| 2010-02-26 12:26:18 |
Искам да заведа дело за незаконосъобразно уволнение и да претендирам за обезщетение по чл.225. Ако бъде спечелено от мен делото, но аз съм започнала вече към друга фирма като управител по ДУК, имам ли тогава право на това обезщетение по чл.225 за не повече от 6 месеца без работа? |
Ивелина Христова |
Уважаема госпожа Христова, Разпоредбата на чл. 225, ал.1 от Кодекса на труда при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена работа(ал.2). СС |
| 2010-02-26 13:40:09 |
При промяна на длъжността новото трудово възнаграждение е по-ниско от възнагр. на досегашната длъжност. Работодателят задължен ли е да запази по-високото възнаграждение? |
Беличанска |
Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). В случай, че работникът или служителят не е съгласен с предложената от работодателя промяна в условията на трудовия договор и не подпише допълнителното споразумение, то не поражда правни последици. КС |
| 2010-02-26 13:57:21 |
Имаме служителка която трябваше да се пенсионира по чл.328,ал1,т.10 от КТ, през 2008г.,но по нейна молба директора я остави до 30.12.2009г. На посочената дата с куриерска служба се опитахме да и връчим предизвестието - но безуспешно.В последствие тя донесе болничен лист и от тогава е в болнични. Какъв е начина да бъде освободена и докога има право да ползва болнични при условие че трябваше още през 2008г. да бъде пенсионирана. Моля помогнете ни. |
Мимоза Петрова |
При прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ лицето не се намира под закрилата при уволнение, предвидена в чл. 333 от КТ. МВ/ |
| 2010-02-26 14:32:27 |
Здравейте, дъщеря ми е на 11 месеца и планирам да се върна на работа след изтичане на първата година от отпуска за гледане на дете. От отдел човешки ресурси ми казаха, че след като се връщам на работа не трябва да се подават никакви декларации, т.е. по предполагане майките се връщат на работа след първата година. Чух обаче и обратното твърдение: трябва да подам декларация, че се връщам на работа, за да уведомя НОИ. Моля да ми обясните какъв е редът. Предварително благодаря. |
Богдана Дивитакова |
Уважаема госпожа Дивитакова, Съгласно чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), отпускът за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 164, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление на майката (осиновителката) или на лицата, посочени в чл. 164, ал. 3 КТ. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си. Когато заявлението по ал. 1 се подава от майката (осиновителката), към него се прилага декларация, че тя не е лишена от родителски права или нейните родителски права не са ограничени по установен ред, че детето не е дадено за осиновяване или не е настанено в детско заведение, че майката (осиновителката) не е дала съгласие по чл. 164, ал. 3 от КТ отпускът да бъде ползван от бащата (осиновителя) или от някой от техните родители, както и че детето не се отглежда от лице по програмата "В подкрепа на майчинството". В случай, че майката реши да остане на работа, тя не е задължена да подаде заявлението по чл. 46, ал. 1 от НРВПО. Освен това, съгласно чл. 54, ал. 1 и 3 от Кодекса за социалното осигуряване, майката (осиновителката), която е осигурена за общо заболяване и майчинство и е имала право на обезщетение по чл. 52а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53, ако: 1. не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване; 2. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 53 започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство. Обезщетението по ал. 1 и 2 (от чл. 54 КСО) не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програмата "В подкрепа на майчинството". За тези обстоятелства подава декларация пред работодателя по установения горе ред. За повече подробности относно подаване на документи за ползване право на обезщетение по чл. 54 от КСО се обърнете към Националния осигурителен институт. ЕКБ |
| 2010-02-26 14:54:06 |
Здравейте!Бих искала да попитам нещо във връзка с издаването на УП3 и по-точно за изчисляването на осигурителния стаж, а именно-за осигурителен стаж се вземат само реално отработените дни +платен отпуск и отпуск за временна нетрудоспособност или се прибавят и почивните дни?Благодаря предварително за отделеното вереме! |
Калина Миланова |
