| 2015-08-25 15:47:09 |
Ако може да ми обясните, какво означава или занчи,"като пенсията им се намалява пожизнено с по 0.4% на сто за всеки месец недостигаща възраст"/Във връзка с новата разпоредба на чл.68а от КСО. |
Гюлдане Ахмедова |
Уважаема госпожо Ахмедова,
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), през 2016 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива от жените при навършване на възраст 60 години и 10 месеца и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава с 2 месеца от първия ден на всяка следваща календарна година до 31 декември 2029 г., от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст. Съгласно чл. 68, ал. 2 осигурителният стаж също се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените.
Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 61 от 11.08.2015 г., се създаде нов чл. 68а от КСО, с който се въвежда възможност за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер. Разпоредбата може да бъде приложена спрямо лица, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, и желаят да се пенсионират до 1 година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО. Пенсията се отпуска от датата на заявлението като размерът й се намалява с 0,4 на сто за всеки недостигащ месец до необходимата възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО. Пенсия, отпусната по тази ред, се изплаща в намален размер пожизнено. Това означава, че размерът на намалението не се променя при навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО. Пенсията обаче се осъвременява така, както е предвидено и за останалите пенсии, и се преизчислява, когато лицето е работило след пенсионирането, като размерът на намалението отново не се променя. НА/ТПООУТ
|
|
| 2016-08-09 20:19:33 |
Съпруга ми е на 64години и има 14г.втора категория. Има и извънреден труд 1585 часа =13 месеца и с тях ще има 15г. и 1 мес. Въпроса ми е ще може ли да се пенсионира по чл.69б от КСО |
Кирилка Митева |
Уважаемa госпожо Митева,
Съгласно разпоредбата на чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия за ранно пенсиониране от професионален пенсионен фонд по чл. 168 от КСО или когато са променили осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" и са:
1. навършили възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете (от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст, т.е. за 2016 г. – 53 години за жените и 57 години и 10 месеца за мъжете);
2. имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете (т.нар. „точки“).
Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от КСО при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория.
Видно от гореизложеното, преди да бъде отпусната пенсия по чл. 69б от КСО се преценява правото на лицето на пенсия за ранно пенсиониране от професионален пенсионен фонд по чл. 168 от КСО – т.е. от частния пенсионен фонд. Условията за пенсиониране по тази разпоредба са лицата да имат не по-малко от 15 години осигурителен стаж след 31 декември 1999 г. при условията на втора категория труд или при условията на първа и втора категория труд и възраст, 5 години по-ниска от възрастта на лицата за придобиване на пенсия по общия ред (чл. 68, ал. 1 от КСО). В случай че лицето отговаря на условията на чл. 168 от КСО, то ще му бъде отпусната пенсия за ранно пенсиониране от професионален пенсионен фонд, която ще бъде изплащана от същия до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, т.е. възрастта за пенсиониране по общия ред. За отпускане на пенсия по чл. 168 от КСО не се изискват т.нар. „точки“.
Ако въпреки че отговаря на изискванията на чл. 168 от КСО за получаване на пенсия за ранно пенсиониране от професионален пенсионен фонд, но на лицето все още не е отпусната такава и не желае да получава този вид пенсия, то би могло да промени осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване съгласно разпоредбата на чл. 4в от КСО. Едва тогава лицето би могло да получава пенсия по чл. 69б от КСО.
В случай че лицето не отговаря на разпоредбите на чл. 168 от КСО, то спрямо него ще бъде приложена разпоредбата на чл. 69б от КСО.
Конкретната преценка дали дадено лице отговаря на изискванията за отпускане на пенсия се прави от съответното длъжностно лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в Националния осигурителен институт, в съответствие с действащото към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия законодателство. (ГЯ)
|
|
| 2017-03-29 15:30:07 |
През годините се увеличаваха малко или много възнагражденията в редица сектори. От много години назад нищо се говори за така наречените "вдовишки надбавки" Имаше обещания, но на практика не се случи нищо. Има ли някакво развитие по този въпрос - предложения за закони/наредби, проекти и др. Очаква ли се да бъде осъществено. |
Кръстин Топлийски |
Уважаеми господин Топлийски,
Уведомяваме Ви, че засега не се предвиждат промени, свързани с условията за получаване или с размера на добавките по чл. 84 от КСО (т.нар. вдовишки добавки).
