| 2010-02-24 12:10:05 |
При трудов стаж 43 години какъв % допълнително трудово възнаграждение се полага? Има ли ограничение-таван при начисляването в зависимост от трудовия стаж? |
НИМХ - филиал Варна |
В чл. 12, ал. 6 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, Минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се определя от Министерския съвет след провеждане на консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално ниво. С ПМС № 147 на МС от 29.06.2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит минимален размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е определен на 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. С колективен трудов договор на браншово равнище се определя минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за съответния бранш, а конкретният размер се определя в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор – ал. 7 на чл. 12 от наредбата. МВ/ |
| 2010-02-24 13:07:33 |
Здравейте, бих искал да Ви попитам дали при условие, че по време на командировка от фирмата са ми платени път, спане и храна, трябва да получавам по-нисък размер на командировъчни? (тъй като според фирмата командировачните са за спане и храна и ако те са платени - трябва да получавам по-ниски командировъчни) |
Георги Петков* |
Уважаеми господин Петков, Съгласно разпоредбите на Наредбата за командировките в страната на командированите не се заплащат пътни пари когато ползват безплатен превоз(чл.15). Не се заплащат дневни пари при ползуване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката или когато тя се изпълнява в мястото, където фактически живее командированият или неговото семейство(чл. 23). Не се заплащат квартирни пари, когато е ползувана безплатна държавна или обществена квартира, когато командировката е в населено място, където живее командированият или семейството му, и в случая по чл. 24, ал. 2. СС |
| 2010-02-24 13:43:45 |
Времето преди 01,07,2007г. в бюрото по труда включва ли се за заплащане на допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. |
Боряна Александрова |
NULL |
| 2010-02-24 13:58:02 |
Каква е максималната продължителност на командировка в страната, когато служителят е комадирован на друго място и работи по график там, тоест имаме прекъсване. Две седмици в друг град, две седмици на работното му място, и така до кога? |
Десислава Благоева |
Уважаема госпожа Благоева, Съгласно чл. 121, ал. и 2 от Кодекса на труда (КТ) когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя. Законът не предвижда други ограничения. СС |
| 2010-02-24 14:04:51 |
В момента съм бременна в 2-рия месец за второ дете от една година съм записана в бюрото по труда плащам си здравните осигуровки но преди това имам 1 г. стаж + 2 г. от майчинство и сега ще ме назначат в една фирма и ще съм осигурена на 420 лв дали ще мога да получавам 90% от РЗ . |
djeri |
На поставения въпрос отговаряме: Съгласно изменената разпоредбата на чл.48а от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, в сила от 1.01.2009г., осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Този стаж може да е прекъснат или непрекъснат. Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 преди раждането /чл.50, ал.1 от КСО/. В случай, че започнете работа към работодател (като сочите в запитването), ще отговаряте на изискването да сте осигурена по реда на чл. 48а от КСО и ще можете да ползвате отпуск по чл. 163, ал. 1 от КТ и предвидените обезщетения за бременност и раждане. На основание разпоредбата на чл.49, ал.1 от КСО дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от дванадесет календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната и се определя по реда на чл.41, ал.2-5 от КСО. ЕКБ |
| 2010-02-24 15:46:24 |
Здравейте! Сестра ми е регистрирана като земеделски производител. Преди няколко седмици роди и понастоящем е по майчинство. Понеже кандидатства като млад фермер по мярка 112 и предстои да получи субсидията. Искам да попитам дали има право да си назначи работници, въпреки че е по майчинство и къде е уреден този въпрос? Как трябва да са оформени трудовите договори? |
Даниела Добрева |
Уважаема госпожа Добрева, Щом като сестра Ви е регистрирана като земеделски производител, въпросите следва да отправите към Националния осигурителен институт. СС |
| 2010-02-24 16:08:22 |
На какво основание и по кой лен от КТ и НРВПО, трябва да прекъснем отпуск по майчиство до навършване на 2-годишна възраст на дете, когато служителката, която го ползва напусне? Благодаря!!! |
Анонимен |
