Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2017-01-25 10:19:50 Здравейте, ръководител съм на социална услуга, имам ли право да се осигурявам в Учителски пенсионен фонд. Същият въпрос е и за възпитателя и педагога. Павлова Осигурителни вноски в Учителския пенсионен фонд се дължат за лица, работещи на учителска длъжност и на които осигурителният стаж се зачита за учителски стаж. Съгласно чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения, създадени по реда на отменения Закон за народната просвета (ДВ, бр. 79 от 2015 г.) или по Закона за предучилищното и училищното образование. За учителски стаж се зачита и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2007 г. на длъжността "възпитател" в домовете за деца, лишени от родителска грижа, и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2008 г. на длъжността "възпитател" в останалите специализирани институции за предоставяне на социални услуги за деца или в други места за предоставяне на социални услуги в общността, както и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2009 г. на длъжността "педагог" или "възпитател" в домовете за медико-социални грижи за деца и в детските ясли. За допълнителна информация може да се обърнете към Националния осигурителен институт.
2010-01-13 13:53:16 iskam da popitam mogali da polu4avam nasledstvena pensiq ot roditelq si i ako ima kakvi sa usloviqta zahariev Съгласно чл. 80, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите. Условията за отпускане и получаване на наследствена пенсия са уредени в чл. 82, ал. 1 КСО, който предвижда, че децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Пенсиите се отпускат с разпореждане на длъжностното лице в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Консултация и информация можете да получите в съответното ТП на НОИ. КС NULL
2010-03-31 07:59:28 от март 2009 получавам наследственна пенсия -та въпроса ми е здравно усигурена ли съм за този период или не??? костова Уважаема госпожа Костова, Тъй като става дума за здравно осигуряване, Вашият въпрос следва да поставите пред Министерството на здравеопазването. ЕКБ NULL
2010-04-08 20:08:47 Добър ден, скоро издържах практическия си изпит по право и предстаи да се впиша в Адвокатска колегия, тъй като имам малко дете и ползвам отпуск за бременост и раждане до 410 дни мога ли в този период да упражнявам адвокатската си дейност., като сключа договор за правна услуга с определен клиент милена димова По поставения въпрос следва да се обърнете към съответната адвокатска колегия. Следва да имате предвид, че договорът за правна услуга не е трудов договор и спрямо него не се прилага КТ.МВ/ NULL
2018-01-11 23:33:40 Имам внучка на 2 месеца,която дъщеря ми ще гледа до 6 месеца и желае да прехвърли майчинството на мен и да се върне на работа.Каквa ще бъде нейната заплата ,a ,,бабинството“ как ще се обещетява. Галина Петрова Уважаема г-жо Петрова, На основание чл. 50, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуреното за общо заболяване и майчинство лице има право на парично обезщетение при раждане на дете, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 10, 11 или 12 от Кодекса на труда (КТ), ако отговаря на условията по чл. 48а от кодекса да имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. С посочените разпоредби законодателят урежда възможността със съгласието на майката (осиновителката) да се прехвърля отпуската за майчинство за остатъка до 410 дни на след навършване на 6-месечна възраст на детето на бащата (осиновителят), а отпуск за „бабинство“ и на парично обезщетение при положение, че бабата работи по трудово/служебно правоотношение и е осигурена за общо заболяване и майчинство, може да се ползва само в случаите когато бащата е починал или е неизвестен (отпускът се разрешава по реда чл. 163, ал. 10 от КТ), както и когато работничката или служителката сама е осиновила дете (отпускът се разрешава по реда на чл. 163, ал. 11 от КТ). За изплащането на парично обезщетение по чл. 50, ал. 7 от КСО правоимащите лица попълват и представят пред осигурителите си „Заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете на основание чл. 50, ал. 7 след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни“. Когато в изрично изброените от закона случаи отпуската за майчинство за остатъка до 410 дни на след навършване на 6-месечна възраст на детето се прехвърля на бабата, размерът на обезщетението се определя от нейния осигурителен доход по реда на чл. 49 от КСО (дневното парично обезщетение е в размер на 90 % от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство, за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане). За майките, които се завръщат на работа след навършване на 6-месечна възраст на детето, е създадена възможност с нормата на чл. 50а от КСО едновременно с трудовото си възнаграждение да получават и парично обезщетение от държавното обществено осигуряване (ДОО) в размер на 50 % от полагащото им се парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни, само при задължително изпълнение на следните условия: 1) друго лице да не ползва за същото дете отпуск и да получава парично обезщетение; 2) към датата, от която се иска изплащане на парично обезщетение да упражнява трудова дейност; 3) да са изтекли периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи. Госпожо