| 2015-02-25 12:12:46 |
Здравейте, След 13 год в Кипър на 13.11.14 се завърнах в БГ. Ще получавам трудовото си обезщетение от БГ, не от Кипър но още не са пристигнали документите от Кипър възоснова на които трябва да се определят сумата и периода на изплащане. Къде трябва да се обадя да проверя защо закъсняват? |
Ваня Няголова |
Уважаемо госпожо Няголова, Кореспонденцията с чуждестранните осигурителни служби по въпросите, свързани с паричните обезщетения за безработица, издаването и изискването на структурирани електронни документи (СЕД) и преносими документи (ПД) се извършва от дирекция «Европейски регламенти и международни договори» в централно управление на НОИ в София. При необходимост, Вие може да се свържете с тях. ЕС/ТПООУТ |
| 2015-02-25 22:28:40 |
Украйнска фирма открива търг.предст.в България-издаден е сертификат . Как могат да се назначат 4 украйнци в това преставителство? Трябва ли да се впишат имената им в сертификата? Може ли само представителя да ги назначи? Какви документи са им необходими за издаване на виза "Д"? |
Марияна Георгиева |
Уважаема госпожо Георгиева, Нормативната уредба на условията и реда за работата на чужденци по трудово правоотношение в България се съдържа в глава VІІІ на Закона за насърчаване на заетостта (чл.70 и следв.) и в Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта чужденец може да работи по трудово правоотношение на територията на Република България след получаване на разрешение за работа в съответствие с изискванията, определени с акт на Министерския съвет или в международен договор, по който Република България е страна. Разрешението за работа се издава от Агенцията по заетостта, а Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” е контролният орган, осъществяващ специализираната контролна дейност относно спазването на законодателството в областта на заетостта. Разрешителният режим, предвиден в чл.70, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта, не се прилага за лица, които са граждани на държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно придвижване. Във връзка с гореизложеното, моля по компетентност да се обърнете към Агенция по заетостта. ЕС/ТПООУТ |
| 2015-02-27 07:46:47 |
Уважаеми господа, какво трябва да направя, та да ми бъде отговорено на въпроса? Измина месец, а отговор така и няма! Ако въпроса изисква по-дълго време за проучване, предварително се извинявам. Поздрави В.Петков |
Владимир Петков |
Уважаеми господин Петков, В качеството Ви на гражданин на Европейския съюз имате право на пребиваване на територията на друга държава членка (във Вашия случай – Австрия) за срок до три месеца без никакви условия или формалности, освен изискването да притежавате валиден документ за самоличност. За пребиваване за срок по-дълъг от три месеца, е необходимо да се регистрирате при съответните власти, за да Ви бъде издадено удостоверение за актуална регистрация. За да Ви бъде издадено такова удостоверение австрийските власти могат да изискат от Вас представянето на някои документи, сред които валидна карта за самоличност или паспорт; удостоверенията за регистрация на дъщерите Ви, към които се присъединявате; както и документално доказателство, че сте техен пряк роднина по възходяща линия и евентуално сте на тяхна издръжка. Необходимо е да докажете също така, че няма да бъдете в тежест на системата за социално подпомагане на тези държави. Имайте предвид, че неспазването на изискването за регистрация може да доведе до налагане спрямо Вас на съразмерни и недискриминационни санкции. Крайният срок за регистриране обаче не може да бъде по-малък от три месеца от датата на пристигането в Австрия. От информацията, която сте ни предоставили съдим, че Вие сте пенсионер и получавате пенсия за инвалидност в България. Съгласно Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност Вашата българска пенсия подлежи на износ, т.е. ще бъде изплащана по посочена от Вас банкова сметка в Австрия без никакво изменение, намаление или спиране. За да се осъществи прехвърлянето на плащането трябва да се свържете с ТП на НОИ по адреса Ви в България, от което сега би следвало да Ви се изплаща инвалидната пенсия. Ако получавате някакви добавки към тази пенсия, те също подлежат на прехвърляне в Австрия без ограничение. В чл. 58 от горепосочения регламент е предвидена възможността за отпускане на т.