Съгласно чл. 38, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж се изчислява в дни, месеци и години, а за периода след 31 декември 2004 г. - в часове, дни, месеци и години, за времето, през което лицата са били осигурени за инвалидност, старост и смърт, и за това време са внесени или дължими осигурителни вноски. За един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което работниците и служителите са отработили пълното законоустановено за тях работно време за деня и за това време са внесени или са дължими осигурителните вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност – чл. 38, ал. 3, т. 1 НПОС. При изчисляване на осигурителния стаж на лицата, които са работили при определено с Кодекса на труда или с друг нормативен акт работно време, един пълен месец осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж всичките работни дни чл. 38, ал. 9 НПОС. Съгласно ал. 12 на чл. 38 НПОС една година осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж 12 месеца. За повече информация по конкретния случай следва да се обърнете към съответното териториално поделение на НОИ. КС |
| 2010-02-26 14:59:20 |
Моля,да ми отговорите конкретно на въпроса от 22,02,10,имаме ли нов работодател и длъжен ли е той да ни връчи длъжностни характеристики?Спешно е! Благодаря! |
Дима Георгиева |
Уважаема госпожа Георгиева, Както посочихме в предишния отговор съгласно чл. 123 , ал.1 от Кодекса на труда трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя .Самата разпоредба установява, че работодателя „ се променя”, но това не влияе на трудовото правоотношение на работника или служителя. Длъжностни характеристики се връчват при постъпването на работа и тогава, когато се налага те да бъдат изменени поради промени в законодателството, изменения в техниката и технологиите или структурата в предприятието. СС |
| 2010-02-26 15:08:05 |
Необходимо ли е да се договаря всяка година основната месечна работна заплата и да се подписват доп. споразумения при промяна на минималния осигурителен праг за длъжността, съгласно промените на минималния осиг. доход по основни икономически дейностти и квалификационни групи. Ако отговора е "ДА", МОЛЯ ВИ, коя е нормативната наредба?! |
ВАНЯ ДАНЧЕВА |
Промяната на минималния месечен размер на осигурителния доход за съответната икономическа дейност не винаги е свързана с промяна на размера на основното трудово възнаграждение на работника или служителя. Промяната в размера на трудовото възнаграждение е необходимо да се извърши с допълнително споразумение по чл. 119 от Кодекса на труда. Законът допуска изключение по чл. 118 КТ, съгласно който работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. Следва да се има предвид, че основното трудово възнаграждение при пълен работен ден не може да бъде по-малко от минималната работна заплата за страната КС |
| 2010-02-26 15:21:14 |
трябва ли минималния осигурителен доход определен за длъжноста ми да го получавам ? Благодаря |
Р. Петрова |
Уважаема госпожа Петрова, Осигурителното законодателство определя императивно минималния осигурителен доход за основни икономически дейности и квалификационни групи професии, върху който се внасят осигурителни вноски и не задължава работодателят да заплаща този размер, ако не е уговорен между страните. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социалното осигуряване, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях. ЕКБ |
| 2010-02-26 15:25:59 |
Ако в трудовия договор е записано, че работното време е "40 часа седмично", вместо "8 часа на ден" - това води ли до различно тълкуване? Служителите не работят на график. |
Наталия Якимова |
Уважаема госпожа Якимова, Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя продължителността на работния ден или седмица. Нормална продължителност на работното време е уредена в чл. 136, ал. 1 и 3, съгласно която работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа и нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Горните разпоредби намират непосредствено приложение в трудовото законодателство. ЕКБ |
| 2010-02-26 15:54:58 |
От 22-02-2010 все още нямам отговор. Моля Ви, спешно е! Разведена съм. Майка на 11 год. момче, което живее при мен. От службата ми ме командироваха за 5 дни в друг град /5 ч. от града,в който живеем/! Имам ли основания да откажа това,защото през това време няма кой да се грижи за него? И ако ДА,къде точно е цитирано?Могат ли да ме задължат? |
Гергина Николова |
Командироването на бременни жени и майки с деца е уредено в чл. 310 от Кодекса на труда /КТ/, който предвижда, че работодателят не може да командирова бременна жена, работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие. Видно от запитването, детето Ви е на 11 год., поради което спрямо Вас следва да се приложи разпоредбата на чл. 121 КТ, съгласно който, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. КС |