| 2015-01-15 17:18:37 |
Назначена съм като управител във фирма, която е ЕООД.Тъй като се налага да излезна в майчинство трябва ли да бъде назначен нов управител?Може да се назначи втори управител на трудов договор или прокурист до завръщането ми на работа. Ако остана аз като управител и дам нот. заверено пълномощно на друго лице ще ми спрат ли обезщетението за майчинство? |
Анонимен |
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО, Съветваме Ви по поставения от Вас въпрос да се обърнете към Националния осигурителен институт. МИ/ТПООУТ |
Обществено осигуряване |
| 2015-07-13 13:43:04 |
na 12'06'2014 podadoh molba do noi za pensia ivs.na 29.04.2015g. mi otgovoriha 4e kym data na molbata niama navyr6ena vyzrast.Kakvi sa srokovete za otgovor.Prinudih se da podam nova molba 29.04.2015g. no ve4e staja za 2015 g. e s 4 meseca uveli4en,i sym o6tetena poradi nekorekten otgovor ot NOI.Na molbata ot 29.04.2015 g. pak niama navremen otgovor!Kakvo moje da se napravi v slu4aya?Blagodarya! |
veska ivanova |
Според предвиденото в § 6б от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, през 2014 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се придобива при навършване на 60 години и 8 месеца от жените и 63 години и 8 месеца от мъжете и осигурителен стаж 34 години и 8 месеца за жените и 37 години и 8 месеца за мъжете, а право на пенсия по чл. 68, ал. 3 се придобива при навършване на 65 години и 8 месеца за жените и мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. През 2015 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 се придобива при навършване на възраст 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години за жените и 38 години за мъжете, а право на пенсия по чл. 68, ал. 3 се придобива при навършване на възраст 65 години и 8 месеца за жените и мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.
В законодателството ни не е предвидена възможност за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при посочените в запитването Ви условия. В случай, че желаете, може да се възползвате от предвидената в чл. 9а от КСО възможност за зачитане на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски, като за информация може да се обърнете към Националния осигурителен институт.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ или на други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделениe на НОИ, а за лицата по чл. 1, ал. 8 - на длъжностното лице в териториално поделение на НОИ – София-град, и на длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори за лицата с постоянен адрес в чужбина. Длъжностното лице по пенсионното осигуряване се произнася в четиримесечен срок от подаването на заявлението. КС
|
|
| 2015-09-30 11:01:48 |
С колко ще ми се намали заплатата при ползване на болничен лист за 32 дни и с какво забавяне ще я получа и в какъв размер? |
Терзиев |
Уважаеми господин Терзиев,
Според разпоредбата на чл. 41 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто от среднодневното Ви брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
Съгласно чл. 42 от КСО паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. Специалният ред за изплащане на изчисляване и изплащане на обезщетението е уреден в Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО). Нейният Раздел IV определя реда за изплащане на паричните обезщетения и помощи. Съгласно чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от същата паричните обезщетения се изплащат от ТП на НОИ на правоимащите лица по лични разплащателни или спестовни безсрочни банкови сметки съгласно данните от документите по чл. 14, ал. 1(удостоверенията съгласно приложения № 9-11) в срок до 10 работни дни от постъпване в НОИ на данните от издадените болнични листове и представяне на удостоверенията по образец съгласно приложения № 9-11. Паричните обезщетения за период, обхващащ повече от един календарен месец, се изплащат в срок до 10 работни дни за първия месец от периода, за останалите календарни месеци – в срок до 5 работни дни след изтичане на месеца, за който се отнасят, а за последния месец – в срок до 5 работни дни след изтичане на срока на обезщетението. Г.Б./ТРООУТ
|
|
| 2016-03-13 17:03:00 |
Аз имам стаж 42 години,но нямам възраст за пенсиониране /2020год./. Самоосигурявам се.Имам ли полза да продължавам да се самоосигурявам,тъй като ми пада и коефицента за пенсия?Благодаря предварително за отговора. |
Петко Йотовски |
Уважаеми господин Йотовски,
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), самоосигуряващите се лица (лицата, регистрирани като упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества; и земеделските стопани и тютюнопроизводители, регистрирани по съответния ред) са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Според текста на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), това задължение възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Осигуряването за общо заболяване и майчинство е уредено като право, което може да бъде упражнено по желание на въпросните лица, като видът на осигуряването се заявява от самоосигуряващите се лица чрез подаване на декларация по утвърден образец в компетентната Териториална дирекция на Националната агенция за приходите в седемдневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Ако тази декларация не е подадена в 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна година.
Самоосигуряващите се лица не могат да се осигуряват за трудова злополука и професионална болест и безработица.
От подадената от Вас информация се разбира, че в момента сте самоосигуряващо се лице. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Ето защо не е възможно да не се осигурявате, ако упражнявате посочената по-горе трудова дейност.
Единствената възможност да не подлежите на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт е ако имате отпусната пенсия. Тогава ще може да се осигурявате по свое желание. Н.А./ТПООУТ
|
|
| 2016-09-14 07:22:54 |
Kak se urejda vaprosa-pri poluchavane na pomosht pri smart na osigureno lice. |
Petq Dimova |
Уважаема госпожо Димова,
В чл. 11, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) са посочени лицата, които могат да придобият право на наследствена пенсия и на еднократна помощ при смърт на осигурено лице. Това са съпруг или съпруга на починалия, децата и родителите.