нар. „добавка“ към пенсията. Тази разпоредба е въведена, за да може лица, които живеят в държава, чийто стандарт на живот изисква пенсионно плащане над определен минимум, да получат поне този минимален размер на пенсията. Изглежда обаче, че Вие не може да се възползвате от тази добавка, тъй като ако получавате пенсия от България, то тя е пенсия за инвалидност, а не пенсия за старост, както и вероятно нямате завършени осигурителни периоди в Австрия. От друга страна, в материалния обхват на Регламент (ЕО) 883/2004 са включени и обезщетения, независещи от вноски. С оглед на това, че ако получавате пенсия за инвалидност от България, нейният размер би бил твърде нисък спрямо стандарта на живот в Австрия, Вие може да имате право на някои помощи и добавки при условията и реда на австрийското законодателство, а по-конкретно на компенсационна добавка, предвидена във Федерален закон от 9 септември 1955 г. за общата социална сигурност (ASVG). При подобен на Вашия случай, с решение по дело Brey (C-140/12) Съда на ЕС постановява, че не се допуска „правна уредба на държава членка […], която, дори за периода след първите три месеца от пребиваването, изключва във всеки случай и автоматично възможността обезщетение като компенсиращата добавка, предвидена в член 292, параграф 1 от Общия закон за социалното осигуряване (Allgemeines Sozialversicherungsgesetz), да бъде предоставяно на икономически неактивен гражданин на друга държава членка[…]“. В мотивите си Съдът посочва, че е необходимо компетентните органи в приемащата държава да извършат обща преценка на тежестта, която конкретно би произтекла от предоставянето на тази помощ за цялата система на социално подпомагане в Австрия с оглед личното положение на заинтересованото лице. Съгласно правилата на Регламент 883/2004, при преместване в Австрия Вие ще имате право и на обезщетения в натура, т.е. на медицински услуги и лекарства. Правилата на ЕС гарантират, че когато се премествате в друга европейска страна, ще бъдете третирани по същия начин като гражданите на тази страна, все едно че сте осигурени там. С други думи, Вие ще можете да се лекувате все едно сте австрийски гражданин, като, ако сте български пенсионер, разходите за тези услуги ще бъдат възстановени от българската Национална здравно осигурителна каса на съответната австрийска здравна каса по адреса Ви в Австрия. За да се регистрирате в австрийската здравна каса по мястото, в което ще живеете в Австрия, следва преди да заминете от България да се свържете с НЗОК, за да Ви издаде формуляри, потвърждаващи, че имате право на лечение за нейна сметка. Що се отнася до помощта за дългосрочна грижа, която се дава по австрийското законодателство, то Ви съветваме да се обърнете към компетентната за тази добавка австрийска институция, след като вече сте се преместил там, и да се консултирате с тях дали имате право да я получавате. Ако имате право на такава в Австрия, и вероятно (получавате и добавка за чужда помощ от България, то стойността на българската добавка ще бъде приспадната от австрийската. Национална програма „Асистенти на хора с увреждания” урежда ползването на услугата „личен асистент“ в България. Програмата е разработена на основание чл. 31 от Закона за насърчаване на заетостта и в съответствие с разпоредбите на чл. 12б от Закона за социално подпомагане и Правилника за неговото прилагане. При реализацията на Програмата се прилагат и разпоредбите на Закона за държавните помощи. Дейността „Личен асистент” цели осигуряване на заетост на безработни лица за облекчаване на положението на семействата, в които има човек с трайни увреждания, нуждаещ се от постоянни грижи. Ето защо, за да влязат в обхвата на програмата за дейността „личен асистент“, лицата трябва да отговарят на определени изисквания съгласно българското законодателство. След преместване в Австрия обаче е възможно въпросните лица вече да не отговарят изцяло или частично на условията за реализация на програмата и следователно да изгубят правото си на участие в нея. За повече информация по този въпрос Ви съветваме да се обърнете към Агенцията за социално подпомагане. Н.А./ТПООУТ |
| 2015-02-28 16:34:06 |
Зададох въпрос на 23.02.2015,но все още нямам получен отговор,чакам да ми отговорите на въпроса в близките дни.Благодаря ви предварително. |
Диляна Захариева |
Уважаема госпожо Захариева, След извършена проверка в системата не беше открит зададен от Вас въпрос. Моля да отправите отново запитването си като имате предвид, че срокът за публикуване на отговор е до 14 дни от подаването, а в случаите, когато е необходимо изготвянето на специализирано становище – до 30 дни. ГЯ/ТПООУТ |
