| 2010-03-19 12:50:37 |
Фирмата е със седалище в гр.София, а имаме поделение в провинцията и се налага всяка седмица в понеделник и вторник един служител да посещава този обект. Може ли с една заповед да се възложи на това лице до края на годината да извършва пътуванията всяка седмица до обекта, като ползва служебен транспорт, служебна квартира и получава дневни. |
Кирчева |
Командировките се осъществяват въз основа на предварително издадена писмена заповед от командироващият, който определя условията на командировката. Заповедта трябва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 9 от Наредбата за командировките в страната, съгласно който в заповедта за командироване се посочват: наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта; трите имена и длъжността на командированото лице; мястото на командироването; задачата, за която лицето се командирова; времетраенето на командировката; командировъчните дневни, пътни, и квартирни пари, на които командированият има право; начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари; необходимостта и видът на отчета за извършената работа. От законовия текст е видно, че няма пречка, по преценка на работодателя, лицето да се командирова с една заповед до края на годината. КС |
| 2010-03-19 12:59:09 |
Налага се да променим КИД на работниците във фирмата. Трябва ли да се отрази това в допълнително споразумение към ТД и необходимо ли е да се уведоми НАП и по каккъв начин да стане? |
Ива Петкова |
Уважаема госпожа Петкова, НАРЕДБА № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда урежда задължението и срока за подаване на уведомления до Националната агенция по приходите. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от наредбата, уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща: 1. в тридневен срок от: а) сключване на трудовия договор; б) изменение на трудовия договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора; в) издаване на постановлението по реда на чл. 405а от Кодекса на труда. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от наредбата, уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор; Съгласно чл. 3, ал. 2, уведомление съгласно приложение № 5 се изпраща от работодателя, който приема работниците и служителите, когато неговият ЕИК по регистър БУЛСТАТ е различен от този на предишния работодател, в срок: 1. десет дни след обнародване в "Държавен вестник" на вписването за сливане, вливане, разделяне, отделяне или промяна на правната форма на търговските дружества; 2. десет дни след сключване на договора за отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или концесия; 3. десет дни след фактическата промяна на работодателя за случаите извън т. 1 и 2. В случай, че имате промяна в трудовото правоотношение /т.е. налице е основанието по чл. 3, ал. 1, т. 1, б.)б / , то съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредба № 5, при изпращане на уведомление в случаите на чл. 3, ал. 1, т. 1, буква "б" се попълва ЕИК по БУЛСТАТ на работодателя, ЕГН (ЛНЧ) на работника или служителя, датата и основанието за сключване на трудовия договор, към който се отнася допълнителното споразумение, датата на сключване на допълнителното споразумение и данните за промени в трудовия договор, отнасящи се до длъжността и срока, както и икономическата дейност, в която лицето е заето, съответно кодовете по НКПД и КИД-2008 В случай, че в предприятието няма промяна в трудовото правоотношение не се налага изпращане на уведомления по реда на наредбата. ЕКБ |
| 2010-03-19 14:48:22 |
има ли прово пенсионер работищ по договор на болнични 6 месеца? |
нина Ганева |
Съгласно чл. 42, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. Тази разпоредба се прилага за лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, каквито са всички лица, работещи по трудово правоотношение. В случай обаче, че временната неработоспособност е настъпила до 2 месеца след прекратяване на трудовото правоотношение се прилага разпоредбата на чл. 42, ал. 2 КСО, съгласно която паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия. Тъй като паричните обезщетения се отпускат и изплащат от НОИ за повече подробности се обърнете към съответното ТП на НОИ. ПМ/ |
| 2010-03-19 16:00:52 |
работник е освободен от 01.02.2010 г.по чл. 325 т.4 от КТ. НА 10.02.2010 г. представя болничен лист от 10.02.2010 до 25 02.2010 г. Как се процедира, изплаща ли се 1 ден от работодателя, дължат ли се осиг.вноски |
РАДКА |
Съгласно чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. Разпоредбата на чл. 40, ал. 4 КСО предвижда, че осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение. Върху това възнаграждение се начисляват и превеждат и дължимите осигурителни вноски. Осигурителят не изплаща за първия ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение в случаите, когато временната неработоспособност продължава без прекъсване; когато няма прекъсване във временната неработоспособност, независимо че може да е констатирана с първични болнични листове; в случаите по чл. 42, ал. 2 КСО /какъвто е и конкретният случай/ както и в случаите при бременност и раждане /в този смисъл е Указание № 91-01-23 от 18.01.2007 г. относно възникнали въпроси по правото на парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство от 1.01.2007 г., на Националния осигурителен институт - Главна дирекция "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване"/. КС |
