| 2011-11-28 20:31:15 |
Трябва ли трудовите договори да се подписват от юрист. Може ли да се подписват от ръковдител човешки ресури и директор. |
Маринова |
Трудовите договори задължително се подписват от работникът/служителят и от работодателят. Няма пречка, освен от тези лица, трудовите договори да бъдат подписани и от юрист и/или от ръководител отдел „Човешки ресурси”. КС |
| 2011-11-28 21:12:55 |
Казвам се Красен Терзиев и съм офицер от БА, на който на 26.12.2010г. бе прекратен договора за военна служба. Веднага след това се регистрирах като безработен в БТ и в НОИ, откъдето получавах 8 поредни месеца обезщетения за безработен, като последното бе за м. август (имам 8г и няколко месеца трудов стаж). Обжалвах заповедта на министъра с която ми бе прекратен договора и ВАС на РБ я отмени като незаконна с решение от 21.11.2011г, което е окончателно. Според ЗОВС на РБ „Чл. 172. (2) Когато заповедта за освобождаване бъде отменена, военнослужещият се възстановява в двумесечен срок на предишната или на друга длъжност, която съответства на притежаваните от него военно звание и професионална квалификация, ако подаде писмено заявление до министъра на отбраната в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение.” Вече подадох документи до министъра да бъда възстановен на служба и той е длъжен в рамките на 2 месеца да издаде заповед с която да обяви съдебното решение и да ме възстанови на служба, ако има свободно място, тъй като старото ми е съкратено. Въпросът ми е за времето от 27.12.2010г до датата на възстановяването ми като офицер следва ли да получа и какви обезщетения и осигуровки ще бъдат внесени и от кого на мое име, както и този период ще ми бъде ли зачетен за трудов стаж и полага ли ми се този период например платен годишен отпуск? Тъй като не съм сигурен дали ще има свободно място на което да ме назначат, то ако няма какво ще се случи с мен и ако отново ми прекратят договора за военна служба ще мога ли отново да получавам обезщетения за безработен, при условие ще съм върнал вече получените такива от НОИ. Според ЗОВС ” Чл. 172. (1) При отмяна на освобождаването от съда военнослужещият има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата във възнагражденията.” |
Красен Терзиев |
Уважаеми господин Терзиев, Прилагането на Закона за отбраната и въоръжените сили не е от компетентност на МГСП. Относно правото на парично обезщетение за безработица следва да се обърнете към НОИ. СС |
| 2011-11-28 23:38:53 |
Навърших пенсионна възраст август месец и ме освободиха по чл325 т.8 В договора ми пише за опеделен срок000.Редно ли е?Човекът,който доиде на моето място работи на втори трудов договор на пълен работен ден(осем часа)в две различни предпреятия. |
Тодорова |
В чл. 325, т. 8 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или е спечелил конкурса. Ако е налице хипотезата, при която има лице, което е избрано и постъпва на работа, от тази дата се прекратява и договора на лицето, заемало длъжността до този момент. Трудово-правен спор във връзка с прекратяване на трудов договор се решава от съответния съд. Срокът за предявяване на иск е 2-месечен, считано от прекратяването. МВ/ |
| 2011-11-29 09:19:11 |
Съда отмени окончателно незаконната ми заповед за прекратяване на трудовия ми договор. За времето докато течеше съдебното дело (около 1 година) съм регистриран като безработен и съм получавал обезщетения от НОИ за 6 месеца. По закон сега "бившия " ми работодател ми дължи обезщетение в размер на 6 брутни заплати. Трябва ли да връщам обезщетението на НОИ или 2-та вида обезщетения се ползват последователно в този 1 годишен период на съдебно дело, ще ми се зачита ли той за трудов стаж и ще ми се впише ли в трудовата книжка и от кого? |
Петров |
Уважаеми г-н Петров, В чл. 54е, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване изрично е предвидено, че изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по ч. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията по ал. 1 осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Съгласно чл. 346 от КТ, когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно от работодателя или от съда или бъде поправено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, настъпилата промяна се вписва в трудовата книжка на работника или служителя. Вписването в трудовата книжка се извършва от работодателя, с когото е било прекратено трудовото правоотношение, а при отказ - от инспекцията по труда. В трудовата книжка се вписва и зачетеният трудов стаж. ЛТ/ |
| 2011-11-29 10:27:41 |
Командировано лице по чл. 121, ал. 3 КТ. Има нова разпоредба, че условията на заплащане не включват заплащането на пътни, дневни и квартирни. Това на практика какво означава? Освен че в приемащата страна командированият ще получава заплащане по договорка, пр. пари за квартира, ще има ли право на командировъчни по българското законодателство? |
Ани Драганова |
Съгласно чл. 121, ал. 3 от КТ, когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет. С чл. 5, ал. 3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина е регламентирано, че при командироване по чл. 121, ал. 3 от Кодекса на труда работодателят и работникът или служителят следва да постигнат съгласие по отношение на: - продължителността на работния ден и размера на междудневната и седмичната почивка и на почивките в работния ден; - размера на платения годишен отпуск; - размера на трудовото възнаграждение; - заплащането на извънреден труд; - безопасните и здравословните условия на труд. Уговорените по-горе условия не освобождават работодателя от задължението за предоставяне на необходимата писмена информация по чл. 127, ал. 4 от Кодекса на труда, когато изпрати работник или служител на работа зад граница за повече от един месец, относно: - продължителността на работата; - валутата, в която ще се изплаща възнаграждението; - допълнителните трудови възнаграждения, които ще се изплащат в пари или в натура, свързани с изпращането зад граница, ако такива са предвидени; - условията за завръщане в страната. Съгласно изричната разпоредба на чл. 121, ал. 4 (Нова - ДВ, бр. 82 от 2011 г.), условията на заплащане в приемащата държава в случаите по ал. 3 не включват заплащането на пътни, дневни и квартирни пари по българското законодателство, поради което такива не се дължат.СН/ |
| 2011-11-29 12:00:39 |
Възможно ли е лице на 4 часов работен ден да премине към сумирано работно време? |
Дамян Груев |
