работят повече от 12 часа на ден. Режимът на работа се установява от работодателя, тъй като той най-добре познава особеностите на труда и необходимостта той да бъде полаган и след изтичането на нормалната продължителност на работния ден. Длъжностите, за изпълнението на които се изисква работа при ненормиран работен ден, се определят в нарочен списък в предприятието, като няма никаква пречка някои длъжности да бъдат изключвани от списъка по реда на чл. 139а, ал. 1 от КТ и да се установи работен ден с фиксирани граници за тях, когато работодателят прецени, че е отпаднала необходимостта от полагането на труд и след изтичането на нормалната продължителност на работния ден Съгласно чл.156, т. 2 от КТ работникът или служителят има право на два вида допълнителен платен годишен отпуск: - за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни; - за работа при ненормиран работен ден-не по-малко от 5 работни дни. По-големи размери на отпуските по чл.156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение - чл.156а от КТ. Предвид цитираната разпоредба, няма пречка между страните по трудовия договор да се уговори по-голям размер на допълнителния платен годишен отпуск. МВ/ |
| 2010-12-09 11:15:59 |
Как следва да се компенсира работник с ненормирано работно време и 5 дни доп. платен год. отпуск по труд. д-р + подневено отчитане на раб. време, ако работи всеки ден от понеделник до петък по 3 ч. и 45 мин. след работно време (тоест спазена е мин. м/удневната почивка). 5-те дни доп. год. отпуск достатъчна компенсация ли са? |
М.Китанова |
Съгласно чл. 139а от КТ за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Законодателят е имал предвид необходима работа, която се включва в мярката на дължимия от работника или служителя труд. В този случай мярката на труда се определя не само с границите на астрономическото време, но и с необходимостта от изпълнение на трудовата функция и след неговото изтичане. Необходимостта е обусловена от особения характер на работата, затова ненормиран работен ден се установява само за някои длъжности. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. От законовата разпоредба следва, че работниците и служителите, за длъжностите на които работодателят е установил ненормиран работен ден, при необходимост са длъжни и след изтичането на редовното работно време да изпълняват трудовите си задължения. Извършената от тях “в повече” работа се компенсира с допълнителен отпуск, а когато необходимостта изисква да се работи в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Следва да се има предвид, че работата над редовното работно време на тези работници и служители не е извънреден труд по смисъла на чл. 143 и сл. от КТ. Тези работници и служители имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време. Общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с КТ, което означава, че те не могат да работят повече от 12 часа на ден. Режимът на работа се установява от работодателя, тъй като той най-добре познава особеностите на труда и необходимостта той да бъде полаган и след изтичането на нормалната продължителност на работния ден. Длъжностите, за изпълнението на които се изисква работа при ненормиран работен ден, се определят в нарочен списък в предприятието, като няма никаква пречка някои длъжности да бъдат изключвани от списъка по реда на чл. 139а, ал. 1 от КТ и да се установи работен ден с фиксирани граници за тях, когато работодателят прецени, че е отпаднала необходимостта от полагането на труд и след изтичането на нормалната продължителност на работния ден Съгласно чл.156, т. 2 от КТ работникът или служителят има право на два вида допълнителен платен годишен отпуск: - за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни; - за работа при ненормиран работен ден-не по-малко от 5 работни дни. По-големи размери на отпуските по чл.156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение - чл.156а от КТ. Предвид цитираната разпоредба, няма пречка между страните по трудовия договор да се уговори по-голям размер на допълнителния платен годишен отпуск. МВ/ |