| 2011-02-16 13:54:45 |
Уважаеми Г-н Мирославов, по кой член трябва да бъде осбодена жена, придобила право на пенсия още през 2010 година, и по нейно желание иска да се пенсионира сега? Тя ли трябва да подаде предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, и ако да-по кой член от КТ? |
Деница Владимирова |
Уважаема госпожа Владимирова, Трудовото законодателство предвижда различни възможности за прекратяване на трудовия договор при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, например: по инициатива на работодателя - чл. 328, ал. 1, т. 10, по инициатива на работника или служителя - чл. 326, ал. 1 и по взаимно съгласие по чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за професори, доценти и доктори на науките - при навършване на 65-годишна възраст.Съгласно чл. 326, ал. 1 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя.Съгласно чл. 325, т. 1 от КТ, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. ЕКБ |
| 2011-02-16 14:24:52 |
Здравейте, принципният ми въпрос е следния: Доколко приложими са нормите за извънреден труд, в случаите когато се командирова служител през почивни дни, например за среща с партньори в друго населено място, участие в семинар/конференция, участие в тиймбилдинг? |
Сашка Таскова |
Уважаема госпожа Янкова, Разпоредбата на чл. 121, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя(ал.2). Видно от посочената разпоредба командировката е за изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя извън мястото на постоянната му работа. СС |
| 2011-02-16 15:24:57 |
Предсои ми пенсиониране .Има ли право работодателя да ме накара да ползвам платен годишен отпуск от минали години преди да се пенсионирам. |
Людмил Миланов |
В чл. 173, ал. 7 е предвидено, че работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие: 1. по време на престой повече от 5 работни дни; 2. при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред; 3. в случай че работникът или служителят не е поискал отпуска до 5 работни дни след определената в графика по ал. 1 начална дата за ползването му. В случай, че работодателят нарушава трудовото законодателство, можете да сигнализирате съответната инспекция по труда. МВ/ |
| 2011-02-16 15:27:08 |
При преназначение на служител от 4часа на 2 часа трябва ли да се подава уведомление в НАП по чл.62? Или само допълнително споразумение към трудовия договор е достатъчно?Благодаря! |
А. Янкова |
Уважаема госпожа Янкова, Съгласно чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща: 1. в тридневен срок от: а) сключване на трудовия договор; б) изменение на трудовия договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора. Следователно, когато се промяна продължителността на работното време, не се изпраща уведомление до НАП. СС |
| 2011-02-16 15:35:22 |
Работя на постоянен трудов договор, от който съм в неплатен отпуск. Започнах работа на друго работно място със срок на изпитване. След изтичане на изпитателния срок има ли пречка, без да ми е прекратен първия трудов договор, от който съм в неплатен, да бъда назначена на постоянен трудов договор при новия работодател? |
Павлина Иванова |
Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Трудовият договор за допълнителен труд може да бъде както срочен, така и за неопределено време. Според чл. 113 от КТ, максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него – ал. 3 на чл. 113 от КТ. В ал. 4 на чл. 113 от КТ е предвидено, че писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд. В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. МВ/ |
| 2011-02-16 16:04:11 |
Имаме назначен персонал по НКПД-2005.От 01.01.2011г. е в сила НКПД-2011,съгласно метод.бележки към който, 5-я знак в шифъра е обвързан с мин.образователно и квал-нно ниво за длъжността.Във връзка с това служителите назначени на длъжности,за които не притежават необходимия ценз трябва ли да бъдат преназначавани или това е по преценка на управителя? |
Христина Баева |
Рубрика "Заетост и безработица". |
| 2011-02-16 17:30:48 |
ЗДРАВЕЙТЕ, СЛУЖИТЕЛ ОЩЕТЯВА ФИРМАТА С ПАРИ,КАТО ПЛАЩА НА ДОСТАВЧИК ПО-ГОЛЯМА СУМА,ОТ РАЗРЕШЕНАТА ОТ СОБСТВЕНИКА. СОБСТВЕНИКА ИСКА ДА ГО НАКАЖЕ, СЛУЖИТЕЛЯТ ДА ВЪЗСТАНОВИ РАЗЛИКАТА ОТ РАБОТНАТА СИ ЗАПЛАТА. ВЪПРОСЪТ МИ Е : ИМА ЛИ ОСНОВАНИЕ И ПО КОЙ ЧЛЕН ОТ КОДЕКСА НА ТРУДА ,ДА ГО НАПРАВИ? |
МАРГАРИТА ТОДОРОВА |
Разпоредбата на чл. 272, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие на технически грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; 4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5. запори, наложени по съответния ред; 6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 /при ограничена имуществена отговорност/. Във всички останали случаи дължими суми от работниците или служителите могат да се потърсят по съдебен ред. Давностният срок за предявяване на иска е 3-годишен, считано от деня, в който вземането е станало изискуемо. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред /чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 КТ/. КС |
| 2011-02-16 17:49:06 |
Работя на граждански договор като ме осигуряват на реалният ми доход.В момента ми предстои излизане в майченство какво трябва да направя и какви са документите който ще са ми нужни къде се носят .На каква база ще ми се изчислява майченството |
М.Илиева |
Правото на обезщетение за бременност и раждане е уредено в чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване, който предвижда, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В случай, че не сте осигурена за този социален риск, нямате право на парично обезщетение за бременност и раждане. За по-подробна информация може да се обърнете и към НОИ. КС |
| 2011-02-16 17:57:30 |
РАБОТЯ ВЪВ ФИРМА И ПРЕЗ М.10.2010Г. БЯХ В НЕПЛАТЕН ОТПУСК 30 ДНИ . СЕГА М.03.2011 Г. МИ СЕ НАЛАГА ОТНОВО ДА ПОЛЗВАМ НЕПЛАТЕН ОТПУСК ЕДИН МЕСЕЦ. ТОЗИ ОТПУСК ПРЕЗ М.03. ЩЕ МИ СЕ ЗАЧЕТЕ ЛИ ЗА ТРУДОВ СТАЖ. |
ЕЛЗА ЛОЗАНОВА |
Уважаема госпожа Лозанова, От запитването правим предположение, че сте ползвали през 2010 година 30 дни неплатен отпуск по реда на чл. 160 от Кодекса на труда, а през 2011 година бихте желали да ползвате още 30 дни през месец март. Съгласно чл. 160, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда, работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. На това основание ще Ви се зачете за трудов стаж 30 работни дни за 2010 година и 30 работни дни за 2011 година (ако ползвате отпуска по чл. 160 от КТ). ЕКБ |
| 2011-02-16 18:24:48 |
Благодаря за отговора, но вие цитирате разпоредбите на чл. 259, ал.1-3 от Кодекса на труда , които уреждат въпросите свързани с трудово възнаграждение при вътрешно заместване. Става въпрос, че аз съм назначен на една длъжност, а имам заповед за ИД за друга длъжност която е вакантна. Може ли да става със заповед на работодателя без мое съгласие? |
Георги Димитров |
Уважаеми господин Димитров, Съгласно чл. 66, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) с трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор. Когато трудовият договор е сключен последващи промени в условията може да се уговори чрез сключване на допълнително споразумение по чл. 119 от КТ. Видно от посочените разпоредби, няма основание работодателя със заповед да възлага изпълнение и на друга длъжност или работа. СС |