| 2010-12-09 11:21:15 |
В какво се изразява "даването на дежурства"? В КТ това е посочено мн. лаконично в чл. 139 ал.4 За кои категории служители е допустимо? В КТ пише, че реда се определя от Министъра на Труда и соц. политика?! Може ли да ми дадете пример.Колко е допустимата продължителност и как се компенсира.Плаща ли се нощен труд при дежурство през нощта? |
М.Китанова |
Съгласно чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда, за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е предвидено, че в различните отрасли в зависимост от тяхната специфика може да се организира работата на определени категории работници и служители под формата на дежурство. Дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано отчитане на работното време, при спазване изискванията на Кодекса на труда относно междудневната и междуседмичната почивка. Времето на дежурството е работно време, през което работникът или служителят се явява на работното място и изпълнява работата по трудовото си правоотношение. В тази връзка е необходимо в съответната длъжностна характеристика за работното място или индивидуалния трудов договор да се определи трудовата функция, включително и за времето на дежурството. Времето за дежурство се определя с месечен график, утвърден от работодателя (чл. 4 от наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1- 4 от същата наредба, когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето на разположение се прилага само в изрично установени случаи – здравеопазване, транспорт и др. Тези случаи могат да се определят както с колективния трудов договор, така и по споразумение между страните. Считаме, че в колективния трудов договор следва да се уговорят длъжностите, на които работниците или служителите ще бъдат на разположение на работодателя, когато това се налага. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение извън територията на предприятието, не се включва и не се отчита като работно време. Само фактически извършената работа през времето на разположение (при възникнала необходимост от осъществяване на трудовата функция) се отчита и заплаща като извънреден труд. В случаите, когато лицето полага нощен труд, същият се заплаща от работодателя. В чл. 5, ар. 1 от наредбата, максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава: 1. общо за един календарен месец - 100 часа; 2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа; 3. през почивни дни - 48 часа. На работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение: 1. в два последователни работни дни; 2. в повече от два почивни дни в един календарен месец – ал. 2. Ограниченията по ал. 1 и 2 могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ – ал. 3. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. МВ/ |
| 2010-12-09 11:27:55 |
В какво се изразява задължението да работник да бъде "на разположение"- чл.139, ал.4 КТ? Как се въвежда, какви са ограниченията и как се компенсира? Може ли да си на ненормиран раб.ден и да си на разположение? Каква е разликата м/у "даване на дежурство" и "раб. на разположение"? |
М. Китанова |
Съгласно чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда, за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е предвидено, че в различните отрасли в зависимост от тяхната специфика може да се организира работата на определени категории работници и служители под формата на дежурство. Дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано отчитане на работното време, при спазване изискванията на Кодекса на труда относно междудневната и междуседмичната почивка. Времето на дежурството е работно време, през което работникът или служителят се явява на работното място и изпълнява работата по трудовото си правоотношение. В тази връзка е необходимо в съответната длъжностна характеристика за работното място или индивидуалния трудов договор да се определи трудовата функция, включително и за времето на дежурството. Времето за дежурство се определя с месечен график, утвърден от работодателя (чл. 4 от наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1- 4 от същата наредба, когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето на разположение се прилага само в изрично установени случаи – здравеопазване, транспорт и др. Тези случаи могат да се определят както с колективния трудов договор, така и по споразумение между страните. Считаме, че в колективния трудов договор следва да се уговорят длъжностите, на които работниците или служителите ще бъдат на разположение на работодателя, когато това се налага. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение извън територията на предприятието, не се включва и не се отчита като работно време. Само фактически извършената работа през времето на разположение (при възникнала необходимост от осъществяване на трудовата функция) се отчита и заплаща като извънреден труд. В случаите, когато лицето полага нощен труд, същият се заплаща от работодателя. В чл. 5, ар. 1 от наредбата, максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава: 1. общо за един календарен месец - 100 часа; 2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа; 3. през почивни дни - 48 часа. На работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение: 1. в два последователни работни дни; 2. в повече от два почивни дни в един календарен месец – ал. 2. Ограниченията по ал. 1 и 2 могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ – ал. 3. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. МВ/ |
| 2010-12-09 11:33:30 |
Ако работник е "на разположение" и се наложи да сеяви на работа за 3-4 ч. през нощта в работен ден, как следва да се компенсира това? Заплаща ли се извънреден труд, в какъв размер? Заплаща ли се нощен труд? Ако е на разположение, но не се налага да се яви на раб., как се компенсира това?Може ли да си на разположение цяла седмица? |
М. Китанова |
