| 2014-03-18 17:49:45 |
Зададох въпрос още на 28 февруари, а от 27-ми до сега няма никакви отговори в това тематично направление?? Очаквам (а сигурно и други хора) отговор и Ви благодаря предварително. |
Андреева |
Уважаема госпожо Андреева, На зададения от Вас въпрос е отговорено. Н.А./ТПООУТ |
| 2014-03-19 13:30:58 |
Здравейте. Работил съм за Италианска фирма която работи за Италианска корабна компания 5 години и 3 години директно с корабната компания на срочни договри между 6 и 9 месеца на година. Всички осигоровки са ми плащани редовно в Италия. Имам ли право на пенсия е въпросът ми |
Пламен Ангелов |
Уважаеми господин Ангелов, В отношенията между Република България и останалите държави членки на ЕС (сред които е и Италия) в областта на социалната сигурност, и в частност зачитането на осигурителните периоди, придобити в други държави членки, се прилага Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009, установяващ процедура за неговото прилагане. Тези регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, когато сте живял или работил в няколко държави-членки на ЕС. За да придобиете право на пенсия от една от двете държави е необходимо да изпълните изискванията предвидени в съответното национално законодателство (италианско или българско). Към настоящия момент право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по българското законодателство се придобива при навършване на възраст от 63 г. и 8 м. и осигурителен стаж – 37 г. и 8 м. за мъжете. При подаване на заявление за отпускане на пенсия по законодателството на една от двете държави, следва да посочите, че имате придобити осигурителни периоди и в друг/и държава/и членка/и. При определяне на правото Ви на пенсия от България или от Италия всяка от двете държави е длъжна да вземе предвид и осигурителните Ви периоди, придобити на територията на другата държава-членка, доколкото те не съвпадат (т.нар. сумиране на осигурителни периоди), за да допълни до необходимия размер осигурителни периоди за придобиване на право на пенсия, предвиден в нейното национално законодателство. Така например ако Вие нямате необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по българското законодателство (37 г. и 8 м.), при подаване на заявление за отпускане на такава Националният осигурителен институт следва да вземе предвид и осигурителните Ви периоди от Италия, но не повече от необходимия размер. Впоследствие всяка държава (България и Италия) ще определи и изплати пропорционално пенсия за осигурителните периоди, придобити по нейното законодателство. Ако изпълнявате напълно изискванията за придобиване на право на пенсия, предвидени по законодателството на една от двете държави, то пенсията ще Ви бъде отпусната изцяло по съответното национално законодателство без прилагане на разпоредбите за сумиране. Условията и реда за придобиване на право на пълна (независима) пенсия по българското законодателство бяха посочени по-горе. По отношение на условията за придобиване на пълна (независима) пенсия от Италия следва да се обърнете към съответната италианска компетентна институция. |
| 2014-03-21 21:23:44 |
синът ми живее от 2 години в испания,от 1 година е бъбречно трансплантиран и му изтича срока на ТЕЛКОВОТО РЕШЕНИЕ,може ли да поиска удължаване на ТЕЛКА в испания и възможно ли е това да се случи,телка след трансплантацията му е за 1 година и сега изтича,може ли да бъде удължен в испания?? |
нели любенова |
Уважаема госпожо Любенова, Както Вие посочвате, Вашият син е пенсионер по болест, което предполага, че на него му е отпусна пенсия за инвалидност поради общо заболяване за определен срок, съгласно българското законодателство. Тъй като той е придобил право на пенсия за инвалидност, тя му се изплаща независимо от това в коя страна от ЕС пребивава, за срока за който е отпусната. След изтичането на срока за който е отпусната пенсията за инвалидност, за да продължи изплащането и от България, следва да се приложи определена процедура за извършване на медицински преглед в държавата по местоживеене на пенсионера съгласно Регламент № 883/2004. Удостоверяването на инвалидността, потвърдена от испанските медицински органи следва да бъде доведено до знанието на Националния осигурителен институт (НОИ), чрез специален формуляр- СЕД, ако такъв бъде поискан от самия НОИ, който се обменя по служебен път между двете компетентни институции без финансови последствия за пенсионера. Процедурата по установяване на здравословното състояние на лицата, ползващи пенсия при условията на Регламент 883/2004 е уредена в Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009. Тази процедура предвижда необходимите съгласно законодателството на държавата-членка (ДЧ) отпускаща пенсията, медицински прегледи и административни проверки, да се извършват от институции на държавата, в която живее пенсионерът, за сметка на институцията на първата държава, т.е всички административни проверки и прегледи ще се извършват от властите във Испания, защото от описаното от Вас, стигаме до извода, че Вашият син живее и пребивава в Испания. Възможно да се наложи да се върне за някои прегледи в България, ако неговото здравословно състояние го позволява. ЕС/ТПООУТ |
