| 2018-07-27 10:39:23 |
Здравейте,
В периода от ноември 2014 до края на юни 2018 работих като наето лице в Германия. Малко преди да взема решението да се върна, с изричното съгласие и знание на бившата ми съпруга, подадох документи за детски за биологичното ни дете, което живее на адреса на майката в България. Нито тя, нито детето са пребивавали през този период в Германия. Според немските правила обаче, заявител на детските трябваше да бъде майката, т.е. получих нейното съдействие (както и необходимите през целия процес на кандидатстване служебни бележки и документи) да получа парите от немската фамилна каса на моя банкова сметка в Германия.
Разбира се, получих сумата за целия период, със задната дата, и след завръщането ми в България, майката започна да предявява претенции към парите. Последното считам за напълно неоснователно, тъй като през целия период съм плащал редовно определената ми месечна издръжка, дори в повечето месеци в двоен и по-голям размер.
Доколкото ми е известно, предоставянето на Kindergeld се регламентира от два закона, а именно BKGG (Bundeskindergeldgesetz) и EStG (Einkommensteuergesetz) - Федерален закон за детските обезщетения и Закон за данъка върху доходите - като отпускането им се явява вид данъчно облекчение. С други думи, фактът, че бившата ми жена притежава родителските права, не ? дава автоматично правото да получава детски надбавки от Германия, а парите са отпуснати в резултат на това, че съм пребивавал, работил и плащал данъци там.
Желанието ми е да предоставя получената сума за образование на детето си, когато то навърши необходимата възраст.
Тъй като в момента майката ме заплашва със съд, бих искал да попитам следното:
1. Кое законодателство ще бъде приложено? (предполагам българското)
При това положение:
2. Има ли правно основание майката да предявява претенции към тези пари, след като не е работила, нито пребивавала на територията на Федерална Република Германия, а според българското законодателство аз съм редовен платец (доказуемо с банково извлечение)? Освен това, посочвайки моя банкова сметка, е дала съгласието си сумата да бъде преведена на мен.
Предварително ви благодаря!
П.П. С цел защита на личните данни името е променено.
|
Бойчо Огнянов |
Уважаеми господине,
Компетентната институция в България за прилагане на координационните регламенти за социална сигурност в областта на семейните обезщетения е Агенцията за социално подпомагане. Ето защо за конкретен отговор на поставения от Вас въпрос е необходимо да се обърнете към АСП. НА
|
|
| 2014-06-06 16:35:45 |
Здравейте, за командировка до 30 календарни дни задължително ли е издаване на удостоверение А1 и в кой нормативен акт е регламентирано при какви условия се издава това удостоверение? Благодаря предварително! |
Дияна Чанкова |
Уважаема госпожо Чанкова, Преносим документ А1 се издава в изпълнение на разпоредбите на Регламент (EO) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004. Формуляр А1 не се издава при командироване на лица в държави-членки на ЕС за срок под 30 дни. Компетентната институция в България, която определя приложимото право съгласно правилата на Регламент (EO) № 883/2004 и издава преносим документи А1, е Националната агенция за приходите, от където ако желаете, можете да получите информация за условията и процедурите за издаване на посочения документ. Г.Я./ТПООУТ |
Европейско и международно социално право |
| 2013-02-26 00:55:36 |
Работила съм в Англия 5 месеца (2011г.), след това - 5 месеца в България (2012г.) и последно - отново в Англия 5 месеца (2012г.). Сега взимам парично обезщетение за безработица, но при изчислението му не е взет дохода ми от Англия за 2011г. Определянето на ПОБ за този период е на базата на минималната работна заплата за страната. Правилно ли е? |
Sasha Aleksieva |
