| 2010-02-04 16:10:20 |
Моля за становище или за указание по казуса: Може ли да се начисляват ваучери за храна освободени от облагане до 60 лв. за месец по чл.209 от ЗКПО само за отработени дни и значи ли това, че не противоречи на определението в т. 34 от ДР на ЗКПО за равен достъп до всички. С какъв докумен трябва да се регламентират условията. Благодаря предварително. |
Радостина Димитрова |
Въпросът Ви е от компетентността на Министерство на финансите. |
| 2010-02-04 16:14:34 |
Мога ли да използвам годишния си отпуск за 2010г. още сега ? От офиса на фирмата,в която работя ми казаха,че не мога защото не се знаело да ли ще работим цяла година или ще закрият фирмата. |
Коста Атанасов |
Уважаеми господин Атанасов, Съгласно Наредбата за работното време, почивките и отпуските, всеки работник и служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право да ползува платен годишен отпуск по чл. 155 и 156 КТ. Когато 8-месечният трудов стаж е придобит през първата година на работа на работника и служителя, той има право на платен годишен отпуск за същата година в пълен размер. Когато част от 8-месечния трудов стаж е придобита през една календарна година и друга част - през следващата календарна година, той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година, а за втората година придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер. За ползуване на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години не се изисква нов 8-месечен трудов стаж. Както е видно от разпоредбите, имате право да ползвате платен годишен отпуск в пълен размер за 2010 година при този работодател с негово съгласие. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, когато след ползуване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължат обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не са отработили съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят няма право да ползува платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер. ЕКБ |
| 2010-02-04 16:58:03 |
Какви документи се оформят при вътрешно съвместителство, ако лицето е на основен тр.договор, при сумарно отчитане. Каква е цялата процедура? |
Светослава Панайотова |
Уважаема госпожа Панайотова, Разпоредбите на чл. 259, ал.1-3 от Кодекса на труда (КТ) уреждат въпросите свързани с трудово възнаграждение при вътрешно заместване. Когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От правата по предходната алинея не може да се ползува работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъствуващия. Заместването по ал. 1 се извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено в писмена форма. Липсата на писмена форма не е пречка работникът или служителят да получава възнаграждението за заместването. СС |
| 2010-02-04 17:13:28 |
Съкращава се единствена длъжност и се премахва от щатното разписание. Дейността, която изпълнява служителя се прехвърля в друг отдел, т.е. трудовата функция се запазва и се прехвърля в друг отдел за изпълнение от друг служител, наред с досега изпълняваната от него тр. функция. Необходимо ли е провеждането на подбор по смисъла на 329, ал. 1 от КТ? |
Рая Борисова |
Съгласно чл. 329 КТ при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. От цитираната разпоредба е видно, че Кодексът на труда предвижда правото на работодателя, когато прекратява трудово/трудови правоотношения на предвидените в разпоредбата основания, едно от които е съкращаването в щата, да се прилага разпоредбата на чл. 329 относно подбора. Законоустановените критерии за подбор са по-високата квалификация и по-добрата работа. Подборът се извършва между работници и служители, които изпълняват еднакви и ли близки / сходни длъжности. С оглед заеманите от работниците и служители длъжности, работодателят преценява дали следва да извърши подбор. МВ/ |
| 2010-02-04 17:45:16 |
В майчинство съм, детето ми е на 1година и 2 месеца. Имам ли право да работя сезонна работа на временен трудов договор извън България или това ще попречи на майчинството ми? |
Елена Бекярова |
Тъй като въпросите, свързани с отпускане, изчисляване и изплащане на паричните обезщетения са от компетентност на Националния осигурителен институт, за информация по този въпрос следва да се обърнете към НОИ. ПМ/ |
| 2010-02-04 20:08:32 |
Имам ли право да ползвам обезщетение за безработица в през 2010г., ако съм ползвала такова от 01.01.2009г. до 31.11.2009г., а от 01.12.2009г. съм на трудов договор? Бихте ли могли да ми кажете колко месеца ще получавам обезщетение, ако съм напуснала или евентуално ако са ме съкратили? Имам непрекъснат трудов стаж 22 години. |
Камелия Ангелова |
Според ал. 4 на чл. 54б от КСО, безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. Паричните обезщетения за безработица се отпускат с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, поради което за повече подробности относно Вашия конкретен случай следва да се обърнете към съответното териториално поделение. КС |
| 2010-02-05 01:57:03 |
Какъв е срока за записване на труд.борса и какви документи се изискват.Договорът е прекратен от рана на работодателя по чл.71,ал.1 . |
