Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2012-10-31 16:46:20 Задължително ли е шофьорите с трудови договори към българска фирма, извършващи международен транспорт в страни от Европейския съюз на български камиони да се командироват на основание чл.121, ал.3 от КТ при командировка над 30 дни. Може ли основанието да е 121, ал.2 от КТ. Благодаря предварително Недко Славилов Правната уредба на командироването и специализацията в чужбина, се съдържа в Кодекса на труда (КТ) и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). В случаите, когато лицето е командировано в рамките на предоставянето на услуги (към които спада и извършването на транспортна дейност) в държава-членка на ЕС, страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство и Конфедерация Швейцария за срок по-дълъг от 30 дни, основанието за командироване е чл. 121, ал.3 от КТ. Когато командироването се извършва в трети страни основанието за това е чл.121, ал.1 от КТ. И в двата случая това не освобождава работодателя от общото изискване на ал. 2 да вземе предварително писмено съгласие на работника/служителя, когато командироването е за период по-дълъг от 30 дни. В този смисъл няма друг ред, освен чрез командироване, по който лицето да осъществи превоза в и от Белгия. При всички случаи следва да бъдат спазени и изискванията на НСКСЧ, а когато командироването е на основание чл.121, ал.3 от КТ и тези чл.5, ал.3 от нея, която разпоредба предвижда да се сключи предварително писмено споразумение между работника и служителя и работодателя, с посоченото там съдържание. При всички случаи на работника или служителя следва да бъдат заплатени командировачни пари в минимално установените в приложение 3 от НСКСЧ размери. Следва да бъде отбелязано, че съгласно §7 от ПЗР на НСКСЧ компетентни да дават указания по прилагане на наредбата съобразно своята компетентност са Министърът на финансите и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
2012-10-31 17:05:44 Трябва ли да се считат за командировани за срок над 30 дни по чл.121, ал.3 от КТ български шофьори с тр. д-ри към БГ работодател, с адрес на управление и седалище в България, който извършва транспортна дейност, предимно(обичайно) в и от Белгия по маршрут през различни държави от Европейския съюз на товарни автомобили с българска регистрация. Петя Маринова Правната уредба на командироването и специализацията в чужбина, се съдържа в Кодекса на труда (КТ) и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). В случаите, когато лицето е командировано в рамките на предоставянето на услуги (към които спада и извършването на транспортна дейност) в държава-членка на ЕС, страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство и Конфедерация Швейцария за срок по-дълъг от 30 дни, то следва да бъде командировано при условията и реда на чл. 121, ал.3 от КТ, като това не освобождава работодателя от общото изискване на ал. 2 да вземе предварително писмено съгласие на работника/служителя, когато командироването е за период по-дълъг от 30 дни. В този смисъл няма друг ред, освен чрез командироване, по който лицето да осъществи превоз в и от Белгия
2012-10-31 17:22:16 Как точно да определим основанието за командироване, а именно - 121(2) от КТ или 121(3) от КТ при командироване извън България на шофьори за межд. транспорт за повече от 30 дни когато превозите се извършват през няколко европейски държави или само в една европейска държава(извън България). Христина Георгиева Правната уредба на командироването и специализацията в чужбина, се съдържа в Кодекса на труда (КТ) и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). В случаите, когато лицето е командировано в рамките на предоставянето на услуги (към които спада и извършването на транспортна дейност) в държава-членка на ЕС, страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство и Конфедерация Швейцария за срок по-дълъг от 30 дни, основанието за командироване е чл. 121, ал.3 от КТ. Когато командироването се извършва в трети страни основанието за това е чл.121, ал.1 от КТ. И в двата случая това не освобождава работодателя от общото изискване на ал. 2 да вземе предварително писмено съгласие на работника/служителя, когато командироването е за период по-дълъг от 30 дни. При всички случаи следва да бъдат спазени и изискванията на НСКСЧ, а когато командироването е на основание чл.121, ал.3 от КТ и тези чл.5, ал.3 от нея, която разпоредба предвижда да се сключи предварително писмено споразумение между работника и служителя и работодателя, с посоченото там съдържание. При всички случаи на работника или служителя следва да бъдат заплатени командировачни пари в минимално установените в приложение 3 от НСКСЧ размери. Следва да бъде отбелязано, че съгласно §7 от ПЗР на НСКСЧ компетентни да дават указания по прилагане на наредбата съобразно своята компетентност са Министърът на финансите и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