Уважаема госпожо Алексиева, Съгласно българското законодателство – чл.54б от Кодекса за социално осигуряване, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица. Съгласно - чл.54б, ал.7, т.3 от Кодекса за социално осигуряване, когато в периода от 24 календарни месеца, се включва времето, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно: за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период. Въпреки това следва да имате предвид, че в отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност получаването на обезщетения за безработица, се прилага Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент 987/2009 за неговото прилагане. Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция (КИ) на държава-членка (ДЧ), чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Съгласно чл. 62, § 1 от Регламент № 883/2004, КИ на ДЧ, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа като заето или самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Това означава, че КИ на ДЧ, чието законодателство обвързва изчисляването на ПОБ с размера на заплатите (осигурителния доход), получавани от лицето, взема предвид само получаваната от това лице заплата за последната му заетост на нейна територия. С разпоредбата на чл. 62, § 3 е предвидено изключение от правилото, че за изчисляване на ПОБ се взема предвид само получаваната от лицето заплата за последната му заетост на територията на ДЧ, където се намира КИ, за случаите когато напълно безработно лице следва да получи ПОБ по законодателството на ДЧ по пребиваване. В този случай, институцията по пребиваване следва да вземе предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в ДЧ, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице. Също така е важно да се отбележи, че Регламент № 883/2004, като вторично право на ЕС, съдържа правни норми от общ характер, които са задължителни в своята цялост. Регламентите се прилагат пряко, не е необходимо да бъдат транспонирани и всяко лице може да се позове на тяхното пряко действие. |
Европейско и международно социално право |
| 2014-05-27 11:18:28 |
Кой трябва да ми издаде удостоверение, че в България съм здравно осигурена, защото съм пенсионерка. Искат го гръцките власти официално преведено и с апостил. НОИ, НАП и Здравната каса нямат такива образци и права. veselina4811@abv.bg. Въпроса си задавам при Вас 2 път, а учрежденията обикалям от година времел |
Веселина Петрова |
Уважаема госпожо Петрова, В сферата на социалната сигурност между България и останалите държави-членки на ЕС се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) 987/2009, установяващ процедура за неговото прилагане. При необходимост от обмен на информация между институциите на две държави, това става по служебен път, посредством структурирани електронни документи (СЕД), които съдържат точно определен вид и обем информация. Поради това българските компетентни институции няма как да Ви издадат документ, от който да е видно, че здравните Ви осигуровки се внасят за сметка на държавния бюджет. Това, което можете да предприемете, е да представите в компетентната гръцка институция извадка от българското законодателство, от която да е видно, че като пенсионер сте здравноосигурена в България за сметка на бюджета. В случай че институцията не приеме това като достатъчно доказателство, тя може да изиска официално становище от Министерство на труда и социалната политика в България, в което ще предоставим информация за законовата регламентация на здравното осигуряване на пенсионери съгласно действащото българското законодателство. Г.Я./ТПООУТ |
Европейско и международно социално право |
| 2014-12-20 14:00:15 |
Imam li pravo na pensiq kato mnogodetna maika na 6 deca na 53 god. sym? Bylgarka sym |
Donka Stoqnova |
Уважаема госпожо Стоянова, Уважаема госпожо, Въпросът Ви не попада в компетенциите на настоящата рубрика. Моля, задайте го в рубрика "Обществено осигуряване". ГЯ/ |
Европейско и международно социално право |
| 2018-02-16 17:41:53 |
Здравейте,
Работила съм няколко години във Великобритания (периода 2004г.-2009г.), интересуваме следното: Каква е процедурата за признаване на трудов стаж от държава членка на ЕС?