МХ/ТПООУТ |
|
| 2010-03-10 22:21:12 |
Здравейте! Имам следния въпрос: Лице работи по основен трудов договор на 8-часов работен ден и по втори тр.договор при друг работодател на 2-часов раб.ден.При пенсиониране зачита ли се отработеното време по вторият тр.дог. за трудов и осигурит.стаж и как се изчислява? Брагодаря предварително! |
Спасова |
Уважаема г-жо Спасова, Съгласно чл. 355, ал. 2 от КТ за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Съгласно чл. 355, ал. 5 КТ по Кодекса на труда за трудов стаж не се признава времето в повече от действително изслуженото по трудово правоотношение, което се признава за пенсия, както и времето в повече при превръщане на труда от една категория в друга при пенсиониране на работника или служителя. Това означава, че трудовото законодателство не предвижда за трудов стаж да се зачита време, с продължителност по-голяма от календарното време. С оглед на това, ако лице работи по основен трудов договор на 8 часа и по допълнителен трудов договор, то за трудов стаж не му се признава в повече време. По отношение на осигурителния стаж се прилага Кодексът за социално осигуряване. Работник или служител, който работи по трудов договор за полагане на допълнителен труд, подлежи на задължително осигуряване съгласно чл. 4, ал. 1, т. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за всички осигурени социални рискове. Това означава, че работодателят по трудовия договор за допълнителен труд следва да начислява и внася дължимите осигурителни вноски. Съгласно чл. 9, ал. 8, т. 1 КСО зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по- благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа. От горното следва, че само когато се работи по основен трудов договор на 8 часа и по допълнителен трудов договор с работно време не по-малко от 3 часа, зачетеният осигурителен стаж ще бъде повече от трудовия стаж. В конкретния случай, тъй като работното време по втория трудов договор е 2 часа, то на лицето няма да бъде зачетен “в повече” осигурителен стаж. Следва да се има в предвид обаче, че възнаграждението по втория трудов договор, върху което са внасяни осигурителни вноски, ще се вземе предвид при определяне на осигурителния доход, който служи за изчисляване на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. ЛТ/ |
NULL |
| 2010-03-19 13:12:17 |
Служителка е напуснала на 09.11.1993г ,начислена е сума по чл. 220,ал.1 и чл. 222,ал.1-за времето от 09.12.1993г -09.01.1994г.Въпроса ми е кой стаж да и напиша в УП3-до 09.11.1993г или до 09.01.1994г.? |
Мария Колева |
Уважаема госпожа Колева, За периода на обезщетението по чл. 222. , ал.1 и чл. 220 от КТ не се признава трудов стаж за периодите на 1993 r 1994 г. СС |
NULL |
| 2018-04-13 14:23:38 |
Счита ли се наборната военна служба за трудов стаж и коя категория. |
Димитър Петелов |
Уважаеми г-н Петелов, времето, прекарано в отбиване на наборна (редовна) военна служба, не се счита за трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда. До 01.07.2007 г. това време се признаваше за трудов стаж при определяне на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа, т. н. „клас“. След тази дата се прилага Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която времето на наборна военна служба не се взема предвид при определяне на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
При пенсиониране периодът на наборна служба се зачита за трудов/осигурителен стаж от трета категория труд (чл. 9, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване, чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). ВН |
|
| 2018-05-11 14:02:17 |
Здравейте, имам следният казус: От 05.2015 работя на тр. договор до 02.2017. От 05.2015 до 07.2016 съм и ЗП осигурен на високият %. Земед. производител се преобразува в ЕООД на 15.07.2016. Поради грешка в счетоводството от 01.01.17 се водя на ниският % осигуровки, а реално са внасяни по високият %.На 05.03.18 родих. Имам ли право на майчинство |
Илияна Попова |
Уважаема г-жо Попова, правото на обезщетение за бременност и раждане е уредено в разпоредбата на чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), която предвижда че осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. На основание чл. 49, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство, за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 от КСО регистрираните земеделски производители, както и лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, следва задължително да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. С чл. 4, ал. 4 от КСО е уредена възможността по свой избор този кръг лица да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка.