2012-11-08 14:04:13 Работя в Испания по ТД, за този период в Б-я съм в неплатен отпуск, с ордер съм си платила ЗО. Подадох Заявление в НАП-Сливен с Е-104 от И-я доказващо двойното здравно осигуряване за определени месеци за периода от 2008/12г. НАП- Сливен отказват да ми възстановят сумите за двойното ЗО в страна от ЕС. Моля за Вашият компетентен отговор. Даниела Петкова Уважаема госпожо Петкова, Основен принцип, съгласно Регламент 883/2004, който координира системите за социална сигурност в ЕС, е че спрямо едно лице е приложимо само едно законодателство. Това законодателство се определя съобразно разпоредбите на посочения Регламент 883/2004, както и от българския Закон за здравното осигуряване. Съгласно чл.40а от ЗЗО „Българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите“. В следващите алинеи на посочения член, е описана и процедурата за възстановяване на здравноосигурителни права след завръщане на лицето на територията на Република България. В закона за здравното осигуряване не е уреден начин за възстановяване на надплатени или недължимо платени здравноосигурителни вноски. Във връзка с това Ви съветваме да се обърнете към Национална агенция по приходите, която е компетентният орган съобразно разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, да разгледа и разреши Вашия казус.
2012-11-09 13:13:27 Задължително ли е да се вписва тр. стаж от тр. кн. за самоосигуряващи се в трудовата книжка? Рая Симеонова Уважаема г-жо Симеонова, Моля да насочите Вашия въпрос към рубиката „Обществено осигуряване“ на страницата на Министерство на труда и социалната политика. Можете да намерите рубриката на следния интернет адрес: http://www.mlsp.government.bg/bg/faq/listing.asp?catid=16
2012-11-09 16:12:43 Работила съм в Чехия и имам трудов стаж от там,дали този стаж може да се зачете в България за майчинство,защото не ми достига 1 месец за да получавам 2 години майчинство? Анелия Тонева Уважаема г-жо Тонева, Въпросите, свързани с осигурителните периоди, придобити в други държави-членки на ЕС и тяхното зачитане от компетентните институции на Република България като осигурителен стаж, се уреждат от Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, както и от Регламента по неговото приложение № 987/2009. Пълният текст на регламентите можете да намерите на следния адрес: http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/index1.htm Основен принцип в обхвата на координацията на системите за социална сигурност, залегнал в чл.6 от Регламент №883/2004, е принципът на „сумиране на осигурителните периоди“. Съгласно този принцип, компетентната институция на държавата – членка, съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, зачита до необходимия размер посочените периоди, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава – членка, все едно, че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Съгласно чл. 48 а от Кодекса за социално осигуряване (посл. изм. и доп., бр. 21 от 13.03.2012 г.), осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск, а съгласно чл.28 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, която доразвива принципа за сумиране на осигурителни периоди, посочен в чл.6 от Регламент 883/2004, когато българският осигурителен стаж не е достатъчен за придобиване право на парични обезщетения и помощи по наредбата, той се сумира със зачетения съгласно законодателството на друга държава осигурителен стаж по реда, предвиден в европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност и в международните договори в областта на социалното осигуряване. В този смисъл, ако към момента на подаване на заявление за получаване на обезщетение за бременност и раждане, нямате изискуемия, съгласно чл.48а от КСО - 12 месеца осигурителен стаж, то българската компетентна институция, отговорна за изплащане на обезщетенията за майчинство, в случая Националния осигурителен институт (НОИ), е длъжна да вземе предвид и осигурителния стаж, придобит от Вас в Република Чехия. Важно е да имате предвид, че 12-месечния осигурителен стаж не следва да е непрекъснат. В този смисъл той може да е придобит от Вас през различни периоди от време. За да стартирате процедурата за отпускане на обезщетение за бременност и раждане по българското законодателство, Вие следва да подадете заявление до съответното ТП на НОИ по постоянното Ви местоживеене, в което да посочите, че имате придобити осигурителни периоди и в