| 2010-02-12 16:26:25 |
Здравейте! Има ли право на платен отпуск за обучение по чл. 169, ал. 1 от КТ служител, който учи задочно в частен професионален колеж? |
Simona Yordanova |
Отпуските за обучение, регламентирани в чл. 169 от Кодекса на труда /КТ/, се отнасят за работници и служители, които се обучават без откъсване от производството /задочно учащи се, вечерно обучаващи се, дистанционна форма на обучение/. Съгласно разпоредбата на чл. 169, ал. 1-3 КТ работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година. Отпускът по ал. 1 се ползва независимо от всички останали видове отпуски. Той може да се ползва наведнъж или на части и не се предоставя на работник или служител, който повтаря учебната година по неуважителни причини. Учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация. Правото на отпуск по чл. 169 КТ имат лицата, които се учат във висше учебно заведение, което има статут на такова, признат по Закона за висшето образование. КС |
| 2010-02-12 20:00:25 |
Във фирмата ни е въведено сумирано работно време. Колко е минималната междуседмична почивка? Има ли максимум на извънредните часове? Освен приравняването на нощни в дневни има ли допълнително възнаграждение за нощен труд, допълнителен отпуск? |
Димитрова |
Уважаема г-жо Димитрова, Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 КТ). Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ). Въз основа на горното, в случай че работодателят въведе сумирано изчисляване на работното време, той може да утвърждава месечни графици за работното време на работниците и служителите. При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) сумирано изчисляване на работното време, за съответния период ще бъде налице извънреден труд когато нормата работно време за същия период е превишена. Изчисляването на работното време става в края на периода на отчитане, като се сравняват действително отработените часове (след превръщането на нощните часове в дневни) и установената нормална продължителност на работното време за същия период. Превръщането на нощните часове в дневни става съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Независимо от това се прилага и чл. 8 от НСОРЗ, съгласно който за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Когато се получат часове над определената норма за периода, те представляват извънреден труд и се заплащат съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ, а именно: положеният извънреден труд за работа при сумирано изчисляване на работното време се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто. Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Само когато се полага труд през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение (чл. 264 от КТ). Работодателят следва да спазва разпоредбите относно продължителността и задължението за отчитане на извънредния труд (чл. 146 и 149 от КТ). Разпоредбата на чл. 156 от Кодекса на труда регламентира правото на 2 вида допълнителен платен годишен отпуск и минималните им размери, а именно: 1. за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни; 2. за работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни. Право на първия вид отпуск имат работниците и служителите, които извършват видовете работи, определени в чл. 2 от Наредбата към ПМС № 267 от 12.12.2005 г. (Обн. ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г.). Работниците и служителите, които имат право на допълнителния платен годишен отпуск по наредбата, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представители на работниците и служителите, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. Няма пречка тези работници и служители да работят при условията на сумирано изчисляване на работното време. Условията за придобиване правото на втория вид допълнителен платен годишен отпуск (за ненормиран работен ден) са установени в чл. 139а от КТ. Със заповед работодателят определя списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден. В чл. 142, ал. 3 от КТ изрично е предвидено, че не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден. От това следва, че когато е установено сумирано изчисляване на работното време не е възможно едновременно с това да е установен ненормиран работен ден, т.е. работниците/служителите не могат да имат право на този вид допълнителен отпуск. ЛТ/ |
| 2010-02-12 20:54:13 |
Има ли законово задължение ООД-то да сключи трудови договори със съдружниците , които представят работна сила и извършват дейности, класифицирани в НКПД в дружеството без да получават трудово възнаграждение за това? |
Силвия Павлова |
Уважаема г-жо Павлова, Съгласно изричната разпоредба на чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ при сключване на трудов договор в него се определят основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. С оглед на това не е възможно да се сключи трудов договор без да се уговори трудово възнаграждение, като работодателят е длъжен да начислява във ведомости за заплати и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа (чл. 128, т. 1 и 2 от КТ). Може да се предположи, че въпросът Ви е свързан по-скоро с осигуряването на съдружник в търговско дружество. В този случай осигуряването се осъществява по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества. За допълнителна информация във връзка с провеждане на осигуряването на тези лица можете да се обърнете към НОИ и НАП. ЛТ/ |
| 2010-02-12 21:17:26 |
Дължи ли се платен отпуск за периода на майчинство и на какво основание? |
Пламен Рафаилов |
Уважаеми господин Рафаилов, Времето, през което се ползва отпускът по чл. 163, ал. 1 от КТ-за бременност и раждане и по чл. 164, ал. 1 от КТ-за отглеждане на дете до 2-годишната възраст се признава за трудов стаж. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. С оглед на горното, за времето на ползване на отпуск по чл. 163, ал. 1 и чл.164, ал. 1 от КТ лицето има право на платен годишен отпуск. ЕКБ |
| 2010-02-13 18:49:11 |
При преминаване по чл.123 при друг работодател маже ли на основание на прието ново КТД в което пише че стажа във старата фирма се признава за стаж във новата да се направи преизчисляване на стажа прослужено време? На някои от работниците има намаляване на процента стаж просл. време - клас. Има ли правно основание за това? |
Невена Павлова |
