| 2017-01-29 16:35:38 |
Здравейте!
Отразява ли се върху размера на пенсията закупен стаж за времето на обучение и стажът, зачетен за времето през което е изплащано обезщетение за безработица от НОИ? Ако лице желае да получава допълнителната пенсия от НОИ, може ли и колко време преди пенсиониране трябва да прехвърли средствата по партидата си от частния във фонд "Пенсии"?! |
Любомира Сендова |
Уважаема госпожо Сендова,
Когато се определя размерът на пенсията, при определяне на средномесечния осигурителен доход на лицето не се взема предвид дохода за времето на обучение, зачетено за осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски или на недостигащи периоди за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, за които лицата са внесли осигурителни вноски изцяло за своя сметка, както и за времето, през което лицата са получавали обезщетение за безработица при отпускане на пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г. (чл. 70а, ал. 2, т. 4 и т.7 от Кодекса за социално осигуряване - КСО).
Следва да имате предвид, че всяка година осигурителен стаж, включително зачетените на посочените по-горе основания участва в пенсионната формула, като „тежестта“ за 2017 г. е 1,126 на сто и ще нараства през следващите години до достигане на 1,5 на сто.
С промените в КСО от м. август 2015 г., беше предвидена възможност за свободен избор на лицата, родени след 31 декември 1959 г., дали да се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (УПФ) или само за пенсия в държавното обществено осигуряване. Законът за изменение и допълнение на КСО беше обнародван в „Държавен вестник“, бр. 61 от 11.08.2015 г.
Съгласно чл. 4б, ал. 1 от КСО, който е в сила от 15.08.2015 г., осигурените в УПФ лица имат право да изберат да променят осигуряването си от УПФ във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за УПФ не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. В този случай лицето ще получава пенсия от НОИ в пълен размер (т.е. без да му е намален индивидуалния коефициент), вместо да получава пенсия в намален размер от НОИ и допълнителна пенсия от УПФ.
Преценката за възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, която се прави от Националната агенция за приходите, е за съответната календарна година, в която се упражнява правото на избор, а не е в зависимост от годината, през която лицето лично ще навърши възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 от КСО.
Възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО за жените за 2017 г. е 61 години, т.е. за да може да се прехвърлят средствата от УПФ във фонд „Пенсии“ е необходимо лицето да не е навършило 56-годишна възраст.
В случай, че запитването Ви се отнася за възможността да прехвърлите средства от професионален пенсионен фонд - ППФ (работила сте при условията на първа или втора категория труд) Ви уведомяваме, че съгласно разпоредбата на чл. 4в, ал. 1 от КСО осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.
В този случай лицето няма да получава срочна пенсия от ППФ по чл. 168 от КСО, а ще получава пенсия за ранно пенсиониране по чл. 69б от КСО от НОИ.
МК/ТПООУТ |
|
| 2017-07-06 15:25:18 |
На кой код "вид осигурен" трябва да бъдат членовете на Одитния комитет, избрани с мандат от 3 години, като се има впредвид че имат договор с дружеството, по който нямат работно време и работно място, и контролират извършването на одита на дружеството? |
Гергана Игнатова |
Уважаема госпожо Игнатова,
По поставения въпрос се обърнете към Националната агенция за приходите.
МК/ТПООУТ
|
|
| 2017-10-19 12:48:20 |
Гражданка наАрмения,родена 1957г.,омъжена в България от 1995г.но останала с арменско гражданство,със стаж в Армения 20г.и в България 17г.,кога може да се пенсионира?Зачита ли се стажа от Армения в България и ако не,може ли да се подадат документи от НОИ ТП-Варна в Армения за получаване на пенсия? |
Тодорка Славкова |
Уважаема госпожо Славкова,
За осигурителен стаж по българското законодателство се зачита времето, специално посочено като такова от Кодекса за социално осигуряване, и този стаж има значение при определяне на правата от държавното обществено осигуряване.
В допълнение на това, за целите на определяне на права от сферата на социалната сигурност, се зачитат и чужди осигурителни периоди въз основа на правото на Европейския съюз (Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане) или на действащите двустранни договори за социална сигурност, които предвиждат сумиране и зачитане на такива периоди, придобити по чуждото законодателство.
