| 2013-02-06 11:00:36 |
Върху какъв размер се изчислява обезщитението за бременост и раждане,когато по-голяма част от осигурителния стаж през последните 24 месеца е положен в друга страна член на ЕС,в случая Великобритания?Върху реалния размер на осигоряването там или върху минималния в Р.България? |
Иван Господинов |
Уважаеми господин Господинов, Съгласно чл.41, ал.2, т.5 от КСО за дните, включени в периода от 24 месеца, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна, какъвто е Вашият случай. Ето защо, за осигурителни периоди във Великобритания допълващи българския осигурителен стаж, обезщетението следва да бъде определено съгласно минималната работна заплата за България- 310 лв. Но съгласно чл.21 от Регламент 883/2004 (за координация на системите за социална сигурност, прилагащ се между държавите членки на ЕС) осигуреното лице или членовете на неговото семейство, които пребивават или имат престой в държава членка, различна от компетентната, имат право на парични обезщетения от компетентната институция в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство. Компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляването на парични обезщетения да става въз основа на среден доход или на средна осигурителна основа, определя такъв среден доход или средна осигурителна основа изключително въз основа на доходи, потвърдени за получени, или на прилаганата осигурителна основа през време на периодите, завършени съгласно посоченото законодателство. В този смисъл обезщетението следва да бъде определено само въз основа на осигурителния доход и само за периодите придобити в България. Компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляването на парични обезщетения да става въз основа на стандартен доход, отчита единствено стандартния доход или, когато е необходимо, средните стандартни доходи за периодите, изтекли съгласно посоченото законодателство. Като в тези случаи се прилагат т н. mutandis mutandis към случаите, в които законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специфичен изискуем осигурителен период, който, в този случай, съответства изцяло или частично на периодите, придобити от съответното лице съгласно законодателството на една или повече други държави членки. Компетентна институция за паричните обезщетенията за майчинство в България е Националния осигурителен институт, като за повече информация следва да се обърнете към него. |
| 2013-02-06 16:14:55 |
Български гражданин пребивава в Испания. Работодател със седалище и дейност в България иска да го назначи на ТД за работа от разстояние. Правото на коя държава ще се прилага по отношение на трудовите правоотношения и социалното осигуряване на лицето? Доколко за последното има значение дали лицето е "наето" или "самостоятелно заето" в Испания? |
Владимир Петров |
Уважаеми господин Петров, В отношенията между Република България и останалите държави-членки на Европейския съюз (ЕС) в областта на социалната сигурност се прилагат Регламент 883/2004 и Изпълнителният Регламент 987/2009. Ръководен принцип на изградената система за социална сигурност е, че лицата, по отношение на които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството само на една държава – членка на ЕС. Правилата за определяне на приложимото законодателство са установени в чл.11 – чл.16 от Регламент 883/2004, а съответните разпоредби по тяхното прилагане са уредени в чл.14 - чл.21 от Регламент 987/2009. В общия случай, спрямо наети и самостоятелно заети лица обикновено се прилага законодателството на държавата, в която се осъществява тяхната дейност. От това общо правило има редица изключения. Не съществува законова пречка търговско дружество (работодател), което обичайно осъществява дейността си на територията на една държава – членка на ЕС, да сключи договор с лице, съгласно който то ще полага труд в друга държава – членка на ЕС. В тази връзка съществуват две алтернативни възможности: При първата възможност, търговското дружество – работодател ще сключи трудов договор със съответното лице, съгласно който за място на работа ще бъде определено съответното населено място в държавата – членка, различна от държавата, в която работодателят обичайно осъществява своята дейност. В този случай ще важи общото право, според което спрямо лицето ще се приложи законодателството на държавата, на територията на която то извършва своята дейност в качеството му на заето лице. Другата алтернатива е института на командироването, уреден в чл.121 от Кодекса на труда и чл.12 от Регламент 883/2004. Тази хипотеза създава възможност за запазване участието на работника в схемата за социална сигурност на държавата – членка по обичайната дейност на предприятието – работодател, но само в случай, че лицето е изпратено от това предприятие в друга държава – членка за период не по-дълъг от 24 месеца. В съответствие с разпоредбите на Регламента, лице, осъществяващо дейност като наето лице на територията на държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в тази държава, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка при условие, че: (1) предвиденият срок на тази работа не е повече от 24 месеца и (2) лицето не е изпратено да замества друго командировано лице. Наред с това, в хипотезите, при които съответния работник е нает с цел да бъде командирован в друга държава, Регламентите изискват спрямо това лице да е било приложимо законодателството на изпращащата държава – членка (т.