| 2010-03-11 17:55:45 |
Може ли да бъде прекратен от работодателя трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.12- поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор с работник или служител, за който при провеждане на периодично медицинско наблюдение по Наредба № 29 от 16.09.2005 г. за здравните норми и изисквания при работа в среда с йонизиращи лъчения са открити противопоказния за работа в среда с йонизиращи лъчения и има издадено заключение от НЦРРЗ, че е негоден за работа в среда с йонизиращи лъчения, насочен е на основание на чл.18 от Наредбата към личния му общопрактикуващ лекар, изведен е от средата за 2 месеца и след изтичането им той не е представил документ от ТЕЛК за трудоустрояване? |
Валерия Борисова |
Основанието за трудоустрояване на работника или служителя е чл. 314 от КТ. В разпоредбата е предвидено, че когато работника или служителя поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето може да изпълнява друга, подходяща работа, или същата работа при облекчени условия, той се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи. Съгласно чл. 317 от КТ, необходимостта от преместване на работника или служителя с намалена работоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи. Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа. Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му. В случай, че срокът на издаденото заключение от НЦРРЗ е изтекъл, лицето следва да се върне на предишната си работа. МВ/ |
| 2010-03-11 17:56:57 |
Правилно ли е в длъжностните характеристики на работници и служители, работещи на намалено работно време на основание чл.137 КТ, във връзка с чл.3, т.9 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, поради работа в среда с йонизиращи лъчения да се запише намалено работно време, а не пълно работно време, като се има предвид, че в индивидуалните трудови договори е записано намалено работно време-7 часа? |
Валерия Борисова |
Уважаема г-жо Борисова, Чл. 136 от КТ установява нормалната продължителност на работното време, като седмичното работно време е до 40 часа, а дневното е до 8 часа. Нормална е продължителност на работното време, която се определя от закона при нормални условия на труд. Чл. 137 от КТ регламентира намаленото работно време, чиято продължителност е по-малка от продължителността на нормалното работно време. Намалено работно време се установява за: 1. работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителоността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве (основанието за намаляването на продължителността на работното време в тази хипотеза е свързано със специфичните условия на труда). Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет - НАРЕДБА за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време. 2. работници или служители, ненавършили 18 години (основанието за намаляването на продължителността на работното време в тази хипотеза е свързано с личността на работника/служителя за да се отчетат специфичните възрастови особености). В чл. 305, ал. 3 от КТе определено, че работното им време е 35 часа седмично и 7 часа дневно. Правата на работещите при намалено работно време са гарантирани, като законът изрично предвижда, че те ползват всички права като на тези, работещи по трудово правоотношение с нормална продължителност на работното време (чл. 137, ал. 4 от КТ).. С оглед на това се приема, че пълно за работниците и служителите е работното време с максимално установена от закона нормална или намалена дневна продължителност (8 часа или 7, съответно 6 часа). Затова, когато в КТ се използва изразът “законоустановено работно време” се има предвид неговата нормална (8 часа) или намалена (7 или 6 часа) дневна продължителност на работното време. В чл. 138 и чл. 138а от КТ е регламентирано непълното работно време, което е с продължителност по-малка от законоустановеното работно време. Това означава, че непълно работно време може да се уговаря от страните по трудовия договор или да се въвежда от работодателя както при нормална (8 часа), така и при намалена (7 или 6 часа) дневна продължителност на работното време. С оглед на това непълното работно време е с продължителност, която представлява част от пълното (нормално или намалено) работно време. С оглед на гореизложеното, няма пречка в индивидуалните трудови договори и в длъжностните характеристики на работниците и служителите, които работят при условията на намалено работно време, да се запише “намалено работно време – 7 часа”, тъй като по този начин се уточнява дали продължителността на работното време е нормална или намалена. ЛТ/ |
| 2010-03-11 17:58:07 |
Правилно ли е тълкуването, че работното време се дели на пълно и непълно и че пълното работно време може да бъде намалено, т.е. пълно работно време- 7 часа? |