| 2015-02-28 23:12:01 |
Здравейте, работя 2 г. в Русия но мислия да се завьрна в Бг. вьпросьт ми е стажат призна ли се в Бг. от тези 2г. и имам ли право на борса евентуално в Бг. |
Boris |
Уважаеми господине, На 27 февруари 2009 г. беше подписан Договор между Република България и Руската Федерация за социална сигурност, който влезе в сила на 20 март 2010 г. В персоналния обхват на договора попадат лица с местоживеене на територията на Договарящите се страни и които са техни граждани, а също и на членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от Договарящите се страни. В материалния обхват на Договора за България попадат обезщетенията за временна неработоспособност; обезщетенията за майчинство; семейните помощи за деца; пенсиите за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест; пенсиите за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване; наследствените пенсии; пенсиите, несвързани с трудова дейност (пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, пенсия за особени заслуги, персонални пенсии); помощите при смърт, а за Руската Федерация - обезщетенията за временна нетрудоспособност; обезщетенията за майчинство и обезщетенията за семейства с деца; обезщетенията за погребение; трудовите пенсии за старост (в това число предсрочни трудови пенсии), за инвалидност и наследствените пенсии; социалната пенсия; плащанията на осигуреното лице вследствие на трудова злополука или професионална болест или на член на семейството в случай на смърт на осигуреното лице по тези причини. Видно от гореизложеното, обезщетенията за безработица не попадат в обхвата на Договора за социална сигурност, поради което придобитите от Вас осигурителни периоди на територията на Руската Федерация няма да бъдат взети предвид при преценяване на правото Ви на такова обезщетение по българското законодателство и при определяне на неговия размер. Руските Ви осигурителни периоди обаче ще бъдат зачетени при настъпване на някой от осигурителните рискове, посочени по-горе, като за целта при подаване на заявление за отпускане на съответното обезщетение/пенсия/помощ следва да заявите пред ТП на НОИ, че имате осигурителни периоди в Руската Федерация. Компетентните институции на двете държави по служебен път ще обменят необходимата информация и ще бъде извършено потвърждаване на съответните руски периоди. Обръщаме Ви внимание, че в случай че останете в Русия, то Вашите български осигурителни периоди (ако имате такива) също ще бъдат зачетени при настъпване на някой от осигурителните рискове по руското законодателство, включени в обхвата на Договора. Отново следва при подаване на заявление пред съответната компетентна руска институция да посочите наличието на български осигурителни периоди, които ще бъдат потвърдени по служебен път. ГЯ/ТПООУТ |
| 2015-03-04 11:23:52 |
От 2000 год.живея и работя в Испания.Подадох документи за пенсия когато навърших 61 години.Съгласно испанския регламент имам право на пенсия,но ми е необходим и българския стаж.Подала съм всички документи в Испания и чакам вече 18 месеца потвърждение на българския стаж,но все още го няма. |
Мария Генчева |
Уважаема госпожо Генчева, Регламент 883/2004 за координация на системите за социална сигурност урежда ползването на правата от системите за социална сигурност, когато едно лице живее или работи (легално) в няколко държави-членки на ЕС. Пълен текст на Регламент 883/2004 може да се намери на електронната страница на МТСП – в рубриката „Социални права в ЕС” - http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/indexn.htm. За да ползват лицата социални права, включително пенсионни права, следва да посочат на съответната компетентна институция в държавата, в която живеят към момента на подаване на искането за ползване на определени права, че имат осигурителни периоди и в друга държава-членка на ЕС. При достигане на пенсионна възраст и подаване на заявление, осигурителните периоди, придобити вследствие на трудова заетост, легално упражнена на територията на ЕС се сумират, като всяка държава-членка потвърждава „своите” осигурителните периоди (т.