е. да е било осигурявано съгласно законодателството на тази държава), непосредствено преди възникването на трудовото му правоотношение или най-малко един месец преди това, независимо дали основанието на това осигуряване е било трудово правоотношение с командироващия работодател или с друг. Във всеки случай, след изтичане на 24-месечния период на командироване, обвързаността на наетото лице със законодателството на изпращащата държава – членка ще се прекъсне в полза на общия принцип за приложимото законодателство на държавата по извършване на обичайната дейност. |
| 2013-02-06 17:49:49 |
Здравейте, бих желал да задам следния въпрос: Лице, член на държава членка на ЕС е наето е по трудов договор от Работодател от друга държава членка на ЕС и е командировано в трета държава -членка. По законодателството на коя държава членка следва да се осигурява наетото лице? |
Иван Иванов |
Уважаеми господин Иванов, В отношенията между Република България и останалите държави-членки на Европейския съюз (ЕС) в областта на социалната сигурност се прилагат Регламент 883/2004 и Изпълнителният Регламент 987/2009. Ръководен принцип на изградената система за социална сигурност е, че лицата, по отношение на които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството само на една държава – членка на ЕС. Правилата за определяне на приложимото законодателство са установени в чл.11 – чл.16 от Регламент 883/2004, а съответните разпоредби по тяхното прилагане са уредени в чл.14 - чл.21 от Регламент 987/2009. В общия случай, спрямо наети и самостоятелно заети лица обикновено се прилага законодателството на държавата, в която се осъществява тяхната дейност. От това общо правило има редица изключения. Едно от тези изключения е в случаите на командироване и предвижда възможността за запазване участието на работника в схемата за социална сигурност на държавата – членка по обичайната дейност на предприятието – работодател, но само в случай, че лицето е изпратено от това предприятие в друга държава – членка за период не по-дълъг от 24 месеца. В съответствие с разпоредбите на Регламента, лице, осъществяващо дейност като наето лице на територията на държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в тази държава, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка при условие, че: (1) предвиденият срок на тази работа не е повече от 24 месеца и (2) лицето не е изпратено да замества друго командировано лице. |
| 2013-02-08 21:25:29 |
Здравейте,работя в Германия и трябва да попълня формуляри 401 и 411 за детски надбавки,същите са ми дадени на рака от фамилиен касе но от социални грижи в Червен бряг ми отговориха че трябва да бъдат изпратени служебно,от Германия обаче отказват да ги изпратят с отговора че това е мое задължение,как да се справя с това противоречие ,благодаряб ви. |
Невен Монев |
В отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност получаването на семейни обезщетения, се прилага Регламент № 883/2004. Този регламент урежда ползването на правата от системите за социална сигурност, когато гражданин на страна – членка на ЕС или членове от неговото семейство са живели и/или работили в няколко държави- членки на ЕС. Специфично за семейните обезщетения е, че те не са компетентност на държавата по последно осигуряване, а преди всичко на държавата по заетостта на лицето. Основен принцип е, че лицата, за които е приложим регламента са подчинени на законодателството само на една държава членка. В конкретния случай правим извода, че че Германия е компетентна държава за изплащане на семейните обезщетения Съгласно Регламент 883/2004 обменът на информация между компетентните институции в съответните държави-членки, относно реализирането на права в сферата на социалната сигурност, във Вашия конкретен случай семейни обезщетения (детски надбавки), се извършва изцяло по служебен път, чрез специални документи (СЕД или ПД- формуляри), без да е необходимо лицето да пътува или да понася други финансови разходи във връзка с реализирането им. Не става ясно защо са Ви дадени на ръка Е формулярите от германската институция. Правилата са такива, че всички подобни документи се обменят само служебно. |