Валерия Борисова |
Уважаема г-жо Борисова, Чл. 136 от КТ установява нормалната продължителност на работното време, като седмичното работно време е до 40 часа, а дневното е до 8 часа. Нормална е продължителност на работното време, която се определя от закона при нормални условия на труд. Чл. 137 от КТ регламентира намаленото работно време, чиято продължителност е по-малка от продължителността на нормалното работно време. Намалено работно време се установява за: 1. работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителоността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве (основанието за намаляването на продължителността на работното време в тази хипотеза е свързано със специфичните условия на труда). Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет - НАРЕДБА за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време. 2. работници или служители, ненавършили 18 години (основанието за намаляването на продължителността на работното време в тази хипотеза е свързано с личността на работника/служителя за да се отчетат специфичните възрастови особености). В чл. 305, ал. 3 от КТе определено, че работното им време е 35 часа седмично и 7 часа дневно. Правата на работещите при намалено работно време са гарантирани, като законът изрично предвижда, че те ползват всички права като на тези, работещи по трудово правоотношение с нормална продължителност на работното време (чл. 137, ал. 4 от КТ).. С оглед на това се приема, че пълно за работниците и служителите е работното време с максимално установена от закона нормална или намалена дневна продължителност (8 часа или 7, съответно 6 часа). Затова, когато в КТ се използва изразът “законоустановено работно време” се има предвид неговата нормална (8 часа) или намалена (7 или 6 часа) дневна продължителност на работното време. В чл. 138 и чл. 138а от КТ е регламентирано непълното работно време, което е с продължителност по-малка от законоустановеното работно време. Това означава, че непълно работно време може да се уговаря от страните по трудовия договор или да се въвежда от работодателя както при нормална (8 часа), така и при намалена (7 или 6 часа) дневна продължителност на работното време. С оглед на това непълното работно време е с продължителност, която представлява част от пълното (нормално или намалено) работно време. С оглед на гореизложеното, няма пречка в индивидуалните трудови договори и в длъжностните характеристики на работниците и служителите, които работят при условията на намалено работно време, да се запише “намалено работно време – 7 часа”, тъй като по този начин се уточнява дали продължителността на работното време е нормална или намалена. ЛТ/ |
| 2010-03-11 18:14:33 |
Ако за извънреден труд положен на официален празник се заплати съгласно чл. 262 ал.1 т.3 от КТ, трябва ли за същият да бъде изплатено и възнаграждение съгласно чл. 264 от КТ? |
Нели Давидкова |
Съгласно чл. 262 от Кодекса на труда /КТ/ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. В разпоредбата на чл. 262, ал. 2 от Кодекса на труда е регламентирано, че когато не е уговорено друго, увеличението за положения извънреден труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено в трудовия договор. В този текст се има предвид трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор – чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ. В чл. 264 от Кодекса на труда е предвидено, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. За тези работници и служители, за които работата в деня на официалния празник се счита за извънреден труд, увеличението се определя на база не по-малка от удвоения размер на уговореното възнаграждение, т.е. те трябва да получат не по-малко от четворния му размер / когато е официален празник и полага извънреден труд в този ден. МВ/ |
| 2010-03-11 18:33:11 |
zashto niamam otgovor na vaprosa ot 10.03.2010g. |
georgieva |
Съгласно разпоредбата на чл. 48б от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, в сила от 1.01.2010г., документите за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане се представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в сроковете по чл. 40а от КСО. Документите се представят в следните срокове: 1. от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец не по-късно от два работни дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или част от тях, а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени - не по-късно от два работни дни след последния ден на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът; 2. от самоосигуряващите се лица - не по-късно от 11 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец. На