| 2014-03-23 21:23:45 |
Лице гражданин на Република Сърбия, с постоянно пребиваване в Сърбия, може ли да сключи трудов договор с български работодател, като трудът ще се полага постоянно и само на територията на Р.Сърбия (извършване на сервизна дейност при клиенти на БГ работодателя)? Чие законодателство е приложимо в случая? Необходимо ли е разрешение от АЗ? |
Петя Петкова |
Уважаема госпожо Петкова, По отношение на трудовия договор, доколкото е налице международен елемент следва да намери приложение Кодексът на международно частно право. Съгласно чл.96, ал.1 от него трудовият договор се урежда от избраното от страните право. В този смисъл страните по трудовото правоотношение могат да изберат трудовото законодателство на коя държава да се приложи – сръбското, българското или законодателството на друга страна. Единственото ограничение, което поставя законът е, че изборът на приложимо право не трябва да лишава работника или служителя от защитата, която му осигуряват повелителните норми на правото, което би се приложило, ако нямаше избор на приложимо право. В чл.96, ал.2 - 4 от КМЧП са уредни случаите, когато не са избрали приложимо право. При липса на избор, основното правило е че трудовият договор се урежда от правото на държавата, в която работникът или служителят обичайно полага своя труд, дори ако временно е изпратен в друга държава. Според посоченото от Вас, че работникът ще полага труда в Сърбия, при липса на избор приложение според посочените правила ще намери сръбското трудово законодателство. Когато работникът или служителят не полага обичайно своя труд в една и съща държава, прилага се правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване или основното място на дейност на работодателя. Ако в последните два случая от обстоятелствата като цяло следва, че трудовият договор е в по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава. По отношение на запитването Ви относно разрешенията за работа, следва да зададете въпроса си в Рубриката „Свободно движение на работници, миграция и интеграция. |
| 2014-03-24 15:05:24 |
На 07.09.2013год. е подадено запитване от Службите на Финландия до Соц. министрество на България по формуляр F001за получаване на детски надбавки. Работил съм там и имам право да ги получа, защото тук съпругата ми не получава. До този момент няма отговор от нашето министерство. Това са 7 месеца. Кога ще отговорите, за да ми бъдат преведени сумите |
Драгомир Пейчев Петров |
Уважаеми господин Петров, В отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност получаването на семейни обезщетения, се прилага Регламент № 883/2004. Този регламент урежда ползването на правата от системите за социална сигурност, когато гражданин на страна – членка на ЕС или членове от неговото семейство са живели и/или работили в няколко държави- членки на ЕС. Специфично за семейните обезщетения е, че те не са компетентност на държавата по последно осигуряване, а преди всичко на държавата по заетостта на лицето. Основен принцип е, че лицата, за които е приложим регламента са подчинени на законодателството само на една държава членка. В конкретния случай правим извода, че Финландия е компетентна държава за изплащане на семейните обезщетения. Съгласно Регламент 883/2004 обменът на информация между компетентните институции в съответните държави-членки, относно реализирането на права в сферата на социалната сигурност, във Вашия конкретен случай семейни обезщетения (детски надбавки), се извършва изцяло по служебен път, чрез специални документи (СЕД или ПД- формуляри), без да е необходимо лицето да пътува или да понася други финансови разходи във връзка с реализирането им. Компетентна институция за България за изплащане на семейните обезщетения по Р 883/2004 е Агенцията за социално подпомагане. Чрез съответния СЕД, Финландската институция е отправила запитване до българската институция. Институциите са задължени да предоставят съответната информация в разумен срок. Ако все още българската компетентна институция не е отговорила на финландската и това е пречка за ползване на Вашите социални права, в частност- семейни обезщетения, моля да ни изпратите официално запитване с подробна информация. ЕС/ТПООУТ |