Петрова, ако не попадате в изброените в чл. 163, ал. 10 и 11 от КТ изключения и не може да Ви бъде прехвърлена отпуската за майчинство за остатъка до 410 дни на след навършване на 6-месечна възраст на детето, следва да имате предвид възможността за ползване на „бабинство“, регламентирана с чл. 164, ал. 3 от КТ. Ползването на отпуска за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане със съгласието на майката (осиновителката) може да се прехвърли на бабата, когато работи по трудово правоотношение. В тези случаи, лицето което поема отглеждането на детето (бабата), подава писмено заявление пред работодателя си, като към него се прилагат „Декларация за ползване на отпуск по чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда от бащата (осиновителя) или от един от родителите на майката (осиновителката) или бащата (осиновителя)“ и „Справка от предприятието, в което работи майката (бащата, настойникът)“. Когато ползването на допълнителния платен отпуск за отглеждането на малко дете е прехвърлено на бабата, тя получава месечното парично обезщетение по чл. 53 от КСО в размер, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година, като за 2018 г. то е в размер на 380 лв. Майката има право на парично обезщетение за неизползване на отпуска за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишната му възраст в размер 50 % от месечното парично обезщетение по чл. 53 от КСО само при положение, че друго лице не ползва отпуск или прекъсне неговото ползване и не получава парично обезщетение за отглеждане на същото дете (чл. 54 от КСО). Във всички случаи, когато майката се завърне на работа, след като прехвърли правото си на ползване на отпуск за майчинство или за отглеждане на детето на друго лице – баща, баба, дядо, тя губи правото си на парично обезщетение от ДОО, а то се изплаща на лицето, поело отглеждането на детето. Що се отнася до заплатата след завръщането й на работа, то това ще е договореното с работодателя трудово възнаграждение. И не на последно място следва да се има предвид определението, което дава § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО на понятието „осигурено лице“. Това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В този смисъл, когато бабата не е осигурено лице за общо заболяване и майчинство, на нея не може да се прехвърли ползването нито на отпуската за майчинство за остатъка до 410 дни след навършване на 6-месечна възраст на детето, нито на отпуската за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, и съответно на бабата не може да се изплащат предвидените при ползването на тези отпуски обезщетения от ДОО. ВН
2018-06-02 11:00:21 Здравейте,зададох въпрос преди повече от 30 дни ,но не получих отговор. Дали е възможно някои да ми даде яснота.Благодаря ви Росица Огнянова Уважаема госпожо Огнянова, В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз (ЕС), вкл. Обединеното кралство, касаещи ползването на социални права, се прилагат разпоредбите на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент № 987/2009, уреждащ процедура по прилагането му. Посочените регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, когато едно лице е живяло и/или работило (легално) в няколко държави членки. Основен принцип, залегнал в Регламент № 883/2004, е че във всеки един момент, лицата, попадащи в обхвата му, са подчинени на законодателството само на една държава членка. В общия случай, ако лице работи в една държава членка, за него се прилага законодателството на същата държава. Важно е да се отбележи, че към датата на настъпване на риска бременност и раждане, Вие трябва да сте осигурено лице, за да може да ползвате правото на парично обезщетение за майчинство, изплащано от социалноосигурителната система. В случай че при настъпване на риска, Обединеното кралство е последната държава на заетост, то в този случай правото на обезщетение ще бъде определено съгласно предвиденото в английското законодателство. Повече информация за реда и условията за отпускане на парични обезщетения за майчинство по английското законодателство, както и за техния размер, може да получите от компетентната институция там. Ако обаче към 45-ия ден преди раждането сте осигурено лице съгласно българското законодателство, то правото на парично обезщетение за бременност и раждане ще бъде преценено съгласно предвиденото в това законодателство. Съгласно разпоредбите на чл. 48а и чл. 50 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната. Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок от 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането, в случай че отговаря на изискването за осигурителен стаж. Тук ще намери приложение член 6 от Регламент 883/2004, който предвижда, че компетентната институция на държава членка, съгласно чието законодателство придобиването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на осигуряване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Това означава, че при преценяване на правото ще бъдат взети и българските, и английските периоди на осигуряване до достигане на изискуемия по закон размер. Подчертаваме обаче, че както сме отбелязали по-горе, за да имате право на парично обезщетение за бременност и раждане по българското законодателство, към момента на настъпване на риска трябва да сте осигурено лице за общо заболяване и майчинство, т.