| 2013-02-26 11:07:46 |
Фирмата ни създава клон в Казахстан през 12,2012 г. Наш служител (българин, с право на пребиваване 5 г), който командироваме до 180 дни/ год. Може ли да продължава да работи по настоящия договор, предвид, че престоя му там ще е повече от 180 дни/ год., или да се назначи към клона в Казахстан и да се прилагат местните социални и данъчни разпоредби. |
Венета Василева |
От посоченото от Вас, става ясно, че Ваш служител е командирован в Казахстан, т.е. той е подчинен на българското социално законодателство. Но съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, общата продължителност на всички командировки на едно командировано лице за календарна година не може да превишава 180 дни. На основание § 7 от ПЗР - Министърът на финансите и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията дават указания по прилагането на наредбата съобразно своята компетентност. Между Република България и Република Казахстан в областта на социалната сигурност няма действащ договор. Същевременно, предвид действащият в момента Кодекс за социално осигуряване и липсата на многостранен договор, по който да са едновременно страни България и Казахстан, зачитането на осигурителни периоди на лица работили и в двете страни - в България и Казахстан, би могло да стане единствено, ако между страните има сключен двустранен международен договор за социална сигурност. Ето защо, към момента, осигурителни периоди, придобити при действието на законодателството на Казахстан не биха могли да се вземат предвид при определянето и ползването на права от държавното обществено осигуряване в България. |
| 2013-03-01 18:02:55 |
Здравейте! Имам 5 години стаж в Гърция.Каква е процедурата и чрез коя институция мога да изискам стажа си в България? Предварително ви благодаря. |
Анонимен |
Въпросите, касаещи зачитането на периода Ви на работа в Гърция за осигурителен стаж в България и правата, произтичащи от това се уреждат понастоящем от Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и неговия прилагащ Регламент № 987/2009. Пълният текст на регламентите можете да намерите на следния адрес: http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/index1.htm Принципът, установен в тези регламенти е, че при определяне наличието на дадено социално право и вземане на решение за отпускане на обезщетение, всяка държава е длъжна да зачете и чуждите осигурителни периоди, като завършени съгласно нейното законодателство (чл. 6 от Р 883/2004). Разпоредбите на ЕС се прилагат за правото на семейни обезщетения, предпенсионни обезщетения, пенсии за старост, помощи при смърт, обезщетения за болест, за трудови злополуки и професионални болести, за инвалидност, за безработица, за преживели лица, за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата (чл. 3 от Р883/2004). За да ползвате конкретно социално право и да получите дадено обезщетение, следва да посочите на компетентната институция в държавата, в която живеете към момента на подаване на съответното искане (България или Гърция), че имате осигурителни периоди и в друга държава – членка на ЕС. Всяка от тях по служебен ред ще потвърди „своите” периоди, т.е. периодите, през които се явявате осигурен по нейното законодателство. Осигурителните периоди, придобити вследствие на легално пребиваване или легална заетост на територията на ЕС ще бъдат сумирани и отчетени при определяне наличието на съответното право на обезщетение. По отношение на паричните обезщетения, всяка отделна държава-членка изплаща обезщетения, изчислени за съответните "нейни" периоди на осигуряване, а по отношение на достъпа до здравни услуги – зачита периодите от другите държави, за да даде веднага пълен достъп до собствената си здравна система. Обменът на данни между институциите в общия случай следва да се извършва посредством структурирани електронни документи, които не не се попълват, пренасят и удостоверяват от частни лица, нито от други държавни институции, които не са включени в прилагането на гроспоменатите регламенти. |
| 2013-03-03 23:42:49 |
Представих документ в предприятието,в което работя,който удостоверява, че в годините 1997,1998,1999 съм работил в Белгия, с цел да ми бъде повишен класа.Отговориха ми (устно, все още), че спогодбата била от 2011, а този стаж е много преди това, поради което не могат да го зачетат. Разбрах, че това не е вярно.Разчитам на компетентен отговор от Вас. |
Андрей Керанов |
