| 2010-02-01 19:13:34 |
може ли от осем часов работен ден да премина на четири часов без да бъда известена и без да съм подписала нов договор и да ми се обясни че това е временно ие свързано с кризата |
лора иванава |
В Кодекса на труда е предвидена възможност при спазване на определени условия работодателят да може едностранно да въвежда непълно работно време, т.е. без да е необходимо да изисква съгласието на работниците/служителите. Съгласно чл. 138а, ал. 1 КТ при намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Според изричния текст на закона установяването на непълно работно време е приложимо за цялото предприятие и за отделно негово звено, т.е. променя се продължителността на работното време на всички или на определена част от работниците и служителите. Процедурата, която следва да спази работодателя, е подробно регламентирана в чл. 9 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Установяването на непълното работно време се извършва с писмена заповед на работодателя, издадена не по-късно от 10 работни преди датата на преминаването към непълно работно време. В разпоредбата на чл. 9 са посочени и реквизитите на заповедта. В заповедта изрично се посочват срокът и работните места, за които се въвежда непълно работно време, продължителността на работното време и данни за проведеното съгласуване с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ При установяване на непълно работно време по реда на чл. 138а от КТ не се подписва допълнително споразумение към трудовия договор. ЛТ/ |
| 2010-02-01 19:21:30 |
работя в часна фирма на 1 02 2010 ми казаха че вече съм на четири часов работен ден и това е временно мога ли да оспорвам това решение на работодателя при положение че само няколко жени сме в това положение а останалите работници са на пълен работен ден |
лора |
В Кодекса на труда е предвидена възможност при спазване на определени условия работодателят да може едностранно да въвежда непълно работно време, т.е. без да е необходимо да изисква съгласието на работниците/служителите. Съгласно чл. 138а, ал. 1 КТ при намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Според изричния текст на закона установяването на непълно работно време е приложимо за цялото предприятие и за отделно негово звено, т.е. променя се продължителността на работното време на всички или на определена част от работниците и служителите. ЛТ/ |
| 2010-02-01 20:18:04 |
imam trudof staj za pensiy no ne mi dostigat to4kite a v momenta sqm po bolestnemojeli da si gi izkupuvam za da izlyza v redovna pensiy |
ibram nailof |
На поставения въпрос отговаряме: Тъй нареченото "закупуване" на осигурителен стаж не може да компенсира изискуемата възраст за отпускане на пенсия за осигурителен стаж. Изискванията, при които към настоящият момент се придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при мъжете за 2010 година са навършване на възраст 63 години и сбор от осигурителния стаж и възрастта не е по-малък от 100. В случай, че не отговаряте и на двете условия едновременно, то правото за пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО не може да възникне. ЕКБ |
| 2010-02-01 20:49:00 |
От 1995 г. до 2000 г. работих в предприятие, което през 1997 г. с решение на съда стана общинско, и аз продължих да работя в същото до 2000 г. когато предприятието бе ликвидирано и бях съкратен, а общината и до днес разпродава имуществото. Една година бях на борсата и след това започнах работа в същата община, където работя до днес. Въпросът ми е счита ли ми се това за непрекъснат трудов стаж при един работодател и колко заплати трябва да получа като обезщетение за пенсиониране? Вторият ми въпрос е на каква база се изчисляват заплатите обезщетение и влиза ли в тях извънредния труд, нощния труд, както и отпуската която трябва да ми бъде платена? |
КИРИЛ |
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1,т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В случай, че към момента на прекратяване на трудовия договор, след като сте придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не сте работил 10 години при “същия работодател”, следва, че ще имате право на обезщетение от 2 брутни заплати. Бюрото по труда, където сте бил регистриран не е “работодател” по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, поради което то не е пречка за получаване на предвиденото в разпоредбата на чл. 222, ал.3 от КТ обезщетение от шест брутни заплати, ако отговаряте на изискванията на разпоредбата. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал. 3, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение-ал.2 на чл 224 от КТ. В чл. 177, ал. 1 от КТ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. МВ/ |
| 2010-02-02 02:13:29 |
