| 2011-11-25 14:04:01 |
Налага се да сключа трудов договор по чл.68 ал.1 т.3 от КТ за заместване на отсъстващ служител с по-дълъг срок. Имам ли право да сключа такъв договор със срок за изпитване. |
А.Димитрова |
Уважаема г-жо Димитрова, Трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ може да бъде сключен във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ - със крок за изпитване до 6 м. ЛТ/ |
| 2011-11-25 14:10:02 |
Работех в едно предприятие от 2005г до 2011г.През тези години не съм ползвала платен отпуск.До кога е срока да си потърся обезщетението?Мога ли през 2012 г.да си ги потърся по съдебен ред?Няма ли да бъдат анулирани. |
Нина Неделчева |
Отпуските до 1.01.2010 г., т.н. “стари отпуски”, могат да се ползват до прекратяване на трудовото правоотношение. Правото на ползването им не се погасява по давност. Затова при прекратяване на трудовото правоотношение, ако останат неползвани дни от “стари отпуски” - се обезщетяват парично съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ. При прекратяване на трудовия договор през 2011 г. имате право на парично обезщетение за неползвания платен годишен отпуск за 2010 г. и пропорционално да датата на прекратяване на неползвания платен годишен отпуск за 2011 г. (чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 176а от КТ). Срокът, в който можете да си потърсите обезщетенията по съдебен ред, е 3-годишен от датата на прекратяване на трудовия договор. ЛТ/ |
| 2011-11-25 14:38:53 |
В каъв срок след прекратяване на трудовия ми договор на 31.10.2011 по чл.325 ал.1 трябва да ми бъде изплатена заплата и обещетението по чл.224 ал.1 и ако не ми се изплати какво трябва да направя |
Велислава Алексиева |
Трудовото възнаграждение се дължи от работодателят от датата, която е уговорена в трудовия договор, а обезщетението по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда от датата на прекратяване на трудовия договор. В законодателството няма предвиден срок, в който работодателят да заплати дължимото трудово възнаграждение и обезщетение. Възникнал трудово - правен спор във връзка с неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение се решава от съответния съд. Срокът, в който следва да се предяви съдебен иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред -чл.358, ал.1, т.3 и ал.2, т.2 от КТ. КС |
| 2011-11-25 16:42:46 |
Дължи ли се от работодателя освен командировъчните пари заплащане на извънреден труд за командироването на работника в почивен ден? |
Свилен Тодоров |
Съгласно чл. 215 от Кодекса на труда при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет с Наредбата за командировките в страната. Командировката се определя в календарни дни и в продължителността й се включват както дните за изпълнението на задачата, така и дните за пътуване, почивните и празничните дни (чл. 2 от наредбата). Извънреден труд се заплаща само в случаите, когато със заповедта за командировка е разпоредено командированият в мястото на командировката да извърши работа, за която се предвижда трудовото възнаграждение да се определя според изработеното, и при извършването на тази работа е положил извънреден труд - чл. 4, ал. 2 от същата наредба. Командировките се осъществяват въз основа на предварително издадена писмена заповед от командироващият, който определя условията на командировката. Преценката относно времето, което е необходимо за пътуване и за извършване на възложената задача е на командироващият. Командировъчните пари са за всички дни от командировката включително и почивните и празнични дни, ако са включени в периода на командировката със заповедта за командировка. КС |
| 2011-11-25 22:24:38 |
Правилото за превръщане на нощните часове в дневни при СИРВ дали служи само за нуждите за изчисляване на трудовото възнаграждение или то служи и за изчисляване на действително отработените часове? Т.е. ако лице работи 10 дни х 8ч. нощна смяна към останалите 100 дневни часа се прибавят 80ч или 91,20ч? Отработените реални часове са 180 ли или 191,20? |
Добромир Кънев |
Уважаеми господин Кънев, Съгласно чл. 142, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) работното време се изчислява в работни дни - подневно. Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца(чл. 142, ал.2). Във всички случаи, независимо от начина на изчисляване на работното време, то е с нормална продължителност до 8 часа или намалено работно време- 7 или 6 часа,, в зависимост от видовете работи, които изпълняват работниците и служителите. При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) сумирано изчисляване на работното време, за съответния период ще бъде налице извънреден труд когато нормата работно време за същия период е превишена. Само когато се получат часове над определената норма за периода, те представляват извънреден труд и се заплащат съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ. СС |
| 2011-11-26 06:20:29 |
Може ли по време на отпуск по болест или отпуск за отглеждане на дете до 2 години да се сключи допълнително споразумение за удължаване срока на срочния договор? Зависи ли това дали лицето е в болница или не? Въпроса е много важен, защото, ако НОИ се произнесе, че е нямало право следва работодателя да върне всички обезщетения получени от лицето. |