На основание § 1 т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО тези лица се смятат за осигурени лица през времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. Право на парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство имат само тези самоосигуряващи се, които са избрали да се осигуряват за общо заболяване и майчинство и са внесли дължимите осигурителни вноски.
Във връзка с осигуряването си самоосигуряващите се трябва да декларират някои обстоятелства в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП), които са от съществено значение при определяне на статута им на осигурени лица за общо заболяване и майчинство и правото им на парични обезщетения.
Самоосигуряващите се подлежат на задължително осигуряване само при положение, че упражняват дейността, за която са регистрирани. Те сами определят началото на дейността си и декларират започването и възобновяването на всяка трудова дейност, за която са регистрирани, с декларация в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството в териториалната дирекция на НАП. От датата, посочена за започване или за възобновяване на дейност лицето има задължение да внася осигурителни вноски. Самоосигуряващите се трябва да декларират и желанието си да се осигуряват за общо заболяване и майчинство. На основание чл. 1, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица в декларацията за започване или възобновяване на трудова дейност самоосигуряващите се трябва да определят избора си на обхват на осигуряване. Срокът за деклариране е също 7-дневен.
Самоосигуряващите се, които не са спазили 7-дневния срок за подаване на декларацията за избор на осигуряването подлежат само на задължителното осигуряване за тях, съгласно чл. 4, ал. 3 от КСО, а то е за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
Нямат право на парични обезщетения самосигуряващите се, които не са заявили желанието си да се осигуряват за общо заболяване и майчинство в определения по наредбата срок, но са внасяли осигурителни вноски за този риск. Внесените осигурителни вноски се считат за недължимо внесени и подлежат на възстановяване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден от изпълнителния директор на НАП образец от 1 до 31 януари на съответната календарна година. При промяна на вида на осигуряването за лицето възникват осигурителни права при положение, че има отработени дни, за които са внесени осигурителни вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство“.
Отговорът е принципен. Органът, който е компетентен да извършва конкретна преценка на правото на обезщетения за бременност и раждане на осигуреното лице, е съответното териториално поделение на НОИ. Ако нямате право на обезщетение за бременност и раждане от НОИ, може да се обърнете към Агенцията за социално подпомагане, където да бъде направена преценка за прилагане на Закона за семейните помощи за деца във Вашия случай. ВН |
|
| 2018-09-27 21:06:31 |
Може ли бабата (дядото), които не са достигнали пенсионна възраст, да ползва болничен за гледане на дете,ако майката и бащата
ходят на работа? |
Стелиян |
Уважаеми господине, с чл. 45 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е предвидена възможност за изплащане на парично обезщетение за гледане на болен член от семейството. Тази норма дава право парично обезщетение, при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, да се изплаща и за:
1. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст - на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година;
2. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст - до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството; в този срок не се включва времето за гледане на дете по т. 3 - 5;
3. гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест - до изтичането на срока на карантината;
4. гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения - за времето, през което осигуреният е бил в заведението;
5. гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина - докато трае карантината.