Уважаеми г-н Груев, Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 КТ). Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална (чл. 136-дневна и чл. 140-нощна) или намалена (чл. 137) продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. При сключване на трудовия договор страните са длъжни да уговорят продължителността на работното време, като те могат да уговорят и непълно работно време, като част от законоустановеното работно време (чл. 138, ал. 1 от КТ). Непълно работно време може да бъде уговорено и след сключване на трудовия договор – с допълнително споразумение по чл. 119 от КТ. Затова сумираното изчисляване като форма, може да се използва за отчитане на работното време съобразно неговата продължителност (пълна или непълна), уговорена при сключване на трудовия договор или при неговото изменение. Кодексът на труда изрично не допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден (чл. 142, ал. 3 от КТ). Следователно, работодателят няма право да установява сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 4а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, редът за отчитане на работното време се определя в Правилника за вътрешния трудов ред, като работодателят е длъжен да запознае работника или служителя с правилата за вътрешния трудов ред (чл. 127, ал. 1, т. 5 от КТ). Според чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. С оглед на гореизложеното, в случай, че работодателят е спазил законовите изисквания относно установяване на сумираното изчисляване, то няма пречка работното време на служител, който работи на непълно работно време, да се изчислява сумирано. ЛТ/ |
| 2011-11-29 12:11:07 |
Предприятието е болница. В някои от отделенията работят по двама лекари от съответна специалност. Случвало се е единия да отсъства дълго време поради заболяване или по др причина. Заместници не се намират лесно поради дефицит на такива специалисти или по др. обективни причини. Така другия специалист не може да ползва платения си отпуск за съответната година, защото напрактика отделението трябва да затвори, а това е недопустимо. Може ли в този случай в давностния срок да се ползва целия размер на неизползвания отпуск, независимо, че е по-голам от 10 раб. дни? Моля, за конкретен отговор! |
Генов |
В чл. 176а, ал. 1 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. МВ/ |
| 2011-11-29 12:37:49 |
Здравейте, по повод последните промени в НКПД кодове, задължен ли е работодателя да вписва в договора/анекса на служителя точното наименование на длъжността по НКПД, или може да използва вътрешно организационните наименования, които понякога не съответстват на тези от НКПД. |
Любомира Велчева |
Въпросът Ви е от компетентността на рубриката „Заетост и безработица”. КС |
| 2011-11-29 13:31:57 |
Ползва ли закрила от уволнение служител, който е представил експертно решение на ТЕЛК, в което пише: "5.Вид експертиза: частична - по чл. 333", няма срок на инвалидност и е упоменато, че "заболяването попада в списъка на Наредба 5 на МЗ и евентуалното му освобождаване би се отразило неблагоприятно на здравословното му състояние"? Благодаря. |
Иван Иванов |
Разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда предвижда, че работодателят може да уволни работник или служител, боледуващ от болест, определена в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай, на основанията по чл. 328, ал. 1, точки – 2. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; 3. при намаляване на обема на работата; 5. при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата; и 11. при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях, както и по чл. 330, ал. 2, т. 6 – дисциплинарно уволнение. Болестите са посочени в чл. 1, ал. 1 от наредбата: 1. исхемична болест на сърцето; 2. активна форма на туберкулоза; 3. онкологично заболяване; 4. професионално заболяване; 5. психично заболяване; 6. захарна болест. В случай, че служителят боледува от някоя от посочените болести, той се ползва от закрилата при уволнение, ако трудовото му правоотношение бъде прекратено на някое от по-горе посочените основания за прекратяване. КС |
| 2011-11-29 13:40:50 |
В случай, че имаме служител с психическо заболяване, което според нас му пречи да си изпълнява задълженията на кое основание би следвало да му прекратим трудовия договор? Чл. 325, т. 9 или чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. |
Ивелин Събев |
Съгласно разпоредбата на чл. 325, т. 9 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. От горното е видно, че прекратяването на трудов договор на посоченото основание е допустимо при наличие на: - невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност /50 и над 50 на сто/ или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. Т.е., за да е възможно прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото по-горе основание, необходимо е преди всичко да е налице влязло в сила експертно решение на ТЕЛК. Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. В този случай е необходимо да е налице обективна невъзможност, поради която реалното изпълнение на трудовия договор да е станало невъзможно. Причината, която сочите за това, е психическо заболяване на служителя. Както стана на въпрос по-горе, заболяването трябва да е установено от здравните органи. За да се прекрати трудовия договор със служителя на основание чл. 328, ал. 1, т.12 КТ, е необходимо, ако той е трудоустроен, да е налице невъзможност да му бъде предоставена подходяща работа, поради липса на такава. Следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, която предвижда, че работодателят може да уволни работник или служител, боледуващ от болест, определена в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай, на основанията по чл. 328, ал. 1, точки – 2. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; 3. при намаляване на обема на работата; 5. при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата; и 11. при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях, както и по чл. 330, ал. 2, т. 6 – дисциплинарно уволнение. Болестите са посочени в чл. 1, ал. 1 от наредбата: 1. исхемична болест на сърцето; 2. активна форма на туберкулоза; 3. онкологично заболяване; 4. професионално заболяване; 5. психично заболяване; 6. захарна болест. В случай, че служителят боледува от някоя от посочените болести, той се ползва от закрилата при уволнение, ако трудовото му правоотношение бъде прекратено на някое от по-горе посочените основания за прекратяване. КС |