| 2011-08-17 12:10:59 |
Като работодател, как да изпълня разпоредбите на чл. 193, ал. 1 от КТ, по отношение на служител, който не се явява на работа, няма роднини и не живее на официалния си адрес. |
Мария Димитрова |
Разпоредбите на чл. 193 от Кодекса на труда, предвиждат, че работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. От текста на посочените разпоредби следва, че работодателя трябва да може да докаже, че е положил всички усилия да намери работника или служителя и да поиска писмените или устните му обяснения, но не е могъл да го направи това по негова /на лицето/ вина.МВ/ |
| 2011-08-17 13:54:34 |
В болницата има назначени служители по чл.111 от КТ.Изискваме същите да представят работен график от основното им работно място.Работодателят им забранява изнасяне на такава информация-имат ли право на това?Може ли да считаме за официален документ декларация от лицето,по какъв график е работило през месеца, без осн.работодател да удостоверява това. |
Д.Дянкова |
Уважаема госпожа Дянкова, Разпоредбата на чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Следователно отпадна изискването работодателя да дава разрешение за да се работи по външно съвместителство. Разпоредбите на чл. 113 КТ съдържат изисквания за продължителността на работната седмица, когато се работи по основен трудов договор и трудови договори за допълнителен труд. Съгласно ал.1 на чл. 113 КТ максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа (ал.2) Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него (ал.3). СС |
| 2011-08-17 14:54:54 |
Трудовият договор е прекратен на 13,06,2011 г. Обезщетение за неползван платен отпуск в размер на 7 р.дни е изчислено по следния начин: 20 р.д. : 12 м. х 5м. и е приспаднат 1 ден, защото е действително ползван. Правилно ли е изчислен размера на обезщетението в раб.дни. |
Соня Борисова |
Уважаема госпожа Борисова, Тъй като Министерството на труда и социалната политика не прави конкретни изчисления Ви предоставяме следната обща информация: Съгласно чл. 155, ал. 1 и 4 от Кодекса на труда, всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. На основание чл. 224, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (във Вашия случай към 13.06.2011 г.). Ако смятате, че работодателят неправилно е изчислил правото на обезщетение за неплатен отпуск, следва да се обърнете за неизплатената част към съда в 3-годишен давностен срок, който започва да тече във Вашия случай от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. ЕКБ |
| 2011-08-17 15:59:52 |
Пенсионер по болест съм от2005г. Работил съм към МНО 2-ра и 3-та категория .Имам ли право на 6 работни заплати при навършване на пенсионна възраст. |
ИМ |
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1,т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В случай, че към момента не работите по трудово правоотношение, нямате право на предвиденото в разпоредбата обезщетение. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |
| 2011-08-17 16:19:02 |
Служител е възстановен на работа. Не се явява да заеме мястото си в предвидения 14-дневен срок от уведомяването му за влязлото в сила решение на съда за възстановяването му. Няма "уважителна причина" (не е в болн.). Какви документи да издадем, за да го възстановим(но не се е явил?), подава ли се уведомление, на какво основание да го прекратим сега? |
Борисова |
От запитването е видно, че с влязло в сила решение лицето е възстановено на заеманата преди уволнението му длъжност. В чл. 345, ал.1 от КТ е предвидено, че при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от КТ създава специален ред за уведомяване на работника (служителя) за възстановяването му на работа. Разпоредбата задължава съда да му изпрати съобщение за правото му в 2-седмичен срок да се яви на работа. Срокът за явяване на работа започва да тече от това съобщение, а не от влизане на решението в сила. Неспазване на срока по ал. 1 на чл. 345 от КТ поради това че работодателят се е преместил на друг адрес считаме, че следва да докажете по съдебен ред. В чл.325, т.2 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1.Съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. В КТ няма изрична форма за удостоверяване на възстановяването , но в практиката се използва заповед / може и акт/ с която се уреждат вътрешните отношения между страните По силата на влязло в сила съдебно решение, работодателят е длъжен да възстанови работника/служителя на предишната му работа (длъжност) и да впише съответната промяна в трудовата книжка (чл. 345 и 346 от КТ). МВ/ |
| 2011-08-17 16:29:54 |
