Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2010-06-18 21:20:55 ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА ГОДИНА СЪМ БЕЗРАБОТЕН НА 52 ГОДИНИ СЪМ И НЕ МОГА ДА СИ НАМЕРЯ РАБОТА .ОТ БЮРОТО ПО ТРУДА НЕ МИ ПРЕДЛАГАТ НИЩО.НЯМАМ НИКАКВИ ДОХОДИ КАК ДА ЖИВЕЯ,И ДА СИ ПЛАЩАМ ЗДРАВНИТЕ,КАК ЩЕ НАПРАВЯ ТОЧКИ ЗА ПЕНСИЯ.СЪС СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ СЪМ И ДО ПРЕДИ 1 ГОД СЪМ РЕБОТЕЛ И ИМАМ 30 ГОД ТР.СТАЖ НО СЕГА ВЕЧЕ Е ТРУДНО.КАЖЕТЕ МИ МОЛЯ ВИ КАКВО ДА НАПРАВЯ ПЕТРОВ Въпросът Ви е от компетентността на рубрика "Заетост и безработица". NULL
2010-07-09 11:34:49 dusterq mi jivee i raboti v cujbina mujat i e chujdenez i imat dete maichinstvto i svurshi i zapochna rabota az sam pensonerka ako otida da gledam deteto tam ste imam li pravo na paricno vuznagradenie penka stoyanova В чл. 163, ал. 8 от КТ е предвидено, че със съгласието на майката (осиновителката) след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни. Както е видно от разпоредбата, със съгласие на майката, остатъка до 410 дни може да се ползва само от бащата /осиновителят/ на детето. Майката на детето може да Ви даде съгласи за ползване на отпуск по реда на чл. 164, ал. 3 от КТ – след изтичане на посочените по-горе 410 дни, 45 от които преди раждането на детето. В чл. 164, ал.1 от КТ е предвидено, че след използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. Отпускът по ал. 1 със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение - ал.3 на чл.164 от КТ. От разпоредбата е видно, че само работничка или служителка, т.е. лице, което работи по трудово правоотношение може да ползва правата, предвидени в ал.3 на чл.164 от КТ. Тъй като Вие не работите по трудово правоотношение, майката на детето не може да Ви даде съгласие по ал. 3 на чл. 164 от КТ. МВ/ NULL
2010-07-23 11:29:09 Vaprosat mi e sledniat.Kak 6te si polzvam otpuskata kato sam v mai4instvo?To izti4a dekemvri 2011g.Blagodaria Antonia kostadinova Уважаема г-жо Костадинова, Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда /ЗИДКТ/ все още не е обнародван в ДВ. Законът предвижда натрупаните до 1 януари 2010 г. отпуски да могат да се ползват до 31.12.2011 г. Предвиждат се и промени в режима на ползване и отлагане на ползването на платения годишен отпуск. За да влезе в сила е необходимо ЗИДКТ да бъде обнародван в Държавен вестник. Както беше посочено, законопроектът предвижда срок – до 31.12.2011 г., до изтичането на който да се ползват натрупани отпуски, но става въпрос за “стари отпуски”, които са натрупани до 1 януари 2010 г., т.е. полагаеми се за 2009 г., 2008 г., 2007 г. и т.н. За отпуск, полагаем се за настоящата 2010 г., в законопроекта е предвидена възможност и за отлагане на ползването на платен годишен отпуск. Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му. В този случай ползването на отпуска може да започне в края на една календарна година (напр. в края на 2011 г.) и да продължи през следващата (2012) година. ЛТ/ NULL
2019-05-04 18:48:07 Здравейте ОБЕЩАНИЕТО НА МИНИСТЪР ПЕТКОВ че няма да има ощетени пенсионери - не е вярно!Моя приятел подаде документи м.декември при намален размер,принуден от КСО за включване на 3 години.И какво стана.Цял живот ще получава по-малка пенсия.Нямаше да се пинсионира ако знаеше че ще промените закона. ИСКАМЕ СПРАВЕДЛИВОСТ за правото да се корегира това ВАСИЛКА ЗАХАРИЕВА Уважаема г-жо Захариева, с чл. 70, ал. 4 и 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) законодателят категорично е постановил, че за пенсиите, отпуснати с начална дата преди 01.01.2019 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за период от 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията, а възможността индивидуалният коефициент да се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31.12.1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца, се отнася само за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г. В тази връзка и допълнението, направено с § 22ц от преходните и заключителни разпоредби на КСО, се отнася само за пенсиите за трудова дейност, които се отпускат след 31.12.2018 г. до 31.12.2022 г. Тези норми са материалноправни и нямат обратно действие, тъй като съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. При приемането на чл. 70, ал. 8 от КСО и на § 22ц от преходните и заключителните му разпоредби не им е придадено обратно действие и не са преуредени възникналите до 31.12.2018 г. правоотношения. ВН