Република Чехия, като приложите и съответните документи за това. По координационните Регламенти са предвидени специални формуляри, които установяват, че Вие сте била осигурявана, съгласно чешкото законодателство за риска болест и майчинство. Фактът, че както посочвате, не сте успяла своевременно да се снабдите с тях по време на престоя Ви в Република Чехия, не е пречка и не води до преклудиране на Вашите права. В този случай българска компетентна институция е длъжна да се свърже с чешката компетентна институция и да изиска пряко необходимата й информация, което ще стане посредством Структурирани електронни документи (СЕД) и Преносими документи (ПД), издавани на основание на Регламенти 883/2004 и 987/09, от компетентните институции за социална сигурност. Това обаче е възможно да доведе до известно забавяне на решението по Вашето искане. Следва да имате предвид, че единствено компетентна да потвърди осигурителните Ви периоди, придобити на нейна територия е съответната чешка институция. Предвид изложеното Ви съветваме да се обърнете към съответното ТП на Националния осигурителен институт по постоянното Ви местоживеене, където следва да Ви окажат необходимото съдействие, и да Ви насочат какви документи следва да представите, за да бъде стартирана процедурата по Регламент 987/2009.
2012-11-11 15:03:37 Здравейте! Аз съм гражданин на Русия,постоянно живея в България.Получавам пенсия от Русия за 15 години трудов стаж там.В България работя.Трябва ли да имам трудов стаж 37год да се пенсионирам по български закони както всички български граждани?В случая,как се пенсионират руски граждани? Галина Георгиева Уважаема г-жо Георгиева, Условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са уредени в чл.68 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно който право на пенсия се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете. Това означава, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2012 г. се придобива при навършена възраст 60 години и 4 месеца и осигурителен стаж 34 години и 4 месеца за жените. В отношенията между Република България и Руската Федерация, в областта на социалната сигурност и по-конкретно във връзка с въпроса за зачитането на осигурителните периоди, завършени от гражданин на едната страна на територията на другата, се прилага Договорът между Република България и Руската Федерация за социална сигурност, сключен между двете държави и влязъл в сила на 20.03.2010 г. Договорът предвижда взаимно зачитане на осигурителни периоди, придобити съгласно законодателствата на двете държави, като те се сумират за преценяване правото на обезщетения от видовете, включени в материалния обхват. От руска страна с договора се регулират и трудови пенсии за старост (в т.ч. предсрочни трудови пенсии), какъвто е Вашият случай. При определяне правото на обезщетения и пенсия според Договорът се взема предвид осигурителния стаж, придобит на територията на една от договарящите се страни, преди влизането му в сила ( вкл.по времето на СССР, на територията на днешна Русия). За да могат да бъдат взети предвид периодите на осигуряване, придобити в Руската Федерация, с оглед преценяване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по българското законодателство, се изисква тези периоди на осигуряване да бъдат потвърдени от Руската страна. Тази процедура започва с отправяне на Заявление от Ваша страна до компетентния орган в държавата, в която пребивавате към момента на подаване на искането (в случай, че това е Република България компетентната институция се явява районното управление „Социално осигуряване” на Националния осигурителен институт по постоянното Ви местоживеене), в което да посочите, че имате завършени осигурителни периоди и на територията на Руската Федерация. След постъпване на Заявлението, компетентната българска институция придвижва служебно постъпилите документи към компетентната институция на Руската Федерация, която следва да потвърди наличието на осигурителните периоди, завършени от Вас на нейна територия, т.е. периодите, през които се явявате осигурена по нейното законодателство. Така потвърдените осигурителни периоди се сумират - т.е. при определяне на правото на пенсия от Република България се вземат предвид и периодите осъществени съгласно законодателството на другата страна, а всяка държава изплаща пенсия, в размер изчислен съгласно нейните периоди на осигуряване. С други думи, Република България ще изплаща месечна пенсия, в размер, съответстващ на осигурителните Ви периоди, завършени по законодателството на Република България, докато Руската Федерация ще изплаща месечна пенсия, в размер, съответстващ на нейните осигурителни периоди.