От 10 години работя като пом.директор УД в училище. На 01.02.2010 г. директорът ми връчи:1.Нова длъжностна характеристика, в която е добавено само изискването за притежаване на І или ІІ ПКС / без мотиви за това/; 2.Заповед за прекратяване на трудово правоотношение. Има ли право директорът на тези действия в средата на учебната година? |
Елеонора Костова |
Уважаема госпожа Костова, От запитването става ясно, че директора на училището Ви е връчил заповед за прекратяване на трудовия договор. Ако считате, че е неправилно или незаконосъобразно имате възможност да го атакувате по съдебен ред. Давностният срок за предявяване на иска е 2-месечен, считано от датата на прекратяване на трудовия договор. СС |
| 2010-02-02 05:55:43 |
Много моля да ми кажете как да постъпя.На 19.02.2010г.,ми изтича майчинството,и след като исках да ползвам платения отпуск,който ми се полага за тези две години,ми съобщиха.че фирмата е намалена работа и няма как да ме върнат на работа,искам да попитам по какъв член трябва да ме съкратят за да отида на борсата и да получа обещетение? |
Гергана Костадинова |
Уважаема г-жо Костадинова, Работодателят има право да прекрати трудов договор на работник/служител само на изрично изброените в Кодекса на труда (КТ) правни основания. Работодателят има право да прекрати трудовия договор при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата (чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ) или при намаляване обема на работата (чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ). При прекратяване на трудовия договор на посочените правни основания работникът/служителят има право на парично обезщетение при безработица, но по ред и условия, установени в Кодекса за социално осигуряване. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ работничка/служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст, в случаите на прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3, както и в др. случаи, има право на закрила при уволнение. В тези случаи работодателят може да я уволни само след предварително разрешение от Инспекцията по труда. ЛТ/ |
| 2010-02-02 09:12:07 |
Моля да ме насочите къде мога да видя английската версия на Националната класификация на пофесиите и длъжностите в България. Във вашия сайт не е преведена. Благодаря! |
Красимира Петрова |
Моля, обърнете се към рубрика "Заетост и безработица". |
| 2010-02-02 09:22:56 |
Има ли право работодателя да ме пусне в неплатен отпуск без мое съгласие?! Има ли право работодателя да ме направи на 4 часов раб.ден отново без мое знание или съгласие?! - към днешна дата 02.02.2010г. |
Георги Бяндов |
Уважаеми г-н Бяндов, Съгласно чл. 160 от Кодекса на труда (КТ) неплатеният отпуск се разрешава от работодателя по искане на работника или служителя. Работодателят няма право по своя инициатива да задължава работниците и служителите да ползват “принудителен” неплатен отпуск. Съществува правна възможност, регламентирана в чл. 173, ал. 4 от КТ, работодателят да предостави без съгласието на работниците и служителите платения им годишен отпуск по време на престой повече от 5 работни дни. В Кодекса на труда е предвидена възможност при спазване на определени условия работодателят да може едностранно да въвежда непълно работно време, т.е. без да е необходимо да изисква съгласието на работниците/служителите. Съгласно чл. 138а, ал. 1 и 2 КТ при намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Продължителността на работното време по ал. 1 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. ЛТ/ |
| 2010-02-02 11:14:48 |
В предприятието в което работя беше освободен човека на дльжност " завеждащ кадри и личен сьстав ".Той отказва да представи индентификационния номер издаден от КЗЛД и заявения подьржан регистьр на лични данни.Как да постьпим ? Може ли да му се тьрси наказателна отговорност и в какьв срок ? |
В.Михайлова |
Уважаема г-жо Михайлова, Въпросът не е от компетентността на рубриката "Трудово право". Всяко лице има право (а в някои случаи е задължено) да сигнализира прокуратурата, ако счита, че действията или бездействията на някого представляват престъпление. ЛТ/ |
| 2010-02-02 11:33:15 |
На наш служител му се полага отпуск по чл.163,ал.7 от КТ,но понеже е от дата 26.01.2010г. касиера отказва да я включи,защото на 20 число на месеца приключва със ведомоста за дадения месец. Правилно ли е това? |
ВЕНЕТКА ЯНКОВА МАСОВА - личен състав |
Уважаема госпожа Масова, Съгласно чл. 45а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, отпускът при раждане на дете по чл. 163, ал. 7 КТ се ползва въз основа на писмено заявление на бащата. Към заявлението се прилагат копие от акт за сключен граждански брак или декларация от бащата и майката, че бащата е припознал детето и те живеят в едно домакинство, както и документ от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако бащата няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си. ЕКБ |