Елица ели |
Разпоредбата на чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ предвижда, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. Съгласно ал. 2 на чл. 54а КСО за придобиване право на парично обезщетение по ал. 1 се зачита и времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане; 3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година; 4. зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт – ал. 3 и се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението по ал. 3 е подадено в 3-месечен срок от тази дата. Ако заявлението е подадено след този срок по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща за периода по чл. 54в /в зависимост от продължителността на осигурителния стаж/, намален със закъснението. Разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО регламентира, че безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1 - 4 от Закона за държавния служител, чл. 128, т. 1, 7 и 8, чл. 128а и чл. 128в, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Видно от въпроса Ви, трудовият договор е прекратен на основание чл. 71, ал. 1 КТ, което е извън посочените основания, предвид на което не попадате в хипотезата на по-горе цитираната разпоредба. Тъй като паричните обезщетения за безработица се отпускат с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, поради което за повече подробности относно Вашия конкретен случай следва да се обърнете към съответното териториално поделение. КС |
| 2010-02-05 08:39:23 |
преместен съм от едно работно място на дръго по ч.120 КТ без мое съгласие срока за преместването по този член е до 45 календарни дни . Интересуваме след изтичането на тозо срок какво следва трябвали да ме върнат на старото работно място и акое да е те неме върнат могъли да си потърся правата по някакъв начин |
Йосиф Адамов |
Съгласно чл. 120, ал.1 от КТ, работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава. Промяната по предходната алинея се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя – ал.2 на чл. 120 от КТ. Работодателят може да възложи на работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответства на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини. Както е видно от съдържанието на ал.1, “възлагането на друга работа”може да бъде в предвидените случаи и до 45 календарни дни общо през календарната година, независимо дали тези дни ще бъдат използвани наведнъж от работодателя или на части. Изменение на трудовото правоотношение се извършва по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, а едностраното изменение на трудовото правоотношение от страна на работодателя (т.е. когато за него не се изисква съгласие на работника/служигеля) е допустимо при условията на чл. 120, ал. 1 от КТ. При изменение на мястото и характера на работата спорът се решава от съда. Исковата молба се депозира в 2-месечен срок от деня на връчване на заповедта. МВ/ |
| 2010-02-05 09:10:48 |
KOLKO VREME 6TE BADA NA BORSATA PRI SAKRA6TENIE PRI OB6T TRUDOV STA6 NAD 28 GODINI I PRI 3 POSLEDOVATELNI GODINI V MOMENTA |
IRINA YORDANOVA |
Съгласно чл. 54в от Кодекса за социално осигуряване паричните /КСО/ обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж. В случая за осигурителен стаж над 25 години периодът за изплащане на обезщетението е 12 месеца. Според ал. 4 на чл. 54б от КСО, безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. Следва да имате предвид, че съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица при отпускане на парично обезщетение за безработица по реда на чл. 54б, ал. 4 КСО 3-годишният период се определя от датата на отпускане на предходно парично обезщетение за безработица. Паричните обезщетения за безработица се отпускат с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, поради което за повече подробности относно Вашия конкретен случай следва да се обърнете към съответното териториално поделение. КС |
| 2010-02-05 09:31:09 |
Има ли право работодателя да принуждава работниците си да подават молба за неплатен отпуск? Ако да, за какъв срок? Прекъсват ли се здравно-осигурителните права за срока? |
Карл |
Съгласно чл. 160 от Кодекса на труда (КТ) неплатеният отпуск се разрешава от работодателя по искане на работника или служителя. За трудов стаж в рамките на една календарна година се признават до 30 работни дни, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в Кодекса на труда, в друг закон или в акт на Министерския съвет. В Кодекса на труда няма изрично предвидена възможност работодателят да разрешава неплатен отпуск поради липса на работа (престой), съответно да “принуждава” работниците и служителите да подават молба за неплатен отпуск. Съществува правна възможност, регламентирана в чл. 173, ал. 4 от КТ, работодателят да предоставя без съгласието на работниците и служителите платения им годишен отпуск по време на престой повече от 5 работни дни. По отношение на здравното осигуряване по време на неплатен отпуск се обърнете за информация към Министерство на здравеопазването. ЛТ/ |