Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2012-04-03 10:05:25 Здравейте, Имам две дъщери, родени на 20.05.1981 и 22.04.1982г. Работила съм от 26.09.1983 до 06.06.1984г. и от 06.11.1984 до 19.08.1985. От 03.07. 1984г. влиза в сила Указът за насърчаване на раждаемостта. Имам ли право да се зачете за трудов стаж времето от 03.07.1984г. до 06.11.1984г., когато отново съм започнала работа? Благодаря! Емилия Божилова Уважаема г-жо Божилова, Трудовият стаж се зачита на основание действащата по време на раждане на детето нормативна уредба. В точка 4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на деца / обн. ДВ, бр.15 от 1970г.; изм. и доп. Бр. 85 от 1983г./, е предложена таблица със срокове в зависимост от поредността на децата, които се зачитат за трудов стаж на майките и осиновителките неработещи или членки на ТКЗС, при раждане /осиновяване/ на живо дете, което не е починало преди изтичането на тези срокове: При раждане месеци при осиновяване от деня на предаване на детето за осиновяване до: на първо дете 12 м. 10 и ½ месечна възраст на детето на второ дете 14 м. 12 и ½ месечна възраст на детето на трето дете 18 м. 16 и ½ месечна възраст на детето на четвърто 12 м. 10 и ½ месечна възраст на детето и всяко следващо Особеното при зачитане на трудов стаж е, че на жените –майки се признава трудов стаж в посочените в таблицата размери, като 45 календарни дни от тях се броят преди датата на раждането, а останалите - след раждането. С оглед на гореизложеното, и за двете Ви деца, родени на 20.05.1981 г. и 22.04.1982 г., се прилага посочения по-горе ред за зачитане на трудов стаж и се зачитат съответно 12 м. и 14 м. От 03.07.1984 г. трудовият стаж на неработещите жени-майки или осиновителки се признава съгласно Указа за насърчаване на раждаемостта (УНР). На основание на този нормативен акт следва да им се зачита трудов стаж до навършване на 3-годишна възраст на децата. Зачитането на трудов стаж на неработещите жени-майки и осиновителки по УНР е за периода от датата на раждането до навършване на тригодишна възраст. Във Вашия случай УНР не може да се приложи, тъй като както посочихме по-горе трудовият стаж се зачита на основание действащата по време на раждане на детето нормативна уредба. Следователно няма основание времето от 03.07.1984 г. до 06.11.1984 г., през което не сте работила, да Ви се зачете за трудов стаж. ЛТ/
2012-04-03 11:15:50 Здравейте, моля да ми отговорите на въпроса, дали ако съм редовен студент имам право на обезщетение за безработица?(ако изпълнявам всички други изисквания), защото разбрах, че студентите нямали право на обезщетение , тъй като били на държавна поръчка. Христин Иванов На основание разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Заявлението се подава лично от лицето по постоянен или настоящ адрес. Обезщетението се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1. заявлението е подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. Преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от ТП на НОИ, поради което за допълнителна информация следва да се обърнете към НОИ. КС
2012-04-03 12:10:09 При съкращение на работник по чл. 328 ал. 1 т. 2 работодателят не е предвидил обещетение по чл. 222, а само по 220 и 224. Това правилно ли е? Елка Петкова Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, при уволнение при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Това обезщетение е дължимо от работодателя след изтичане на срока, за който се дължи и при представяне на трудова книжка, от която да е видно, че работникът или служителят не е започнал друга работа. При неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, работникът или служителят има право да предяви иск пред съда в 3-годишен давностен срок, който започва да тече от деня, в който обезщетението е дължимо от работодателя. КС
2012-04-03 12:53:18 Редно ли е в Трудовия договор да се пише, че служителя се назначава на длъжност: "накакво наше наименование" и професия: "код по НКПД" или трябва и длъжността да отговаря на Националната класификация? Емилия Николова Уважаема г-жо Николова, Тъй като въпросът е свързан с определяне наименованието на длъжност в съотвествие с НКПД, за отговор де обърнете към рубриката "Заетост и безработица". ЛТ/
2012-04-03 14:46:05 работя на трудов договор от 7 години.от 05.01.2012до момента съм в болничен.фирмата не е внесла болничните листове в НОИ и эа това все още не ми са изплатени както не ми е изплатена и заплатата за декември.Какво трябва да направя Иван Костов Съгласно чл. 107 от Кодекса за социално осигуряване, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт. С оглед на това, е необходимо да се обърнете към НОИ. По отношение на неизплатеното трудово възнаграждение за м. декември имате право да се обърнете към Инспекцията по труда във Вашето населено място или към Главна инспекция по труда - София за проверка и съдействие по посочения проблем. КС
2012-04-03 15:00:48 Земеделски производител има работник . Той преустановява осигуряването си като такъв и започва да се осигурява като сътружник в ЕООД . към настоящият момент работника е в отпуск бременност и майчинство до 410 ден /навършва ги на 15 април/ . Как се процедира в тази ситуация? Благодаря! ЕЛЕНА ИВАНОВА За да се ползва отпуска за гледане на дете до 2 години е необходимо лицето да работи по трудов договор. По отношение на обезщетението за гледане на дете е необходимо да се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. КС
2012-04-03 15:35:18 С група инвалидност съм над 50% по трудов договор ми се полагат 25 работни дни отпуск, колко дни допълнителен отпуск ми се полагат като човек с трета група инвалидност. ДОРА ГЕОРГИЕВА Уважаема госпожа Георгиева, Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда, работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Допълнителния платен годишен отпуск е уреден в разпоредбата на чл. 156 и се полага само в случаите, предвидени там. Съгласно чл. 156, ал. 1, при условията на чл. 155, ал. 2 работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск: 1. за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни; 2. за работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни. Това означава, че имате право на основен платен годишен отпуск не по-малко от 26 работни дни за година и право на допълнителен платен годишен отпуск в случаите, посочени в разпоредбата на чл. 156 от КТ. ЕКБ
2012-04-03 16:15:15 Работодателят ми ми е разрешил неплатен отпуск в размер на 6 месец. През това време съм работил при друг работодател на пълен работен ден и на същата длъжност. Трябва ли да ми начисли клас основинят ми работодател за времето, през което съм работиля в другата фирма по време на неплатения отпуск? Димитрина Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. ЛТ/
2012-04-03 16:16:45 Възможно ли да се сключат 2 броя допълн. договора по чл.111 от КТ за по 4 часа. при наличие на основен трудов който е също за договор за 4ч.Общо за 12ч. на ден Ангелина Тодорова Уважаема госпожа Тодорова, Разпоредбата на чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Въпросите свързани с работното време по трудов договор за допълнителен труд Са установени в чл. 113 КТ. Съгласно ал.1 на чл. 113 КТ максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа (чл. 113,ал.2 КТ). Според ал.3 на чл. 113 КТ работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него. Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд (чл. 113, ал.4 КТ). СС
2012-04-03 19:17:26 Зададох Ви въпрос на 23.03.2012 г. Моля отговорете ми. Иван Атанасов Срокът за отговор е до един месец от датата на задаване на въпроса.
Page 993 of 6864

Търсене във въпроси и отговори