Съгласно чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда, за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е предвидено, че в различните отрасли в зависимост от тяхната специфика може да се организира работата на определени категории работници и служители под формата на дежурство. Дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано отчитане на работното време, при спазване изискванията на Кодекса на труда относно междудневната и междуседмичната почивка. Времето на дежурството е работно време, през което работникът или служителят се явява на работното място и изпълнява работата по трудовото си правоотношение. В тази връзка е необходимо в съответната длъжностна характеристика за работното място или индивидуалния трудов договор да се определи трудовата функция, включително и за времето на дежурството. Времето за дежурство се определя с месечен график, утвърден от работодателя (чл. 4 от наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1- 4 от същата наредба, когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето на разположение се прилага само в изрично установени случаи – здравеопазване, транспорт и др. Тези случаи могат да се определят както с колективния трудов договор, така и по споразумение между страните. Считаме, че в колективния трудов договор следва да се уговорят длъжностите, на които работниците или служителите ще бъдат на разположение на работодателя, когато това се налага. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение извън територията на предприятието, не се включва и не се отчита като работно време. Само фактически извършената работа през времето на разположение (при възникнала необходимост от осъществяване на трудовата функция) се отчита и заплаща като извънреден труд. В случаите, когато лицето полага нощен труд, същият се заплаща от работодателя. В чл. 5, ар. 1 от наредбата, максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава: 1. общо за един календарен месец - 100 часа; 2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа; 3. през почивни дни - 48 часа. На работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение: 1. в два последователни работни дни; 2. в повече от два почивни дни в един календарен месец – ал. 2. Ограниченията по ал. 1 и 2 могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ – ал. 3. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. МВ/ |
| 2010-12-09 11:37:29 |
Трудов договор е прекратен на основание чл. 328, ал., т.2 от КТ. В заповедта за прекратяване ли се отразява изплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, или след като работникът подпише декларация, че не е работил през първия месец след освобождаването се издава заповед за изплащане на това обезщетение? |
Румяна Павлова |
Уважаема госпожа Павлова, Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Оставането без работа се удостоверява пред работодателя с представяне на трудова книжка, от която да е видно, че лицето не е започнало работа при друг работодател или е с по-ниско възнаграждение. Няма пречка начина за това удостоверяване да се включи в заповедта за уволнение. Във всички случаи, правото на това обезщетение възниква след изтичане на едномесечния период и надлежното установяване на фактите с трудова книжкка и волеизявление (чрез деклариране) от страна на работника или служителя пред работодателя. ЕКБ |
| 2010-12-09 11:38:22 |
Ако служител е на длъжност "Инженер поддръжка" и в задълженията му се вкл. отстраняване на аварии (например, ако има проблем с оборудването често се налага оставане след работа или пък явяване извън работно време), какво раб. време бихте посъветвали да посоча в труд. д-р - като отчитане и разпределние? Ненормирано+на разположение+ подневно ок ли е? |
М. Китанова |
Не задавайте един и същ въпрос повече от един път! |
| 2010-12-09 12:18:28 |
От 11 години работя като Изпълнителен директор по Договор за управление и контрол в АД. Придобил съм право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Имам ли право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ (шест брутни заплати) при прекратяване на договора ми? |
ПЕТКО ФИЛИПОВ |
Договорът за управление и контрол не е трудов договор и спрямо него не се прилагат разпоредбите на КТ. Прилагат се клаузите, договорени в самия договор. МВ/ |
| 2010-12-09 13:13:01 |
-Детето ми не е навършило 2 години ,но е записано на детска ясла преди 6 месеца; Няма нито един присъствен ден.Ще връщам ли неправомерно получено майчинство, ? |
Валя Маркова |
Тъй като въпросът Ви е свързан с обезщетение по Кодекса за социално осигуряване, следва да се обърнете към Националния осигурителен институт, по компетентност. |
| 2010-12-09 13:45:37 |
Имам20г. трудов стаж в детска градина.Сега работя като социален работник.Имам ли право на процент прослужено време? |
Калиопа Цветкова |
Въпросът Ви е от компетентността на Агенцията за социално подпомагане. |
| 2010-12-09 15:07:08 |
Г-н Мирославов,писах ви на 02.12.2010г,но нямам отговор.Нуждаем се от вашият отговор,за да знаем да си търсим ли правото за обещетението по чл.222.ал.3,и полага ли се след като баща ми е освободен по чл.328,ал.1,т.10А. И СЕ Е пенсионирал на 52год.въздраст,а едномесечния срок вече изтече (освободен е на 02.11.2010г)Отново Ви благодаря! |
К.ДАЧЕВА |
Видно от правилата, срокът за отговор на въпрос в рубриките е до 1 месец от датата на задаване. |
| 2010-12-09 16:34:53 |
на служител, който е придобил право на пенсия за възраст, но не събира нужните точки и иска да го освободим,и да си закупи нужните точки, трябва ли да му се изплатят заплатите на основание чл.222 ал.3 и по кой чл. трябва да бъде освободен. Благодаря |
Лидия Димова |
Уважаема госпожа Димова, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса за труда, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Условията при които се придобива право на пенсия към момента са навършени години и сбор от осигурителния стаж и възраст. Ако работника или служителя няма определените в закона изисквания за възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст, то правото на пенсия не може да възникне, поради което, ако трудовото правоотношение бъде прекратено, то обезщетение по реда на чл. 222, ал. 3 не може да възникне. ЕКБ |