Уважаеми г-н Керанов, Задължението за държавите-членки на ЕС да зачитат трудов стаж, придобит на територията на други държави-членки се извлича по тълкувателен път от забраната за дискриминация на работниците-мигранти. Разпоредбата на член 45 от Договора за функциониране на Европейския съюз (предишен чл.39 от Договор за създаване на Европейската общност) гласи, че свободното движение на работници се гарантира в рамките на Съюза, което налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите-членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд. Съгласно установената практика на Съда на Европейския съюз, липсата на признаване на периоди на заетост, придобити на територията на други държави-членки, когато те имат значение за професионалното израстване и възнаграждението на лицата, представлява непряка дискриминация и нарушение на чл. 45 от Договора за функциониране на ЕС. По смисъла на българското законодателство трудов стаж в общия случай е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. Българският законодател е установил изрично задължение за зачитане като трудов стаж по българското законодателство и на периодите на работа в ЕС. Съгласно чл.351,ал.2 от Кодекса на труда времето, през което е изпълнявана работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението се признава за трудов стаж. Според чл.13 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (обнародвана в ДВ бр.102 от 3 Декември 1993г) работодателят, при който работите по трудово правоотношение, следва да зачете трудовия стаж, придобит в друга държава - членка на Европейския съюз. За тази цел трябва да подадете заявление до работодателя, към което приложите акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи, издадени от работодателя и/или от компетентната институция съгласно законодателството на съответната държава, за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудов стаж. За да Ви бъде признат трудовия стаж при белгийския работодател, следва да предостави документите от които ясно да личи характера на работата и нейната продължителност. Това може да е самият акт за назначаване, трудов или аналогичен договор, акт за прекратяване на правоотношението, акт, удостоверяващ продължителността и вида на извършваните дейности и др. Въз основа на предоставените документи, работодателят предприема необходимите действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на установения трудов стаж. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата задължава работодателя при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит да отчита и трудовия стаж, придобит в друга държава-членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави. За трудов стаж се отчита и времето, през което без трудово правоотношение българските граждани или гражданите на държава членка, както и членовете на техните семейства са упражнявали трудова дейност и/или професия на територията на държавите членки, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България, и са били задължително осигурени за всички осигурени социални рискове или за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, съгласно законодателството на съответните държави. Работодателят следва да отчита като трудов стаж периодите на заетост, придобити във всички държави на ЕС от работници или служители – на работа, длъжност или професия, която е същата, със същия характер или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България. Коя работа се зачита за същата, със същия характер или сходна, следва да се определя от Вътрешните правила за работната заплата на съответния български работодател. |
| 2013-03-05 14:18:40 |
Фирма "Х" регистрирана в България, има назначени с трудови договори 45 работника, които командирова в чужбина на основание "Извършване на услуга по договор". Договорите за услуга са извършвани на териториите на: Франция, Англия и Холандия, за период от 5 години. Чие законодателство е приложимо спрямо работниците според Регламент №883/2004? Мерси!! |
Катя Пенева |
Уважаема г-жо Пенева Съгласно Регламент 883/2004 в случай на командироване, спрямо командирования служител се прилага законодателството на изпращащата страна за срок до 24 месеца. Компетентните органи на две или повече държави-членки могат да сключват споразумения, предвиждащи изключения от правилата за приложимото законодателство, в това число и от специалните правила, регулиращи командироването и неговия срок, стига да е в интерес на засегнатите лица. В случай че желаят прилагане на подобно изключение, работодателят или съответното лице трябва да представят, по възможност предварително, искане до въпросната компетентна институция. В България компетентната институция за определяне на приложимото законодателство по Регламента е Национална агенция за приходите. Те са длъжни надлежно да информират съответния работодател и служител за условията, при които българското законодателство може да продължи да се прилага спрямо командированото лице. След изтичане на срока на командироване, в общия случай нов период на командироване за същия служител, същия работодател и същата държава-членка се разрешават едва след като са минали поне два месеца от датата на изтичане на предходния срок. |