| 2013-02-11 15:39:03 |
Три години работя сезонно в Палма де Майорка на трудов договор. Какво трябва да направя, за да ми се зачитат тук в България трудовият и осигурителен стаж от там? |
Венета Пейчева |
Уважаема госпожо Пейчева, Задължението за зачитане като трудов стаж по българското трудово законодателство на периоди на работа в ЕС беше ясно въведено с § 11 от ЗИД на КТ, обн. в ДВ, брой 15, от 23.02.2010 г., като в чл.351 се създаде нова ал.2, според която трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. В тази връзка бяха направени и изменения в Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (посл. изм. и допълнена с ДВ бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 28.08.2010 г.). Съгласно разпоредбата на чл.13 трудовият стаж, придобит в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз се признава от работодателя, при който лицето работи по трудово правоотношение. За тази цел лицата подават заявление до работодателя, към което прилагат акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи, издадени от работодателя и/или от компетентната институция съгласно законодателството на съответната държава, за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудов стаж. По отношение на осигурителния стаж- отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в областта на социалната сигурност се прилага Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Този регламент урежда ползването на правата от системите за социална сигурност, когато сте живял или работил в няколко държави- членки на ЕС. Трябва да знаете, че за да ползвате социални права, включително след години пенсионни права, следва да посочите на съответната компетентна институция, в държавата, в която живеете към момента на подаване на искането за ползване на определени права, че имате осигурителни периоди и в други държави – членки на ЕС. При подаване на заявление, осигурителните периоди, придобити вследствие на заетост, легално упражнена на територията на ЕС или легално пребиваване в друга/и държава/и-членка/и на ЕС се сумират, като всяка държава-членка потвърждава „своите” осигурителните периоди и специално по отношение на паричните обезщетения, изплаща обезщетения/пенсия, изчислени съгласно съответния/те период/и на осигуряване. Ако сте на територията на Р България и искате напр. да ползвате пенсионни права, тъй като считате, че отговаряте на условията за пенсия в една или повече от държавите, в които сте работил, за подаване на Вашето заявление се обърнете към районното управление „Социално осигуряване” на Националния осигурителен институт по постоянното Ви местоживеене и посочете, че имате периоди на осигуряване в Испания. Ако се намирате в друга държава-членка на ЕС, се обръщате към нейната пенсионна институция и следвате същата процедура. |
| 2013-02-12 20:37:59 |
След 1 месец започвам работа в Швейцария и работодателя ми изисква форми Е 401,411 във връзка с получаването на детски надбавки там. Ако ги сваля от интернет и ги занеса за заверка в Соц. Грижи, ще ми бъдат ли заверени или има други изисквания? |
БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ |
Уважаеми г-н Ангелов, Отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в областта на социалната сигурност се уреждат чрез прилагането на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент № 987/2009 за неговото прилагане. Тези Регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, когато сте живял или работил в няколко държави- членки на ЕС. Пълният текст на Регламентите може да намерите на следния адрес: http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/index1.htm. Тези регламенти предвиждат обмяната на документите да става по служебен път, чрез специално създадени за целта формуляри, между компетентните институции на държавите-членки, за да не се налага на лицата да пътуват и понасят допълнителни административни тежести и финансови разходи при упражняване на техните права. За да упражните правото си на семейни обезщетения следва да се обърнете към Агенция за социално подпомагане (съответната Дирекция „Социално подпомагане” по постоянният Ви адрес в страната). Служителите там са длъжни да Ви информират, консултират и окажат съдействие при упражняване на Вашите социални права. |
| 2013-02-15 09:24:38 |
Predstoi mi zaminavane v Germaniq sas sina mi.Saprugat mi raboti v Germaniq ve4e 3 godina.Vaprosat mi e..Kakvi dokumenti trqbva da si prigotva za da si prenesa detskite nadbavki v Germaniq?Blagodarq Predvaritelno. |
hristina zellum |