С прекратяване на трудовото правоотношение между работодателя и работника или служителя се прекратяват всички видове отпуски, включително и отпускът по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, поради което не е предвидено конкретно законово основание или специална процедура в този случай. КС |
| 2010-02-24 16:09:57 |
За питането ни от 18.02.2010г. уточняваме както пожелахте: Въпросът ни е, при така описаната ситуация (подадено от работника заявление за напускане по чл.327 т.3 КТ, без необходимите правни основания, които според друг ваш отговор, правят напускането по този член НЕВЪЗМОЖНО): Имаме ли право да прекратим ТПО на работника на основание неспазен срок на предизвестието и съответно да впишем това в трудовата му книжка, без да търсим ПРЕДИ ТОВА разглеждане от съда ? ДА или НЕ ? |
Симеон Щирков |
Уважаеми г-н Щирков, Основанията за прекратяване на трудов договор от страна на работодателя са изчерпателно уредени в Кодекса на труда (КТ). Работодателят може да прекрати трудов договор без предизвестие в хипотезите на чл. 330 от КТ, а с предизвестие - в хипотезите на чл. 328 от КТ. ЛТ/ |
| 2010-02-24 16:16:42 |
Работя в частна фирма и поради намаляне обема на работа искат да ме пуснат в отпуск. Какъв е реда и как стоят нещата с неплатената отпуска при намален обем на работа. |
Мимоза Петрова |
В чл.173, ал.4 от Кодекса на труда са изрично предвидени случаите,при които работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие и те са: по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители както и в случаите, когато работникът след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Съгласно чл. 160, ал.1 от КТ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Както е видно от разпоредбата, неплатения отпуск се разрешава по искане на работника или служителя, но право на работодателя е да прецени дали да разреши този вид отпуск, както и неговия размер. МВ/ |
| 2010-02-24 16:19:10 |
Уважаеми господин Мирославов, При назначаването на нов служител и определянето на размера на допълнителното трудово възнаграждение, отчитаме продължителността на трудовия стаж и професионалния опит на лицето, придобит в друга държава членка на ЕС, при спазване изискванията на чл. 12, ал. 4, т. 3 на НСОРЗ. Въпросът ми е, считано от кога да признаем стажът, придобит в чужбина? От приемането на България в ЕС, от 01.07.2007 г. (влизането в сила на НСОРЗ), или от възникването на трудовото правоотношение (служителят е работил по трудови договори от 1992 до 2007 г. в Австрия и Германия)? С уважение, Емил Стефанов |
Емил Стефанов |
С изменената с Постановление № 9 на Министерския съвет от 25. 01. 2008 г. разпоредба на чл. 12, ал. 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), която определя реда и начина на отчитане на трудовия стаж и на професионалния опит, се разшири кръгът на случаите, които работодателят следва да прецени и отчете, за да определи размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на съответния работник или служител. Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 3 и 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и: - трудовия стаж, придобит в друга държава членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави; - времето, през което без трудово правоотношение българските граждани или гражданите на държава членка, както и членовете на техните семейства са упражнявали трудова дейност и/или професия на територията на държавите членки, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство, съгласно законодателството на съответните държави. Съгласно § 2, ал. 1 и 2 от Допълнителните разпоредби към ПМС № 9 от 2008 г., трудовият и осигурителният стаж на лицата по чл. 12, ал. 4, т. 3 и 4 се установява с трудов договор и/или с други документи, издадени от работодателя, осигурителя и/или от компетентната осигурителна институция съгласно законодателството на съответната държава. Документите в зависимост от страната на произход трябва да бъдат оформени в съответствие с разпоредбите на двустранните или многостранните международни договори, по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. Изменената разпоредба на чл. 12, ал. 4 от НСОРЗ е в сила от 9.02.2008г., поради което основанието за зачитане на трудовия стаж, придобит в друга държава членка възниква след тази дата, но стажът, който ще бъде зачетен на основание разпоредбата на чл. 12, ал. 4, т. 3 и ще бъде взет предвид при определяне на размера на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит следва да бъде целия стаж, положен от лицето в съответствие с изискванията на цитираната разпоредба, независимо дали е положен преди или след присъединяването ни към ЕС. ПМ/ |