| 2014-03-30 13:54:32 |
pi6a vi za problema na moqta maika za6toto ve4e neznam kam kogo da se obarna.Tq e samotna maika ie pensioner po bolest (onko bolna e)dohoda za dvamata e neinata pensiq koqto e okolo 150lv,negovite detski nadbavki i izdrazkata koqto polu4ava ot ob6tinata ot basta si tq e 60lv.brat mi e na 18-et i drugata gidina e abiturent,no vse nqmat pravo ZA6TO ! |
krasimira panova |
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПАНОВА, От така предоставената информация не става ясно дали и за какъв вид обезщетение (помощ) сте кандидатствала, съответно – Ви е отказана, както и какво е конкретното положение на Вашето семейство. Също така следва да имате предвид, че въпросът Ви не е от компетентността на отдел „Европейско и международно социално право“, поради което Ви съветваме да го зададете отново, с направеното по-горе уточнение относно вида обезщетение (помощ) за която евентуално е кандидатствано, съответно – Вие е отказано (а) в рубриките „Социални помощи“ и „Подкрепа за детето и семейството“. В допълнение към това Ви съветваме да се обърнете към съответната Дирекция „Социално подпомагане“ към Агенция за социално подпомагане по постоянния Ви адрес, от където да се проследи възможността за отпускане на социална помощ по реда на Закона за социално подпомагане и правилника за неговото прилагане или помощи за деца по реда на Закона за семейните помощи за деца и правилника за прилагането му. МИ/ТПООУТ |
| 2014-04-03 23:47:18 |
Аз съм българска гражданка с регистрация в Италия,с разрешениие за постоянно пребиваване, здравно и пенсионно осигурена в Италия.Имам ли право на болнични от Италия за гледане на болен съпруг в България с диагноза злокач.новообразование на черния дроб във финален.стадий? |
ВИОЛЕТА ИВАНОВА |
Уважаема г-жо Иванова, Въпросите, свързани с ползване на права от системите на социалната сигурност, когато сте работили или живели в повече от една държава членка на ЕС, се уреждат от Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009. Основен техен принцип е, че във всеки един момент сте подчинена само на едно законодателство. От отправеното от Вас запитване става ясно, че към момента пребивавате и се осигурявате в Италия. С оглед установяване на факта дали имате право на болнични за гледане на болен съпруг, изплащани по италианското законодателство, тъй като от посоченото от Вас става ясно, че сте подчинена на италианското законодателство, следва да отправите запитване към съответната компетентна институция в Италия. Г.Я./ТПООУТ |
| 2014-04-04 14:35:13 |
Въпросът ми е - Работници изпратени в Германия в командировка(за повече от 30 дни) с формуляр А1, по нашето законодателство ли следва да се осигуряват или по немското? |
Елена Маркова |
Уважаема госпожо Маркова, В отношенията между Република България и останалите държави членки на ЕС в областта на социалната сигурност се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009, установяващ процедура за неговото прилагане. Съгласно чл. 12, параграф 1 от Р 883/2004 лице, което е командировано от работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия този работодател, продължава да е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която работодателят осъществява дейността си, при условие, че предвиденото времетраене на командироването не превишава 24 месеца и че лицето не е изпратено да замества друго лице. Според разпоредбата на чл. 14, параграф 2 от Р 987/2009 за целите на прилагането на член 12, параграф 1 от Р 883/2004, изразът „работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея (държавата-членка)“ се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата-членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие. В случай че поставеният от Вас казус покрива хипотезата на чл. 12, параграф 1 от регламента, то спрямо командированите в Германия работници ще бъде приложимо действащото българско социално законодателство. За повече информация можете да се обърнете към Национална агенция за приходите, която е компетентната за България институция за определяне на приложимото законодателство съгласно разпоредбите на Р 883/2004. Г.Я./ТПООУТ |
| 2014-04-05 19:29:22 |
Кога и по какъв начин ще ми бъде преведен в България трудовия стаж от Кипър,където съм работил близо 6 години по трудов договор,чакаме го вече 9 месеца.Благодаря ви. |