това основание работодателят е длъжен да представи всеки болничен лист, който му е предоставен от негов работник или служител, в съответното териториално поделение на НОИ. Тъй като паричните обезщетения за бременност и раждане се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт, а съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2007 г. и бр. 8 от 2008 г.), контролът за спазването й се осъществява от Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт във връзка с възложените им дейности, за решаване на Вашия случай можете да подадете жалба в съответните териториални поделения на НАП и НОИ. Следва да имате предвид, че в случай, че трудовото Ви правоотношение бъде прекратено през време на получаване на паричното обезщетение за бременност и раждане, намира приложение разпоредбата на чл. 52 от КСО, съгласно която при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство /т.е. при прекратяване на трудовия договор/ през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане, на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50, който е 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. ПМ/ |
| 2010-03-12 08:24:00 |
могат ли да ме пуснат в неплатен отпуск без моето съгласие и ако не какви ми са правата |
анна пейкова |
Неплатеният отпуск е уреден като право, а не като задължение за работника или служителя и работодателят няма право да го принуждава да ползва неплатен отпуск. Ако считате, че работодателят Ви нарушава трудовото законодателство, можете да сигнализирате Инспекцията по труда, която осъществява контрола за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. КС |
| 2010-03-12 09:42:28 |
В МОМЕНТА СЪМ ПО МАЙЧИНСТВО И ПОЛЗВАМ 410-ТЕ ДНИ. ПОРАДИ ЛИКВИДАЦИЯ НА ФИРМАТА ТРУДОВИЯ МИ ДОГОВОР СЕ ПРЕКРАТЯВА. ДО КОГА ЩЕ ПОЛУЧАВАМ МАЙЧИНСТВО ? ЩЕ МИ СЕ ПРИЗНАВА ЛИ ЗА ТРУДОВ СТАЖ ? АКО НЕ , МОГА ЛИ ДА БЪДА НАЗНАЧЕНА В ДРУГА ФИРМА , И ОТ НЕЯ ДА ПРОДЪЛЖА ДА ПОЛУЧАВАМ МАЙЧИНСТВО, ЧРЕЗ НОВИЯ БУЛСТАТ , ЗА ДА НЕ МИ СЕ ПРЕКЪСВА ТРУДОВИЯ СТАЖ? |
АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА |
Съгласно чл. 52 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане. За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, съгл. чл. 9, ал. 2 КСО. Няма законова пречка да започнете работа при друг работодател и да подадете писмено заявление за ползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишната му възраст по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда. КС |
| 2010-03-12 10:06:26 |
При положен извънреден труд през събота и неделя, който е надлежно заплатен съгл.КТ, подлежи ли на заплащане почивката, която се полага за него или тя не се заплаща. |
В.Димитрова |
Уважаема госпожа Владимирова, Съгласно чл. 153, ал.4 от Кодекса на труда (КТ) за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа.Следователно, по смисъла на закона това е почивка и за нея не се заплаща. СС |
| 2010-03-12 10:42:31 |
Здравейте! Има ли право на СБКО лице, което получава допълнително възнаграждение към заплатата си за безплатна храна съгласно чл. 8 ал.1 т.5 отНаредба №1/2010 година за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета. |
Пламен Петков |
В чл. 8, т. 5 от Наредба № 1 от 4.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета е предвидено, че в брутната работна заплата на персонала в системата на народната просвета освен допълнителните трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове, се включват и следните допълнителни трудови възнаграждения за безплатна храна - на непедагогическия персонал в детските градини и персонала в столовете и кухните на училищата. Средствата за СБКО нямат характер на трудово възнаграждение. Съгласно чл. 292 от КТ, социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите се финансира със средства от работодателя и от други източници. Начинът на използуването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите – чл.293, ал.1 от КТ. МВ/ |
| 2010-03-12 14:37:36 |
Има ли срок за изплащане на обезщетението по чл.222 ал1 и какъв документ се представя при получаването му.Бившият ми работодател го протака вече 2 месеца,като каза,че КТ важи само за държавните фирми |
румяна петрова |
Съгласно чл. 222, ал. 1 от КТ, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Обезщетението се изплаща след изтичане на месеца и представяне на трудовата книжка, от която да е видно, че през този период не сте работил на друго място. Обезщетението е дължимо от всички работодатели. Възникнал трудово-правен спор във връзка с изплащане на посоченото по-горе обезщетение се решава от съответния съд. Срокът, в който следва да предявите иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред - чл.358, ал.1, т.3 и ал.2, т.2 от КТ. МВ/ |