2012-11-14 11:21:54 Искам да попитам,имам ли право на детски добавки в България ако аз сум безработна ,живея и отглеждам децата си в страната но съпруга ми работи в Германия? Запрянка Кирова Уважаема г-жо Кирова, В отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност получаването на семейни обезщетения, се прилага Регламент № 883/2004. Този регламент урежда ползването на правата от системите за социална сигурност, когато гражданин на страна – членка на ЕС или членове от неговото семейство са живели и/или работили в няколко държави- членки на ЕС. Специфично за семейните обезщетения е, че те не са компетентност на държавата по последно осигуряване, а преди всичко на държавата по заетостта на лицето. В този смисъл, ако Вашият съпруг не работи в държавата, в която живее неговото семейство, може да има право на обезщетения в повече от една държава-членка. В този случай Вие няма да получите семейните обезщетения два пъти, тъй като по силата на Регламент 883/2004 действат така наречените “правила за предимство”, които определят коя страна първа трябва да ги предостави, а другата държава да плати разликата, ако нейните семейни обезщетения са по-високи. За да се определи коя е компетентната държава за определяне и изплащане на семейните обезщетения, следва да се приложи и Дял II от Регламент 883/2004 - приложимо законодателство. Основен принцип е, че лицата, за които е приложим регламента са подчинени на законодателството само на една държава членка. В конкретния случай, доколкото посочвате, че съпругът Ви осъществява икономически активна дейност в Германия, то следва да сте подчинени на немското законодателство, тъй като съгласно чл. 11, пар.3, б. „а”: „спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или самостоятелно заето лице в една държава членка се прилага законодателството на тази държава членка”. Това, че Германия е компетентна държава, се допълва от споменатите вече правила за приоритетност при семейните обезщетения – чл.68 от Р 883/2004. Същите предвиждат, че на първо място компетентна и отговорна за предоставянето на обезщетения е страната, където правото се основава на заетост или на самостоятелна заетост, каквато е хипотезата при Вашето семейство; на второ място е държавата, от която се плаща пенсия и на трето – държавата по пребиваване. Допълнителни критерии са - ако правото се основава на заетост или на самостоятелна заетост в двете държави-членки, тогава държавата-членка, където пребивават децата, е отговорна за предоставянето на обезщетения, при условие че единият родител работи там, в допълнение към това – критерий е и коя е държавата-членка плаща най-високи обезщетения. Ако правото се основава на пенсия в двете държави-членки, тогава държавата-членка, където живеят децата, е отговорна за предоставянето на обезщетения, при условие че тази държавата-членка плаща една от пенсиите, в допълнение към това – критерий е и коя е държавата-членка на най-дълго осигуряване или пребиваване. Ако правото се основава на пребиваване в две държави-членки, тогава държавата-членка, където живеят децата, е отговорна за обезщетенията. В случай на съвпадение на права, семейните обезщетения се предоставят по законодателството, определено в съответствие с тези правила. Правата на семейни обезщетения по силата на друго или други съответни законодателства се спират до размера, предвиден от първото законодателство и се предоставя диференцирана добавка, ако е необходимо, за сумата, надвишаваща този размер, като такава не следва да се предоставя за деца, които пребивават в друга държава членка и правото на семейни обезщетения се основава само на пребиваване. Ако Германия се окаже втора по приоритет държава, то следва да се проследи от Агенция за социално подпомагане съвместно с компетентната немска институция как да Ви се предостави т.