е. тези периоди, които са признати по нейното законодателство и имат правно значение по това законодателство) и изплаща пенсия, изчислена съгласно съответния/те период/и на осигуряване. Към настоящия момент, по българското законодателство право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при достигане за жените на 60 години и 8 месеца и 34 години и 8 месеца осигурителен стаж. След направена от нас справка, право на пенсия по испанското законодателство се придобива на 65 години, като са необходими 35 години осигуряване. При достигане на условията за придобиване право на пенсия както по българското, така и по испанското законодателство, Вие сте подала своето заявление за пенсия в Испания. Съответната институция, по служебен път изисква потвърждаване на осигурителния стаж. Процедурата се движи служебно, между съответните институции и е необременяваща за лицата. С прилагането на Регламент 883/2004 обменът на информация се извършва чрез използване на т.нар. СЕД- и- структурирани електронни документи. Съгласно чл.3, от Регламент 987/2009- това е прилагащия регламент, обменът между органите и институциите на държавите-членки и лица, попадащи в приложното поле на основния регламент, се основава на принципите на обществени услуги, ефективност, активно подпомагане, бързо предоставяне и достъпност и други. Институциите са длъжни незабавно да предоставят или обменят всички данни, необходими за установяването и определянето на правата и задълженията на лицата, за които е приложим основният регламент. Съветва ме Ви, да се обърнете към испанската институция с молба да изпратят напомнително писмо до Националния осигурителен институт за потвърждаване на Вашите осигурителни периоди от България, след като се уверите, че сте изпратили всички необходими документи, доказващи български осигурителен стаж и изискващи се по българското законодателство. ЕС/ТПООУТ |
| 2015-03-04 14:08:43 |
Работя в Кипър сезонно от няколко години,подала съм документи за парично обезщетение поради безработица в Ной-Пазарджик.Въпросът ми е,ще се вземат ли предвид,при изчисляване на обезщетението,периодите,през,които съм се подписвала на трудовата борса в Кипър,през,което време,държавата им ме е осигурявала. |
Диляна Захариева |
Уважаема госпожо Захариева, Съгласно чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Особеното при отпускане на обезщетение за безработица по Регламент 883/2004 е, че въпросните 9 месеца осигуряване не е задължително да са завършени в България – в България е достатъчно да има дори само 1 ден осигуряване срещу безработица, а останалите месеци се добавят от осигурителните периоди от другата държава-член, в която е работило лицето. Паричните обезщетения за безработица се отпускат въз основа на заявление по образец, подадено в териториалното поделение на Националния осигурителен институт- НОИ по постоянен или настоящ адрес на лицето, като се прилагат и определени документи. Регламент 883/2004 за координация на системите за социална сигурност урежда ползването на правата от системите за социална сигурност, когато едно лице живее или работи (легално) в няколко държави-членки на ЕС. Пълен текст на Регламент 883/2004 може да се намери на електронната страница на МТСП – в рубриката „Социални права в ЕС” - http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/indexn.htm. Вие следва да посочите на съответната компетентна институция в държавата, в която живеете към момента на подаване на искането за ползване на определени права, че имате осигурителни периоди и в друга държава-членка на ЕС. Така осигурителните периоди, придобити вследствие на трудова заетост, легално упражнена на територията на ЕС ще се сумират за придобиване на правото, а обезщетението на което имате право, както и размерът му ще бъдат определени по законодателството на държавата, по последната Ви заетост. ЕС/ТПООУТ |
| 2015-03-06 08:39:57 |
Здравейте,искам да попитам как трябва да се осигурява командирован строителен работник в Италия при положение,че в тази държава няма официално обявена минимална работна заплата,както и минимална ставка. Благодаря |
Благовеста Димитрова Чакърова |
