| 2011-11-08 13:12:57 |
Може ли да се прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10а от КТ с работещ на безсрочен трудов договор пенсионер, който е ползвал правото си на пенсия за осигурител стаж и възраст по чл.69, ал.1, т.1 от КСО и физическата му възраст е по-малко от 60 години? |
Иво Кузманов |
Ако трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят има право да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ. Под “право на пенсия за осигурителен стаж и възраст” се има предвид както правото на пенсия, които се придобива при условията на чл. 68 от КСО, така и правото, което се придобива при условията на чл. 69 от КСО (военнослужещи по ЗОВСРБ, държавни служители по ЗМВР и по ЗИНЗС, и следователите). Съгласно ал. 3 на чл. 328 от КТ работодателят може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от работника или служителя. Националният осигурителен институт предоставя безвъзмездно информацията в 14-дневен срок от получаване на искането. МВ/ |
| 2011-11-08 13:36:33 |
Здравейте, на кой адрес можем да зададем писмено въпрос с молба за становище. Затруднени сме и няма как да се вместим в 350 символа. Благодаря Ви! |
Мирена Стефанова |
Уважаема госпожа Стефанова, В случай, че желаете да получите отговор на поставен от Вас въпрос от Министерството на труда и социалната политика извън предвидения в рубриката "Въпроси и отговори" ред, можете да го изпратите в писмен вид по пощата на адрес: София, ул. Триадица № 2. ЕКБ |
| 2011-11-08 15:28:32 |
заплаща ли се възнагражедение за нощен труд, при сключен договор за работа само от 19-07ч |
И.Великова |
Уважаема госпожа Великова, Съгласно чл. 140, ал.1 от Кодекса на труда нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Разпоредбата на чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата предвижда, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. СС |
| 2011-11-08 15:36:12 |
Какъв е законовият срок за изплащане на обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ? Може ли този срок да се разтакава безкрайно във времето или има някаква граница все пак? |
Мария Богданова |
Уважаема госпожа Богданова, Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Видно от разпоредбата, правото на обезщетение възниква за работника или служителя от момента на прекратяване на трудовото правоотношение, но все още не е изискуемо и ликвидно. Заплащането на обезщетението от страна на работодателя е възможно едва тогава, когато работодателят бъде уведомен по надлежния ред за обстоятелствата - оставане без работа или постъпването на уволнения работник или служителя на работа с по-ниско трудово възнаграждение. Момента на узнаване от страна на работодателя за тези обстоятелства е началния момент, от който вземането по чл. 222, ал. 1 от КТ става изискуемо и ликвидно и работодателят е длъжен да извърши плащане по надлежния ред. Тъй като обезщетението, предвидено в разпоредбата е парично, то се прилага погасителната давност, предвидена в Кодекса на труда за парични задължения (чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ). Тъй като при парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред, то тригодишният давностен срок започва да тече от момента на узнаване на работодателя за обстоятелствата - оставане без работа или постъпването на уволнения работник или служителя на работа с по-ниско трудово възнаграждение. ЕКБ |
| 2011-11-08 15:54:28 |
ЗДРАВЕЙТЕ, ИСКАМ ДА ПОПИТАМ ОТНОСНО РАННОТО ПЕНСИОНИРАНЕ 2014Г. НАВЪРШВАМ 57 ГОДИНИ, ИМАМ СТАЖ ВТОРА КАТЕГОРИЯ 16,5 ГОДИНИ НО НЯМА ДА ИМАМ ПРИРАВНЕН ОБЩ СТАЖ -43 Г. ПЛЮС 57 ГОД. ВЪЗРАСТ ИЛИ ОБЩО 100 ТОЧКИ. ЩЕ МОГА ЛИ ДА СЕ ПЕНСИОНИРАМ 2015Г., КАТО НАВЪРША 57,5 ГОДИНИ БЕЗ ДА МИ Е НЕОБХОДИМ ПРИРАВНЕНИЯТ ОБЩ ТРУДОВ СТАЖ . Т.Е. ОТПАДАТ ЛИ 100 ТОЧКИ |
ТОДОРОВ |
NULL |
| 2011-11-08 15:57:17 |
Здравейте, Когато служители се командироват за една седмица с цел обучение и в командировката влизат празнични и почивни дни, какво следва да им се изплати и на какво основание? |
Радослав Манолов |
Уважаеми господин Манолов, Разпоредбата на чл. 121, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя(ал.2). Видно от посочената разпоредба командировката е за изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя извън мястото на постоянната му работа. Командировките се осъществяват въз основа на предварително издадена писмена заповед от командироващият, който определя условията на командировката. Преценката относно времето, което е необходимо за пътуване и за извършване на възложената задача е на командироващият. Съгласно ал.2 на чл. 19 НКС на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1. От казаното до тук следва, че командироващият следва точно и ясно да определи с командировъчната заповед времетраенето на командировката през деня, от което ще следва и правото на работника или служителя на командировъчни праи. За времето на командировка, лицето получава командировъчни пари, които по смисъла на чл. 215 от Кодекса на труда са обезщетение, за неудобствата, които се създават по време на командироването. Работниците и служителите, които считат, че неправилно или незаконосъобразно са им изплатени командировъчни пари, могат да потърсят разликата по съдебен ред в 3-годишен давностен срок, считано от датата, когато е трябвало да се извърши плащането по съответния ред. При командироване по посочения ред не се „полага извънреден труд”, а се получава освен трудовото възнаграждение още и обезщетението по чл. 215 от Кодекса на труда, което включва пътни, дневни и квартирни пари. СС |