нар. диференцирана добавка. Съгласно Регламент 883/2004 обменът на информация между компетентните институции в съответните държави-членки, относно реализирането на права в сферата на социалната сигурност, във Вашия конкретен случай семейни обезщетения (детски надбавки), се извършва изцяло по служебен път, чрез специални документи (СЕД или ПД- формуляри), без да е необходимо да пътувате или понасяте други финансови разходи във връзка с реализирането им. Компетентна институция в Република България за семейните обезщетения е Агенция за социално подпомагане. Институцията във Федерална Република Германия е – виж от Р , коя е компетентната институция e Федералната агенция по труда (Bundesagentur für arbeit), като информация за нея може да намерите на следния интернет адрес: http://www.arbeitsagentur.de/Navigation/zentral/Buerger/Familie/Kindergeld-Zuschlag/Kindergeld-Zuschlag-Nav.html
2012-11-16 15:48:51 Задължително ли е командироването по чл.121, ал.3 от КТ при командировка в страна или страни от ЕС при командировка повече от 30 дни за български гражданин - шофьор на български товарен автомобил за межд. превози с трудов договор към българска фирма. Недко Славилов Правната уредба на командироването и специализацията в чужбина, се съдържа в Кодекса на труда (КТ) и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). В случаите, когато лицето е командировано в рамките на предоставянето на услуги (към които спада и извършването на транспортна дейност) в държава-членка на ЕС, страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство и Конфедерация Швейцария за срок по-дълъг от 30 дни, основанието за командироване е чл. 121, ал.3 от КТ, като това не освобождава работодателя от общото изискване на ал. 2 да вземе предварително писмено съгласие на работника/служителя, когато командироването е за период по-дълъг от 30 дни. В този смисъл няма друг ред, освен чрез командироване, по който лицето да осъществи превоз в и от Белгия.
2012-11-19 18:08:17 Искам да сключа договор с моята фирма - българска с немска фирма за извършването на строителни дейност за срок от 1 година. Въпросът ми е : съществували разрешителен режим за извършването на тази дейност тук или в Германия и нужна ли е допълнителна рег. в Германия на моите работници, които са на тр.договори в моята фирма в България? Цветозар Цветанов Уважаеми господин Цветанов, Основен принцип, съгласно Регламент 883/2004, който координира системите за социална сигурност в ЕС, е че спрямо едно лице е приложимо само едно законодателство. Правилата, по които се определя това приложимо законодателство се съдържат в дял ІІ от Регламент 883/2004. Съгласно член 12, т.1 от Регламент 883/2004 “Лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице”. Основен принцип е, че ако едно лице осъществява дейност като наето или самостоятелно заето лице в една държава членка, спрямо него се прилага законодателството на тази държава-членка. Има и редица изключения от това правило, които се прилагат само от съответната компетентна администрация. Компетентната институция за Република България за определяне на приложимо право по Регламент 883/2004г. е Национална агенция за приходите. Кое ще е приложимото законодателство, т.е. на кое ще бъдат подчинени Вашите служители е конкретна преценка, която се прави от Национална агенция за приходите, въз основа на документи и проучване с германската институция. Тази преценка се прави за всеки отделен случай. За тази цел, Ви съветваме да се свържете с Национална агенция за приходите- Централно управление, Дирекция „Данъчно осигурителна методология” . Във връзка с въпроса Ви дали е необходима допълнителна регистрация на Вашите работници във Федерална Република Германия, следва да зададете този въпрос в рубриката „Свободно движение на работници, миграция и интеграция“.
Page 11 of 6864

Търсене във въпроси и отговори