Уважаема госпожо Чакърова, От информацията, която ни предоставяте, разбираме, че служителите на Вашата фирма вече имат издаден от Национална агенция за приходите формуляр А1, следователно са подчинени на българското осигурително законодателство. Съгласно чл. 6а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 и 4 от Кодекса на труда, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО. И при двете хипотези следва да бъде спазено изискването осигурителните вноски да се начисляват върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1. Както е видно, в българското законодателство определянето на осигурителен доход за държавното обществено осигуряване по отношение на лица, които са командировани по смисъла на регламент Регламент (ЕО) 883/2004, се обвързва с разпоредбите на Директива 96/71/ЕО. В тази директива е предвидено, че на работниците, които са командировани в рамките на предоставянето на услуги, трябва да се осигури заплащане, не по–малко от това, което се полага на работниците в приемащата държава. Следователно следва да се установи дали са въведени минимални ставки на заплащане в Италия. Съгласно § 1, ал. 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на КСО минималните ставки на заплащане са определените от националното законодателство и/или от практиката на приемащата държава (дефиниция напълно съвпадаща с тази от Директива 96/71/ЕО). В тази връзка следва да се подчертае, че директивата визира единствено условия на работа, в т.ч. минимални ставки на заплащане, които са определени от: - законови, подзаконови или административни разпоредби и/или - по силата на колективни договори или арбитражни решения, които са обявени за общоприложими, но само доколкото касаят дейностите, изрично посочени в приложение към директивата (строителни работи). Информацията, с която разполага министерството към момента е, че в Италия няма законоустановена национална минимална работна заплата. Такава обаче е определена чрез колективни споразумения в конкретни сектори. За съжаление не можем да потвърдим със сигурност, че съществуват такива в областта на строителните работи. По този въпрос трябва да се обърнете към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ГИТ), която е орган за връзка по Директива 96/71/ЕО и в чиито правомощия е обменът на данни по тази директива. В случай, че ГИТ потвърди, че минимални ставки на заплащане са определени със споразумения, засягащи строителните работи, и поради факта, че Вашето предприятие командирова строителни работници, то следва да договорите с Вашите командировани работници трудово възнаграждение не по-малко от това на работниците в съответния географски район и в рамките на съответната професия или отрасъл в Италия. Осигурителните вноски за тези работници и служители се определят съгласно чл. 6а от КСО и се дължат върху доходите им от трудова дейност, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в Италия и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход в България. А ако се окаже, че няма колективни споразумения в областта на строителството, то осигурителни вноски за командированите лица ще се дължат върху доходите от трудова дейност, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, който се прилага и за работниците и служителите, полагащи труд на територията на България и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход в България. Н.А./ТПООУТ |
| 2015-03-06 09:23:51 |
Здравейте,моят въпрос е как трябва да се осигури командирован работник в строителството с документ а1 в Италия,след като в тази държава няма официално обявена минимална работна заплата.Благодаря. |
Благовеста Димитрова Чакърова |
Уважаема госпожо Чакърова, От информацията, която ни предоставяте, разбираме, че служителите на Вашата фирма вече имат издаден от Национална агенция за приходите формуляр А1, следователно са подчинени на българското осигурително законодателство. Съгласно чл. 6а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 и 4 от Кодекса на труда, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО. И при двете хипотези следва да бъде спазено изискването осигурителните вноски да се начисляват върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1. Както е видно, в българското законодателство определянето на осигурителен доход за държавното обществено осигуряване по отношение на лица, които са командировани по смисъла на регламент Регламент (ЕО) 883/2004, се обвързва с разпоредбите на Директива 96/71/ЕО. В тази директива е предвидено, че на работниците, които са командировани в рамките на предоставянето на услуги, трябва да се осигури заплащане, не по–малко от това, което се полага на работниците в приемащата държава. Следователно следва да се установи дали са въведени минимални ставки на заплащане в Италия. Съгласно § 1, ал. 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на КСО минималните ставки на заплащане са определените от националното законодателство и/или от практиката на приемащата държава (дефиниция напълно съвпадаща с тази от Директива 96/71/ЕО). В тази връзка следва да се подчертае, че директивата визира единствено условия на работа, в т.