| 2010-03-19 16:08:19 |
Във фирмата има заповед за сумирано изчисляване на работното време с едномесечен срок на отчитане.В графиците за работа всички съботи и недели са отбелязани като почивни. С какво увеличение трябва да се заплати трудът, положен в почивните дни/съботите или неделите/ |
Илка Недева |
Уважаема госпожа Недева, Съгласно чл. 262, ал.1 от Кодекса на труда положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. |
| 2010-03-19 16:35:18 |
Съкратен съм по член 222 ал. 1 на 18.02.2010г. изплатен ми е пълният размер на месечното възнаграждение за февруари и отпуската.Имам 1г. 2мес. и 17дни трудов стаж във фирмата. Дължи ли ми фирмата обезщетение в размер на 1раб. заплата, при положение че все още съм безработен и как да процедирам? |
Петър Алексиев |
В чл.222, ал.1 от КТ е предвидено, че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. При прекратяване на трудовия договор на посочените по-горе основания работникът или служителят има право на предвиденото в разпоредбата обезщетение.Обстоятелството, че същият е пенсионер е без значение с оглед неговото изплащане. Обезщетението се изплаща след изтичане на месеца и представяне на трудовата книжка, от която да е видно, че през този период лицето не е работило на друго място. Възникнал трудово-правен спор във връзка с изплащане на посоченото по-горе обезщетение се решава от съответния съд. Срокът, в който следва да предявите иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред - чл.358, ал.1, т.3 и ал.2, т.2 от КТ. МВ/ |
| 2010-03-19 16:54:08 |
могат ли да бъдат съкратени едновременно съпруг и съпруга работещи в едно и също предприятие |
Милена Глинджурска |
Съгласно чл. 329 от КТ, при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Както е видно от разпоредбата, единствените критерии при извършване на подбор от работодателя са квалификацията на работника или служителя и качеството на извършваната от него работа. Ако считате, че работодателят Ви незаконосъобразно е прекратил трудовият Ви договор, възникналият трудово-правен спор следва да отнесете за решаване от съответния съд. Срокът за предявяване на иск е 2-месечен, считано от деня на прекратяването - чл.358, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от КТ. МВ/ |
| 2010-03-19 18:50:00 |
могат ли да се ползват отпуските за минали години-2006 2007 2008 |
ивелина иванова |
Неизползваният размер на платения годишен отпуск не се погасява по давност и може да се използва от работника или служителя до прекратяване на трудовото правоотношение с този работодател. Чл. 176, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Съгласно ал. 3 на чл. 176 КТ когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползуването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. КС |
| 2010-03-19 20:03:06 |
Интересува ме как могат да бъдат освободени от работа пенсионери,работещи на постоянен трудов договор.Те са се пенсионирали,получили са си обещетения и сега пак работят при нас.Настъпи момента в който искаме да ги освободим.Как да постъпим? |
С .Бончев |
Трудовият договор с работещ пенсионер може да бъде прекратен на предвидените в КТ основания. Следва да имате предвид, че договорът не може да бъде прекратен по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ – поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като лицето вече е пенсионер. МВ/ |
| 2010-03-19 20:43:03 |
Бях съкратен. Съдът ме възстанови на работа, но тъйкано не исках да се върна на старото си работно място, д(се уговорихме с директора да ми бе(ъде разрешен един месец неплатен отпуск, след което да бъда освободен от работа по взаимно съгласие. Сега искат да им възстановя обезщетението по 222 от КТ, което ми е изплатено тогава. Правомерно ли е това? |
Цветолюб Цоков |
При отмяна на заповедта за прекратяване на трудовия договор и възстановяването на работа на работника или служителя се счита, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано, поради което всички права по него се запазват. Обезщетенията, които са изплатени на лицето при прекратяване на трудовия договор, се явяват платени на отпаднало основание, но то не е длъжно да ги върне доброволно, тъй като са получени добросъвестно от него. Разпоредбата на чл.8, ал.2 от КТ установява правилото, че добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. В случаите, когато работодателят счита, че работникът или служителят дължи връщане на получените обезщетения, следва да потърси вземането си по съдебен ред. МВ/ |