| 2013-03-06 11:15:35 |
Здравейте. Аз съм управител на ново открита фирма за монтаж и подръжка на фотоволтаични системи.Френска фирма ми предлага работа във Франция.въпросат ми е.... какви документи и лицензий са ми необходими за да сключа с тях договор. благодаря |
ДЕТЕЛИН ЛАЗАРОВ НИКОЛОВ |
Уважаеми г-н Лазаров, Въпросът какви документи са ви необходими съгласно френското законодателство за сключване на договор във Франция с френска фирма е извън компетентността на МТСП. Най-добре би било да потърсите съдействието на местна институция. |
| 2013-03-06 17:53:47 |
Как се определя размера на обещетението за безработица когато си работил в Кипар с осигоровки и вс. необходими документи подал си Е301 и се вращаш в родината си спазвш 7 дневния срок за записване в бурото по труда след това в НОИ.Прибрал си се в родината по свое желание не си бил сезонен работник а с 4 години стаж в кипар.Какав размер сте е обещет |
Надежда Димитрова |
Уважаеми г-н Великов, Въпросът за правото Ви да получавате обезщетения за безработица в държава-членка на ЕС след като сте работили в друга държава-членка се урежда понастоящем от Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и неговия прилагащ Регламент № 987/09. Пълният текст на регламентите можете да намерите на следния адрес: http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/index1.htm При определени условия обезщетенията за безработица, придобити по кипърското законодателство, могат да бъдат получавани и в България. Условията за това са предвидени в чл. 64 от Р 883/04 и чл.55 от Р987/09 и са: - да сте регистриран като търсещ работа и да сте били на разположение на службите по заетостта в Кипър най-малко четири седмици след като сте станали безработен. Възможно е компетентните служби да ви дадат разрешение за заминаване и преди този срок. - преди заминаване да информирате съответната служба и да изисквате документ, удостоверяващ, че запазвате правото си на обезщетения и информиращ Ви за срока и обстоятелствата при които можете да запазите това право. - в седемдневен срок от заминаването трябва да се регистрирате в Дирекция „Бюро по труда” към Агенцията по заетостта в България, като лице, което търси работа, където ще бъдете информиран за задълженията си. В извънредни случаи и този срок може да бъде удължен от компетентните служби или институции. Дори да не успеете да представите съответния документ, българската институция трябва да се обърне към компетентната кипърска институция, за да получи необходимата информация, но това ще доведе до известно забавяне на плащането ви, с оглед на времето, необходимо за обмен на информация между двете институции. Конкретен срок в Регламентите не е предвиден. Ако изпълните тези условия, Вие бихте запазили правото на обезщетения след връщането Ви в България в общия случай за срок до 3 месеца, като по преценка на компетентната служба или институция той може да се удължи до 6 месеца. Този срок не може да надвишава срока за който сте имали право да получавате обезщетения за безработица по кипърското законодателство. Размерът на обезщетенията Ви се определя по същото законодателство от компетентната кипърска институция и се отпускат директно на Вас по банковата Ви сметка. |
| 2013-03-10 11:49:37 |
Ползвах прес 2011г.обестетение за безработица за 2 м. докато живеех и работих в кипар сега ако се прибера сте се вземе ли преджит това и как сте ми се изчисли обестетението за безработица като се има предвит че не сам се прибирала 4г.и сам осигорявана на добра заплата. |
Емилия Костова |
Уважаема г-жо Костова, Въпросът за правото Ви да получавате обезщетения за безработица в държава-членка на ЕС след като сте работили в друга държава-членка се урежда понастоящем от Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и неговия прилагащ Регламент № 987/09. Пълният текст на регламентите можете да намерите на следния адрес: http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/index1.htm Вие бихте имали право на обезщетения за безработица, ако сте били осигурявани за този риск и отговаряте на изискванията на кипърското законодателство за отпускането на тези обезщетения. За да установите дали имате право на такова обезщетение, може да се обърнете към съответната кипърска институция, която за паричните обезщетения по Р 883/2004 е отдел „Социално осигуряване” в Министерство на труда и социалното осигуряване. При