ч. минимални ставки на заплащане, които са определени от: - законови, подзаконови или административни разпоредби и/или - по силата на колективни договори или арбитражни решения, които са обявени за общоприложими, но само доколкото касаят дейностите, изрично посочени в приложение към директивата (строителни работи). Информацията, с която разполага министерството към момента е, че в Италия няма законоустановена национална минимална работна заплата. Такава обаче е определена чрез колективни споразумения в конкретни сектори. За съжаление не можем да потвърдим със сигурност, че съществуват такива в областта на строителните работи. По този въпрос трябва да се обърнете към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ГИТ), която е орган за връзка по Директива 96/71/ЕО и в чиито правомощия е обменът на данни по тази директива. В случай, че ГИТ потвърди, че минимални ставки на заплащане са определени със споразумения, засягащи строителните работи, и поради факта, че Вашето предприятие командирова строителни работници, то следва да договорите с Вашите командировани работници трудово възнаграждение не по-малко от това на работниците в съответния географски район и в рамките на съответната професия или отрасъл в Италия. Осигурителните вноски за тези работници и служители се определят съгласно чл. 6а от КСО и се дължат върху доходите им от трудова дейност, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в Италия и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход в България. А ако се окаже, че няма колективни споразумения в областта на строителството, то осигурителни вноски за командированите лица ще се дължат върху доходите от трудова дейност, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, който се прилага и за работниците и служителите, полагащи труд на територията на България и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход в България. Н.А./ТПООУТ |
| 2015-03-08 12:59:51 |
Завърнах се в България след 6годишен престой във Франция, където работех и след прекъсване на договора ми получавах обезщетения за безработица, вкл. 3 месеца тук след трансфер с документ U2. Новият ми работодател оспорва 6те години осигуряване за изчисление на прослужено време към възнаграждението ми. Правилно ли е това при наличие на док.Е104? |
Станка Тодорова |
Уважаема госпожо Тодорова, Съгласно действащото българско законодателство, и по-специално разпоредбите на чл. 351, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 13 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, е предвидена възможност за зачитане на трудов стаж, придобит през времето, през което лице е изпълнявало държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. За да бъде зачетен придобитият от Вас трудов стаж във Франция, следва да подадете заявление до работодателя, към което да приложите копия на акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи, издадени от работодателя и/или от компетентната институция съгласно законодателството на съответната държава, за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудов стаж. Формуляр Е 104 се издава за сумиране на здравноосигурителни периоди, което дава възможност на лице, осигурявало се в друга държава-членка на ЕС, ЕИП или в Швейцария, да придобие здравноосигурителни права по българското законодателство след завръщането си в България в резултат на признаване на осигурителните му периоди, завършени в друга държава членка. Формулярът Е 104 не е доказателство за признаване на трудов стаж от работодател. Видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, както и условията за заплащането им, са уредни в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). В чл. 12, ал. 1 от Наредбата е посочено, че за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 4, т. 3 от НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж, придобит в друга държава членка, „на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия“ и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по чл. 12, ал. 4 от НСОРЗ, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. Окончателната преценка за това се прави от работодателя. Ако смятате, че във Вашия случай е налице нарушение на трудовото законодателство, можете да се обърнете към съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. ГЯ/ТПООУТ |