Поради факта обаче, че Република Армения не е държава – членка на ЕС, както и предвид липсата на установени двустранни отношения в областта на социалната сигурност, няма възможност придобитите по законодателството на Армения периоди на работа или осигуряване да бъдат взети предвид за ползване на социални или трудови права в Република България. С други думи, няма как тези периоди да бъдат признати за осигурителен стаж у нас.
Относно възможността да Ви бъде отпусната самостоятелна пенсия от Армения е необходимо да се обърнете към съответната арменска компетентна институция. НА
|
|
| 2018-01-17 10:29:50 |
Имам начислени, но не внесени от работодател вноски по допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Предприятието бе обявено в несъстоятелност през 2011 год. Притежавам и документ за начислени, но неизплатени заплати през посочената година. Какво мога да предприема? Предварително благодаря за отделеното време! |
С.Стефанов |
Уважаеми г-н Стефанов, уведомяваме Ви за възможните законосъобразни действия, които работниците и служителите би следвало да предприемат при неизплащане на трудовите им възнаграждения от работодателя.
Неизплатените трудови възнаграждения са предмет на трудовите спорове и като такива се разглеждат от съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс, доколкото в Кодекса на труда (КТ) не е предвидено друго (чл. 360, ал. 1 от КТ). Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 от КТ, работникът/служителят може да предяви иск в съда в тригодишен срок от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.
С чл. 3 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) е предвидено, че начислените и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, са гарантирани вземания на работниците и служителите. По силата на чл. 6 от ЗГВРСНР правото на гарантирани вземания възниква от датата на обнародване в „Държавен вестник“ на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност на работодателя. Нормата на чл. 25 от ЗГВРСНР урежда, че гарантираните вземания се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава.
Въпросът за невнесени от работодателя осигурителни вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване не е от компетентността на Министерство на труда и социалната политика. ВН |
|
| 2010-05-04 12:43:15 |
Нашето ЕООД има нов управител, който трябва да назнача по договор за търг. управление. Същото лице се води на 4 часа дневно и в друга фирма по друг договор за управление. Мога ли да го назнача в нашата фирма на 8 часа дневно, или трябва да спазвам правилото, при което броят на общите часове на договорите не трябва да надхвърля 8 часа дневно? |
Славчева |
Уважаема госпожа Славчева, Договорите са управление не са трудови договори и за тях не се прилага трудовото законодателство. СС |
NULL |
| 2018-03-16 21:39:53 |
Здравейте,
тъй като имам необходимият трудов и осигурителен стаж ще се възползвам от 1 година по ранно пенсиониране.Необходимо ли е да представя УП-2 за 3 годишен период преди 31.12.1996г. |
Анелия Войнова |
Уважаема г-жо Войнова, съгласно чл. 70, ал. 4 и 8 от Кодекса за социално осигуряване за изчисляване на индивидуалния коефициент на пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата преди 01.01.2019 г., се включва и осигурителния доход на лицето за период от 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. по избор на лицето, а за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г. – този доход не се включва. Предвид гореизложеното, ако началната дата на отпускане на пенсията Ви бъде до 31.12.2018 г. включително, ще е необходимо да представите удостоверение за осигурителен доход обр. УП-2 за избран от Вас 3-годишен период преди 01.01.1997 г. ВН |
|
| 2019-07-12 23:08:51 |
В отпуск съм по бременност и раждане първи болничен от 16.06.2019г. и последен до 28.10.2019г. Осигурявам се като самоосигуряващо се лице-зъболекар - свободна професия, имам сключен договор с НЗОК. От друга страна работя и по Национална програма за поставяне на силанти (която няма връзка с договора ми по НЗОК и е с периодичен характер-друг договор), за която очаквам да бъда одобрена и тази година, като през м.септември да сключа договор за извършване на услуга (силанти), като в края на периода издавам фактура с дата 20.11.2019г. Срока на ДОГОВОРА е от 11.09.19 до 20.11.19г. Мога ли да поема ангажимента, ако мога в кой момент (до 135дни или от 135 до 410дни), ще получавам ли парично обезщетение за бременност и раждане, трябва ли да прекъсвам отпуска по бременност и майчинство.Редно ли е сключване на договора преди изтичане на 135 дни, а изработване и отчитане на услугата след 135-ти ден, т.е след 29.10.19г. (възложителя няма претенции за датите на ефективно извършената дейност и позволява да работя след 135 ден, при сключване по рано (Договора за работа по програмата е с периодичен характер и е договор за услуга, а основният договор по които работя целогодишно и се осигурявам е договора по НЗОК). |
elenailievapaunova@abv.bg;sofiaaz@abv.bg |
Уважаема г-жо Паунова, съгласно чл. 46, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.