Дияна Белева |
Уважаема г-жо Белева, В отношенията между Република България и останалите държави членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност зачитането на осигурителните периоди, придобити в други държави членки, се прилага Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009, установяващ процедура за неговото прилагане. Тези регламенти урежда ползването на правата от системите за социална сигурност (не трудови права), когато сте живял или работил в няколко държави-членки на ЕС. За да ползват лицата социални права- абесщетение за майчинство, за временна неработоспособност, пенсия и др., лицата следва да посочат на съответната компетентна институция, в държавата, в която живеят към момента на подаване на искането за ползване на определени права, че имат осигурителни периоди и в друга държава-членка на ЕС. Институцията, приела заявлението ще го препрати в другата/другите държава/и по служебен път, като те също по служебен път ще зачетат осигурителните периоди. Придвижването на заявленията и документите се осъществява от институциите. Институцията, приела заявлението, го препраща и в другата/другите държава/и по служебен път, като те също по служебен път ще зачетат осигурителни периоди и ще определят правото на обезщетение/пенсия. Съгласно чл. 2 (2) на Р 987/09 се поставя изискването институциите незабавно да предоставят и обменят всички данни, необходими за установяването и определянето на правата и задълженията на лицата по тези регламенти. За съжаление никъде не е предвиден конкретен срок за предоставяне на необходимите данни, както и санкция при неспазването му. Не съществува и механизъм, чрез който българската институция да принуди съответната кипърска институция да изпрати нужните документи. По отношение на трудовия стаж и по специално зачитането на периоди на заетост от ЕС за целите на определяне на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж се регулират съгласно чл. 12, ал. 4, т. 3 и 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Работодателят отчита и трудовия стаж, придобит в друга държава-членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави. За трудов стаж се отчита и времето, през което без трудово правоотношение българските граждани или гражданите на държава членка, както и членовете на техните семейства са упражнявали трудова дейност и/или професия на територията на държавите членки, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България, и са били задължително осигурени за всички осигурени социални рискове или за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, съгласно законодателството на съответните държави. Работодателят следва да отчита като трудов стаж периодите на заетост, придобити във всички държави на ЕС от работници или служители – на работа, длъжност или професия, която е същата, със същия характер или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България. Коя работа се зачита за същата, със същия характер или сходна, следва да се определя от Вътрешните правила за работната заплата на съответния български работодател. Това означава, че трудов стаж от ЕС се зачита от самия български работодател. Предлагаме ви да се обърнете към ръководителя на службата по трудови и социални въпроси за Кипър - Екатерина Димитрова Кунадис, и да потърсите нейното съдействие за решаване на Вашия проблем. Телефон: 0030 210 67 44 680 Имейл: social_bgembass@abv.bg Г.Я./ТПООУТ |
| 2014-04-06 19:51:45 |
кои може да ми издаде формуляр Е301 |
Теменужка Николова |
Уважаема госпожо Николова, От 1 май 2010 г. Е-формулярите и по специално формулярите от серията Е 300, с влизане в сила на новия Регламент 883/2004г. са заместени от преносимите документи U-1, U-2, U-3. Те служат за удостоверяване на осигурителен /период/стаж, и се издават на лица, работили в държава-членка на ЕС/ЕИП. Документ U1 удостоверява периодите на осигуряване в съответната държава, които ще бъдат взети предвид при изчисляване на обезщетенията Ви за безработица. Можете да го получите в националната служба по заетост на последната страна/последните страни, където сте работила, и трябва да го изпратите на националната служба по заетост на страната, в която ще кандидатствате за обезщетение. В Р България този документ се издава от Националния осигурителен институт. За повече информация можете да посетите електронната страница на НОИ (ТУК), където ще намерите подробна информация за процедурата по издаване на документ U1. Г.Я./ТПООУТ |