| 2011-02-28 18:38:37 |
Здравейте!Съпругът ми вече за трети път от началото на годината излиза в принудителен неплатен отпуск.Искам да отбележа,че не е използвал платения си отпуск.Има ли право в този случай работодателя да го принуждава да да ползва неплатен отпуск?В същото време част от администрацията работят при положение,че не се извършва дейност в предприятието.Предварително Ви благодаря! |
Мелиха Зенолова |
Уважаема г-жо Зенолова, С оглед извършване на проверка по конкретния случай и за да се установи дали има нарушения на трудовото законодателство е необходимо да сигнализирате съответната инспекция по труда. ЛТ/ |
| 2011-02-28 19:13:11 |
Имам трудов договор, при който срокът на предизвестието за прекратяване на договора, "еднакъв и за двете страни" е определен на 30 дни. Но договорът е сключен в полза на работодателя. На 25.02.2011 подадох молба за прекратяване на договора с предизвестие по чл. 326, ал. 1 и 2. Може ли работодателят да прекрати работните отношения с мен по-рано от 30 дни, като ме лиши от обещетение? Има ли законово право? |
Наталия Коспартова |
От запитването Ви предполагаме, че трудовият Ви договор е сключен със срок за изпитване в полза на работодателя. Независимо от това, Вие също имате право да го прекратите с предизвестие по чл. 326, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Съгласно чл. 220, ал. 2 КТ страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие. При възникнал трудово-правен спор относно прекратяване на трудовото правоотношение, компетентен да се произнесе е само съответният съд. Срокът за предявяване на съдебния иск е 2-месечен, считано от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. КС |
| 2011-02-28 19:26:45 |
Несме си получили заплатите за месец декември-това норчално ли е?Към кого да се обърнем за съдеяствие след като има работа,работим а не ни плащат?Става въпрос за Ремотекс-ЕАД гр. Раднево.Предприятие за безплатен труд ли сме?Помогнете. |
Донка Петрова |
Уважаема госпожа Петрова, При неспазване на трудовото законодателство от Вашия работодател имате възможност да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на работодателя. Когато работодателят не изплати доброволно трудово възнаграждение работниците и служителите имат възможност да си го потърсят по съдебен ред в 3-годишен давностен срок, считано от датата, когато е трябвало да се извърши плащането по съответния ред. СС |
| 2011-02-28 19:29:44 |
Как мога да разбера дали молба за прекратяване на трудовите отношения е валидна и истинна? На 25.02.2011 подадох молба с предизвестие 30 дни по чл.326, но ми бе дадено само ксерокопие на молбата с написан отгоре входящ номер, без подпис, нито печат? Аз нямам доказателство, че молбата ми е заведена в личен състав. Как мога да бъда сигурна има ли законова сила моята молба в този случай? |
наталия коспартова |
От запитването е видно, че Ви е дадено ксерокопие на предизвестието за прекратяване на трудовия Ви договор с входящ номер, без подпис и печат. Съгласно чл. 326, ал.1 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Предизвестието се подписва от страната, която го отправя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора - ал.2 на чл.326 от КТ Възможността за прекратяване на трудовия договор едностранно от работника или служителя с предизвестие е субективно негово право и от неговата воля зависи дали да го упражни или не. Работодателят не може да се противопостави на това право на лицето, нито може да изрази съгласие или несъгласие трудовият договор да бъде прекратен при отправено предизвестие. В чл.335, ал.2, т 1 от КТ е предвидено, че при прекратяване с предизвестие трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието. МВ/ |
| 2011-02-28 19:34:47 |
Предстои ми прекратяване на трудовите отношения с работодател. В какъв срок след напускане работодателят е длъжен да ми изплати последната заплата и стари отпуски? Има ли срок за изчистване на всички отработени суми или това трябва да стане при самото напускане? |
Наталия Коспартова |
Уважаема госпожа Коспартова, В случай, че не е уговорено друго в трудовия договор или колективния трудов договор, задължение за плащане на работната заплата може да възникне най-рано в месеца, следващ, месеца за който се полага заплащане на трудовото възнаграждение. Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Тъй като правото на това обезщетение възниква при прекратяване на трудовото правоотношение, то изискуемостта започва да тече от този момент. В случай, че бившия работодател не изплати дължимото трудово възнаграждение и обезщетение, работникът или служителят има право да се обърне към съда в тригодишен срок, който започва да тече от датата на изискуемостта. Съгласно чл. 358, ал. 2, т. 2, за парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. ЕКБ |