| 2011-11-08 16:00:48 |
Здравейте, Моля Ви да ми поясните ще мого ли да се пенсионирам рано при положение, че 2014г. права 57 год. възраст и имам придобит стаж втора категория 16,5г. но няма да имам общ трудов стаж 43г. за 100 точки. 2015г. имам ли право на пенсиониране като направа 57,5год възраст без изискването на 100 точки. Благодаря Ви предварително ! |
ТОДОРОВ |
NULL |
| 2011-11-08 16:05:23 |
Здравейте, Когато служители се командироват за една седмица с цел обучение и в командировката влизат празнични и почивни дни, какво следва да им се изплати и на какво основание? Благодаря предварително |
Радослав Манолов |
Уважаеми господин Манолов, Разпоредбата на чл. 121, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя(ал.2). Видно от посочената разпоредба командировката е за изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя извън мястото на постоянната му работа. Командировките се осъществяват въз основа на предварително издадена писмена заповед от командироващият, който определя условията на командировката. Преценката относно времето, което е необходимо за пътуване и за извършване на възложената задача е на командироващият. Съгласно ал.2 на чл. 19 НКС на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1. От казаното до тук следва, че командироващият следва точно и ясно да определи с командировъчната заповед времетраенето на командировката през деня, от което ще следва и правото на работника или служителя на командировъчни праи. За времето на командировка, лицето получава командировъчни пари, които по смисъла на чл. 215 от Кодекса на труда са обезщетение, за неудобствата, които се създават по време на командироването. Работниците и служителите, които считат, че неправилно или незаконосъобразно са им изплатени командировъчни пари, могат да потърсят разликата по съдебен ред в 3-годишен давностен срок, считано от датата, когато е трябвало да се извърши плащането по съответния ред. При командироване по посочения ред не се „полага извънреден труд”, а се получава освен трудовото възнаграждение още и обезщетението по чл. 215 от Кодекса на труда, което включва пътни, дневни и квартирни пари. СС |
| 2011-11-08 16:28:59 |
има ли накакъв отпуск или болничен който се дава за осиновяване на дете за да може то да се адаптира, детето е над 2 год. |
Цветанова |
Уважаема г-жо Цветанова, След навършване на 2-годишна възраст на детето всеки от родителите (осиновителите) има право на неплатен отпуск по чл. 167а, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 167а, ал. 1 КТ всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. При отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ законът въвежда принципа на индивидуалното право на всеки един от родителите (осиновителите) на детето да ползва този вид отпуск, ако работи по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Неплатеният отпуск от 6 месеца се ползва наведнъж или на части (с продължителност не по-малка от 5 работни дни) до навършване на 8-годишна възраст на детето. Правоимащото лице подава писмено заявление до работодателя най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска. Работодателят е длъжен за осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Редът и начинът за ползване на отпуска са подробно регламентирани в чл. 49 и сл. от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. ЛТ/ |
| 2011-11-08 16:48:18 |
Служител преминава на изборна длъжност - кмет, като работодателя запазва работното му място до изтичане на мандата. Какви документи са необходими за извършване на процедурата и как се отразява това в Декларация № 1 за осигурените лица, която се подава в НАП. Подава ли се уведомление по чл. 62 ал. 4 от КТ в ТД на НАП. |
Румяна Димитрова |
Уважаема госпожа Димитрова, Разпоредбата на чл. 107 КТ предвижда, че когато трудовото правоотношение възниква от избор или от конкурс, преди постъпването на работа работодателят и работникът или служителят уговарят размера на трудовото възнаграждение. Те могат да уговарят и други условия по трудовото правоотношение. Изпраща се уведомление до НАП. По въпроса за декларациите следва да се обърнете към НАП или НОИ. СС |