Живко Димитров |
Уважаеми г-н Димитров, Контролните органи на НОИ имат право да съставят ревизионни актове за начет, предвид установени конкретни фактически обстоятелства. Процедурата е регламентирана в чл. 110 от КСО, а обжалването - в чл. 117 от КСО. ЛТ/ |
| 2011-11-26 14:22:41 |
Когато се дават ДМС/бонуси/, имат ли право на това и тези служители, който работят по Постановление 66/1996 г. |
Асенова |
Уважаема г-жо Асенова, поставеният въпрос е от компетентността на Министерство на финанасите (§ 4 от ДЗР на ПМС № 66 от 1996 г.). ЛТ/ |
| 2011-11-26 16:12:38 |
ще направители наредба или закон с който да се регламентира или задължи работодатела редовно да изплаща трудовите възнаграждение.Защото повечето битови проблеми са точно по тази причина като например прекъсване на тока от монополистите,закъсняване с внасянето на вноски по заеми и така нататъка |
Румен Коцев |
Уважаеми г-н Коцев, Съгласно чл. 128, т. 1 и 2 от Кодекса на труда работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомостите за заплати и да плаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно чл. 245 от Кодекса на труда при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. Неизпълнението на задълженията на работодателя представлява нарушение на трудовото законодателство, поради което всеки работник или служител има право да сигнализира съответната инспекция по труда. ЛТ/ |
| 2011-11-26 19:04:28 |
Имам назначени двама работника на длъжност стругар. Единият ще излезе в отпуск мога ли да пусна на другият чл 259 без заплащане, документално да го накарам да изпълнява и задълженията на отсъстващия работник. |
АНИ АНАНИЕВА |
Условие за изпълнението на длъжност или работа по заместване е работникът или служителят, който е титуляр на длъжността, да отсъства от работа (чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда). Причината за отсъствието на титуляра е без значение (платен или неплатен отпуск, болничен отпуск, отпуск за гледане на дете и др.). Законът не въвежда и условие за продължителността на срока на заместването. Задължително условие обаче е съгласието на заместващия работник или служител, което следва да е изразено в писмена форма (сключва се трудов договор по чл. 259 от КТ). Страните следва да са уговорили дали заместващия ще изпълнява и своята работа или длъжност или ще изпълнява само работата на отсъстващия титуляр. От това обстоятелство произтича и определянето на дължимото възнаграждение съгласно чл. 259, ал. 1 от КТ. С цел гарантиране правата на заместващия работник, законът предвижда правото му да получи възнаграждение за заместването, дори и когато липсва писмено изразено съгласие от негова страна (чл. 259, ал. 3 от КТ). От гореизложеното е видно, че заместване по чл. 259 от КТ се осъществява със съгласието на работника, в случай, че титулярът на длъжността отсъства. Това правило не се прилага за работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия. МВ/ |
| 2011-11-26 19:19:25 |
Съществува ли възможност ако съм на безсрочен трудов договор да работя от къщи след като естеството на работата ми го позволява и на практика изобщо няма значени от къде върша работата? |
Анита Петрова |
С Раздел VIIIа ”Допълнителни условия за извършване на надомна работа” (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) на Кодекса на труда са уредени специфичните трудови правоотношения при изпълнение на надомна работа. Съгласно чл. 107б, ал. 1 от КТ, в трудов договор може да се договори изпълнение на трудовите задължения във връзка с изработка на продукция и/или предоставяне на услуга в дома на работника или служителя или в други помещения по негов избор извън работното място на работодателя срещу възнаграждение с негови и/или на работодателя оборудване, материали и други спомагателни средства. Трудов договор за надомна работа може да бъде сключван от всички работодатели, съгласно легалното определение в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, които самостоятелно наемат работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа. Трудовият договор за надомна работа се сключва при условията и по реда на раздел I "Трудов договор" от Глава пета на КТ / чл. 107в, ал. 1 от КТ/. Специфичните елементи на трудовия договор за надомна работа са изчерпателно посочени в чл. 107в, ал. 2 от КТ: - местонахождението на работното място; - трудовото възнаграждение в съответствие с прилаганите системи на заплащане; - редът за възлагане и отчитане на работата; - начинът за снабдяване с материали и предаване на готовата продукция; - консумативните разходи за работното място и заплащането им; - други условия, свързани със специфичните изисквания за извършване на надомната работа. Основната особеност на този трудов договор е местонахождението на работното място. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на КТ, при извършване на надомна работа работно място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието. Поради горното няма пречка да сключите допълнително споразумение към безсрочния си трудов договор на основание чл. 119 от КТ във връзка с чл. 107б, ал. 1 от КТ с работодателя.СН/ |