| 2011-02-28 19:42:43 |
Подадох молба за прекратяване на трудовите отношения. На нея пише, че "МОля да бъда освободена по чл. 325, т,1. И че при отказ от страна на управителя, молбата ми ще се счита за предизвестие по чл. 326, ал.1, 2. . Като бях помолена да подчертая чл. 326,ал.1 и 2. В този случай има ли право работодателят да ме освободи по всяко време преди тези 30 дни? Значи ли, че молбата ми недвусмислено отправя едномесечно предизвестие? |
Наталия Коспартова |
Разпоредбата на чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Съгласно чл. 326, ал. 1 и 2 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. В случай, че работодателят Ви не е изразил становище в 7-дневния срок, молбата Ви за прекратяване на трудовия договор би могла да се счита за отправено предизвестие, ако са ясно определени началната и крайната дата на предизвестието. Съгласно чл. 220, ал. 2 КТ страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие. При възникнал трудово-правен спор относно прекратяване на трудовото правоотношение, компетентен да се произнесе е само съответният съд. Срокът за предявяване на съдебния иск е 2-месечен, считано от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. КС |
| 2011-03-01 11:07:31 |
В какъв размер да се изплати допълнителното възнаграждение по чл. 264 от Кодекса на труда /КТ/ за работа през дни на официален празник на работници, осъществяващи охрана по график, която не е извънреден труд по смисъла на КТ. Как се разбира и прилага последното изречение на чл. 264 от КТ - „на работника или служителя се заплаща според уговоренот |
Диляна Петрова |
Уважаема госпожа Петрова, Разпоредбата на чл. 264 от Кодекса на труда (КТ) установява, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Това означава, че когато на официален празник работника или служителя работи през нормалната продължителност на работното време, без да полага извънреден труда, той получава най-малко удвоения размер на дневното си трудово възнаграждение. Или казано по друг начин, получава „двойна надница”. СС |
| 2011-03-01 11:18:45 |
Как се тълкува чл.264 от КТ - „на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение” и по-конкретно, върху каква база да се изчисли дължимото възнаграждение на лицата, осъществяващи охрана по график, които са били на работа на официален празник, без да е налице хипотезата за полагане на извънреден труд. Например, ако дневното възнаграждение на работника е 5лв., какво следва да му се изплати за работа през официален празник - общо не по-малко от 10лв. или общо не по малко от 15лв.? |
Диляна Петрова |
Уважаема госпожа Петрова, Разпоредбата на чл. 264 от Кодекса на труда (КТ) установява, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Това означава, че когато на официален празник работника или служителя работи през нормалната продължителност на работното време, без да полага извънреден труда, той получава най-малко удвоения размер на дневното си трудово възнаграждение. Или казано по друг начин, получава „двойна надница”. СС |
| 2011-03-01 12:28:43 |
работя като консултант-продавач в м-н за козметика. получих заповед с която ще ми удържат от заплатата констатирани липси и бракувани стоки, като е включено и ДДС върху тях. с колежката ми направихме възражение за размера на тези суми, което не е уважено от работодателя.какви са правата ми. |
галина горанова |
Съгласно чл. 207, ал. 1 от КТ, работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя: 1. в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение; 2. за липса - в пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на липсата. В чл. 210 от КТ е предвидено, че в случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й, а когато вредата е причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност - в 3-месечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо. Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда. Ако в срока по предходната алинея работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 272, ал. 1 от КТ без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие на технически грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; 4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5. запори, наложени по съответния ред; 6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 при осъществяване на ограничената имуществена отговорност. МВ/ |
| 2011-03-01 13:46:04 |
на какво основание от Кодекса на труда следва да бъдат прекратени трудовите правоотношения на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. |
павел павлов |
В случай, че предприятието се закрива, на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при закриване на предприятието. МВ/ |