2019-07-25 11:43:50 Признато уволнение за незаконосъобразно. Работникът е полагал труд при условията на II-ра категория труд. При изплащане на обезщетение за незаконно уволнение, трябва ли да се начислят и 7% за сметка на работодателя за ППФ за II-ра категория труд? Р.Тодорова Уважаема г-жо Тодорова, на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 и ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КСО са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано, в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. В този смисъл за посоченото време се дължат осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване, както за универсален пенсионен фонд, така и за професионален пенсионен фонд. Последните са в размера за съответната категория труд, по която лицето е работило преди уволнението. ВН
2019-08-20 14:43:13 Здравейте, Моля за Вашето становище по следния въпрос : Служител работи в условията на сумирано изчисляване на работното време, при тримесечен период на отчитане. Основното трудово възнаграждение на лицето е 1000 лв. През първия месец, според индивидуалния си работен график лицето отработва 176 часа (в това число влизат приравнените нощни към дневни часове). Нормочасовете за месеца са 184 часа. През втория месец лицето отработва предвидените часове в индивидуалния му работен график 184 часа (в това число влизат приравнените нощни към дневни часове). Нормочасовете за месеца са 176 часа. През третия месец лицето отработва 152 часа, толкова са и нормочасовете за месеца. При гореизложената фактическа обосновка, какво основно трудово възнаграждение трябва да получи лицето, съответно за първия, втория и третия месец ? Благодаря предварително за изразеното от Вас становище! Снежана Ковачева Уважаема г-жо Ковачева, Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) предоставя право на работодателя да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитането му, при която има специфични правила, свързани с организацията на работата и дейността в предприятието. При установено сумирано изчисляване на работното време се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. В чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е поставено изискването едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Във връзка с изложеното считаме, че при въведено сумирано изчисляване на работното време с тримесечен период на отчитане е възможно в определен месец да бъдат планирани работни смени, така че общата продължителност на работни часове да надвишава броя на работните часове по календарни дни, но часовете в повече следва да се компенсират до края на отчетния период с по-малко часове работа през следващите месеци. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ с трудовия договор се определят основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. обръщаме внимание, че при въведено сумирано изчисляване на работното време, ако отработените часове от работника или служителя в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от нормата часове, те следва се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда (чл. 9г от НРВПО). Съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ при сумирано изчисляване на работното време положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко 50 на сто, като това следва да се извършва в края на периода на сумираното изчисляване. В случай, че в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от нормата часове за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа (чл. 9в, ал. 1 от НРВПО). Съгласно чл. 267, ал. 1 от КТ за времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното трудово възнаграждение. В посоченият в запитването пример на работника или служителя няма основание да се изплаща с увеличение извънреден труд или брутно трудово възнаграждение за престой, поради обстоятелството, че е отработило часовете, които са изчислени като норма за периода в съответствие с чл. 9б от НРВПО. Поради това за всеки един от месеците в периода при изчисляване на месечното брутно трудово възнаграждение, основната работна заплата следва да е в размер на 1000 лева.НС
2010-09-11 10:41:40 Аз съм превозвач. Наемам товарен автомобил (с нот.заверен договор за наем на МПС) сключен между юридическо лице, (аз) и физическо лице, (не е ЕТ)което е взело тов.автомобил на лизинг.Физическото лице е и шофьор на МПС-то,което ще ползвам за превоз на товари.Аз задължена ли съм да сключа трудов договор със шофьора и съответно да го осигурявам? Как да постъпя,за да нямам неприятности с институциите? Моля за съвет! Нели Димова Въпросът Ви е от компетентността на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. NULL