За членове на семейството на осигуреното лице се считат неговите възходящи (майка, баща, баба, дядо, прабаба, прадядо) и низходящи (деца, внуци и правнуци) по права линия, съпругът и съпругата.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. С други думи, необходимо е лицето, което желае да ползва такова обезщетение, към момента на настъпване на временната неработоспособност да е осигурено за общо заболяване и майчинство с вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство”, т.е. да работи по трудово, служебно или друго правоотношение (да упражнява трудова дейност, която е основание за осигуряване и да са внесени или дължими осигурителни вноски върху получено, начислено или неначислено трудово възнаграждение). Следва да се има предвид обаче, че за един и същи осигурителен случай за едно и също време парично обезщетение може да се изплаща само на един осигурен член на семейството. С оглед гореизложеното сме на мнение, че бабата (дядото) има право на парично обезщетение за времето, през което се грижи за болното дете, ако тя (той) е осигурено за общо заболяване и майчинство лице към момента на настъпване на риска. ВН |
|
| 2019-04-17 09:47:29 |
Здравейте,искам да попитам дъщеря ми направи 20 г. на 07.4.2019г.Завърши средното си образование през 2018г записа се и учи в момента редовно,но лятото на 2018г откриха лошата болест МС.Подадохме документи за ТЕЛК на 02.07.2019г мина и определиха 50% . Отидохме в пенсионното,но оттам ни отговориха ,че няма право на пенсия без стаж 1г. |
ЕЛЕНКА ГАНЧЕВА |
Уважаема г-жо Ганчева, в изложението липсва поставен въпрос, няма достатъчно информация и има несъответствие в датите (още не е настъпила дата 02.07.2019 г.). Предполагайки, че това е въпросът, който Ви интересува, Ви запознаваме с условията за придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, уредени с чл. 74 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
По силата на чл. 74, ал. 1, т. 1 и 2 от КСО осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат определен осигурителен стаж до датата на инвалидизирането. Осигурените лица с дата на инвалидизиране до 20-годишна възраст придобиват право на такава пенсия независимо от продължителността на осигурителния им стаж, а ако са се инвалидизирали до 25-годишна възраст, е необходимо да имат 1 година осигурителен стаж, придобит до определената им от Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) дата на инвалидизиране. Една трета от този осигурителен стаж, в случая 4 месеца, трябва да е действителен (чл. 74, ал. 2 от КСО).
Друга възможност за придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е регламентирана с чл. 74, ал. 3 от КСО. Съгласно тази разпоредба лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа могат да се пенсионират за инвалидност поради общо заболяване при 1 година действителен осигурителен стаж. Тук няма условие стажът да е придобит преди датата на инвалидизиране, но целият трябва да е действителен осигурителен стаж.
Легитимно определение на понятията „осигурено лице“ и „действителен осигурителен стаж“ е дадено с § 1, ал. 1, т. 3 и 12 от допълнителните разпоредби на КСО. „Осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. „Действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
Предвид гореизложеното, лице, което не е започвало трудова дейност, т.е. няма качеството на „осигурено лице“ преди датата на инвалидизирането си (независимо дали тази дата е преди или след 20-годишната му възраст), то няма право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по реда на чл. 74, ал. 1 от КСО. Остава възможността да се пенсионира за инвалидност поради общо заболяване по реда на чл. 74, ал. 3 от КСО след започване трудова дейност като осигурено лице и придобиване на 1 година действителен осигурителен стаж. Това би могло да стане, ако има действащо експертно решение на ТЕЛК - не е изтекъл определения му от ТЕЛК срок на инвалидността и му е определена не по-малко от 50 на сто трайно намалена работоспособност. ВН |
|
| 2019-05-20 13:25:31 |
Прочетох отговора си от 2019.04.11. Но с това разпореждане веднъж в годината да се подава уведомление за преизчисляване на пенсията не се ли нарушават правата на пенсионерите, а и на трудовото законодателство. Министерството може да спонсорира НПО-та, а е загърбило основната си дейност.... |
Иванка Начева |
Уважаема г-жо Начева, с текста на чл. 102, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) волята на законодателя е изразена е ясно и категорично – лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, пенсия за инвалидност поради общо заболяване и пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, могат да упражнят правната възможност за преизчисляване на пенсията си не повече от веднъж в една календарна година. С нормата не се нарушават правата на пенсионерите, тъй като те имат възможност сами да изберат кога да подадат заявление за преизчисляване на пенсията си. Тази норма няма отношение и не нарушава трудовото законодателство, с което се регламентира правото на труд на лицата. Разпоредбата на чл. 102 от КСО е част от осигурителното законодателство и е задължителна както за пенсионния орган, така и за пенсионерите. ВН |
|