Поздрави, Наталия Лазарова-Уотърс |
Наталия Лазарова-Уотърс |
Уважаема госпожо Лазарова-Уотърс, Относно възможността за зачитане на стаж, положен в чужбина, като трудов по българското законодателство, бихме искали да отбележим следното: По смисъла на българското законодателство трудов стаж е времето, през което работникът/служителят е работил по трудово правоотношение. Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението (чл. 351 от Кодекса на труда – КТ) За да бъде зачетен положеният от Вас трудов стаж в някоя от горепосочените страни (сред които е и Обединеното кралство) от сегашния Ви работодател, следва да подадете заявление до него, към което да приложите акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи, издадени от работодателя и/или от компетентната институция съгласно законодателството на съответната държава, за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудов стаж. Въз основа на предоставените със заявлението документи, ако те дават основание да се приеме, че са налице условията по чл. 351, ал. 2 от КТ, работодателят следва да предприеме необходимите действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж. Представените документи следва да бъдат върнати на лицето, като копие от тях или техен опис се съхранява в трудовото досие. Трудовият стаж, положен в друга държава, не се вписва в трудовата книжка. В случай обаче, че въпросът Ви е свързан с признаването в България на положен в чужбина осигурителен стаж, Ви информираме, че за осигурителен стаж по българското законодателство се зачита времето, специално посочено като такова от Кодекса за социално осигуряване, като този стаж има значение при определяне на правата от държавното обществено осигуряване. В допълнение на това, при определяне на права от сферата на социалната сигурност, се зачитат и чужди осигурителни периоди въз основа на правото на Европейския съюз (Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане) или на действащите двустранни договори за социална сигурност, които предвиждат сумиране и зачитане на такива периоди, придобити по чуждото законодателство. Тъй като Обединеното кралство е държава – членка на Европейския съюз, в отношенията й с България се прилагат разпоредбите на горепосочените регламенти. Техните разпоредби предвиждат обменът на информация между компетентните институции в държавите относно реализирането на права в сферата на социалната сигурност да се извършва изцяло по служебен път. Ето защо, при настъпване на съответния осигурен социален риск е необходимо да посочите на съответната компетентна институция в държавата, в която живеете към момента на подаване на заявлението за ползване на тези права, че имате осигурителни периоди и в други държави – членки на ЕС или държави, с които има действащ двустранен договор за социална сигурност. Впоследствие осигурителните Ви периоди ще бъдат потвърдени служебно от компетентните институции, посредством специално създадени и утвърдени за целта формуляри. Затова и не е необходимо да предприемате действия за зачитане на осигурителните Ви периоди, като те ще бъдат служебно потвърдени от компетентните институции при подаване на заявление за ползване на определен вид обезщетение от материалния обхват на Регламент (ЕО) 883/2004 или на съответния двустранен договор за социална сигурност. МК ‒ Д ТПООУТ |
|
| 2019-07-05 12:20:33 |
Здравейте ! Моят въпрос е: Пректарява ли се пожиззнената инвалидна пенсия от България (на български гражданин) ако той си смени гражданството с друго в държава от Европеъския Съюз ? |
Миглена Петрова |
Уважаема г-жо Петрова, смяната на гражданството с друго в държава от Европейския съюз не е сред основанията за прекратяване на пенсиите, визирани с чл. 96, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. ВН |
|
| 2013-12-13 12:08:49 |
българка завършила съм университет в москва-5г имам ли право на руска пенсия от колко нав.години и в какъв размер ? |
людмила йовчева |
Уважаема госпожо Йовчева, между Република България и Руската федерация се прилага Договорът между Република България и Руската федерация за социална сигурност, който е в сила от 20 март 2010 г. Пълният текст на договора беше обнародван в ДВ бр. 20 от 12 март 2010 г. Договорът предвижда взаимно зачитане на осигурителните периоди, придобити съгласно законодателствата на двете държави, за преценяване правото на обезщетения от видовете, включени в материалния обхват (например пенсия за осигурителен стаж и възраст). При определяне на право на обезщетение и пенсия според този Договор се взема предвид осигурителен (трудов) стаж, придобит на територията на една от Договарящите се страни, преди влизането му в сила. В част 1, член 1, т. 1.7 от общите разпоредби на договорът е дефиниран термина "осигурителен (трудов) стаж”: период, зачитан като такъв съгласно законодателството на всяка Договаряща се страна при определяне на правото на пенсия и обезщетение от социалната сигурност и задължителното (държавно) обществено осигуряване и техните размери, а същото така и трудовия стаж при превръщане на пенсионни права в съответствие със законодателството на Руската Федерация. Дали времето, в което сте следвала в университет в Москва се признава за осигурителен стаж и за него бихте могли да ползвате някакви права, зависи само и единствено от нормите на руското законодателство. |