определени условия обезщетенията за безработица, придобити по кипърското законодателство, могат да бъдат получавани и в България. Условията за това са предвидени в чл. 64 от Р 883/04 и чл.55 от Р987/09 и са: - да сте регистриран като търсещ работа и да сте били на разположение на службите по заетостта в Кипър най-малко четири седмици след като сте станали безработен. Възможно е компетентните служби да ви дадат разрешение за заминаване и преди този срок. - преди заминаване да информирате съответната служба и да изисквате документ, удостоверяващ, че запазвате правото си на обезщетения и информиращ Ви за срока и обстоятелствата при които можете да запазите това право. - в седемдневен срок от заминаването трябва да се регистрирате в Дирекция „Бюро по труда” към Агенцията по заетостта в България, като лице, което търси работа, където ще бъдете информиран за задълженията си. В извънредни случаи и този срок може да бъде удължен от компетентните служби или институции. Дори да не успеете да представите съответния документ, българската институция трябва да се обърне към компетентната кипърска институция, за да получи необходимата информация, но това ще доведе до известно забавяне на плащането ви, с оглед на времето, необходимо за обмен на информация между двете институции. Конкретен срок в Регламентите не е предвиден. Ако изпълните тези условия, Вие бихте запазили правото на обезщетения след връщането Ви в България в общия случай за срок до 3 месеца, като по преценка на компетентната служба или институция той може да се удължи до 6 месеца. Този срок не може да надвишава срока за който сте имали право да получавате обезщетения за безработица по кипърското законодателство. Размерът на обезщетенията се определя по същото законодателство от компетентната кипърска институция и се отпускат директно на Вас по банковата Ви сметка. Документите, с които ще си послужите са т.нар. преносими документи от серията U. С влизането в сила на Р883/2004 на 1 май 2010 те заменят издаваните дотогава Е-формуляри от серията Е300. Конкретно формуляр Е301 е заменен от U1, като с този документ се удостоверяват периодите, които трябва да бъдат взети предвид при предоставяне на обезщетения за безработица.Запазването на правото Ви за обезщетение се удостоверява с U2, заменящ Е301. За допълнително съдействие и консултации може да се обърнете към – г-жа Екатерина Димитрова, ръководител на Службата по трудовите и социални въпроси към посолството на Република България в Гърция, акредитирана и за Република Кипър. Координатите са: Teлефон: 0030 2106744680 Факс: 0030 210644682 e-mail: social_bgembass@abv.bg |
| 2013-03-11 09:56:31 |
Pribrah se ot Kipar sled pet godishen prestoi tam. Kolko vreme e neobhodimo za da polucha syotvetnite dokumenti, veche iziskani ot tamoshnite vlasti za da zapochna da poluchavam obezshteteniq za bezrabotica v Balgaria? Blagodaria vi predvaritelno! |
Petar Velikov |
Уважаеми г-н Великов, Въпросът за правото Ви да получавате обезщетения за безработица в държава-членка на ЕС след като сте работили в друга държава-членка се урежда понастоящем от Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и неговия прилагащ Регламент № 987/09. Пълният текст на регламентите можете да намерите на следния адрес: http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/index1.htm При определени условия обезщетенията за безработица, придобити по кипърското законодателство, могат да бъдат получавани и в България. Условията за това са предвидени в чл. 64 от Р 883/04 и чл.55 от Р987/09 и са: - да сте регистриран като търсещ работа и да сте били на разположение на службите по заетостта в Кипър най-малко четири седмици след като сте станали безработен. Възможно е компетентните служби да ви дадат разрешение за заминаване и преди този срок. - преди заминаване да информирате съответната служба и да изисквате документ, удостоверяващ, че запазвате правото си на обезщетения и информиращ Ви за срока и обстоятелствата при които можете да запазите това право. - в седемдневен срок от заминаването трябва да се регистрирате в Дирекция „Бюро по труда” към Агенцията по заетостта в България, като лице, което търси работа, където ще бъдете информиран за задълженията си. В извънредни случаи и този срок може да бъде удължен от компетентните служби или институции. Дори да не успеете да представите съответния документ, българската институция трябва да се обърне към компетентната кипърска институция, за да получи необходимата информация, но това ще доведе до известно забавяне на плащането ви, с оглед на времето, необходимо за обмен на информация между двете институции. Конкретен срок в Регламентите не е предвиден. Ако изпълните тези условия, Вие бихте запазили правото на обезщетения след връщането Ви в България в общия случай за срок до 3 месеца, като по преценка на компетентната служба или институция той може да се удължи до 6 месеца. Този срок не може да надвишава срока за който сте имали право да получавате обезщетения за безработица по кипърското законодателство. Обезщетенията се определят по същото законодателство от компетентната кипърска институция и се отпускат директно на Вас по банковата Ви сметка. Документите, с които ще си послужите са т.