Уважаема госпожо Зеллум, Отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в областта на социалната сигурност се уреждат чрез прилагането на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент № 987/2009 за неговото прилагане. Тези Регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, когато сте живял или работил в няколко държави- членки на ЕС. Пълният текст на Регламентите може да намерите на следния адрес: http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/index1.htm. Тези регламенти предвиждат обмяната на документите да става по служебен път, чрез специално създадени за целта формуляри, между компетентните институции на държавите-членки, за да не се налага на лицата да пътуват и понасят допълнителни административни тежести и финансови разходи при упражняване на техните права. За да упражните правото си на семейни обезщетения следва да се обърнете към Агенция за социално подпомагане (съответната Дирекция „Социално подпомагане” по постоянният Ви адрес в страната). Служителите там са длъжни да Ви информират, консултират и окажат съдействие при упражняване на Вашите социални права. |
| 2013-02-20 12:01:05 |
Руски гражданин осъществяващ трудова дейност в Русия и в България, с постоянно местоживеене Русия. Трябва ли да се осигурява в България и трябва ли да декларира някаде това и с какви докумнети. |
Цветелина Пламенова |
Договорът между Република България и Руската федерация за социална сигурност беше подписан на 27 февруари 2009 г. в Москва и влезе в сила на 20 март 2010 г. Пълният текст на договора беше обнародван в ДВ бр. 20 от 12 март 2010 г..В персоналния обхват на Договора са включени лицата, с местоживеене на територията на Договарящите се страни и които са техни граждани, а също и на членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от Договарящите се страни. За Руската Федерация този Договор няма да се прилага към военнослужещите от въоръжените сили на Договарящите се страни, по отношение на пенсионното осигуряване по специалното законодателство на Руската Федерация, а така също и към държавните граждански служители. Тези лица обаче, при работа в двете държави ще могат да ползват правата от общата схема за пенсионно осигуряване. В материалния обхват от българска страна са включени следните видове обезщетения: за временна неработоспособност; обезщетения за майчинство; пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест; пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване; наследствени пенсии; пенсии, несвързани с трудова дейност (пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, пенсия за особени заслуги, персонални пенсии) семейни помощи за деца и помощи при смърт. Във връзка с приложимото право като общ принцип е възприето прилагането на правните разпоредби на договарящата страна, на чиято територия лицето упражнява трудовата си дейност. Ако едно лице упражнява трудова дейност на територията и на двете държави, то към него се прилага законодателството на държавата, в която пребивава. Предвидени са изключения в специфични случаи, като специално при командироване по смисъла на Договора се предвижда срок от 2 години (с възможност за продължение с още 1 година) за запазване на принадлежност към законодателството на изпращащата страна. Компетентна институция за България по отношение на приложимото законодателство е Национална агенция за приходите Издаването на удостоверения за приложимо законодателство се осъществява от Националната агенция за приходите на Република България и от териториалните органи на Пенсионния фонд на Руската Федерация. |
| 2013-02-24 12:19:49 |
Здравейте, Работя от 4г в Кипър на трудов договор, предстои да ме съкратят от работа. Съществува ли възможност да получавам обезщетение за безработица от България, ако има такава възможност за какъв срок се отпуска обезщетението и какъв е размера му ? Благодаря Ви предварително! |
Иванка Колева |
Вие ще имате право на обезщетение за безработица, ако сте била покрита от определената схема за безработица в страната по последната заетост- в случая Кипър и сте отговаряла на условията на кипърското законодателство за придобиване на право на това обезщетение. За да установите дали имате право на такова обезщетение, следва да се обърнете към съответната кипърска институция, която за паричните обезщетения за безработица по Регламент 883/2004 за координация на системите за социална сигурност е отдел „Социално осигуряване” в Министерство на труда и социалното осигуряване. Ако отговаряте на условията на кипърското законодателство за придобиване на право на обезщетения при безработица, Вие ще имате право да запазите и да прехвърлите плащането на тези обезщетения при преместване в България при наличие на следните условия, установени в чл.61 на Регламент 883/2004: а) Преди заминаването си от Кипър да се регистрирате като лице, което търси работа и да сте на разположение на службите по заетостта на компетентната държава (Кипър) най-малко