За конкретен отговор по поставените въпроси следва да се обърнете по компетентност към Националния осигурителен институт. ВН |
|
| 2010-09-24 15:40:42 |
Здравейте, надявам се да задавам въпросът си на правилното място - в д-р за консултация, реклама /за застраховки т.е. застр.консултант/ искат да ми удържат 15% данък. Това правилно ли е? |
Ваня Иванова |
Уважаема госпожа Иванова, Въпросите свързани с данъци са от компетентност на Министерството но финансите и Националната агенция за приходите. СС |
NULL |
| 2010-10-04 09:26:38 |
здравейте!след като ми изтече обещетението за бременност и раждане до 410 и не искам да ползвам отпуск за отглеждане на дете до 2 години , а се върна на работа , но ми се наложи веднага да изляза отпуск по болест ще ми се изплати ли болничният лист , или да си пусна платен год. отпуст? |
илияна тонева |
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. На основание чл. 41, ал. 1 и 3 КСО дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за съответния риск за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението. За дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение. В разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3, изр. II от Допълнителните разпоредби на КСО изрично е предвидено, че осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 - това е времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане и др. Предвид изложеното считаме, че няма пречка да Ви бъде изплатено обезщетение поради временна неработоспособност, в случай, че Ви е разрешен такъв отпуск от здравните органи. Тъй като обезщетенията поради временна неработоспособност се отпускат от Националния осигурителен институт, за по-подробна информация по Вашия конкретен случай може да се обърнете към съответното териториално поделение на НОИ. ПМ/ |
NULL |
| 2020-02-20 11:08:10 |
Имам въпроси, свързани с пенсионирането на лице - български гражднин, което през последните години е работило в Гърция.
По-специално, бих искала да попитам следното:
Как става преобразуването на придобития в Гърция осигурителен стаж (изразен в дни), в случай че осигурителният стаж в България не е достатъчен за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но при зачитане на осигурителните периоди в Гърция, евентуално би се получил изискуемият размер?
Има ли възможност за закупуване на недостигащ стаж (до 5 г.), ако се установи, че осигурителният стаж в България и Гърция не е достатъчен за отпускане на пенсия по чл.68, ал. 1 от КСО и ако да - как на практика би могло да се осъществи това?
Ако лицето иска да получи пенсия и от Гърция, как следва да процедира? Следва ли то да заяви желанието си при подаване на заявлението в НОИ и ако да- къде трябва да се посочи тази информация?
Благодаря предварително! |
Веселина Атанасова |
Уважаема госпожо Атанасова,
В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз (каквато е Гърция), касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, вкл. пенсионни права, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане.
Разпоредбите на тези регламенти предвиждат възможност за взаимно зачитане на осигурителни периоди от държавите, когато едно лице е живяло и/или работило в повече от една държава членка. В тези случаи се извършва т.нар. „сумиране на осигурителни периоди“, но само и единствено ако същите не са достатъчни за отпускане на обезщетение или пенсия изцяло по едно от тези законодателства.
Това означава, че периодите на осигуряване, завършени съгласно законодателството на една държава членка, при необходимост се вземат предвид по отношение на правото на обезщетение или пенсия съгласно законодателството на друга държава членка. Така например периодите Ви на осигуряване, придобити в Гърция, ще бъдат зачетени при преценяване на правото Ви на обезщетение или пенсия у нас, както и обратното – осигурителните периоди в България ще бъдат взети предвид при определяне на правото Ви на обезщетение или пенсия в Гърция.
Вследствие на това всяка държава членка, в която сте били осигурявана, ще трябва да изплаща пенсия, съответстваща на собствените ѝ осигурителни периоди, т.е. ще получавате пенсия от страна на Гърция за осигурителния стаж, придобит по нейното законодателство, и пенсия от България – за осигурителния стаж, придобит по българското законодателство.