Европейско и международно социално право |
| 2014-10-29 09:40:53 |
Зададох въпрос на 07.10.2014 във връзка със спряна инвалидна пенсия на който нямам отговор и въпросът даже не е публикуван. Имате ли срок за отговор моля? |
Екатерина Лавлейди |
Уважаема госпожо Лавлейди, В отношенията между Република България и останалите държави членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност обезщетенията за инвалидност, се прилагат Регламенти № 883/2004 и № 987/2009. Тези регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, в това число и правото на пенсия за инвалидност, когато сте живяла и/или работила в няколко държави-членки на ЕС. Съгласно чл. 73, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността, а за лицата, навършили пенсионна възраст – пожизнено. Отпускането на пенсия в първия случай означава, че при изтичане на срока на инвалидността се налага нова преценка дали все още е налице медицинско състояние, което налага продължаване на плащането на пенсията или обратното – състоянието се е подобрило и пенсията се прекратява. Това е т.нар. преосвидетелстване. Процедурата по преосвиделстване на лица, получаващи пенсия за инвалидност е уредена в чл. 30 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. Когато преосвидетелстването се извършва до първо число на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се определя в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването. Когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възобновява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната. Когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възобновява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. Когато след преосвидетелстването е определен по-висок процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, но размерът на пенсията се окаже по-малък от получавания до момента, се запазва размерът на пенсията, който се е изплащал при по-ниския процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. При постановяване на разпореждане за пенсия по повод преосвидетелстване на лица срокът тече от датата на решението на медицинската комисия или от заявлението на лицето, ако е подадено след тази дата. Ако експертното решение на ТЕЛК или НЕЛК е обжалвано, длъжностното лице по пенсионно осигуряване издава разпореждане в едномесечен срок от датата на подаване на жалбата от председателя на медицинската комисия, съответно от заявлението на лицето, ако е след тази дата. Тъй като обаче посочвате, че живеете в Англия, бихме искали да отбележим, че съгласно разпоредбите на чл. 82 на Регламент 883/2004 и чл. 87 на Регламент 987/2009, медицинските прегледи, необходими за извършване на преценка на настоящето Ви състояние, могат да бъдат извършени по исканe на институцията длъжник (във Вашия случай – Националния осигурителен институт на Р България) от институцията по мястото на престой или пребиваване, т.е. компетентната институция в Обединеното кралство. За целта НОИ трябва да информират институцията в Обединеното кралство за всякакви специални изисквания, които трябва да се изпълнят, и при необходимост за това какво трябва да се включи в медицинския преглед. С други думи, ако Вие имате постоянен адрес в Обединеното кралство, необходимите проверки и медицински прегледи с оглед преосвидетелстване могат да се извършат от компетентната институцията там, като българската компетентна институция взема предвид документите, медицинските доклади и административните данни, събрани от английската институцията, така както би направила, ако те са изготвени в България. Преценката за Вашето състояние обаче и решението за продължаване на срока на инвалидността ще бъде взето от националната институция на компетентната държава, от която получавате обезщетението или пенсията – в случая – България. По отношение на срока, в който трябва да бъдете уведомена за това решение, съгласно НПОС разпореждането се връчва пряко на лицето или чрез пощенската мрежа на лицензиран пощенски оператор срещу подпис и съответно датиране. Разпореждането за осъвременяване на пенсията/пенсиите се връчва при поискване на лицето, като срокът за обжалване на разпореждането започва да тече от датата на връчването му. Важно е да се отбележи, че Вие имате право да претендирате възстановяване на направените от Вас разходи във връзка с медицинските прегледи в Обединеното кралство от съответната английска институция, към която е било отправено искането от НОИ, като впоследствие тази английска институция може да поиска репариране на платените разходи от институцията длъжник, поискала проверките. Ако се продължи срока на инвалидността, плащането на пенсията се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й. Пенсията ще се възобнови