2019-11-19 09:35:03 Здравейте, по майчимство съм за отглеждане на дете до 1г. Детето ми е на 11месеца и е прието в детска ясла.Трябва да посещава от 14.11.2019г.(последен срок)за да си запази мястото. Имам ли право да съм в отпуск за отглеждане на дете след като изтекът 410-те дни от майчинството. Мога ли да ползвам отпус за втората година за отглеждане на дете? Ако имам право, какъв документ трябва да подам при работодателя? Нямам претенция от НОИ да ми изплащат обезщетение.Благодаря, Ви! Десислава Андонова Уважаема г-жо Андонова, съгласно чл. 50, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок до 410 дни, от които 45 дни преди раждането. Тя има право на парично обезщетение след навършване на 6-месечната възраст на детето за остатъка до 410 дни, въпреки че през време на отпуската по чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) детето е прието в детска ясла. Едно от условията както за ползване на този отпуск, така и за получаване на парично обезщетение при бременност и раждане, е детето да не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка (чл. 163, ал. 5 от КТ, чл. 50, ал. 4 от КСО). Това са заведенията, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния и на общинските бюджети, без да се заплаща такса (§ 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на КСО). Детската ясла не е такова заведение, поради което няма законово ограничение при настаняване на детето в детска ясла, майката да продължи да ползва отпуска си по чл. 163, ал. 1 от КТ и да получава обезщетението по чл. 50 от КСО. След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишната му възраст, разрешен от работодателя по реда на чл. 164 от КТ, на майката се изплаща месечно парично обезщетение при условия и ред, установен с чл. 53 от КСО. В ал. 4 на чл. 53 от КСО са изброени обстоятелствата, при които паричното обезщетение не се изплаща от държавното обществено осигуряване. Настаняването на детето в детско заведение, включително детска ясла, е едно от тези обстоятелства. За да не получава обезщетение по чл. 53 от КСО от държавното обществено осигуряване майката е длъжна чрез работодателя да декларира това обстоятелство пред Националния осигурителен институт. ВН
2019-12-18 12:55:44 Здравейте, може ли СОЛ да поеме втората година от майчинството на съпругата си ? Семейството имат брак и две деца-близнаци. Става въпрос за около 6-7 месеца до навършване на втората им година. Трябва ли в този случай той като СОЛ да подава декларация за спиране на дейността или да назначи свой заместник като Управител на фирмата ? Данова Галина Данова Уважаема г-жо Данова, съгласно чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст имат лицата, осигурени за общо заболяване и майчинство, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Самоосигуряващите се лица (СОЛ) са задължително осигурени за фонд „Пенсии“ за рисковете инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт на основание на чл. 4, ал. 3 от КСО. За социалния риск общо заболяване и майчинство (за фонд „Общо заболяване и майчинство“) те се осигуряват само по свой избор по силата на чл. 4, ал. 4 от КСО. Видът на осигуряването се заявява от СОЛ чрез подаване на декларация по утвърден образец в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Следователно, ако бащата, като СОЛ, е избрал да се осигурява и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този социален риск, той ще има право на парично обезщетение за отглеждане на близнаците до навършване на 2-годишната им възраст в размера, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 53, ал. 5 от КСО). За целта в Националния осигурителен институт (НОИ) се представя удостоверение по образец (приложение № 11 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване) с данни относно правото на парично обезщетение, но не трябва да се подава декларация за спиране на дейността. В случай че бащата не отговаря на условията на чл. 52а от КСО, той няма право на парично обезщетение за отглеждане на децата до навършване на 2-годишната им възраст и съответно дължи осигурителни вноски като СОЛ за същото време. Преценката на правото на получаване на парични обезщетения по КСО във всеки конкретен случай се извършва от съответното териториално поделение на НОИ. ВН
2011-03-28 09:11:37 Станах поръчител на една жена ,която не си изпълнява задълженията към банката. Затова имам запор на детксите за двете ми деца , т.е. банката ми ги взима. Те са ми единствен доход. Шенка борисова Тъй като т.нар. "детски надбавки" се изплащат по реда на Закона за семейните помощи, моля задайте въпроса си в рубрика "Семейни помощи за деца". Обществено осигуряване
Страница 3254 of 6864