| 2011-06-03 14:36:58 |
Здравейте, Фирмата работи при 5дневна работна седмица, раб.ден е с продължителност 8часа. Въпросът ми е при работа през офиц.празник начислявам увел.100% +100%за извънр.труд. При работа в почивен ден какъвто беше 23,05,2011г. начислявам: за работа през почивен ден +75% и извънреден труд +75% Правилно ли съм начислила? |
Десислава Козарева |
Уважаема г-жо Козарева, Съгласно чл. 154, ал. 1 от КТ 24 май е официален празник. В случая, при подневно отчитане на работното време, работата на този ден представлява извънреден труд. Съгласно чл. 262 от Кодекса на труда положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. В разпоредбата на чл. 262, ал. 2 от Кодекса на труда е регламентирано, че когато не е уговорено друго, увеличението за положения извънреден труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено в трудовия договор. В чл. 264 от Кодекса на труда е предвидено, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. За тези работници и служители, за които работата в деня на официалния празник се счита за извънреден труд, увеличението се определя на база не по-малка от удвоения размер на уговореното възнаграждение, т.е. те трябва да получат не по-малко от четирикратния му размер. ЛТ/ |
| 2011-06-03 14:45:49 |
Здравейте, на 01.03.2011 г сключих тр договор със срок на изпитване 6 месеца. На 01.06.2011 г. в 18 часа ми връчиха заповед за прекратяване на трудовото ми правоотношение по чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 01.06.2011. Правомерна ли е тази заповед и трябва ли да ми платят за отработения ден на 01.06.2011. |
Емилия Василева |
В случай, че на 01.06.2011г. сте работила, имате право на трудово възнаграждение. По въпроса дали заповедта за прекратяване на трудовия договор е правомерна, компетентен да се произнесе е само съдът. Съдебният иск за неправомерно уволнение може да се предяви в 2-месечен срок, считано от прекратяване на трудовия договор, съгл. чл. 358, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда. КС |
| 2011-06-03 15:01:08 |
мл.счетоводител съм на институция свързана с общината,и работното ми място е в общината.Мойте колеги в институцията вземат възнаграждение над 500лв, а моето възнаграждение е 280лв,въпросът ми е защо е толкова ниско спрямо мойте колеги в институцията към която съм назначена.Към кого да се обърна за възнаграждението ми. |
анонимка |
Предполагаме, че работите по трудов договор.Ако е така, следва да имате предвид, че трудовото възнаграждение се уговаря свободно между страните по трудовото правоотношение и не може да бъде по-малко от минималната работна заплата. Ако считате, че работодателя нарушава трудовото законодателство имате възможност да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на предприятието. СС |
| 2011-06-03 16:27:22 |
Трябва ли след всяка промяна в ползването на платен годишен отпуск, съгласно утвърден график за отпуск, да се изготвя нов график за отпуск? |
Мая Начева |
Уважаема госпожа Начева, Съгласно чл. 37в, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските при възникване на конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер графикът може да се изменя по реда на чл. 173, ал. 1 КТ. Други възможности за изменение на графика не са предвидени. СС |
| 2011-06-03 17:45:13 |
Назначена съм на осн.трудов договор- 8ч. и на допълнителен тр.договор на 2 часа. Мога ли да бъда назначена и като управител на ООД на 1час? |
ИВАНОВА |
NULL |
| 2011-06-03 17:46:21 |
Назначена съм на осн.трудов договор- 8ч. и на допълнителен тр.договор на 2 часа. Мога ли да бъда назначена и като управител на ООД на 1час? |
ИВАНОВА |
Уважаема госпожа Иванова, Разпоредбата на чл. 113, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда,. че максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Това се допуска, когато се работи по основен и допълнителни трудови договори п чл. 110 и чл. 111 от КТ. В тези случаи работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него(чл. 113, ал.3 КТ). Това писмено съгласие се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд, като съгласието има действие за период не по-дълъг от 4 месеца. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс (чл. 113, ал.6 КТ). Минималната междудневна почивка е 12 часа, а междуседмичната – 24 часа. Следователно разпределението на работното време по основен и допълнителни трудови договори трябва да се подчинява на посочените разпоредби. СС |
| 2011-06-04 09:32:37 |
Здравейте, Искам да попитам в ситуацията в която се намирам в момента с работодателя си, а тя е че ми се дължат 3 раб.заплати, какво би се случило ако предприятието бъде обявено в ликвидация.Има ли опасност да не си получа парите.Доколкото знам при такава крайна процедура първо се изплащат задължения към държава, банки и т.н.Дали е така наистина? |
Илия Руменов |
Съгласно чл. 245, ал.1 от КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва – ал.2 на чл.245 от КТ. В случай, че работодателян не спазва разпоредбите на КТ, следва да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на предприятието.Трудово - правен спор във връзка с неизплащане на дължимите от работодателя обезщетения, както и за неизплатено трудово възнаграждение се решава от съответния съд. Срокът, в който следва да се предяви иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред -чл.358, ал.1, т.3 и ал.2, т.2 от КТ. В чл. 267 от Търговския закон /ТЗ/ е предвидено, че ликвидаторите са длъжни, като обявят прекратяването на дружеството, да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си. Поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обявява в търговския регистър. Съгласно чл. 722, ал. 1 от ТЗПри извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред: 1. вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението; 2. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържания имот; 3. разноски по несъстоятелността; 4. вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; 5. издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица; 6. публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност; 7. вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа; 8. останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; 9. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 1 ; 10. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 2 ; 11. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 3 ; 12. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 4. Когато паричните средства са недостатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по ал. 1, т. 3 - 12, те се разпределят между кредиторите от реда по съразмерност – ал. 2. Когато са предявени и приети няколко вземания на държавата от един ред, сумата се изплаща на съответния ред от сметката за разпределение общо и след получаването се разпределя от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс . Националната агенция за приходите незабавно уведомява съда по несъстоятелността и синдика за извършеното разпределение – ал. 3. МВ/ |
| 2011-06-04 13:16:15 |
имам връчена заповед за командировка за 30 дни на 60 км. от местоработата ми но не ми плащат командировачни.какво да направя? благодаря .работя в БДЖ |
Митко Митев |
Уважаеми господин Митев, За времето на командировка, лицето получава командировъчни пари, които по смисъла на чл. 215 от Кодекса на труда са обезщетение, за неудобствата, които се създават за лицето. Работниците и служителите, които считат, че неправилно или незаконосъобразно не са им изплатени командировъчни пари, могат да потърсят сумите по съдебен ред в 3-годишен давностен срок, считано от датата, когато е трябвало да се извърши плащането по съответния ред. СС |
| 2011-06-04 15:56:03 |
Остават ми 3 години до пенсия и сам безработна, но без да се регистрирам през последните 3 години.Имам ли право ако сега се регистрирам на някакво обещетение. |
Диляна Върбанова |
Съгласно чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. В случай, че не отговаряте на посочените по-горе изисквания, нямате право на обезщетение от БТ. МВ/ |
| 2011-06-04 19:43:47 |
Възможно ли е да сключа трудов договор по чл.110 от КТ без да имам щатна бройка? |
Б. Александрова |
Съгласно чл. 110 от КТ работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. По наше мнение за да сключите трудов договор за допълнителен труд е необходимо да има щатна бройка. МВ/ |