Размерът на еднократната помощ се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, като помощта се разпределя поравно между правоимащите лица. За 2016 г. този размер е 540 лв.
С Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване се урежда редът и начинът за предоставяне на документите и за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения при смърт на осигурено лице.
Преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО".
Обезщетенията и помощите се изчисляват и изплащат от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ).
Лицата, които искат изплащане на помощ при смърт на осигурено лице, следва да представят лично или чрез упълномощени от тях лица в ТП на НОИ по постоянния или настоящия си адрес заявление-декларация по образец на хартиен носител и документ за самоличност. Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, документите се представят от законния им представител.
МХ/ТПООУТ
|
|
| 2016-12-28 20:00:51 |
Здравейте, до момента съм личен асистент на детето си ( ТЕЛК 90% с чп ). След промените в ЗСПД влизащи в сила от 01.01.2017, трябва ли да подавам молба за кандидатстване за личен асистент,каква е ще е процедурата,ако новият вид помощ ще обедини всички помощи,включва ли и личен асистент,и ако да ще бъда ли здравно и социалноосигурена? |
Николова |
Уважаема госпожо Николова,
Въпросът Ви е от компетентността на дирекция "Социално включване".
МХ/ТПООУТ |
|
| 2010-01-15 10:50:11 |
Земеделски производител съм на 63г. Интересува ме, времето от 5 години като зем. производител за колко години осигурителен стаж се смята, т.е. колко точки ми носи при пенсиониране? Въпросът ми се поражда от правото, преди време, на животновъди да им се признава 1г. за 2. |
Пешо Иванов |
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. В чл. 9 , ал. 1, т.4 от КСО е предвидено, че за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица /сред които са и регистрираните земеделски производители/ и от лицата по чл. 4а, ал. 1. Конкретна преценка за продължителността на осигурителния стаж, както и на категорията труд, от която ще бъде зачетен може да бъде направена въз основа на оригиналните документи, които лицето представя в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. ПМ/ |
NULL |
| 2017-05-13 12:26:09 |
Като гражданин на Р България имам право на социално осигуряване Вмомента съм безработна Последната ми месторабота е в чужбина но от там имам спънки и за момента не мога да ползвам социала който съм заплатила затова ми е нужно да ползвам социала на страната Имама тр стаж в страната но е преди 10 години
Как ще ми помогнете |
Кремена Колева |
Уважаема госпожо Колева,
Моля да посочите по-конкретно какви права от българската осигурителна система искате да ползвате.
МК/ТПООУТ
|
|
| 2017-07-06 10:20:40 |
Съкратена съм на 17.06.2010г. от заеманата от мен длъжност. С Определение на ВКС съм възстановена на работа. Решението е влязло в сила на 07.12.2015г. Със съобщение за възстановяване на работа по реда на чл.345, ал.1 от КТ връчено ми на 06.04.2016г. аз се явявам на работа на 18.04.2016г. в задължителния 14 дневен ред.
Моля да ми кажете кой период се зачита за трудов стаж и за кой период работодателя трябва да ми внесе усигоровки при положение, че не съм работила или осигурителния доход е по-нисък от получавания при работодателя.
И на втори въпрос на който не ми отговорихте. Не съм получила парично обещетение от работодатеяля по чл.225 от КТ (не съм завеждала съдебен иск за този вид обещетение). При това положение трябва ли да връщам на работодатеяля полученото от мен обещетение по чл.220 и чл.222 от КТ.
|
Валентина Николова |
Уважаема госпожо Николова,
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Осигурителните вноски за периодите по чл. 9, ал. 3 от КСО се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган (чл. 7, ал. 12, т. 2 от КСО).
Предвид цитираните разпоредби, в случаите на уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, осигурителят дължи осигурителни вноски за целия период, през който лицето е било без работа или е било осигурявано върху по-малък осигурителен доход, като периодът, за който се дължат вноските е от датата на уволнението до възстановяването му на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган.
Изплащането на обезщетенията по чл. 220 и чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено в случай на прекратяване на трудовото правоотношение. При отмяна на незаконното уволнение по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и възстановяване на работника или служителя на заеманата преди уволнението му работа/длъжност по реда на чл. 345, ал. 1 КТ обаче, не възниква ново трудово правоотношение, а се възстановява прекъснатото такова с незаконното уволнение. Трудовият договор продължава действието си, все едно не е бил прекратяван, т.е. не се е осъществил фактическият състав, предвиден в хипотезите на чл. 220 и чл. 222, ал. 1 КТ, което е пречка за получаването на предвидените в тях обезщетения, а в случай че обезщетенията са получени, е необходимо да бъдат възстановени. В случая, това че обезщетението по чл. 225 от КТ не е получено е без значение.
МК/ТПООУТ
|
|
| 2010-03-16 17:22:38 |
Иван! тези които плащат по голям данък, получават после и по-голeми пенсии, но гогато пенсии надхвърлят тавана, излиза че работещите плащат двойно: за свои бъдъщи min.пенсии,и за ваши , затова че вие някога си имали висок доход, колкото повече ваша пенсия, толково повече за вас плащат работещите, висок данък върху високи пенсии е справедливо! |
Петя Пуйкова |
В рубриката „Въпроси и отговори” се отговаря на конкретни запитвания и не се допускат становища, мнения и предложения. ПМ/ |
NULL |