от деня на отпадане на основанието за спирането или прекратяването й - ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването му - когато срокът е пропуснат. Спряната пенсия се възобновява от датата на спирането й, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за преосвидетелстване поради уважителни причини. Предвид изложеното, предполагаме, че пенсията Ви е спряна поради липса на преосвидетелстване, като от изложеното от Вас не е ясно дали НОИ е поискал от английска институция преосвидетелстване, дали постоянното ви пребиваване и адрес са в чужбина, не сме запознати с разпореждането за отпускането на инвалидната пенсия, от което да е видно основанието, срока и други модалитети на пенсията. Важно е да се изясни и дали Вие имате качеството на лице с постоянен адрес в чужбина по смисъла на НПОС. Съгласно §2а от ДР на НПОС, "лица с постоянен адрес в чужбина" са лица, които към датата на постъпване на заявлението за отпускане или за изменение на пенсия нямат настоящ адрес в Република България. Друг е въпросът, че настоящият адрес не предопределя пребиваването по смисъла на чл.1 от Регламент 883/2004, като при несъответствие между действителното Ви пребиваване и настоящия адрес, ще се приложат разпоредбите на Регламентите, които са с приоритет над българското законодателство. Т.е. дори да имате личен документ с адрес в България, ако реално пребивавате в Англия, ще се приложи гореописаната процедура за преосвидетелстване на лица, живеещи извън държавата на институцията-длъжник. Ако срещнете проблеми с НОИ в тази връзка, моля сигнализирайти ни отново в МТСП, отдел Европейско и международно социално право. Свържете се с английската пенсионна институция по местоживеене в Англия или с НОИ – дирекция “Европейски регламенти и международни договори”, за да проверите как точно да се приложи процедурата за преосвидетелстване, ако е започнала такава – на какъв етап е и кога ще бъде извършена, както и защо точно е спряна или прекратена пенсията Ви от България. НА/ТПООУТ |
Европейско и международно социално право |
| 2015-03-21 12:02:20 |
Здравейте.Имам въпрос,чийто отговор много ме интересува.Родена съм през януари 1963 г.В България имам почти 20 г.стаж.В Кипър имам 10 г.трудов стаж.След навършване на 34-35 г.трудов стаж в Кипър при възраст 57 години,имам ли право да се пенсионирам в Кипър и да получавам кипърска пенсия?Благодаря предварително. |
Гергана Иванова |
Уважаема госпожо Иванова, Регламент 883/2004 за координация на системите за социална сигурност урежда ползването на правата от системите за социална сигурност, когато едно лице живее или работи (легално) в няколко държави-членки на ЕС. Пълен текст на Регламент 883/2004 може да се намери на електронната страница на МТСП – в рубриката „Социални права в ЕС” - http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/indexn.htm. За да ползват лицата социални права, включително пенсионни права, следва да посочат на съответната компетентна институция в държавата, в която живеят към момента на подаване на искането за полз ване на определени права, че имат осигурителни периоди и в друга държава-членка на ЕС. При достигане на пенсионна възраст и подаване на заявление, осигурителните периоди, придобити вследствие на трудова заетост, легално упражнена на територията на ЕС се сумират, като всяка държава-членка потвърждава „своите” осигурителните периоди (т.е. тези периоди, които са признати по нейното законодателство и имат правно значение по това законодателство) и изплаща пенсия, изчислена съгласно съответния/те период/и на осигуряване. Посочвате, че имате осигурителни периоди в Кипър. В момента, в който изпълнявате условията за придобиване право на пенсия по българското и кипърското законодателство законодателство, Вие ще можете да подадете Вашето заявление за пенсиониране, както по българското, така и по кипърското законодателство. Заявлението ще може да бъде подадено чрез съответната компетентна институция, в държавата в която живеете. Потвърждаването на осигурителния стаж ще се извърши по служебен път. Процедурата се движи служебно, между съответните институции и е необременяваща за лицата. С прилагането на Регламент 883/2004 обменът на информация се извършва чрез използване на т.нар. СЕД- и- структурирани електронни документи. Предоставянето на информация от компетентните институции на заинтересованите лица се извършва чрез т.нар. „преносими документи”. Какви са условията за придобиване на право на пенсия по кипърското законодателство и дали има т.н. ранно пенсиониране, зависи от условията на това законодателство. След направена от нас справка в Общностната информационна система за социална закрила - MISSOC (Mutual Information System on Social Protection) - http://www.missoc.org/MISSOC/INFORMATIONBASE/COMPARATIVETABLES/MISSOCDATABASE/comparativeTablesSearchResultTree.jsp, възрастта за придобиване право на пенсия за мъжете и жените в Кипър е 65 години. Допустимо e и ранно пенсиониране на 63 годишна възраст. ЕС/ТПООУТ |
Европейско и международно социално право |