в продължение на четири седмици, след като сте станала безработна. Въпреки това, компетентните служби или институции може да Ви дадат разрешение за заминаване преди изтичането на този срок. б) Трябва да се регистрирате като лице, което търси работа в службите по заетостта на всяка от държавите-членки, в които отивате (България и евентуално, други държави-членки на ЕС, в които искате да си търсите работа) и да подлежите на организираната в тях контролна процедура. Това условие се счита за изпълнено за периода преди регистрация, ако се регистрирате в седемдневен срок от датата, на която сте престанала да бъдете на разположение на службите по заетостта на Кипър. В извънредни случаи, този срок може да се удължава от компетентните служби или институции. в) Правото на обезщетения важи за максимален срок от три месеца от датата, на която е следвало да сте престанала да бъдете на разположение на службите по заетостта на Кипър при условие, че общата продължителност на обезщетенията не надвишава продължителността на срока, през който сте имала право на обезщетения съгласно законодателството на тази държава. Съществува възможност този тримесечен срок, да бъде удължен от компетентните служби или институции максимум до 6 месеца. г) Обезщетението за безработица трябва да бъде определено съгласно кипърското законодателство и да Ви бъде отпуснато от кипърската компетентна институция, като то ще Ви бъде изплащано директно на Вас в България, по Ваша банкова сметка. С други думи, ако имате право на обезщетение за безработица в Кипър, Вие е трябва да се регистрирате в съответната местна служба по заетостта по местоживеенето Ви и имате възможност да получавате това обезщетение извън Кипър (в България) за определен период – до 3 месеца, с възможност за удължаване до 6 месеца. За целта е необходимо, (ако се върнете в България), да се регистрирате в дирекция “Бюро по труда” към Агенция по заетостта по адреса си в страната. До 1 май 2010 г. регистрирането ставаше чрез Е- формулярите от серията Е 300 а след тази дата, с влизане в сила на новия Регламент 883/2004г., това става посредством преносимите документи U-1, U-2, U-3 които в Кипър се издават от отдел „Социално осигуряване” в Министерство на труда и социалното осигуряване, а в България се обработват от Националния осигурителен институт и Агенция по заетостта.. |
| 2013-02-26 00:55:36 |
Работила съм в Англия 5 месеца (2011г.), след това - 5 месеца в България (2012г.) и последно - отново в Англия 5 месеца (2012г.). Сега взимам парично обезщетение за безработица, но при изчислението му не е взет дохода ми от Англия за 2011г. Определянето на ПОБ за този период е на базата на минималната работна заплата за страната. Правилно ли е? |
Sasha Aleksieva |
Уважаема госпожо Алексиева, Съгласно българското законодателство – чл.54б от Кодекса за социално осигуряване, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица. Съгласно - чл.54б, ал.7, т.3 от Кодекса за социално осигуряване, когато в периода от 24 календарни месеца, се включва времето, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно: за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период. Въпреки това следва да имате предвид, че в отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност получаването на обезщетения за безработица, се прилага Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент 987/2009 за неговото прилагане. Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция (КИ) на държава-членка (ДЧ), чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Съгласно чл. 62, § 1 от Регламент № 883/2004, КИ на ДЧ, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа като заето или самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Това означава, че КИ на ДЧ, чието законодателство обвързва изчисляването на ПОБ с размера на заплатите (осигурителния доход), получавани от лицето, взема предвид само получаваната от това лице заплата за последната му заетост на нейна територия. С разпоредбата на чл. 62, § 3 е предвидено изключение от правилото, че за изчисляване на ПОБ се взема предвид само получаваната от лицето заплата за последната му заетост на територията на ДЧ, където се намира КИ, за случаите когато напълно безработно лице следва да получи ПОБ по законодателството на ДЧ по пребиваване. В този случай, институцията по пребиваване следва да вземе предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в ДЧ, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице. Също така е важно да се отбележи, че Регламент № 883/2004, като вторично право на ЕС, съдържа правни норми от общ характер, които са задължителни в своята цялост. Регламентите се прилагат пряко, не е необходимо да бъдат транспонирани и всяко лице може да се позове на тяхното пряко действие. |