нар. преносими документи от серията U. С влизането в сила на Р883/2004 на 1 май 2010 те заменят издаваните дотогава Е-формуляри от серията Е300. Конкретно формуляр Е301 е заменен от U1, като с този документ се удостоверяват периодите, които трябва да бъдат взети предвид при предоставяне на обезщетения за безработица.Запазването на правото Ви за обезщетение се удостоверява с U2, заменящ Е301. За допълнително съдействие и консултации може да се обърнете към – г-жа Екатерина Димитрова, ръководител на Службата по трудовите и социални въпроси към посолството на Република България в Гърция, акредитирана и за Република Кипър. Координатите са: Teлефон: 0030 2106744680 Факс: 0030 210644682 e-mail: social_bgembass@abv.bg |
| 2013-03-16 09:39:13 |
Здравейте, живея в Италия и за да ме назначат на работа легално ми искат документ от България за трудовия ми стаж по специалността. Бихте ли ми казали къде може да се извади? Благодаря предварително! |
Петя Добрева |
Уважаема г-жо Добрева, В законодателството на Европейския съюз (ЕС) не се съдържа изрична разпоредба, която да задължава държавите-членки да признават трудов стаж, придобит на територията на други държави-членки. Но задължението за признаване може да се извлече по тълкувателен път от забраната за дискриминация на работниците-мигранти, установена в Договора за функциониране на ЕС. За целта Ви съветваме да предоставите на италианския си работодател документи, от които ясно да личи характера на извършваната работа и нейната продължителност. Това може да е самият акт за назначаване, трудов или аналогичен договор, акт за прекратяване на правоотношението, акт, удостоверяващ продължителността и вида на извършваните дейности и др. |
| 2013-03-22 13:59:46 |
При изчисление на ПОБ при стаж от Англия, след това от България и накрая отново от Англия, взима ли се реалния доход за всеки трудов период? Защо първия доход от Англия се изчислява на базата на мин. раб. заплата за България - 270 лв? А последния период от Англия се изчислява на базата на реалния доход. Правилно ли е изчислено за първия период? |
Sasha Aleksieva |
Уважаема госпожо Алексиева, Съгласно българското законодателство – чл.54б от Кодекса за социално осигуряване, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица. Съгласно - чл.54б, ал.7, т.3 от Кодекса за социално осигуряване, когато в периода от 24 календарни месеца, се включва времето, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно: за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период. Въпреки това следва да имате предвид, че в отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност получаването на обезщетения за безработица, се прилага Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент 987/2009 за неговото прилагане. Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция (КИ) на държава-членка (ДЧ), чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Съгласно чл. 62, § 1 от Регламент № 883/2004, КИ на ДЧ, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа като заето или самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Това означава, че КИ на ДЧ, чието законодателство обвързва изчисляването на ПОБ с размера на заплатите (осигурителния доход), получавани от лицето, взема предвид само получаваната от това лице заплата за последната му заетост на нейна територия. С разпоредбата на чл. 62, § 3 е предвидено изключение от правилото, че за изчисляване на ПОБ се взема предвид само получаваната от лицето заплата за последната му заетост на територията на ДЧ, където се намира КИ, за случаите когато напълно безработно лице следва да получи ПОБ по законодателството на ДЧ по пребиваване. В този случай, институцията по пребиваване следва да вземе предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в ДЧ, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице. Също така е важно да се отбележи, че Регламент № 883/2004, като вторично право на ЕС, съдържа правни норми от общ характер, които са задължителни в своята цялост. Регламентите се прилагат пряко, не е необходимо да бъдат транспонирани и всяко лице може да се позове на тяхното пряко действие. |