Уважаема госпожа Павлова, Съгласно § 1 от ДР на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), за работници и служители, които към момента на влизане в сила на наредбата се намират в трудово правоотношение със същия работодател, както и в случаите на промяна на работодателя по чл. 123 и 123а от Кодекса на труда, размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, определен по реда на наредбата, не може да бъде по-малък от размера на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа, определено в процент и получавано в размер по реда на отменената Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 и 63 от 1994 г., бр. 29 и 72 от 1996 г., бр. 24 от 1997 г., бр. 25 от 1999 г. и бр. 2 и 68 от 2006 г.). ЕКБ |
| 2010-02-13 21:11:31 |
Работодателят ми иска да ме съкрати по чл. 325, заради съкращаване обема на работа. По този член това е невъзможно, както прочетох. Не постигнахме съгласие в исканията си и се стигна до там, че ме изгони без да съм получил заработеното си възнаграждение за последните 45 дена, както и трудовата книжка. Какво мога да предприема в случая, благодаря. |
Георги Глушков |
При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е задължен да изплати изработеното до момента на прекратяване на правоотношението и внесе дължимите суми по държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 128 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят е длъжен в установените срокове: 1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; 2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа; 3. да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. Трудово-правен спор във връзка с неизплатени трудови възнаграждения се решава от съда. Давностният срок за предявяване на иска е 3 – годишен, считано от деня, в който вземането е станало изискуемо. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред, съгл. чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 КТ. При незаконно задържане на трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял, съгласно чл. 226, ал. 2 КТ. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя. В този случай законът не предвижда обезщетение за неимуществени вреди. Работодателят няма право да задържа трудовата Ви книжка, независимо от причината, поради която го прави. Трудово-правен спор във връзка с несвоевременно предаване на трудовата книжка и претърпените от това вреди се решава по съдебен ред. Работникът или служителят има право да предяви иск пред съда в 3-годишен давностен срок за изплащане на обезщетение по реда на чл. 226 КТ, който започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо /в случая от деня на прекратяване на трудовото правотношение/. КС |
| 2010-02-14 00:42:19 |
Ако по време на вътрешно заместване по чл.259 на заместника, който е изпълнявал работата само на титуляра, са повишили основната заплата, при завръщане на титуляра какво следва да се случи, титуляра на каква заплата трябва да е и заместника връща ли се на старата си заплата след като се връща на старата си длъжност? Благодаря |
Николова |
Съгласно разпоредбата на чл. 259 от КТ, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия. Условие за изпълнението на длъжност или работа по заместване е работникът или служителят, който е титуляр на длъжността, да отсъства от работа (чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда). Страните следва да са уговорили дали заместващия ще изпълнява и своята работа или длъжност или ще изпълнява само работата на отсъстващия титуляр. От това обстоятелство произтича и определянето на дължимото възнаграждение съгласно чл. 259, ал. 1 от КТ. С цел гарантиране правата на заместващия работник, законът предвижда правото му да получи възнаграждение за заместването, дори и когато липсва писмено изразено съгласие от негова страна (чл. 259, ал. 3 от КТ). След завръщането на предишната си длъжност лицето следва да получава договореното за тази длъжност трудово възнаграждение. Титуляра на длъжността получава договореното от него и работодателя трудово възнаграждение. Няма пречка след завръщането му на работа трудовото възнаграждение да бъде изменено по реда на чл. 119 от КТ. МВ/ |
| 2010-02-14 11:54:42 |
iskam da popitam kolko pari ste vzema 45 dena predi rajdane za pirvo dete neosigurena sim |
Shukrqn Erduhan |
На поставения въпрос отговаряме: В случай, че към 45-тия ден преди раждането майката не е осигурена за този риск /или не работи по трудово правоотношение/, тя ще може да се ползва от правата по Закона за семейните помощи за деца. Тъй като тези помощи се предоставят на основание на Закона за семейните помощи за деца, следва за повече подробности следва да се обърнете към Агенцията за социално подпомагане по местоживеене. ЕКБ |
| 2010-02-14 14:51:28 |
Здравейте. Започнах работа в една фирма през декември 2006 год., на 16 декември 2009 год. преустанових трудовите си правоотношения с фирмата с писмено предизвестие от 30 дни . И така от 16 дек. 2009 вече не работя в дадената фирма. За тези три години имам 37 дена неизползван платен отпуск и до този момент бившите ми работодатели не са ми ги изплатили. Бих искал да ме посаветвате какво да направя, така че бившият ми работодател да не се измъкне безнаказано, а аз да си получа полагаемите се пари. Благодаря ! Предварително. |
Стилиян Куташки |
Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е уредено в чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Това обезщетение е дължимо от работодателя от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В случай, че обезщетението не Ви бъде изплатено от работодателя, Вие можете по съдебен ред да потърсите правата си, като давностният срок е 3 години, считано от деня, в който задължението е станало изискуемо /чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ/. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред /чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ/. КС |
| 2010-02-14 16:37:52 |
Здравейте! Работя в общ. администрация на сроч.ТД със срок до края на мандата. Ползвам 3 месеца болнични. Могат ли да ме освободят поради съкращаване в щата по време на болничния. |
Гергана Андреева |
Уважаема госпожа Андреева, Съгласно чл. 333, ал.1, т.4 от Кодекса на труда в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск, включително и отпуск по болест. СС |