Следва обаче да имате предвид, че поради различната пенсионната възраст в отделните държави членки, при наличието на пенсионни права в повече от една държава, ще получите тези части от Вашата пенсия едва след като отговорите на условията за пенсиониране в съответните страни.
Ето защо, предвид различните национални пенсионни системи и норми в отделните държави членки, при подаване на заявление за отпускане на пенсия всяка компетентна институция определя право на пенсия съгласно съответните законодателства, по които заинтересованото лице е било осигурено, освен ако заявителят изрично поиска отлагане на отпускане на пенсия от някоя или повече държави.
Заявлението за получаване на пенсия се подава в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ), като е необходимо да посочите, че имате осигурителни периоди и в друга държава членка. Кореспонденцията между българската и гръцката институции следва да се извърши по служебен път чрез специално създадени за целта формуляри. След финализиране на процедурата ще бъдете уведомена от пенсионната служба, до която сте подали заявление, за решенията за отпускане на пенсия на всички институции, които са разглеждали заявлението Ви.
По отношение на зачитането на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски (т.нар. „закупуване“ на осигурителен стаж) бихме искали да отбележим, че тази възможност е регламентирана с чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), както и чл. 45 и чл. 45а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съгласно чл. 9а, ал. 1 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, се зачитат времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност, както и времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“. Също така, според чл. 9а, ал. 2, се зачита и времето до 5 години недостигащ стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред (чл. 68, ал. 1), като тази възможност може да се ползва единствено от лица, навършили общата възраст за пенсиониране.
За целта лицата внасят необходимата сума на осигурителните вноски за своя сметка по банков път. Следва да имате предвид, че съгласно чл. 9а, ал. 4 от КСО, в случаите, в които желаете да „закупите“ недостигащ осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 КСО, същият се преценява към датата на заявлението. Пенсията също се отпуска от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от НПОС времето на обучение, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 от КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория. То се установява с удостоверение по утвърден от управителя на НОИ образец, издаден от длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, въз основа на: диплома за завършено висше или полувисше образование, или документ за придобита научна и образователна степен доктор, данните за внесените осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ и документ, удостоверяващ срока на обучението или докторантурата.
Когато са приложими разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, горепосочената разпоредба на чл. 45, ал. 1 от НПОС се прилага, ако периодът на обучение не е потвърден като осигурителен стаж от съответната компетентна институция на другата държава.
Относно възможността за отпускане на пенсия с преценка на недостигащ стаж отбелязваме, че съгласно чл. 45а от НПОС времето, за което са внесени осигурителни вноски на основание чл. 9а, ал. 2 от КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория само във връзка с придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред (чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО).
Времето, за което са внесени осигурителни вноски, се установява въз основа на данните за внесените осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ.
При постъпило заявление за пенсиониране с искане за преценка на недостигащ осигурителен стаж по реда на чл. 9а, ал. 2 от КСО в срок пет работни дни от заявлението на лицето се изпраща уведомително писмо за недостигащия осигурителен стаж за право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. Когато има нередовни и/или липсващи документи за осигурителен стаж, уведомителното писмо се изпраща в срок пет работни дни от датата на представяне на редовните документи или от датата на изтичане на срока, в който е следвало да бъдат отстранени неизправностите. Когато писмото не може да бъде връчено, уведомяването се извършва по реда на чл. 10, ал. 9 от НПОС – чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления в териториалното поделение на НОИ или на интернет страницата на НОИ за срок не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който разпореждането се смята за връчено.
При постъпило заявление за пенсиониране с искане за преценка на недостигащ осигурителен стаж по реда на чл. 9а, ал. 2 от КСО, към което са приложени документи, удостоверяващи осигурителен стаж по законодателството на държава, с която се прилага международен договор или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, до потвърждаването на стажа от другата държава след изрично искане или съгласие от лицето преценката на недостигащия осигурителен стаж може да се извърши само въз основа на недостигащия български осигурителен стаж, ако недостигащият стаж е по-малко от 5 години.
Когато в 14-дневен срок от получаването на уведомителното писмо лицето не е внесло осигурителните вноски по чл. 9а, ал. 2 от КСО, се постановява разпореждане за отказ за отпускане на пенсия.
Повече информация по Вашия конкретен случай може да получите от НОИ. НА
|
|