Здравейте! Бих искал да Ви попитам дали работодателят ми има право да не ми заплати извънредния труд, както е договорено по 1.5 за час, а да ми бъде изплатен като нормално работно време? Беше ми обяснено, че така ще ми се изплати защото през съответния месец имам една самоотлъчка, за която също така ми е удържана и сума като за неплатен отпуск. Ще Ви бъда благодарен ако разясните този казус за да не бъда измамен! Благодаря Ви, предварително! |
Михаил Великов |
Разпоредбата на чл. 272, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие на технически грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; 4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5. запори, наложени по съответния ред; 6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 /при ограничена имуществена отговорност/. В останалите случаи дължими суми от работниците или служителите могат да се търсят по съдебен ред. За нарушаване на трудовото законодателство може да сигнализирате Инспекцията по труда във Вашето населено място или Главна инспекция по труда - София за проверка и съдействие по посочения от Вас проблем. КС |
| 2011-08-17 17:09:20 |
15.08.2011г. е обявен за празничен и неприсъствен ден за гр.Варна. Като частна фирма какви са правните ни основания да се съобразим с решението на общината и този ден като какъв се отчита? Задължени ли сме да го заплатим като празничен на хората от производството. |
Иванка Борисова |
Празничните дни /официалните празници/ са регламентирани в чл. 154 от Кодекса на труда. Тези дни са почивни за всички работници и служители, работещи по трудови правоотношения. По време на официалните празници работниците и служителите нямат задължение да изпълняват работа по трудовите си правоотношения. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г., доп., бр. 15 от 2010 г.), Общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи, включително за обявяване на определен ден за празничен и неприсъствен на територията на общината, района, кметството или населеното място по предложение на кмета на общината след съгласуване с областния управител. Денят на Варна е обявен за празничен и неприсъствен, т.е. почивен, и заплащането на положения труд следва да е като за почивен ден. КС |
| 2011-08-17 17:35:32 |
От 2008г. съм в отпуск за временна неработоспособност за общо заболяване, бременност, раждане и отглеждане на дете и отпуск по чл. 167а от КТ. На мястото ми е назначен служител, който си има постоянно място. Необходимо ли е завръщането ми на работа, преди да използвам полагащия ми се платен отпуск, за да се завърне заместващия ме на своето място? |
Ирина Георгиева |
Уважаема госпожа Георгиева, Ако във Вашия случай има назначаване на работник или служител по реда на чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа), то трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 325, т. 5 от Кодекса на труда, съгласно който трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със завръщане на замествания на работа. Ако длъжността се изпълнява от работник или служител по реда на чл. 259, то след завръщането си на работа, работникът или служителят изпълняващ до момента задълженията, определени за Вашата длъжност ще продължи работа само на длъжността, на която е назначен като титуляр. ЕКБ |
| 2011-08-17 17:37:18 |
Следва ли да се разреши ползване на платен годишен отпуск на държавен служител на основание чл. 56 от ЗДСл, ако същият е назначен за първи път като държавен служител в края на м. Март 2011г. Лицето има трудов стаж около 5 години, придобит след влизането на ЗДСл. Служителят желае да ползва платен годишен отпуск през м. Август 2011г. |
Н. Цветкова |
Въпросът Ви е от компетентността на Дирекция ""Административна и регионална координация"" на Министерски съвет. МВ/ |
| 2011-08-17 19:08:13 |
Задължително ли трябва да бъдат изпълнени двете условия за възраст и осигурителен стаж определени в чл.68 ал.1 от КСО за да може работодателят да прекрати трудовия договор по основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ? Може ли работодателят да прекрати трудовия договор при изпълнение само на едно от двете условия? |
Валентин Димов |
Уважаеми господин Димов, Съгласно чл. 328, ал. , т. 10 от Кодекса на труда, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. След влизане в сила на промяната в Кодекса за социалното осигуряване от 1.01.2011 г., придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е уредено в редакция на чл. 68, ал. 1-2, съгласно която право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. Следователно, правната възможност за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 10 възниква за работодателя едва когато са изпълнени изискванията за навършени години и натрупан осигурителен стаж по реда на чл. 68 от КСО и работникът и служителят продължава да работи по трудово правоотношение. ЕКБ |