е. да работите и да се осигурявате за този риск. По отношение изчисляването на размера на обезщетението за бременност и раждане, изплащани при спазване на разпоредбите на Регламент 883/2004 се прилага разпоредбата на чл. 21, пар. 2 от същия, според която компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляването на парични обезщетения да става въз основа на среден доход (какъвто е случаят по българското законодателство), или на средна осигурителна основа, определя такъв среден доход или средна осигурителна основа изключително въз основа на доходи, потвърдени за получени, или на прилаганата осигурителна основа през време на периодите, завършени съгласно посоченото законодателство. Предвид горното, при изчисляване на размера на обезщетението за бременност и раждане, когато компетентна държава е България, а компетентна институция – НОИ, и се прилага българското законодателство, среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход се изчисляват при спазване на разпоредбите на чл. 21, пар. 2 от Регламент 883/2004. Това означава, че при прилагането на разпоредбата на чл. 49 от Кодекса за социално осигуряване в хипотезата на наличие на по-малко от 24 месеца български осигурителни периоди, се вземат предвид само доходи, потвърдени за получени през време само на осигурителните периоди, завършени съгласно българското законодателство. На основание чл. 21, пар.4 от Р 883/2004, от изискуемите по българското законодателство 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане, за изчисляване на размера, се вземат предвид само тези месеци и дни, които са завършени съгласно българското законодателство. С други думи, ако придобиете право на обезщетение за бременност и раждане по българското законодателство, размерът му трябва да се определят изключително на базата на доходи, реализирани през завършен съгласно българското законодателство осигурителен период, независимо от продължителността на този период, вкл. и когато периодът е под 24 месеца. За повече информация може да се обърнете към Националния осигурителен институт.НА
2018-07-03 08:40:07 Здравейте,в болнични съм от 24.06.2018 до 23.07.2018г.На 29.06.2018г работодателят ми почина и трудовите договори са прекратени автоматично.Въпросът ми е времето от прекратяването на трудовия договор и края на болничния зачита ли се за трудов стаж? Мария Чолакова Уважаема г-жо Чолакова, Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие на основание чл. 325, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда (КТ) със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед на личността му. Това основание се прилага за прекратяването на трудов договор, сключен от работника или служителя с оглед на личността на работодателя (intuitu personae). В тези случаи трудовият договор се сключва с точно определено физическо лице, за което работникът или служителят изпълнява трудовите си задължения (напр. като личен секретар, шофьор, домашен прислужник и др.). Затова, когато работодателят - физическо лице почине, трудовият договор се прекратява и не се зачита трудов стаж след прекратяването на трудовото правоотношение. ВН
2010-06-21 14:47:44 Защо нашите закони не позволяват да се коригира грешно подадена декларация за самоосиг.лице и справедливо ли е заради това една бъдеща майка да загуби правата си на такава заради едно недоглеждане .Моля отговорете!!!!!!!!!1 Албена Гарабедян От запитването Ви предполагаме, че в случая се касае за възможността за промяна на вида на осигуряването, поради което Ви уведомяваме, че съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 3 и 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година. ПМ/ NULL
2018-10-18 11:41:16 Ако работник няма изискуемия по закон 6-месечен стаж, длъжен ли е работодателят за първите 3 дни от отсъствието по болест на работника, да заплаща обезщетение на работника? Мартина Димитрова Уважаема г-жо Димитрова, съгласно чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО). При преценката на правото на обезщетение няма значение кога е натрупан необходимият 6-месечен осигурителен стаж (непосредствено преди ползването на обезщетението или по-рано), дали е прекъснат или непрекъснат, дали е положен при един или повече работодатели. Съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите 3 работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. Предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО, лице, което няма обща продължителност на осигурителния стаж 6 месеца, няма право на обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност поради общо заболяване. Мнението ни е, че когато лицето не отговаря на условията за отпускане на паричното обезщетение, то и осигурителят не дължи изплащане на възнаграждение за първите 3 работни дни от временната неработоспособност. ВН
2010-08-11 17:27:47 Благодаря за отговора на въпроса ми от 02.08.. И моето мнение е същото. За съжаление промяната на Наредба Н-8 /ДВ 58/ не е в една посока с нашето становище, а определя СОВ върху 3 -те дни и 70 на сто /...възнаграждението се включва в т. 21 от Д1/ Какво е основанието? Защо, след като няма изменение/допълнение в КСО и НЕВДВПОВ? Петър Косев Както Ви отговорихме, тази разпоредба е с временен характер. ЕКБ NULL
Страница 3452 of 6864